Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №4

Ето това ми попадна днес:
https://www.segabg.com/hot/london-planira-skok-taksite-za-studen … i-es-sled-brekzit
Евентуално повишение на таксите от 2021г във Великобритания

Лично за мен "нивото на университетите" като въпрос, поставен към днешна дата, е нещо изключително относително. Не може да се говори сериозно и професионално за "ниво" и да се сравняват несравними университети и специалности, както и начини на обучение. За мен е напълно излишно. Няма точни и единни критерии, поради изключително голямото разнообразие на форми на преподаване, специалности, компилати от такива, форми на проверка, реализация. Още повече, че редица университети изобщо не са обект на едно единно изследване /не е налице мащабно световно такова, което включва всички, а това смятам, е и невъзможно поради горепосочените различия/и не попадат в класирания.
За Дания вече писах, че имаме братовчеди, завършили там и работещи от години - ИТ и икономист. Някъде по-горе в тази тема прочетох, че образованието там отстъпвало на холандското, понеже били в университети, тип "академии", подобни на приложните университети в Холандия. Не бих застанала зад подобни голословни изводи. За мен от образование, което е само теория, па макар и обемна, което не е практически ориентирано, особено при определин чисто практически приложни специалности, няма никаква полза. Теориите са за чисто теоретичните специалности. Не знам какви са университетите на нашите братовчеди /различни са, в различни градове/, не съм ги проучвала, тъй като лично не ме касаят, но единственото важно нещо е, че им вършат работа, т.е. учили са в тях това, което са искали и сега си работят по специалност, като успяват да живеят нормално и да си хранят семействата. Ако ще й Кеймбридж да завърши човек, голяма работа, ако не е в хармония със себе си и това не му предоставя шанс да работи нещото и по начина, по който иска.
Като завършила "Право", например, за мен е несериозно изобщо да се сравняват  специалността, която съм завършила в англоезичната правна система и в континенталната такава. Нито пък могат да се сравняват специалността у нас, с това, което се учи в Холандия, например. Защото изобщо не се припокриват. Е в коя класация ще сложим непокриващи се неща? В тази на тиквите или на ягодите?
Толкова са различни програмите, че за мен една класация в това направление е поредният безсмислен напън на американци и сие да правят класации за какво ли не, като, разбира се, залагат на тяхното виждане за начин на преподаване и образователни програми и си изпишат собствените предложения на чело. Или на тези, които наподобяват на техните виждания. В друга тема писах за несъпоставимостта на две класации в тази връзка - Шанхайското и на THE. Нищо чудно, че резултатите са много различни. Това не са обекти, на които можеш да сравниш килограмите и сантиметрите.
Една добра статия по въпроса:
http://www.rating-lab.com/za-klasaciite-na-universiteti
http://www.rating-lab.com/
Има примери с един и същ университет, класиран в рамките на три години съвсем различно, като през първата изобщо липсва в класацията, понеже не е изследван.
Защо Холандия е предпочитана от повечето българи, искащи да учат в чужбина висше образование - според мен защото там е най-голямата през последните десетина години българска студентска диаспора. Имат много програми на английски език, в почти всички университети, затова е предпочитана дестинация. Няма как да се твърди, че видиш ли качеството на обучение там е по-добро /от кое ли и по какви  критерии, след като липсват единни такива и няма как да се сравняват/. Моят  син, конкретно, замина за Холандия, защото за там имаше най-много събрана информация, най-много познати българи и най-голям избор от специалности на английски, вкл. тези, от които лично се интересуваше. А не заради "качеството на обучение", което за мен си остава  мъгливо твърдение на хора,  държащи да убедят себе си и останалите в правотата на собствения си избор. Е, за мен поне /и за него/ този комплекс остава несподелен.  
Мога, разбира се, да си изсмуча поне десет довода в полза на избора, които да звучат що-годе мотивирано и правдоподобно, ама няма смисъл - ни за мен, нито за останалите хора. Съгласните нямат тази необходимост, освен да си начешат егото, несъгласните първосигнално и без замисляне ще се покрият зад личните си схващания и доводи. Смисълът е просто никакъв. Затова не го и правя.


За висше, за средно - източникът на синдрома е един и същ. Комплекс. Той налага подобно себедоказване. Което е напълно излишно.

Judy,

Някой твои разсъждения си имат резон, други не.
На холандците им дреме на шапката за всякакви класации. Те си имат 13 университета само и си държат ниво ( а и тези унита са в различни сфери),
но в САЩ , където има над 2000 университета и в Англия, където също са много, класация си е нужна. И всъшност се ползва от работодателите.

