Прави са съфорумките, които твърдят, че отношението към майката, може да се разглежда и като отношение към съпругата впооследствие.
И моят личен пример е точно такъв, защото аз много се фуках, че той не зачита мнението на майка си , а дори я унижава, но не отчитах, че това е подход към женския пол. Разбрах го по трудния начин. Тя, бившата свека, го беше малтретирала като малък, и оттам той си е изградил отношение към целия женски род. Когато аз си блъсках главата защо ме подценява и тръгнах по психолози, така поне ми обясниха нещата. Но аз така и не намразих свеката, имаше си жената кусури, но си запазихме с нея добрия тон до смъртта и. Много след развода ни. Помагах им, защото имаха нужда от мен. А бившия си го мразя и досега. Дали тя го е увредила... може. Сигурно. Но той съсипваше мен.
Не търпя слабоволеви хора и от двата пола, но "мъжкари", които гледат все да се налагат щото виждаш ли били алфа, още по-малко търпя. 
