Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №4

Не знам за вас, обаче аз не бих се съгласил да работя 12-16 часа на ден, или ако се съглася, то би било само за ограничен период от време и срещу страшно много пари. Та какво толкова лайквате статията? И какво лошо има, че наречените от него "псевдо-учени" търсели да работят за пари.
Иначе повечето констатации за съжаление са верни. Но и той иска да намери кой да му работи по 16 часа на ден срещу скромно възнаграждение. Ми, не става така.

За друго иде реч. Че една наука се развива с отдаденост, а не с работно време от 9 до 5. Че ако се целиш високо, трябва да гориш с целите си. Може ли да не се целиш - да, но тогава вероятността да си домашен Любимец е голяма. Аз си мисля, че има и трета порода хора - птици, може би. Които не са хищници, но и не търсят някой да ги храни и чеше зад ушичките. И в обществото трябва да има от всички породи. Но хищниците са тези, които движат живота напред и остават в историята.

Да ама за съжаление трябва да изчакат с полета докат завършат училище. Че и университет в по-голямата част от случаите. Защото в образователните институции крилцата се налага да ги прибираме и да си ги четкаме в къщи

Силата на медиите в днешно време е огромна и се чудя кога някой ще ги задължи да представят и двете гледни точки.
Познавам хора, занимаващи се с наука в България и са част от СУ, и работят и в събота, и я неделя. Харесва си им да правят иновации.Университетът има договори с международни фирми да прави проучвания за тях.
 Всеки си има приоритети. Аз се надявам повече никой да не е в състояние да ме накара да работя в събота и неделя.


А по-страшното е ей това , ако се допусне:
Децата ни да учат, че еничарството било начин за издигане във военната кариера

http://www.faktualno.com/2019/05/3_8.html?fbclid=IwAR0YIPz7uDzw5 … IXvbwAOzO42f77yZg

Драга Росс,
Тъй като медиите са собственост на едната страна, те няма как да представят двете гледни точки. И тъй като държавата също е собственост на едната страна - никой нищо няма да ги задължава.

И никой няма да има нужда да те кара да работиш събота и неделя. Няма да има нужда. Новото поколение ИСКА да работи и събота и неделя в името на успеха. Още от ПУК ги учим, че шестицата в училище е най-важното. По-важно от играта на чист въздух е да решиш с десет задачи повече. Оценката по математика е по-важна от оценката по изкуства, а оценката по БЕЛ (да не се бърка с литература) от тази по физическо. Защото са с по-голяма тежест при кандидатстване. Не е важно какво ти е интересно, важно е кое е престижно. Няма приятели - има конкуренти за влизане в "елитна" гимназия.

Резултатът е видим с просто око по фирмите - млади хора, свикнали да приоритизират работата над приятелите и над личния живот и което е най-страшно - над семейството и собствените си деца. Добре, че семейството и децата се възприемат за атрибути на успеха - иначе несемейните под 40 години нямаше да са само 50%. Щяха да са 100%.
Здравето - кого го интересува? Хора с тежки гръбначни проблеми от 20-годишни. Хора с високо кръвно от 25 и аритмии от 30. Хора, които ги е страх от отпуската, защото им е писнало от организирани екскурзии и корабни круизи, но не знаят какво друго да правят с нея.

Някой спомена хищници... Пчеличките в кошера не са хищници. Хищниците им берат меда. Никой хищник не работи 24х7 - храната му е достатъчно калорична. Тревопасните го правят.

Пълни глупости, ама без никакво извинение. Изключение е родител, който учи детето се, че шестицата е най-важна още от ПУК.
Самите деца в прогимназия започват да виждат системата и тези, които имат амбиция са принудени да се съобразят със системата, а друга част са под натиска на родителите за вход в гимназия заради среда-не толкова заради шестици.
Това определя бележкарството, не друго, системата го налага, защото има достатъчно пълни неелитни училища с деца, чиито шестици са им толкова на заден план, че няма на къде. Вкл. в едни такива училища завършват едни такива пълни отличници с тотален дефицит от знания в сравнение с ученици от някои от елитните гимназии.
Системата е такава, хората се опитват да се нагодят към нея някак. Кой успява-кой не.
А фирмите са пълни с млади учили-недоучили отново по нашата система, и аз виждам такива.