Много ми харесва какво е написала Judy.

В тази връзка ми хрумна обаче да провокирам малко аудиторията - щом за ниво и качество не може да се абсолютизира и нещата са несравними, с което напълно съм на мнението на Джуди, не може ли тогава със същия успех да се учи и в България. В отделни специалности и тук може да се получи доста качествено образование, а разходите са несравними. А и от гледна точка на реализацията - напр. Джуди, ако беше завършила право в Холандия, дали щеше да може да го практикува в друга държава, като е съвсем различно; може би нещо като юристконсулт и работа с договори - да, но не можеш да правиш процесуално представителство, да си адвокат например, или съдия, или прокурор, тези работи може да се работят само в държавата, където си учил право, иначе е почти невъзможно.
А и в икономиката има огромна разлика между континенталната и англо-саксонската школа, както и между самите контитентални държави впрочем. Няма нищо общо какво се учи примерно в Германия и в България по специалността "счетоводство" и начинът, по който се преподава и води обучението. Може би за "Финанси" да не е така, не съм запознат как е във всички специалности, но пък и между това какво се учи в университет в Германия и в университет в Англия по икономическите специалности, няма почти нищо общо.

Дали и какво има резон или няма - това си е лично становище на човека, който пречупва моето лично такова през неговите си лични схващания.
Накратко - просто ти може да си съгласна или да не си с определени становища. Но няма как да кажеш кои, дали и колко са резонни. Защото, писах, това не е точна наука с общи мерни единици и формули. И затова няма най-добри решения за всички.
Говоря за световни класации по-горе, както изрично съм писала. Това е нещо и невъзможно, и безсмислено. Поне за мен.  
Ако се прави класация за англосаксонците - би могло, макар и да е условно и към това да имам също големи резерви. Там могат да се сравнят университет, специалности, програми. Горе-долу, защото са сходни. Но да ми сравняват университет в Лозана, с такъв в Мюнхен, в България, в Шотландия или в САЩ, лично за мен си е нелепица.
...
Правилно не им дреме на холандците. Университетите им са повече от 13 даже. И работодателят го вълнува кой ще му свърши работа, нищо друго.
То и у нас е така - пука ми на шапката кой с каква диплома е и откъде я е докопал, като си подаде молбата за работа, ако не може на практика да раздели на две магарета сламата. Всякакви съм ги виждала. Отличници - нашенски и чужди, от къде ли не, дето не са наясно какво реално е това, дето са го учили. Без лична комуникация и преценка моя, на пряк ръководител-специалист за човека,  е все едно къде какво е учил кандидатът и колко за най-добър му се пише в някоя си класация университетът, респективно специалността, с която се е сподобил. Още по-малко някой се интересува от мнения по въпроса на родителите му.  

Може, разбира се, тук дори може да се проучи лесно какво е дереджето по места. И това, дето е било преди 10, че и преди 5 години може да няма нищо общо с настоящото състояние, но тук е по-лесно това да се установи.
Големият минус на повечето ни университети , което ни отблъсна нас конкретно, в специалностите, които ни интересуват, е че от години се раздават дипломи, зад които почти нищо не стои. Няма практическо обучение. Това е огромен минус, както писах, за приложните специалности. Завършват хора, дори отличници, които идея си нямат какво са учили и къде и как ще го ползват. Теорията се насвятква по лекции и проверява тестово лесно и минаването през изпит всъщност нищо не означава. Или почти нищо. Мога да говоря като студент с две различни магистратури в различни университети и преподавател в трети, с приятели -  доста преподаватели в различни университети. Те, самите, са на мнение, че не биха посъветвали собствените си деца да учат у нас по тази, именно, причина. Който има и реални възможности - помага за износ по тази причина.
И всеки си изхожда от личните наблюдения и изводи, не от някакви общи твърдения и постановки. Което си е съвсем нормално.
Друг голям плюс на обучението "навън" е придобиването на опит в един наистина самостоятелен живот в чужда среда, много нови запознанства, различна система и общество. Това тук няма как да се направи вече по никакъв начин.
Щото може в нанайската класация на нанайското проучване СУ, /например, съвсем произволно, да не се засягат хората от там и аз съм негов възпитаник, но само то е бивало някога в някакви световни класации от нашите университети, затова него визирам/ за специалността Х, да е в топ 500, ама мен какво ме топли това, като виждам лично как се вземат изпити и как се водят лекции и семинари и това, което виждам, не само не ми уйдисва, ами направо ме отвращава. Нанайци вземали данни от нейде си и ако основата на тази база данни е ... да речем крайно нестабилна и заблатена, то и самата класация си отива на лелината си трънкина, където й е мястото, между впрочем.
Участвала съм в набиране на данни за класации у нас. Правила съм обобщения и съм подавала данни по заявени форми на бланки и попълнени критерии. Ужас несравним беше. И още е, според това, което ми споделят приятели-преподаватели. То са замазвания на обективни истини, то са чудеса.
И съм далеч от виждането, че само в България се лъже и маже. Щом може - прави се.
 
