Когато си на интервю за работа

Натали,
просто аз така бих го интерпретирала този отговор. Нищо лично към теб, просто си говорим тука. Не приемай нещата като общовалидни, това е само едно мое субективно мнение, останалите хора може да мислят другояче. Има една теория за огледалото/'светът като наше отражение' , на нея се базирам.

Да, аз те разбирам, просто смятам, че честните и искрени отговори в повечето случаи се изтълкуват погрешно.


Преди време в една агенция за подбор искаха от мен да напиша абсолютно всички работни места, където съм била още от ученичка. После една доста дръпната госпожа ме пита за всяко едно от тях причината да напусна. Накрая ми идваше да ѝ перна един зад врата...какво значение има защо съм напуснала работа преди 15 г.?!?

Също са ме питали в чие жилище живея, даже един си позволи да ме пита кой ме издържа, при което загубих ума и дума и само съм се ококорила вероятно.....

Аз така преди години, ката нямах изобщо опит с ходене по интервюта и на въпроса " защо напускате предходната си рабата " си казах истината.  А тя беше,че фирмата тръгваше надолу...напускаха хора, на мен започнаха да ми прехвърлят работата на напускащите. Аз съответно се вбесих и...напуснах. Интервюиращият ме попита ааа значи те е страх от мн.робота? Освен това се изказах и малко негативно за предходния работодател и след това ми просветна

Също най - дразнещият въпрос с плановете за забременяване ! Това като ми го кажат и ми презлява, а нямат право.

Ми то винаги можеш да кажеш, че мразиш децата и да забременееш след 2/месеца... Супер грозен въпрос, да се чувстваш едва ли не гузна, че искаш деца. Все едно тези работодатели не ги е раждала майка...

Спомням си, питаха ме имам ли приятел. Да. Ако ми предложи брак, ще приема ли. Да. Взеха ме. Не подозирайте винаги, че кроят да елиминират бъдещите майки. Някои въпроси май са само за проверка на искреността, с която отговаряме.

Е, то има въпроси, на които трябва да си отговаряш. Като ме питат имам ли семейство, деца, разбира се, че ще кажа, както е. Пък, като не искат семейни, чудо голямо.
Но има и такива тъпи въпроси като - Защо искате да работите за нас....Ами, защото трябва да ям принципно и да си гледам семейството, а това струва пари, които се получават под формата на заплата. Това би бил нормалния и честен отговор на 95% от хората. Понеже хората работят основно за пари!
Обаче трябва да разтягаш локуми от рода на - предизвикателство, развитие, нови хоризонти, бля, бля....
Другият подобен е защо напускаш работа - Е, що?!? Щото шефът ми е парашутист, колегите ми интриганти, натоварват ме с допълнително работа без заплащане, извънреден труд, разбира се, отново без заплащане, заплатата ми не е вдигана 5 г. и т.н., и т.н.
Ама, ако кажеш цялата истина, най-много да ги оставиш с широко отворени усти.....
Та, не винаги истината е печеливша стратегия...

А как гледате на ще ви се обадим, какъвто и да е резултатът. И нищо.
Чакаш, чакаш и в един момент разбираш, че на мястото е назначен човек буквално на следващия ден.
Разбира се не чакаш месеци да речем.
На мен ми се случи да отида два пъти на интервю и двата пъти без успех.
На едното ме питаха каква зодия съм и по адрес живеехме близко и бивша работа с шефката, нещата не се получиха според мен. Разбира се, дежурното ще се обадя, когато имаме нужда от човек по заместване. Така този момент не дойде.
Вторият път бях регистрирана в БТ и от там ме изпратиха с уговорката, че може и да стане ако решат, защото не отговарях на изискванията по възраст. Там бяха максимално откровени, работата беше отговорна и си търсеха по млад човек, с перспектива поне 10г да работи там. Назначиха си човек и малко преди да станат 6 месеца и вече търсеха друг. Обадиха ми се, но аз току що бях започнала работа и не се отзовах.
Моя приятелка беше ходила на много места и оставяла телефони, ама никой не ѝ върна, докато не започна с връзки и така 5г. Връзката отдавна не работи там, но тя си е там.

Аз живея в чужбина и в тукащния 'кодекс на труда' има няколко забранени въпроса за интервю, работникът може да съди бъдещия работодател, ако посмее да му ги зададе. Наистина работодателите слеят да ги задават.

    Не сте бременна, нали?
    Планирате ли да създадете семейство? Кога?
    На каква възраст са децата ви?
    Женен/а ли сте?
    Живеете ли заедно с вашия приятел/ка?
    Бил ли сте осъждан някога?
    За кого гласувахте на изборите?
    Член ли сте на политическа партия?
    Член ли сте на профсъюзна организация?
    Вярващ ли сте?

Имам насрочено 15-20-минутно интервю. От провинцията съм и съответно ми е по-сложно да отида, по-добър вариант би бил да ме интервюират онлайн или по телефона, тъй като това ще е някакво кратко интервю и по-нататък ще има още интервюта за тези, които преминат успешно първото интервю. Нормално ли е да има такова насрочено кратно интервю и с каква цел е? По-общи въпроси ли се задават на такъв тип интервюта?