Това са новите реалности.
Всеки е свободен да прави онова, което е в съгласие с неговите схващания. Да получи гръбначно изкривяване, да стане сто кила, да отиде в Америка, да стане пчеличка... никога досега в обществените отношения не е имало повече възможности за избор.
Има хора, които поставят работата си над семейство и деца. И? Ако за тях не е проблем, защо за Ежко е? Да отбележа само, че скоковете в развитието дължим на такива личности.
Ако някой живее в комфорт с вярванията си И НЕ причинява беди другиму, какъв е проблемът?
Може пък да му се решават задачи вместо мачле пред блока. Аз предпочитам да чета вместо да ходя на Витоша.

И преди ги е имало, системата е регулирала някои неща. Сега системата не регулира точно това-въпрос на личен избор е. Играта навън за едно друго време е била едно, сега е друго. Днес има други модели. Вършат се други неща. Селото и градовете са различни, за да се очаква еднаквост в живота.

С риск да ме изядете, аз съм съгласен с мнението на Ежко. Като отбелязвам, разбира се, че не може да се обобщава на 100%, има и деца, които не ги учат от ПУК, че шестицата е най-важното и не ги карат да решават 10 задачи повече, вместо да играят на чист въздух. Само че повечето деца и родители, които съм срещал и които познавам, са такива, каквито Ежко ги описва. Не всички, но настина повечето. Сега, вероятно всички вие ще кажете, че учите децата си, че знанията са важни, а не шестиците, и сигурно е така. Но ако децата ви носят четворки и дори петици, няма да сте доволни. Нали чета колко важни за всички ви са оценките от дипломите, защото с тях се кандидатства в университет; ами на НВО в 7 клас стотни определят кой влиза в елитна гимназия и кой не. Така че, няма начин да не им говорите колко са важни шестиците, а такова отношение се формира още от ПУК. Не може някой, дето е бил четворкаджия цял живот, чак в 10-ти клас да се промени и да тръгне да се бори за шестици. Бележкарството си го има. Безумните амбиции за печелене на медали от състезания също ги има и далеч не само в ЧУ. По състезанията и курсовете е пълно с деца от ДУ, те дори преобладават, а също и медалистите от ДУ преобладават - т.е. и родителите на деца от ДУ са също толкова болно амбициозни за сметка на децата.

И е така, и не е ... Да, важни са оценките като  вход  за гимназии, университети и сие, но  едно дете може да бъде научено от малко, че те трябва не да  бъдат куха, неподплатена цел, а автоматично следствие от  системна работа и подготовка.  Тогава ги има и знанията, и отличната оценка. Зависи си и от децата.. При едни и същи родители, еднакво възпитание и сие трите ми деца имат различни възприятия за зависимостта положени усилия -знания -оценка. Какво остава за  съвсем прозволно избрани деца/родители да се обобщава...
А въобще не съм съгласна за състезанията по мат. Тази истерия я има повече сред малките до 4 клас  и  пак в 7 клас - сред малките заради стремежа  на родители децата им да получат добра подготовка и да придобият рутина за прием в училища като СМГ, които са своево рода оазис в периода 5-7 клас. Седми клас пък ходят за тренинг заради НВО, изпит в Колежа... Нагоре обаче рязко спада склонността към  такъв маратон, остават само децата, които си се интересуват от мат и за  които явяването не е товар  или натиск от страна на родител. Да не говорим, че има стотици, сигурно хиляди даже отличници, които не са помирисвали състезания по мат,  а оттам нямат и никакви стремежи към медали... Същото е и със сертификати по езици. Едни минават през всичките изпити за  буквички, но има други, които системно през годините надграждат, а едва на финала се явяват за най-високото ниво. И двете групи си знаят езика, нали? Тогава не следва да обобщаваме, още по-малко да разделяме по параграф амбициозност на ЧУ и ДУ.

Това е така.  Който плаща - поръчва и медийната и всяка друга музика.
А гледните точки дори не са само две. Богатството е доста по-голямо, само дето се отразяват основно една /като се акцентира, че това е Правата вяра/  и най-много още една - колкото да се зачека идеята, че има и опозиция, но изначално се подчертава, че това е губещата гледна точка.

Съгласна съм и с това, че у нас бележкарството, само за себе си, като самоцел, а не само като средство, е доста разпространено и за жалост - от доста ранна възраст. Принципно не познавам родител, който ще си го признае. Но доволно съм виждала  такива, които не само че не се радват на 4-5, ами и санкции раздават, при това - доста сериозни. Този крив модел идва от родителите, разбира се, които възпитават подобно отношение към ученето у децата си.
Ако е само средство за гонене на по-голяма цел, то не виждам изобщо причина да се държи и тормози дете да е отличник по всичко, дори по предмети, които изобщо не участват в състезанията за средни училища. Но е разпространено достатъчно, за да го забележа не само аз, а и други родители, че и учители, които също се чудят на тая болна амбиция.

