Второ дете-голяма разлика

Това дете е... и нейно, не само ваше. Т.е. то е вашето дете - но нейният единствен потенциален брат или сестра.
Ако имате здравословни проблеми - разбирам, предрешено е, няма никакъв смисъл да я товарите.
Ако имате финансови проблеми... ми не бих казала точно, че разбирам, но да речем, че има някакво основание да се премълчи.
Но така да искате да вземете решение, което, в последна сметка вероятно ще засяга нея повече дори отколкото вас... без нея - дали е оправдано?
Тя също трябва да има право на някакъв глас - дори и да е само съвещателен, но все пак има право да има мнение. Т.е. решението е ваше - ако решите да си го родите, ясно, няма никакъв смисъл да търсите мнението й... но ако имате идея да го унищожите без сериозна причина, би било редно да потърсите и нейното мнение. Особено пък ако смятате да я използвате за оправдание - дори и само в собствените си представи.

Щом сте добре финансово и няма да бъде лишавано, нямате повод за колебаене. Реакцията на каката най- вероятно ще е такава в началото, но на двеста процента ви уверявам, че щом се появи новото човече, тя ще бъде една щастлива и горда кака. А и щом скоро ще бъде студентка, най- вероятно ще си останете сами с таткото, така че едно бебенце, което ще ви даде ново начало в грижи и възпитание, ще ви дойде много добре. Вашата възраст изобщо не е фактор, вече има много жени на тази възраст, които тепърва раждат първо детенце. Апък и така каката има шанс да стане по- отговорна и зряла, а и ще има лека подготовка и за нейно бебче след време живот и здраве. Така че, не го мислете

Моля? Значи ли това, че първото дете има право на глас (пък бил той само съвещателен), когато родителите вземат решение за второ дете? Сериозно?

Подобно обобщение е все едно да кажеш "Видях един черен кон, следователно всички коне са черни".
3-годишното определено няма право на мнение, когато родителите му обмислят дали да направят второ дете.
Но 17 годишното има право на мнение когато родителите му го използват като аргумент - при това единствен - в обмислянето дали да унищожат вече съществуващото му братче / сестриче. Решението, ясно, е тяхно - те могат да решат да си го родят дори и тя да каже "ама как така, не искам тепърва бебета да имате!" или обратно, да го премахнат, ако преценят, че няма да имат сили (или желание) тепърва да гледат отново бебе - дори и тя да каже "ужасно го искам". Но ако тя каже "балът е една нощ, ще се справите и без мен тогава и за кандидатските изпити аз ще уча, не вие, няма да имаме проблеми" определено не могат да използват балът и изпитите като аргумент в решението.
И да, на 17 е достатъчно голяма, за да може да изкаже зряло обоснована позиция - нещо повече, това със сигурност ще е полезно и за нея самата.

Използването на 17-годишното дете като аргумент  е несъстоятелно. Точно толкова несъстоятелна обаче е идеята децата да имат право на глас дали родителите да имат други деца. Ако имаха право на глас, решилите да имат пето дете, ще трябва да организират дебати, последвани от референдум.

Глупости. Подобно генерализиране просто обезсмисля разговора.
Въпросът "ще ми разрешите ли да имам още деца?", отправен към каквито и да било по-големи деца, очевидно е безпредметен.
Въпросът "Съгласен/сна ли си да те използвам за оправдание да премахна брат ти / сестра ти", отправен към почти пълнолетен човек, е доста по-различен.

Аз съм съгласна с KatiABV - момичето не може да вземе окончателното решение, но със сигурност с него трябва да бъде говорено и да му се иска мнение. За Бога, това не е "някакво дете", "пубертет" и прочее, това е детето на авторката. Не е намерено на улицата, не е хванато завчера да живее при тия хора за няколко дена. Това е детето им точно толкова, колкото току-що заченатото им дете.
Първо, 17 години са една много деликатна възраст, в която си "ни риба, ни рак". Ни е голяма жена, ни е малко детенце. По тази причина се иска говорене и подход, а не да я захвърлят в ъгъла с думите "Ти тука няма да ни се бъркаш на решенията на големите!". Нищо добро няма да излезе от това.
Второ, не знам колко от вас обърнаха внимание на думите на авторката, че дъщеря й като цяло никога не е гледала добре на идеята да има братя и сестри. Опитвам се да се поставя на мястото на майката и... еми едва ли ще мога с лека ръка да кажа "По-голямото да си гледа работата там, аз ще си раждам, пък тя ако ще да пукне от мъка". Щастието на дъщеря й е също е важно, защо така я пренебрегнахте? Мисля, че е по-добре с доста говорене този излишен егоизъм да бъде преодолян, да й бъде обяснено, че никой няма да я постави на втори план, а не една тийнейджърка да бъде зарязана в ъгъла като безгласна буква и безпомощен наблюдател.

П.П.: Голямата дъщеря скоро щяла да се махне, така че било хубаво семейството да си има едно ново бебче ми звучи:
а) като някоя приказка със зли майки и мащехи
б) като несъстоятелен аргумент. Ами ако семейството е от София и голямата дъщеря няма да ходи ни на общежитие, ни на квартира? Честно казано това ми звучи като доста натегната ситуация...

П.П.2.: (преди някой да е скочил) Оставам Pro life по темата.