По всяка вероятност и ако не направя някаква специализация - не. Затова съм си и тук, де.

О, да! И за икономическите специалности е така. Така поне сочат личните ми проучвания.
Счетоводството, напр., не е отделна специалност в редица държави, а част от обучение по по-общо икономическо направление. И ако няма практика, човек да забрави, че го е учил въобще. И да разчита да го "оправи" в практиката после.
У нас от години не бе тайна, че най-добрите счетоводители бяха тези, с икономическите техникуми. Но последната година в техникума имаха един цял ден решаване на счетоводни задачи. В предприятията, в които съм била, това си бяха най-добрите кадри.
Добри инженери си бяха предимно традиционно хора от ТМЕТ.
Откак залезе професионалното ни средно образование у нас вече има голяма дупка в това отношение. Защото новите, ако ще и с две дипломи от най-реномирани университети да са, трудно ще се изправят срещу тях. Понеже университети ни до голяма степен разчитаха на тази основа от професионалните техникуми, която сега е тотална липса.

Judy, аз го казах това за академиите в Дания и ги сравних с приложните в Холандия, знаеш, че и в холандската тема дамите, които живеят там, са споделяли какви са разликите в реализацията след такова обучение, и изобщо за отношението от работодателите към двата вида студенти

може и да бъркам, не се вживявам като последна инстанция само защото съм чела месеци за различните образования в чужбина, но не съм намерила нито едно убедително емпирично доказателство, че подобно образование впечатлява някой друг работодател извън фирмите, които имат партньорства с тези учебни институции, които дефакто провеждат практическото обучение по реални работни казуси на същите тези фирми, за извън Холандия пък съвсем не знам каква би била приложимостта му... няма универсална истина, просто различни възприятия за какво имаш намерение да си ползваш образованието и как биха се оправдали вложените усилия и средства

Сещаш се, предполагам, че повечето тук също сме "чели", а доста имаме и лични контакти със студенти и родителите им.
За Дания вече споделих.
За Холандия имам в пъти повече познати студенти и родители . Познавам също завършили вече бивши студенти, вкл. приложни университети, които работят по специалност, отново без проблеми. Други продължиха да учат. Някои - в други държави.
Не е вярна, примерно, разпространяваната информацията, на която се натъкнах, че обучението е по казуси и проекти. Имаше още по- ... странно нещо, което четох в другата тема - че в тези университети ... не се учел холандски. Много се смях, наистина. Че то и в другите с английски програми не се учи, освен ако студентът не го е записал. А в тях се учи също, ако човекът го е пожелал. Познавам няколко студенти, които учат в момента в различни такива университети. Различни специалности са. И си имат съвсем редовни изпити, за които си учат по учебници. Наред с практиката по проектите.
Какво ли не съм чела и аз по въпроса.
Бих дала категорично мнение обаче само на база официална статистика. По конкретен показател и за една, само, държава - процент реализирали се по завършена специалност хора. Всичко друго е в графата "Тъй си мисля, защото тъй знам.", а то няма стойност. Особено пък ако става въпрос за частните мнения на 2 - 3 души. Това е несериозна база за изводи.
А когато нямам обективна информация, мнения не давам, още повече категорични.

За мен е интересно да науча нещо повече за финландските и норвежки висши учебни заведения. За тях почти нищо не знам. Сигурна съм, че не е защото имат "лошо качество" на образователната услуга. 😁
Може би имат по-малко специалности на английски, но това са само мои предположения. Не знам, защо не са популярни, при положение, че много българи остават са живеят и работят в тези страни.

