Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №4

Да, тук съм съгласна с Ежко. Аз някак тази реформа я изтървах, не й обърнах внимание. Но е толкова глупава имитация на някакъв "западен" модел, която подозирам ще ражда инвалиди. Мен не ми стана ясно сега у нас гимназиите с какъв статут са според новата реформа? И защо трябва да имат същата програма като останалите, дето ще учат до 10-и клас. Окастряш съдържанието на учебниците, сливаш материал, драстично намаляш часовете по език, само за да може да се вмести всичко в първите 3 години от обучението. То и сега качеството на обучение не е достатъчно добро, а след новата реформа е тотален погром. Който кандидатства за гимназия, го прави с идеята, че ще учи 5 години, а не 3. И няма как програмата да е еднаква с тези, които учат 3 години.

На бизнеса му трябва работна ръка.

Вероятно са малко тези, които кандидатстват с идеята, че ще учат три години. Който иска средно образование, трябва да учи пет. И сега всеки може да спре да учи при навършване на 16. години, но ако реши да продължи след време, бумащината е доста сериозна. Наличието на удостоверение за завършен първи гимназиален етап ще улесни продължаването на образованието на по-късен етап.

В Германия средното се дели на различни училища -  за тези, които няма да учат повече и няма да имат абитур, а ще получат професионално образование и ще работят, това у нас е еквивалента на първата степен до 10 клас. Тези, които искат да учат нагоре, учат в училище за абитур (12 години) - у нас е еквивалент на втората степен до 12 клас. Подобно е в Швейцария с различни видове училища.
У нас не са различни типове училища, а са различни степени в едно и също училище, но принципът е същият. А в ОК е като у нас с реформата - има две гимназиални степени, а не различни училища, от които първата е за трейдс, втората за висше -мисля ги наричат А левъл
 Students are assessed at the end of each stage. The most important assessment occurs at age 16 when students pursue their GCSE's or General Certificate of Secondary Education. Once students complete their GCSE's they have the choice to go onto further education and then potential higher education, or finish school and go into the working world.

. И в двете системи (и с различни училища,и с различни степени в едно и също) идеята е някой, който иска занаят и няма амбицията да учи висше, да не си губи времето да учи мат или друга наука,ами рано да хване занаята и да работи.

Същият, ама друг път. В хауптшлулето ги учат хора без педагогическо образование на необходимият минимум знания и то през половината седмица. През  останалата половина чиракуват в близката фабрика и т.н. Така от 5-ти до 10-ти клас. В гимназията усвояват систематично и методично широк спектър дисциплини. Под ръководството на квалифицирани педагози. Как точно ще сместиш тези две системи в едно училище?
Аналогията със системата в UK e също толкова несъстоятелна.
И още нещо: и двете системи са класово обусловени - гарантират, че всяка жаба ще си знае гьола и че синовете на плебса ще следват пътя на родителите си, а средната класа няма да има необходимите знания, за да управлява самостоятелно. Изключенията са за потвърдят правилото.

Това не е вярно, нещо много си се объркал. Не чиракуват, а учат подобни предмети на гимназиите и реалшулетата, само че на по-ниско ниво и по-малко години, завършват на 16-17. И е за деца с по-ниски академични успехи, които най-вероятно няма да учат унверситет, но все пак трябва да придобият някакво ниво на средно образование.
https://en.wikipedia.org/wiki/Hauptschule
The students spend five to six years at the Hauptschule, from 5th to 9th (or 10th) grade. They finish around age 15 to 17.
The main aim of Hauptschulen is to offer young students with average grades or below, most of whom will not attend a university, an adequate general academic education. (However some of the graduates will attend a university later in life, see below.) They largely teach the same subjects as a Realschule or Gymnasium, but at a slower pace.[1]
Subjects taught at a Hauptschule also include mathematics, physics/chemistry, biology, geography, history, religion (or a substitute subject), music, art, politics, sport and language.
Чак след като завършат хаупшулето, отиват да чиракуват.
Once students have obtained their leaving certificate at the age of 15/16, they can go into practical vocational training, start work in the public service at basic or secretarial level, or attend a Berufsfachschule (full-time vocational school).

