Бременна на 21

  • 10 636
  • 304
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: X
Въпросът действително не е дали да задържи детето, а как да има самочувствие при такъв критикуващ баща. Че отгоре на какво да има самочувствие?! Тя не се и пита как ще го отгледа, а защо не и се радват, че е забременяла.
А това с "деца са се отглеждали и по време на войни"- хайде моля! Вие бихте ли?


А какво да направи, щом вече бебето е факт? Естествено, че ще търси упование и сред по-тежки примери. Не, дай да я закопаем, да и внушим, че само трудности я чакат. Малко деликатност и съпричастие в нейната ситуация не е излишна

Аз и в първия си пост по темата го казах- станалото-станало. Ама да не се възмущава, фръцка и обижда от реакцията на баща си, а да се радва, че го има и да си опича акъла. Трябва да се примири със ситуацията, и да се надява живота и да се подреди, а не да претендира незаслужени похвали.

# 76
  • Варна
  • Мнения: 38 676
Баща й ще кротне и ще приеме нещата. Няма избор. Вече за помагане, там не се знае, но вероятно с майката ще ударят едно рамо. Така че няма нужда да се тръшка, че човекът си е казал мнението. Иска да е голям човек, иска да гледа дете, а в същото време не й харесва, когато той се е отнесъл с нея като със зрял човек.

# 77
  • Мнения: 24 918
Може и да не се наложи да приема нищо. Не е било нужно да се бие тъпана след закъснение от няколко дни, всичко може да стане.

# 78
  • София
  • Мнения: 24 838
През соца живели, навряни с десетилетия при бабата, пенсионирала се на 50, и гледаща децата, че младите да не се натоварват, ходили на държавна работа, учили задочно с всичките му отпуски, с болнични, когато си искат за децата, без да се притесняват, че ще ги уволнят, без да плащат за жилище, с места в яслите и детските градини... И го сравняват с днешното плащане на жилищен кредит и свободен наем, с родители по други населени места и държави, пенсиониращи се на 60+ години, с работа в частния сектор, където никой няма да ти даде месеци годишно да отсъстваш за болнични на деца и за учене, и не посрещат с хляб и сол на интервютата за работа жените с малки деца и тези, които тепърва ще раждат, със свят, в който не можеш да си оставиш детето да се скита само по цял ден...

Бабата на авторката, понеже гледала авторката, не можела да работи. Родителите на авторката пък, понеже работели, не можели да гледат авторката. Авторката как ще работи и ще гледа дете, ако си мисли, че двете едновременно не стават?


Ти не си гледана по соца, затова не разбирам големия ти уплах от съвременния начин на живот.
Ти си гледана в най-тъмните години- мутренските, когато безработицата беше огромна, а заплатите ни - 3 долара.
И родителите ти са се справили, както и другите родители- на връстниците ти.
Не знаеш какво е да изгубиш всичките си спестявания, защото банките фалираха, както  и какво е да платиш на зелено жилище и никога да не го получиш.
Затова не нападай младите, които не се страхуват да рискуват и да се преборят с трудностите, вместо да чакат да станат на по 35 и да хукнат да ловят последния влак за дете.

# 79
  • Мнения: 24 918
Не, не се справиха всички. Имах съученичка, чийто баща се самоуби, след това и с майката нещо стана.

Имам достатъчно информация за соца, за да не се хващам на тупането в гърдите как са носели по 5 дини под една мишница. а и авторката надали ще е от тия които едновременно гледат дете, учат по 2 висши и ходят на 3 работи. Тя на 21 е в първи курс, а чака да завърши, че да започне да работи.

# 80
  • София
  • Мнения: 24 838
Не, не се справиха всички. Имах съученичка, чийто баща се самоуби, след това и с майката нещо стана.

Имам достатъчно информация за соца, за да не се хващам на тупането в гърдите как са носели по 5 дини под една мишница. а и авторката надали ще е от тия които едновременно гледат дете, учат по 2 висши и ходят на 3 работи. Тя на 21 е в първи курс, а чака да завърши, че да започне да работи.