Аз родих на 40. Дъщеря ми сега е на 2 г. Имам и по-голямо дете, син на 15 г. Единствено наше дете до момента и единствен внук и от двете страни на баба и дядо. Може да си представите за какво внимание става въпрос. Когато му казахме, че съм бременна реагира ужасно. Въобще не искаше и да чуе за бебе, обвиняваше ни и плачеше. Сега обожава сестра си. А тя просто е влюбена в него. И толкова се промени характерът му.  Той също беше много егоистично и капризно дете. Според мен не се колебайте. Да имаш някого на този свят е безценно. Аз също много го премислях, още повече че имах хубава работа и подреден живот.

Единствената ми дъщеря беше на 16 години когато забременях .Не можех да си представя как да й съобщя подобно нещо и три пъти ходих да правя аборт -естествено всеки път се отказвах в последния момент и си тръгвах .
Гинеколожката ми се побърка  
В крайна сметка събрах сили , казах й че ще става кака .След като ме изслуша ми каза само да не я моля да обича бебето .Много плаках , страдах от думите й .
Роди се синът ми и от момента в който го гушна ,повече не го е пускала  Той тази година ще стане на 12 г
обожават се взаимно , немогат един без друг .Както става ясно , каката е вече жена на 28 години ,има си свое жилище , свой живот (още няма деца)но постоянно се търсят , говорят си , малкия често е на гости при нея .
Дано съм ти помогнала , имате време , обмислете го .И моята принцеса беше приказна абитуриентка и почти на всяка снимка дребния е до нея  
А аз бях на 36 години , мъж ми на 37 г
Честно казано първия път толкова млада станах майка , че изобщо не разбрах какво е !

Е, разбира се, че момичето ще реагира зле. Но има не малък шанс нещата после да се наредят.

На мен ми се струва, че авторката всъщност се чуди дали тя иска сега да ражда и тепърва да започва пак наново цялата бебешко-яслена-градинска история и всичко след нея, особено след като си е мислела, че всичко отдавна е зад гърба й, детето е почти самостоятелно, те са на добър финансов етап и сега е моментът двата с мъжа й да се отдадат на хубави неща сами, пътувания и за каквото там мечтае финансово осигурен човек на сравнително млади години още. Авторке, ако е така, не е срамно да си го признаеш поне пред себе си, ако не тук. Хора сме все пак. Аз на твое място, признавам си, точно това бих се запитала и вероятно до голяма степен решението ми щеше да зависи от това. Но пък аз винаги съм искала само едно дете и това би било голям коз за това какво ще направя.

Защо оставам с впечатлението, че и мъжът ти май не е твърде навит? Май и двамата повечко клоните към не, но ви е срам да си го кажете и всеки чака другия да го направи. Греша ли?

Майка ми е родила сестра ми на 20 години. Малко преди раждането първия и съпруг умира при злополука. Години по късно майка ми се жени повторно за баща ми. Дълго време нямат деца и изненадващо майка ми забременява на 40 години. Оставят ме, защото баща ми няма собствени деца, осиновил е сестра ми, при брака. Разликата ни със сестра ми е 20 години. Като малка съм растяла като единствено дете, чак по късно можех да осъзная, че имам сестра. С нея така и не се сближихме на по късни години и сега сме по скоро като познати. Тя си има отделен живот.
На мен останаха грижите за възрастните родители - майка ми, която почина, а сега и баща ми. Просто когато бях тийн, те вече бяха пенсионери.
И да, случвало се да обяснявам, че майка ми не ми е баба. Не се съм се срамувала или нещо, но...

Моята ситуация е различна разбира се.

Аз съм седмаче, въпреки това нямам заболявания и други. Сега с по добрата медицина мисля, че това не би трябвало да ви притеснява.

Не че всяко единствено дете е "център на вселената" в смисъл, че му се изсипва рог на изобилието на главата. Но като се появи второ, просто е факт, че вниманието на родителите се раздвоява и дейностите на едното дете вече не са централно събитие, а се съвместяват с други събития.

За някои деца тази промяна на баланса може да е стряскаща - досега са били най-важни и приоритетни, нищо не е отвличало вниманието на родителя. С второ дете родителят трябва специално да си впише в календара време за концентрирано внимание върху едното дете.

Та със сигурност ще има шок за каката, но то е нормално да има шок в живота, не може всичко да е безпроблемно.

Само да не стане второто център на внимание, че при такава разлика има също опасност. Имах колега, който е 17 г по-малък от сестра си. Тя като черпела децата в училище, че има братче, ги помолила всяко дете да напише на един лист какво име харесва и така му избрали име. Обаче, от километри му личеше, че реално е отгледан от две майчици и е обсипван с внимание

Бъдещите отношения са трудно предвидими, основното в случая трябва да е дали родителите искат това дете. Те дали са готови, те дали имат желание. А аргуменгът за брат и сестра "да не остане сам" не е осбобено състоятелен, човек не е сам, когато има свое семейство, свои деца, свой кръг. Братя и сестри са често разселени от разстояния, от интереси и т. Н.

Tук мненията само ще те разколебаят.Дано не се надяваш да получиш отговор тук.Решението е изцяло твое, чувстваш ли че го искаш? И мъжа ти също,зарадвахте ли се като разбрахте,че си бременна? Ако го искаш давай,ако се чудиш и колебаеш,моето мнение е недей..И имам един въпрос - Защо толкова много време не сте опитвали за бебе, докато дъщеря ти е била още малка?

Прекрасни 2 години прекарах с второто майчинство.Дъщерите ми са с 11 г. разлика, втората си беше майсторена цяла година:stuck_out_tongue_winking_eye:Много са различни и като визия и като характер.Малката се гледаше много лесно, имах чувството, че бърза да порасне, да е като сестра си, подражаваше и за всичко.Лесно и приятно се гледа дете при подредено  и осигурено битие, аз съм за.