Мъжът или жената трябва да направи първата крачка ?

Както и първия ти пост, все твърдения, подкрепени с нула аргументи... Продължавай в същия дух, явно не правиш разлика между "твърдение" и "аргумент".

Първа крачка, втора крачка, на кой му дреме? По-любопитното е, че на някои представителки на красивата половина от човечеството им е трудно да вдянат, че със събрани (и стиснати) крака, крачки не се правят.
 
Стоят си на място и гледат как другите крачат напред.

Но пък е доста по-вероятно да намерят силния мъж, който да ги "вдигне на ръце" и да ги носи "през живота" цял живот....   

Ти може да се възприемаш като награда, но мъжът (дори без да го осъзнава) те приема като доста по-ценна и значима, ако се е борил и трудил, за да те спечели.
Това всъщност важи и ни е заложено на всички.
Още малкото дете:цени повече играчката, за която се е молило и чакало, отколкото това, което просто е казало "Искам това" и го е получило на секундата.
И после, повече ценим нещата, за които се е налагало да положим усилия, за да ги имаме.Тези, които сме получили на мига, доста лесно "захвърляме" и не ни е жал за тях.
Да, хората не са предмети, но:чувството за ценност (за съжаление или пък не), се прехвърля и върху нас.
Отиваш на дискотека/нощен клуб.Някаква мадама те харесва, поема инициативата, идва, запознавате се, до сутринта се оправяте.
Сериозно ли би приел такава жена да е спътница в живота ти?И никога, дори за секунда, няма да ти мине през ума "Тя е толкова лесна...едно питие и готин мъж, и е негова до час!Направи го с мен, каква е гаранцията, че не го прави с всеки ?!"?

В обратния вариант:винаги съм била с едно на ум и с известни резерви към особено напористи мъже.Така, както са напористи с мен, няма да приемат и "Не" от следващите.....И личният ми опит сочи, че съм била права, изневери ми именно напористия мъж в живота ми.

Логиката е обратната: ако те възприема като ценна, ще положи усилия да бъдете заедно.
А ако полга усилия несъразмерни с твоите, значи смята, че ти е под нивото. И много често е прав!

Не съм съгласна. Често нещата, за които съм се борила дълго и упорито, се оказват незаслужаващи усилията ми. Хубавите неща стават лесно и някак от само себе си. Всичко, което е постигнато с много зор, в крайна сметка не е за теб/мен. Готиното става с умерени усилия, често изобщо без.
Всъщност различията в мненията излиза, че произхождат от различия във възгледите за живота. Някои искат на мъжа да му е трудно и гадно, на други това не им е цел номер едно в живота.

И какво от това?Какво означава "да ти е под нивото"? Един мъж трябва да ни е под нивото,иначе му расте самочувствието и няма и да се бори за жена,която не му е над нивото.Не говорим за грозноват смотаняк,а просто да е ясно че принципно жената може да свали и по-умен и красив мъж.
Жените имаме нужда И от сигурност от страна на мъжа,че сме по-специални от другите..а това се постига със стойност.Няма нищо лошо,ако мъжът е заслужил жената,да е по-нехубав например.

То чака ли една жена мъж да ѝ "даде" стойност и да ѝ бъде фон, пиши го бегало, все ще ѝ е криво и недостатъчно "специално", ако ще и японският император да ѝ е мъж.

Както вече казах, нямам проблем с първата крачка – ако съм сметнала, че човекът (мъжът) отсреща ми е интересен, вълнува ума ми, не само пеперудите. Но после бързичко се избистрят нещата – вижда се кой колко му е акъла без значение кой е направил първата крачка. Така че няма абсолютно никакво значение. За мен темата е абсолютно безсмислена.

Все тая е кой прави първата крачка. Важното е после какво се случва - дали правите танц или се настъпвате един друг със седмици/месеци/години, докато ви излязат мазоли.

Общо взето като чета аргументите за това мъжът да направи първата крачка /да му е гадно/, и аз до този извод стигнах!