Дали се хващаш или не, истината е такава- и бачкахме, и учехме, и си гледахме децата.
И изплащахме жилища, за които събирахме пари, и чакахме години наред.
А, на 35 вече бяхме родили децата си, че и бяха поотхвръкнали.
Не сме се тръшкали, че сме забременели преди 30.
И абортите не бяха разрешени, ако нямаш 2 деца.

И да, затова повечето устискахме на мутренските години- никой не ни броеше за тийнове и деца, щом навършехме 18години.
Много закъснявате с порастването сега, а живота не се е увеличил много- на 35 си в средата му и тепърва да "узряваш" е кофти и за родителя, и за детето.

# 81
  • Мнения: 22 608
Аз на 21 работех от 3 години. Отделно че следвах. Вярно, не родих на 21, но и да бях родила, щях да се оправя.,

# 82
  • Мнения: 568
Не, не се справиха всички. Имах съученичка, чийто баща се самоуби, след това и с майката нещо стана.

Имам достатъчно информация за соца, за да не се хващам на тупането в гърдите как са носели по 5 дини под една мишница. а и авторката надали ще е от тия които едновременно гледат дете, учат по 2 висши и ходят на 3 работи. Тя на 21 е в първи курс, а чака да завърши, че да започне да работи.

Извинявай, но къде прочете, че е първи курс, че ми стана интересно?

# 83
  • Мнения: 7 777
Никой не бил застрахован от бременност.
Има различни видове контрацепция, ако не са ясни на някого, както явно на авторката, питайте си АГ-то.

Безумно е да се сравнява гледането на дете сега и преди 30-40 или 50 години.

И защо се вкара това раждане след 35, една оправна жена може да роди и на 23 и на 25, но да има и стаж, добра основа за хубаво майчинство първата година, да са се установили с партньора й, да имат стабилен доход, да са емоционално готови да бъдат родители.

Авторката не е готова. Но как може татко да не я подкрепя в липсата й на отговорност в тази ситуация?!?!

# 84
  • Мнения: 912
Момиче, за сериозни неща не се пише в БГ мама.Не само че ще те объркат, ами ще те разкъсат.
Не познавам жена родила млада да се е оплакала, че детето й е грешка.Напротив- винаги има начин да се отгледа ако го искаш дори да е с повече лишения.
Моята майка, баба и сестра са родили на 18 и всички сме станали хора, когато има желание и обич.
Бащата на авторката ще се мръщи докато не прегърне бебчето, ще забрави тревогите и ще ви помага с всичко което може.
За бебе никога не е най-подходящото време, а когато мислим че е дошло- вече не става.
Ти си почувствала вече кое е най-правилното решение.Остава ти да забравиш паролата си за бг мама и да се заредиш позитивно.

# 85
  • Пловдив
  • Мнения: 153
Авторке, следвай си сърцето, не се вслушвай в мненията на хората за аборт и тн. И аз съм на 21г., но с моя приятел сме на мнение, че ни е много рано за деца на този етап, затова се и пазим. Имам приятелка, на 22г. роди преди 7 месеца, на 21. Студентка е, с мъжа й сключиха гр. брак, малко преди да се роди бебето, живеят заедно, тя учи, той работи и са щастливи. Като ми казваше за реакцията на родителите й- веднага се спомена образованието и бъдещото й развитие. Има още 1г. да завърши бакалавър, ще си учи и магистратура и хем с изгледано дете, хем с висше. За мен дете на тази възраст е немислимо, защото просто не се чувствам готова, искам други неща в момента. Но щом ти се чувстваш готова и сигурна както в теб, така и в бащата, няма нищо лошо. Моите родители също са ме имали прекалено рано, но са се справили и са успели, колкото и трудно да им е било.
П.П. Не мисля, че реакцията на моите родители, ще е по-различна от тази на баща ти, ако им съобщя такава новина, въпреки това, което споменах по-горе. Ще свикне, ще ви мине и всичко ще е наред. Лека бременност!

