Защо не получавам харесвания в Tinder

Сигурен съм, че си наясно как бракът не е "просто  един подпис". Той има правови задължения, някои от които са доста несправедливи и в ущърб за едната страна. А това прави въпросният договор (какъвто е!) правово неиздържан и нежелан от много мъже. Каквото може да се случи между двама души от гледна точка на чувства, привличане, отговорност, желание, същото се случва и при сключен брак. Дотук - уж добре, но бракът задължава и от правна гледна точка някои неща, които иначе в една сериозна връзка са естествено развитие при наличието на истински чувства и действия, породени от израз на желание да накараш човека до теб са се чувства добре и следствие от взаимното допринасяне.

 Както едни могат да кажат "Ако я обичаш, ще се ожениш за нея, защото ЗА НЕЯ е важно това!", така и аз мога да кажа "Ако се обичаме, бракът няма да ни накара да се обичаме повече или да сме по-сериозни и отговорни един към друг, отколкото без него!". Ако пък тя ме обича и вижда, че можем да сме щастливи и без брак, не би следвало да натиря непременно за сватба и брак. Нека не се лъжем - повечето жени всъщност искат не брак, а две други неща:
(1а) Да се видят в булчинска рокля, (1б) да са център на вниманието на всички познати и роднини поне за един ден и (1в) да им олекне, че и те са направили това, което се очаква от една жена. Последната причина гложди тези от жените, които виждат в брака не вричане завинаги към друг човек, а обществено очакване към тях и натиск това непременно да се случи.
(2) Търсене на материална сигурност, но не предоставена от тях самите, а от мъжа. Сериозната връзка (без брак) не дава увереност на една жена, че ако тя в един момент реши да постъпва нечестно или грубо спрямо мъжа, ще продължи и след това да се ползва с благата му; просто защото при всяка една сериозна издънка от нейна страна тя рискува да го загуби безвъзвратно и без нещо изкуствено (законовите окови), което да ги държи поне до някаква степен вързани един за друг насила.

"Ако пък тя ме обича и вижда, че можем да сме щастливи и без брак, не би следвало да натиря непременно за сватба и брак." - не, това издиша като логика, защото ако за нея е важно, а за теб не е, не би трябвало да е проблем да драснеш един подпис, както си го драснал на 5 други документа този месец. Мъжката ти дума не се изтрива от сключването на брак, желанието ти да се грижиш за детето и след потенциална раздяла не се изтрива, отговорността ти продължава да значи много, вие ще сте щастливи и С брак. Тук не е или-или ситуация, в каквато ти се опитваш да я превърнеш.

Истината е в последното изречение: " просто защото при всяка една сериозна издънка от нейна страна тя рискува да го загуби безвъзвратно и без нещо изкуствено (законовите окови), което да ги държи поне до някаква степен вързани един за друг насила.". Тоест се върти и суче, за да се стигне до гарантирането на добро поведение с изкуственото поддържане на несигурност в отношенията. Ето това е ключът за бараката, а не "Ама, скъпа, бракът няма да ме накара да те обичам повече." Не че бракът не е важен, не че не може да се направи с допълнителни клаузи, за да се решат всички проблеми, които си намерил в него, а е важно за теб да не го сключваш, защото смяташ, че това носи ползи. Това е гигантска разлика и е пълна игричка, каквито уж не играеш (а за мен лично и подходът е откровено гнусен по ред причини).
Та, за мен лично първото изречение от писанията ти не значи абсолютно нищо, защото се опровергава светкавично.

А това, че бракът е нежелан от много мъже, защото е в ущърб на едната страна, е пълна смешка, защото той е в ущърб изцяло на жените. Справка: белите страни. Никъде другаде мъжът не може да направи грешен избор за брачен партньор толкова безнаказано колкото е тук, съответно да се разведе и все едно нищо не е станало. Пълни глупости са това.

Една моя близка преди 15-ина години губеше време да се разправя по съдилища и плати куп пари на вятъра, за да възвърне бащиното си име и с цената на поредица от неприятни виждания с бившия си съпруг да уреди как да протече подялбата на имущество, което бе изцяло платено от нея, само че законово се считаше, че половината е на съпруга ѝ, който не бе допринесъл с нищо за придобиването му. Тя имаше лошия късмет да се събере навремето с нехранимайко, побойник и крадец на дребно, който се интересуваше само от мотоциклета си и своите приятели. Беше много готин иначе на външен вид и жените си припадаха по него, но цялото му поведение и бездействие обезсмисляше това му "качество". На всичкото отгоре, той направи и дългове и после подир моята близка тръгнаха разни мутри да ѝ досаждат да връща тя парите, които той дължи! Макар да съм мъж и да не бях замесен в техните отношения, виждах съвсем ясно колко несправедливо за хора като нея е цялата тази законова недомислица. Недейте да подценявате отрицателните черти на брака и на развода, защото те не са никак малко.
 Ти, като даваш пример за подписване на договор, пишейки за брака, следва да си наясно, че повечето договори включват и разни неустойки и лоши последствия, които са неприятни най-малко за едната, а понякога и за двете страни. Е, точно за тяхното съществуване не бива да се забравя.