- Публикувана: 12 апр. 2019, 21:07 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2019, 13:30 ч.
Търпи ли природата дисбаланс, или "всичко се връща"?
Пълна идиотщина! Трябва да си много болен мозък, за да вярваш в това.
А, между другото, самата вяра в нещо, пък било то и ужасно, го храни.
Затова внимавайте какво храните в себе си!
Даже да сте "добри", ако у вас има едно отмъщение примерно, и вие си го храните и отглеждате с всичкия "справедлив гняв", на които сте способни, много скоро няма да сте добри, ама хич.
А, между другото, самата вяра в нещо, пък било то и ужасно, го храни.
Затова внимавайте какво храните в себе си!
Даже да сте "добри", ако у вас има едно отмъщение примерно, и вие си го храните и отглеждате с всичкия "справедлив гняв", на които сте способни, много скоро няма да сте добри, ама хич.
Аз съм чувала невероятни неща от претендиращи за "духовност" хора. Не религия, а точно духовност. В смисъл, че на хората се гледа не като на личности и духовните закони са вид машина, нещо като бюрокрация. Няма разкаяние, няма измъкване, един такъв космически концлагер. Може би затова на комунягите не им е симпатично християнството (в което има разкаяние и повторен шанс винаги) и предпочитат индийските религии, в които отношението към наказанията е много бюрократично и безлично.
Скрито, защото е малко дълго...
Скрито, защото е малко дълго...
Скрит текст:
Та от човек с претенции на много духовен съм чувала невероятни истории. Всъщност любимите истории на тази личност бяха тези, в които разказва как "силите" са "ударили" някой, който й казал нещо напряко или й е причинил да кажем някакъв битов дискомфорт.
И смята, че наказанието за тия дребни прегрешения е тотална духовна смърт. Даже имаше и дежурна реплика за тия хора, дето сам Господ щял да ги анихилира - "огън да го изгори, в пепел да се претвори и вятър да не го намери". Даже не помня какви им бяха прегрешенията на тия хора, но беше нещо битово и да кажем, че не са се харесвали като личности и са имали скарвания. Ама ги изкараха най-големите сатани на вселената.
Понякога дори този човек, за да е сигурен, че възмездието ще дойде, сам го организираше. Примерно нещо се скарва с магазинер... Та скарва се с магазинер, защото иска да си купи агне за великден и смята, че по право трябва да се дадат безплатно и вътрешностите. А магазинерът си е направил разчет за отделно продажба на месо и вътрешности. Та станал скандал и, забележете, цял ангелски хор застанал на страната на духовния човек. В последствие същия тоя духовен човек подал сигнал на данъчните, така де, що да чака божествено възмездие, като може сам да го предизвика.
И, разбира се, класиката - снахата злословила, затова е бездетна. Което значи, че твоите гени господ ги реже с голямата ножица, ма ти злорадстваш...
И смята, че наказанието за тия дребни прегрешения е тотална духовна смърт. Даже имаше и дежурна реплика за тия хора, дето сам Господ щял да ги анихилира - "огън да го изгори, в пепел да се претвори и вятър да не го намери". Даже не помня какви им бяха прегрешенията на тия хора, но беше нещо битово и да кажем, че не са се харесвали като личности и са имали скарвания. Ама ги изкараха най-големите сатани на вселената.
Понякога дори този човек, за да е сигурен, че възмездието ще дойде, сам го организираше. Примерно нещо се скарва с магазинер... Та скарва се с магазинер, защото иска да си купи агне за великден и смята, че по право трябва да се дадат безплатно и вътрешностите. А магазинерът си е направил разчет за отделно продажба на месо и вътрешности. Та станал скандал и, забележете, цял ангелски хор застанал на страната на духовния човек. В последствие същия тоя духовен човек подал сигнал на данъчните, така де, що да чака божествено възмездие, като може сам да го предизвика.
И, разбира се, класиката - снахата злословила, затова е бездетна. Което значи, че твоите гени господ ги реже с голямата ножица, ма ти злорадстваш...
Наистина има нещо с претендиращите да са духовни, съчетали това качество с дребнавост, злопаметност и кръвожадност, често за някакви пълни дреболии. Предпочели Мария за работното място - нищо де, поне мъжът ѝ скоро след това умрял. Това ще да е дългият пръст на Вселената, справедливост има, аз съм избрана и специално за мен се грижат свише и наказват всеки, който ми застане на праведния път. Който ме е обидил, добро не е видял, а аз се обиждам лесно и често.
Сирен, злословиш , снахата няма общо ,ако това са твои съждения де.И кой определя степен на духовност, щото мислех да съм аз пък този не съм определяла, майтап за който не разбира от майтапи.
qrye скоро четох тук една дама да раздава справедливост вселенска докато се оплаква как не трябва така.
qrye скоро четох тук една дама да раздава справедливост вселенска докато се оплаква как не трябва така.