Джуди,
Дали учат холандски или не, няма нищо общо със специалността.
Колкото до hogeschool- получава се различна диплома от университет.
Ако бяха еднакви, нямаше да им дават различни наименования за самата диплома. Естествено, че можеш да си намериш работа с всякаква диплома. Въпроса е до колко и как можеш да се развиваш впоследствие с нея.
И можеш да си доучваш. Това винаги е възможно. Просто ти искат да си наваксаш , каквото е необходимо.

И зависи кой какво го интересува в живота, са му различни приоритетите.
В много държави и за много работодатели, дори и в България е от значение дали си учил в Кеймридж или университета в Долно Нанагорнище.

И не , не съм чела за Холандия. А познавам образователната система от пряк контакт, както и как изглеждат изискванията на работодателите в тази държава. Има разделение за минимално заплащане по възраст, следва изискване за образование - Маво, Хохе, Университет, Phd и съвсем не е еднакво каква ти е дипломата.
И това са дъвкани въпроси в темата за холандските университети.
Фран, ако прецениш, ги премести там, въпреки че там са многократно разисквани.

 

Щом до Финландия опряхте .....

Ами да:)

Ами щом осведомен, образован и културен човек като теб почти нищо не знае за тях, какво означава това? Аз също нищо за тях не знам. И вероятно и другите участници в темата - също. Та да си отговоря на риторичния въпрос:) Това означава, че няма и какво толкова да се знае, т.е. те не са интересни.
И за Дания също. Каква реализация глобална може да получи човек с университет в Дания? Световно неизвестни, също както и българските, ама с българските поне в България може да се получи реализация;) И издръжката на студент в България е около 10 пъти по-евтина от тази в Дания. И за какво? Да не би Дания да е САЩ?
Така че няма какво да се залита в такива крайности. Скандинавия, Дания, не знам какво си.
Има си големи, известни навсякъде по света държави и съответно и техните университети, като Великобритания, Германия, Франция - да не говорим за САЩ, които са си топ ъф дъ топ. Има и Холандия, за която Джуди и Росс много добре обясниха защо е привлекателна дестинация - заради високия стандарт, многото програми на английски, голямата българска диаспора, а и Холандия е изключително развита страна с много висок стандарт - БВП й е по-голям от този на Русия, а Русия е 20 пъти по-голяма по население и 100 пъти по-голяма по територия. Ама другото вече е екзотика. Норвегия например, и аз нищо не знам за университетите им, ама не ме и интересува. Това, което знам, че Осло е от най-скъпите градове на света, че често отнемат децата от родителите им, че е гаден климата, че от там е Брейвик, ами стига ми да не искам изобщо и да чуя или да си помисля за Норвегия. Да, страхотно си живеят и стандарта им е много висок - ми да си го държат.

И за Дания също. Каква реализация глобална може да получи човек с университет в Дания? Световно неизвестни, също както и българските, ама с българските поне в България може да се получи реализация;) И издръжката на студент в България е около 10 пъти по-евтина от тази в Дания. И за какво? Да не би Дания да е САЩ?
Така че няма какво да се залита в такива крайности. Скандинавия, Дания, не знам какво си.
[/quote]

Ха-ха, искрено ме разсмя с това изказване. Лично познавам младеж, който още като студент в Дания, с българските си състуденти заедно създадоха стартъп компания, която беше отличена като най-добра за годината, получиха голямо финансиране и до днес се развиват успешно с офиси и в САЩ, и в БГ. По- глобална реализация от това, здраве му кажи. Познавам и други младежи, завършили университети в Англия, Германия, които изобщо нямат такава глобална реализация, Това, че нещо ни е непознато, не значи непременно, че не е добро.

"Сменят изцяло системата за изпитване по физическо в училище"
https://offnews.bg/obshtestvo/smeniat-iztcialo-sistemata-za-izpi … ishte-702446.html

Признавам си, че не знам какво е взривна сила на долни и горни крайници.
Отивам в гугъл да чета.

Колко силен шамар и ритник можеш да приложиш на някого, вместо да го вдигнеш и носиш на гръб километър-два

Хаха! Личи си, че пишеш/четеш в онази тема.

“Новата система за оценяване на физическата дееспособност включва тестове, покриване на нормативи, нови оценъчна скала и методика за измерване и оценяване на двигателните способности на учениците.”

Само като прочетох това изречение и ми стана лошо. Отново система за оценяване, а къде е системата за научаване преди оценяване.  Вместо да подобрят и развият в тези часове тази физическа дееспособност, пак тръгнали да оценяват.