# 86
  • София
  • Мнения: 24 838
Никой не бил застрахован от бременност.
Има различни видове контрацепция, ако не са ясни на някого, както явно на авторката, питайте си АГ-то.

Безумно е да се сравнява гледането на дете сега и преди 30-40 или 50 години.

И защо се вкара това раждане след 35, една оправна жена може да роди и на 23 и на 25, но да има и стаж, добра основа за хубаво майчинство първата година, да са се установили с партньора й, да имат стабилен доход, да са емоционално готови да бъдат родители.

Авторката не е готова. Но как може татко да не я подкрепя в липсата й на отговорност в тази ситуация?!?!

Няма 100% контрацептив- питай си гинеколога, той ще потвърди.
И не, нищо безумно няма в отглеждането на дете от пълнолетен, здрав и прав индивид.
Нито преди 30- 40 години, нито днес.
А, да твърдиш, че жена на 23 години, която има стаж 4 години, може да има постижения в професията, че и високи доходи, осигуряващи ѝ стабилна основа за майчинство, е направо смешно.
Като каква би работила тази толкова "оправна" булка на 23, че да взима едни 2 бона майчинство, например? newsm78

# 87
  • Мнения: 9 232
НСЧ, аз също разбирам и мога да обясня реакцията на бащата на авторката, но не я оправдавам. Чисто статистически един аборт увеличава възможностите за проблеми със забременяването в бъдеще. Или ще стискаме палци, ще вярваме колко е напреднала медицината и ще се надяваме точно на нас да не се случи....

Висока скорост, от личен опит знам, че невинаги на 35 забременяването става веднага. Радвам се, че при теб се е получило.
Близка моя приятелка направи аборт на 19, първи курс студентка, бащата беше войник в задължителната по това време казарма. Успя да стане майка 19 години след това, след 8 години по клиники. Особеното чувство за хумор на съдбата в този случай беше, че бащата е един и същ. Често споменават, че ако тогава родителите им са им влели малко мозък е нямало да изгубят детето си и толкова години. Родителите им коментират същото с огромно чувство на вина.

А като прочета как сега видите ли животът бил едикакъв си и ме напушва смях. Сега е по-лесно да се гледат деца, отпреди 200 години. За някои обаче млякото е само кутии в магазина, не се дава от крави.

# 88
  • Мнения: 9 229
Бащата според мен се ядосва защото осъзнава колко безотговорна и зависима е авторката. Може и да му харесва това, че е зависима от него (което е ужасно), но пробелма не е толкова в него, а в бъдещата майка. Ако е решила да става такава, да вземе да се стегне малко и да спре да хленчи за глупости и да се научи да разчита на себе си и мъжа си, не на тати.

# 89
  • Мнения: 2 757
Аз забременях на 20 планирано , на 21 вече бях мама. Но работя от 17 годишна и имах стаж , както и в момента на забременяване работех и след това взимах хубаво майчинство , както и с ММ живеехме вече заедно и той също имаше добри доходи.Преди година направихме и сватба , детенцето ни расте и нещата стават все по-лесни.
  В твоята ситуация е различно, защото те издържат родителите ти и ти плащат учението. Въпреки това , бременноста вече е налице и трябва да те подкрепят. Той работи ли, смятате ли да живеете заедно? Не съм чела коментарите затова те питам.  Кофти е, че нямаш стаж и в моемнта не си на работа, защото ще трябва да разчиташ на социално майчинство, което е 100лв и то само първата година, пари които няма да ти стигнат за нищо, буквално нищо свързано с детето. Помислете сериозно над ситуацията, защото не е шега работа. Това е сериозна крачка на която човек трябва да бъде готов и да я приеме отговорно!

Последна редакция: нд, 31 мар 2019, 08:02 от __MM’s

Общи условия

Активация на акаунт