И това е така, защото? Системата в ОК е на практика същата като реформираната у нас - в едно и също училище може да учиш до 10 и до 12 клас и получаваш една или две степени, като с една не може да учиш висше.

П.С Това, че си арогантен, не те прави знаещ или прав в твърденията ти, противно на това, което си мислиш.

Това със занаята и аз не разбирам как ще стане в България при ученици от езиковите например. В Германия Хауптшулето е силно практически ориентирано. После си търсят място за чиракуване.
А Ежко сигурно има предвид професионалните академии, където няколко дена учат и няколко дена работят в предприятие или фирма.
В гимназията съм чувала, че доста ги натягат. При нас реформата засега ми прилича на едно голямо нищо.

Не чиракуват, а учат "Arbeitslehre". Което си е учебен предмет - трудово обучение. Който по случайност съвпада с чиракуване в близката фабрика. И който не се изучава в гимназиите. Там са заети да учат езици вместо да работят.
За разлика от тебе, моята информация не идва от уикипедия, а от семейството на сестра ми.

Лесно. Хотелите търсят персонал с езици.

Ежко, спри се, говориш небивалици.. Учители без педагогическо образование  хакна баш в училищната форма, където предвид състава на учениците, шарения им произход, често ниското им ниво на владеене на езика трябва да си баш педагог. Самите немци определят точно работата на тези учители като най-тежка и изискваща, а ти ги събра от улицата....Завършват си задължително педагогическо образование, в зависимост, разбира се, от съответните особености и изисквания на бундесланда - или конкретно специализарано обучение  точно за Hauptschullehrer в някои провинции, или пък за Grundschullehrer  с разни допълнения в други. Завършват си с държавен изпит бакалавърската програма, още две доучват за магистър. След държавния карат и задължителния за всички немски учители  Referendariat, траещ повече от година и половина, ако правилно помня, който да приемем, че е нещо като нашите стажове с цел натрупване на опит и умения по отношение баш на дидактика, методика, педагогически, организационен подход в работата редом с чисто учебната част и който е последван от втори държавен..

И моето инфо не е от Уикипедия, чичо ми е/беше дългогодишен учител в Германия.. Даже директор на  училище в последните си години преди пенсия.
Но и нетът потвърждава казаното от мен, при това не  за кой да е университет, а за ЛМУ.
https://www.uni-muenchen.de/studium/studienangebot/studiengaenge … /la_hs/index.html
..7 Semesterwochenstunden (SWS) zur Allgemeinen Pädagogik und Schulpädagogik, sowie 12 SWS zur Psychologie...

Амели, Шарки,
Сега се върнах да дочета. Мъчно ми е, като си помисля, че ще сте следващите, дето ще вдигнат ръце и ше си кажат "Не си заслужава!". Много пъти съм си го казвала. После съм се сещала как на мен са ми помогнали с информация, която съм намерила точно в този форум или пък получавам снимки ( както вчера), пълни с толкова радостни емоции, за които знам, че в основата седи АК и не се отказвам да споделям. Всеки споделя преживяното, преминатото и не знаем как е по другите училища. Не знам защо е вечно тази атака срещу АК. И не ви е Ежко причината, защото я имаше много преди Ежко да започне да пише.

маркирам няколко неща:
-
Русалке,
Продължавам да твърдя, че дете с Интереси в математиката, учило в АК, няма проблеми с първата година предмети "математики" в който и да е университет по света. Интереси означава, че това дете освен клубове се е самоподготвяло за редица математически изпити. Самоподготовката включва консултации с учителите в АК, а не електив. Електива може да го има, а може и да го няма. Не ми обяснявай, че в Германия математиката е на по-високо ниво от Кеймбридж, UCL, Бат, Кинс и тн.