Загуба на време от много чакане,прави си кефа,защото чакаш,чакаш месеци и накрая след общуване или секс,се окаже,че не е твоя човек!

Колко му е да не разбереш, че след общуване не е твоят човек...

Не знам защо, но ми се струва, че в тази тема сравненията са абсолютно неадекватни. Първо беше животинският свят, но бързо стана ясно, че сравненията не са ок. Все пак при животните има много полигамия, изневери, дори има случаи, в които мъжките износват и раждат - не върви. Сега се почна с децата - детето много като искало някоя играчка и много я ценяло. Като оставим настрани, че това е абсолютна измислица...
... Вие наистина ли гледате така на себе си? Като на играчки, трофеи, награди, купи, медали? За мен е крайно обезпокоително да гледаш на себе си като на предмет, пък бил той и позлатен и с инкрустирани диаманти.
Грешно е и да се гледа на мъжете като на някакви пълни малоумници, които ще се бъхтят за всичко, което им се дърпа, все едно са минали лоботомия. Както вие, мили ми трофеи, си лепите етикетчета с "цена", така има и мъже, които правят същото и в това няма нищо лошо, напротив. Аз пък не бих се хванала с някакъв мухльо, който няма грам самочувствие и е свикнал някакви жени да го мачкат, защото се имали, моля ви се, за принцеси. Понеже принцеса са виждали последно като са гледали снимки на Меган Маркъл и Кейт Мидълтън, които пък всъщност дори не са принцеси...
Една жена е точно толкова, колкото сама се преценява. Лоша новина е колко от жените в България търсят чуждото одобрение чрез някакво фалшиво театро - да се дърпам, да тичам, па барем ме взели за ценна. Така е и по интервютата за работа - чупки, стойки, постановки. Отиваш вечер някъде и попадаш в някакъв сюрреалистичен сценарий, където всичко живо се прави на лудо. Въобще, сакън да не те вземат за лесна някъде, страх голям.
На моята възраст обаче се котират най-много мацките, които нямат предразсъдъци. Да не се бъркат с тези, които минават всичко живо! Но гледам, че отворените, усмихнати на всички и общителни мацки са заобиколени от бая мъже и ухажори. А тия, дето седят като ботори, си остават с чакането и само зяпат сърдито изпод вежди...

Че защо това да е странно...?Кой мъж ще върне готова "да легне" мацка?!   
Сигурно повечето го написаха, ама...като не се чете:
Ако/когато е САМО за едното чукане, все едно кой ще драпа пръв, така или иначе се стига до секс.
Ако обаче искаш и търсиш някой за дълготрайна връзка/брак, рядко мъж се жени за жената, която го е "нападнала" в някой бар с "вдигнати крака".Защо, вече писах...."Тая е прекалено лесна, дори не чака аз да я сваля, за какво ми е такава, дето ляга на всеки...?!".

Всеки обаче е свободен да вярва в каквото иска.   

Е, нали и аз това казвам....
Ако една жена се държи като "носна кърпичка", като така я възприемат, използват и я хвърлят.
Ако се преценява като принцеса (да не се възприема буквално, все пак), ще я възприемат като принцеса.
Ако вместо носна кърпичка и принцеса повече ви харесва еднодневка и жена с достойнство, пак става.
Има много синоними и на "носна кърпа" и на "принцеса"....всеки да си хареса.
Различните синоними не променят смисъла и същността.

Ако не става въпрос за жена, с която е във връзка - всеки самоуважаващ се мъж.

Да кажем, че един читав мъж не ходи в бар да търси жената на живота си. Но пък защо първата крачка да е нападение с вдигнати крака? Защо не просто запознанство? Даже в бара? Как това прави жената да изглежда лесна, а не просто заинтересувана?

Защо преобразявате собствените си страхове и им придавате тежест като се опитвате всячески да принизите различните от вас. Аман от пуритани