За „червените лампи“ в моя живот

Какво говориш бе, човек, това е сборник преразкази.
Какви доказателства, какви 5 лева...

Предлагам, който има желание да се специализира в познанието " ред пил" да отвори отделна тема и там да бистри още подробности. Тук ми се струва неподходящо да задълбаваме още.

Неподходящо и досадно.

На предполагаемо риторичния въпрос на Нели Г.
Цялата проблематика с червените лампи (фенери), силните сигнали и ясни знаци е прекалено комична за да бъде приемана на сериозно, отговаряйки педантично на въпроса на Каката.
Ненапразно използвам едно клише, което нашумя в полит дискусиите много повече от блогосферното червено хапче на Сирената.
Но ще се постарая да вляза в манталитета ви и да ви отговоря максимално конкретно на разбираем за вас език.
1. Изборът за такова важно нещо като съвместен живот се прави от жената.
Защо? Защото ползите, еволюционно детерминирани, от подобно съществуване, са за нея.
Жената решава, мъжа се съгласява.
2. Съгласието или несъгласието на мъжа не се определя от някакви червени облъчвания.
С прости думи - аз, че се набутвам, набутвам се, но ако искам да предам опита си, знанията си, уменията си, защото смятам, че са добри, полезни в социален смисъл и ще доведат до подобряване живота на следващо поколение, то най-добре е да го предам (поне да опитам) на собствените си деца. Каквото и да си пишете тук, алтруизма е в голяма степен полово определен, проявява се у мъжа, и много, много рядко у жената. 
Мъжа е носител на промяната, на новото, и еволюционната логика го подтиква да го предаде.
Жената - евентуално да го запази. Затова за нея е толкова важно да избере. Правилно, защото не всяко ново, не всяка промяна е полезна.
Случайно ли според вас от зората на човешката история жената бива отъждествявана със земята? Не, и 25-30 години феминистични извращения няма да променят еволюционния модел. Просто ще докажат за сетен път, че напредъка не е с линейна възходяща графика а често се редува с регрес.
Да се повторя. Аз не съм разочарован в личен план от неудобствата за мен от съвместния, да го наречем семеен живот. Не съм имал очаквания за него, затова не съм гледал "червени лампи". Освен това няма да си кривя душата, твърдейки, че само негативи съм видял.
Но не съм предполагал, че с времето някои недостатъци, които съм търпял, ще достигнат до такива крайности. Не са ми били лампи навремето, виждал съм ги, но съм бил неспособен да изчисля развитието им като функция от времето
Този форум (СО) е изключително полезен за мъжете точно в този смисъл - нагледно си личи влиянието на времето върху манталитета (за поведението не мога да се изкажа) на някои индивид(к)и. Колкото и да се опитват да го прикрият.
За финал на дървеното философстване, една поговорка - пусни го да пасе, па му гледай сеира. Мъдър народ е нашия, ей 

Чудя се само... защо, като носител на новото, толкова клишета си изписал, Lyam...

Аз се чудя как ли се чувства жена, която сключва брак с индивид, който смята, че се ''набутва'' по този начин. Горките мъжаги, които без нас са все едни свободни, щастливи и прокарващи пътеките на ''новото''. Живи да ги ожалим.

Не си успял да ги изчислиш във времето, защото може би имаш предвид недостатъци, които са се задълбочили толкова, че са престанали да импонират на твоята персона.
Тук говорим за "недостатъци", които не би трябвало да импонират на никое човешко същество. Кой обича да го бият или мачкат вербално, че е нищожество, примерно.. Говорим за съвсем различни неща и те нямат връзка с очаквания, а с девиации в човечното/човешкото поведение.

Алтруистичното начало не е привилегия на мъжа. Но това е друга тема.

Тотално сбъркан подход на живеенето – "набутване"...
Не съм феминистка, но това е меко казано унизително да смяташ, че човеците са мъже и жени по признак "носител на промяната", "еволюция". Подобен начин на мислене е предпоставка и показателен защо никога не бих избрала подобен мъж до себе си. Каква промяна от мъжа? Щом не осъзнаваш, че такава не може да има без жената (заедно правят случването, промяната, еволюцията), затова са и двата пола, не е изненадващо, че се чувстваш минат.
И след цялата тази прочувствено празна смислово тирада на многострадален геновев – кой те кара/те е карал да влизаш в семейна връзка, щом се чувстваш минат?

Съжалявам.Жестоко набутах мъжа си 😀Но мен ако питате, малко му е.

Обобщено за неразбралите - лирическият герой не е имал особени критерии за избор, съответно и очаквания, каквото дойде - такова му е бил критерия. Съответно се е оказало че не е случил или поне не е отговорила реалността на не-очакванията му и се е почувствал прецакан. И вместо да свърже двата факта, го е избило на мъжки шовинизъм, маскилизъм и проста злоба към бените. Но пък за сметка на това пази това си ценно познание за да го предаде на поколенията - сакън да не израстнат различни и малко по-щастливи от него.

Ти си търпял нейните недостатъци, тя е търпяла твоите. Чак алтруист не си.

Брейййй ,    много скрита агресия и едновременно с това гордост ....дано греша, Lyam.
Описаната роля на жената....на мъжа.....без думи!

Ох, защо всички мъже в темата се опитват да я насочат единствено и само към своята безценна персона?
Въпросът е риторичен.
И още една лампичка.

Ох, картинно си представям бай Гошо, който вечер сяда пред ракийката и салатката, не се къпе редовно, прочел е 2 книги през живота си, като едната е 'Рибите в България', дими като комин и псува като каруцар, трепери някой да не го мине, гласува за Бойко и реве за Шаулич, какъв велик носител е на Новото и Промяната. Еволюционен мат'рял от най-високо ниво, та дрънка.

Бих добавила като червена лампа поне в моя частен случай:
- ненужно изхвърляне и прекалено гръмки фрази, без да е необходимо.

Да поясня: вероятно съм била леко наивна, защото разсъждавах "Защо да ме лъже, след като не съм поставяла въпроса, може би наистина го чувства така." А се оказа, че човекът явно иска и в моите, и в своите очи да е някакъв герой и да не е банален, а всъщност се оказа нищо повече или по-малко.
Пример: приемането на чуждо дете. Може да се фука колко широко скроен е и когато кажеш: "Хайде" - започват едни увъртания, едни сметки