Мецанe, къде ги видя повечето? Ще дам конкретни примери - в св. София се правят писмени изпитвания толкова често, че даже някой да се е тръшкал за оценка различна от 6 в началото, после си свиква на "шарените" оценки. Защото, разбираш предполагам, че са единици децата, които могат да постигат 6 в св. София винаги и с лекота. Голямото ми дете бе такова, но пък средното не е. И повечето не са. А и не трябва да са. И всъщност реалистичните "шарени" оценки са прекрасен индикатор за тенденциите на усвояване на знания. Аз не искам моите деца да имат 6, искам да виждам оценки на реалните им знания.
С риск аз да бъда изядена с парцалите, АК ми е на първо място по бележкарство, от училищата, които аз знам. Ще излезе, че го плюя, а всъщност наистина мисля че е хубаво училище. Но не приветствам системата за оценяване. Първо: имаш n на брой начина да изкараш бонус точки - да отидеш на хелп деск, да поискаш допълнително домашно (което можеш да дадеш на друг да го направи), да направиш повторно контролно, да поемеш някакъв ангажимент, да донесеш тебеширите, едва ли не... Не ги помня вече, но наистина са хиляди. И има една специфична група деца, които веднага се ориентират и винаги следят за всички бонус възможности, и се възползват, естествено. В това няма нищо лошо, всъщност в живота точно така се успява - търсиш "бонуса", да се възползваш от възможностите, да оставиш добро впечатление. Това даже е хубаво качество. Но това е много далеч от реални знания и учене заради знанието. Респ. на онези, които не се възползват, не се гледа чак с толкова добро око. Още си спомням една 5 по английски (при средно аритметично с 1 стотна под 6, и с неколкократен отказ на преподавателката да даде шанс за още едно изпитване в края на срока, при положение, че на останалите такъв шанс е предоставен) с коментар "she didn't take advantages of the revision process" И беше написано с добро чувство, защото учителката е убедена, че това е правилно и че ще накаже дъщеря ми, за да развие у нея качество, което тя няма, а ще й е полезно вбъдеще. А моята пък казваше: Щом съм изкарала толкова, значи тогава съм знаела за толкова, разбрах къде са ми грешките, защо да правя повторно това изпитване, това вече ще е лъжа. 
Обратното - в ДУ с което аз имам опит, според споделеното е въпрос на чест да си "чил", "кул", да не се впрягаш за оценки и въпреки това да си умен. Т.е. точно пасна на характера на моето дете.

Leika_moja, мерси за това, което написа! Напълно го споделям. Понякога се чувствам тотално не от това време и ми е хубаво, когато видя че не съм сама.

Мецане, като си съгласен с Ежко били казал защо детето ти учи в частно училище?
Аз мога да отговоря защо децата ми щяха да учат в такива.... Щяха, но не отидоха - по същата причина поради която исках да ги махна от ДУ.
И ако виждам потенциала някъде ще ги натисна и ще развивам, ако не е тяхното - само колкото да покрият "базовото"/МОНското, което само е написано сложно.

Това с връзките и последващите от  децата е сложна работа. Познавам единици, за които "имането" на дете е част от "успеха"  - извън светата ми са тези, а и са се разписали с дете, не с деца. 
В моя свят децата са желани, не планирани, не са заложени в някакъв план за изпълнение, някои не спряха и до две.

Децата учещи за НВО / английски рядко са оставени само до това, обикновено има и поне един спорт.
А децата в днес ще се юрнат да спортуват на чистия въздух, но друг път. Ще спортуват, но с пръстите. Ей, това е проблемът за връзките на младите работещи, липсата на живият контакт.

Аз никога не съм учила детето, че е важно каква е оценката. Винаги казвам, че оценката е израз на знанията, които има. Вътрешното чувство да е първа я бута напред. Състезател е.
И да - на който каквото му харесва. Един ще спортува, друг задачи ще решава. Сега е модерно да се обяснява, че децата не спортуват. Ами не е вярно. Моята играе футбол с момчетата всяко малко и голямо междучасие. И са масово такива диванета.

По повод Десем и несъвместимостта на написаното от мен и частното училище:
Частни училища всякакви - някои са не само съвместими, но напълно отговарящи на вижданията ми за правилно образование и ценностна система. Държавните, от друга страна, са пълната им противоположност, без изключения. Поне тези в София.

Уточнения на тема писаното от Тинки за АК:
Та така...