За каква позиция е това интервю?
Преди години процъфтяваше т.нар. разносна търговия или МЛМ и тогава събираха много хора, влизат по 5-6 човека заедно, обясняват им на две, на три за какво става дума и дали са съгласни. Ако те устройват условията, продължаваш напред. Може би при теб е нещо друго.

Имала съм интервю, на което влизам във фирмата, където не ми обръщат грам внимание, дойде една жена /секретарка вероятно/ и ми тикна един тест в ръцете. Каза - сядай тук и решавай, ако се спрявиш, тогава ще ти звъннат пак. Исках да попитам поне общи неща като работно време например - не можело да ми отговори нищо в момента. Много негативно отношение. После ми звъняха, обаче пък аз им казах, че не искам да почвам при тях.

Natali_ За обикновена административна позиция, не знам дали изобщо да ходя.

Може да се обадиш по телефона и да заявиш интерес, като поискаш да ти кажат малко повече подробности.
Само като съвет - ако кажеш, че не живееш в момента в София, шансът да те изберат много намалява.

@Auspicious
за 15 мин ще е някакво блиц интервю. Ще те огледат как изглеждаш и  с кво си облечена и ще решат кой продължава напред и кой е до тук Аз си го представям с някакви бързи въпросчета, може и провокативни да има. И да те видят издържаш ли на стрес, защото, ако вън чакат още 20 кандидата за следващите 15минутки ще се стресираш.
Дори и да не е твоята работа, иди. Ще добиеш опит, няма да загубиш.

В повечето големи фирми интервютата обикновено са две, понякога и три. На първото са представител на HR и пряк мениджър, до второ с шеф на по-високо ниво, който реално взима решението, стигат 2-3 кандидата. На някои места първото отсяване е само от HR и после следват интервюта с представители на съответния отдел.

Ще напиша няколко неща от гледна точка  на работодателя, които се надявам да са от полза. Уточнявам, че опитът ми е от големи международни фирми при търсене на персонал с квалификация и опит за добре платени позиции. Основните плюсове за наемане на кандидати са "доказателства", че имат желаните умения, знания, образование. После идва "шлифовката" и как отговаряте на въпросите-клишета.По принцип има някакви стандарти за външен вид и поведение на интервюто, които са различни за различни типове позиции. Ако се интервюира някой за developer, анализатор, ИТ администратор не прави никакво впечатление, че е по дънки и отговаря почти едносрично.  Ако от човека ще се очаква да прави презентации, да убеждава клиенти, да комуникира и преговаря като основна част от задълженията си, се очаква да бъде по-дипломатичен, да показва увереност, да може умело да отговори на провокативен въпрос, да запази спокойствие. Като цяло, прекалено клишираните отговори се виждат и дразнят. Но и плюене по предишния работодател е червена лампа. Ако вашият шеф, веднага след като сте започнали работа, ви каже  "Уф, добре, че се отървах от Пешо, който беше на твоята позиция, голям некадърник", даже и да е било вярно, едва ли ще ви спечели с този вид искреност. Защото може и да се окаже, че шефът е интригант и гадняр.  Същото е и когато на интервю се критикува стария работодател - може да е заслужено, но може и кандидатът да е конфликтен и явно не преценява добре какво да каже и какво да премълчи. Това не пречи да се отговори искрено, но по-дипломатично защо напускате сегашната си работа, вкл., че не ви удовлетворява заплатата, не виждате възможности за развитие, искате да пробвате в по-различна област. Или например да кажете  " За мен е важно да се концентрирам върху основните неща х и у, но в сегашната ми работа, поради текучество и недостиг на персонал, се налага да правя и а, b, c. Не е лошо работодателят да види, че и кандидатът има изисквания. Винаги прави добро впечатление, ако сте се запознали с историята на фирмата и ако имате съвсем конкретни аргументи да я предпочитате пред нейни конкуренти. Но ако няма такива и идеята е просто по-добро заплащане, няма нужда от разтягане на локуми. За заплатата, хубаво е да имате идея какво може да очаквате.  Добре е да кажете малко повече, от това, на което бихте се съгласили. Не би трябвало да се задават въпроси за сегашната заплата, жилище, брак, бременност и т.н. Това е некоректно, наистина. Аз лично директно ги отклонявам, но ако работата много ви трябва, си решавате дали да направите компромис. Стана много дълго - да уточня, не съм HR. Участвам в интервюта за попълване на мой екип и първо ме интересуват доказана компетентност, вкл. чрез тестове, добро образование, човекът да е приветлив и уверен, да си знае цената, но да няма знаци за конфликтност, арогантност и неподплатено самочувствие. А относно протежетата - за почти 20-годишния ми опит в различни компании не съм виждала да се пуска обява за място, което вече е "резервирано" за някого. Просто е безмислено да се губят време и пари. Много често, обаче, се търси вътрешен кандидат или чрез препоръки от друг колега. Но като цяло на баш връзкари съм попадала рядко - повечето хора си държат на доброто име и препоръчват само хора, които смятат, че могат да свършат работата. А и кандидатите си минават по каналния ред. Предполагам, че в малките фирми не е така, в държавните структури и общините - още по-малко, но в големите частни фирми, особено международни,  обявите  са реални.