- В Холандия средното образование е също разделено на три нива, до 16 години и после учи занаят практически; следващото ниво завършват на 17 г и имат право да отидат в приложен университет ( както го наричат българите) и на 18г завършват, тези които могат да избират измежду университет или хохе (приложен)

-Да се похваля Другото ни дете е прието за магистратура в ETH Zurich. От догодина ще ви досаждам с данни за там. Надявам се де, че детето е расло в Холандия и съответно е в дилема дали си заслужава да ходи да учи извън Холандия.

- За матурата по английски:  мернах готин виц " На матурата по английски вчера се падна Николай Бареков!"

Аз,  Росс,  не съм ти обяснявала никъде,  че математиката в Германия е по-сложна от тази в упоменатите от теб места,  така че,  моля те го карай по-леко. Теб те споменах само по повод твърдението ти,  че в Холандия и Германия се учи едно и също,  което е несъстоятелно предвид факта,  че в самата Германия има съществени разлики между провинциите като съдържание,  обем, хорариум,  оценяване.
А по повод"продължавам да твърдя" мога да вляза в нелюбезния ти тон и да те помоля да не ми обясняваш как си сигурна в нещо на база опит с училището преди години. Фран хубаво отбеляза по-назад за Колежа,  а то казаното важи и за всяко друго училище,  че човек трябва да си има едно наум при четенето на постове на хора с неактуален поглед. Понеже нещата са динамични и се променят,  при това не задължително към добро. А помня,  че дъщеря ти е поне три-четири години по-голяма от моята,  което значи,  че е завършила минимум преди 6-7 години, ако не и повече.  
И стига с този Ежко.. Ще пише той фантасмагории за псевдоучители без педагогически профил,   а хората ще му мълчат..Или Шарки ще квалифицира родители на зрелостници като свели глава и примирили се с безумната матура по английски,  без да знае кой какво е предприел, съдейки само по това какво и колко било писано в дадена тема. То по-добре даже малко да е писано,  а да е действано.. Макар че както видяхме,  действията не водят до никъде..

Русалке,
Стига с този развален телефон. И в Холандия математиката, която се учи е на нива , A, B, C , че и D имало.

А по повод "продължавам да твърдя" е например на база класиране тази година на възпитаници на АК на приемния изпит на Делфт за компютри. Изпитът е сложен дори за холандчетата ( според отзиви, които четох).
Познавам и дете, което е учило в добро частно училище в САЩ и държа изпита на Делфт. Влезе, но трябваше да изчака някой да се откаже.

Tе могат и да учат трудово, но това не е чиракуване, дори и да ходят някъде във фабрика, и ние някога учехме трудово, но това не значи, че сме чиракували. Те си учат предмети както и в гимназиите, но по--леко и по-малко, защото се предполага, че ще учат занаят, когато достигнат годините за това. А в тези години учат като всички деца предметите от програмата за средно. Разбира се, че в гимназиите учат повече и по-задълбочено, но това не значи, че хаупшулетата са някакви трудови лагери за деца, каквито ги изкара ти. И ако давам линк към уикипедия, това е, защото е достъпен източник, а не защото инфото ми е от там.
У нас системата след реформата ще е подобна на английската, няма различни училища, а степени в едно и също училище.

Рос, не си съвсем обективна. Позоваваш се на неслучайни деца. И училището в Горно Нанадолнище да бяха завършили, пак щяха да имат подобен резултат.
Поздравления за малката ти дъщеря. Възхищавам се и благородно завиждам.

Мен в новата система с първи и втори гимназиален етап ме притеснява изборът на профил при кандидатстване след 7 клас. Примерно, дете е прието в СМГ, но в 10 клас решава, че иска да профилира химия...какво се случва? Би следвало да може да се прехвърли да речем в НПМГ с профил химия, нали, защото идеята е до 10 клас децата да учат по т.нар. базова програма. Обаче като бяхме със сина ми на отворените врати в НПМГ тази година ми стана ясно, че още от 8 клас децата приети в различните профили имат допълнителни часове, ЗИП, СИП, по съответните предмети, т.е. ще може ли едно дете, което е било с профил математика/език до 10 клас, да отиде в училище с профил химия в 11 клас?