Самият човек претендираше, че е висше духовно съзнание, родено по специален начин и със специални дарби. Имаше там някаква планетарна йерархия, най-висшите души се раждали от слънцето. Общо взето повечето духовни хора си самоизмислят история колко са висши.
Впрочем това е доста неприятен подход на психологическо ниво - дори да не вярваш, някак почваш да трепериш да не ти падне саксия на главата, щото си казал нещо накриво. Голяма манипулация е това.
Впрочем това е доста неприятен подход на психологическо ниво - дори да не вярваш, някак почваш да трепериш да не ти падне саксия на главата, щото си казал нещо накриво. Голяма манипулация е това.
Срещу по-наивни хора може да се използва като инструмент за заробване. Всеки го е страх от лоши неща, затова може да се съгласи на услуги, послушание и изобщо да бъде манипулиран, само и само да не го накаже вселената или господ или каквото там.
В смисъл - я, вярващите нещо не носят хубави дарове, Аполон ще им прати чума...тоя номер се играе от хиляди години.
В смисъл - я, вярващите нещо не носят хубави дарове, Аполон ще им прати чума...тоя номер се играе от хиляди години.
А може би крайната цел на Вселената, Бог или който и да е е да ни отучи да отмъщаваме? А?
Free Agent Харесвам мисленето ти 
Относно претендиращите духовност, не съм срещнала някой претендиращ определено качество, в действителност да го притежава. Самото изтъкване, означава, че човека желае да бъде, такъв, какъвто казва, но дълбоко в себе си, знае, че не е. По този начин търси одобрението от вън, че да си повярва повече. Постоянно учещите се хора, винаги се съмняват в себе си, не са достатъчно уверени. Уверени са идиотите, глупаците, те вярват, че са винаги прави.
Не съм вярваща в Христос и Бог, въпреки, че съм кръстена. Ако, клоня към определена религия то тя е будизма. Но, това е подробност. Исках да кажа, че Христос е казал, че ще бъде простено на всеки, който истински се разкае. Т.е. това е истина, независимо религията. Ако, човек осъзнае, че е постъпил грешно, че е имал грозна мисъл, той трябва да съжалява за това, да е готов дори да поеме обратен удар за постъпката си. Ако приемаме така нещата, знаем защо в определен момент ни се случва нещо лошо, никога не е несправедливо, и ако приемем това страдание, като изчистване на кармата ни е по - лесно да преминем през него по - смирени. А, и изпитвайки нещо на свой гръб, разбираме как сме накарали човека Х, някога да се почувства, и така се учим никога повече да не постъпваме по този начин. Греховете ми, са главно несъзнателни, умишлено не съм наранявала някого. Но, често разбирам, че съм постъпила несправедливо, когато изпадна в същата ситуация, но от обратната страна. Тогава никога не си задавам въпроса ,,Защо?", знам защо.
luna
Съгласна съм с теб. Да се радваме как на някого му се е върнало, никак не чиста мисъл и искрено сърце. Хора, които някога са ми били близки, и дори все още с част от сърцето си обичам, някой ден ще съзрат нещата, от моята гледна точка. Но, аз не се радвам за това, знам, че ще ги заболи. Но, в крайна сметка, това са техните избори. Научих се, да не се бъркам в чуждия път, колкото и да ми е мил човек, нищо, че виждам, че крайния резултат ще доведе до болка.
Относно претендиращите духовност, не съм срещнала някой претендиращ определено качество, в действителност да го притежава. Самото изтъкване, означава, че човека желае да бъде, такъв, какъвто казва, но дълбоко в себе си, знае, че не е. По този начин търси одобрението от вън, че да си повярва повече. Постоянно учещите се хора, винаги се съмняват в себе си, не са достатъчно уверени. Уверени са идиотите, глупаците, те вярват, че са винаги прави.
Не съм вярваща в Христос и Бог, въпреки, че съм кръстена. Ако, клоня към определена религия то тя е будизма. Но, това е подробност. Исках да кажа, че Христос е казал, че ще бъде простено на всеки, който истински се разкае. Т.е. това е истина, независимо религията. Ако, човек осъзнае, че е постъпил грешно, че е имал грозна мисъл, той трябва да съжалява за това, да е готов дори да поеме обратен удар за постъпката си. Ако приемаме така нещата, знаем защо в определен момент ни се случва нещо лошо, никога не е несправедливо, и ако приемем това страдание, като изчистване на кармата ни е по - лесно да преминем през него по - смирени. А, и изпитвайки нещо на свой гръб, разбираме как сме накарали човека Х, някога да се почувства, и така се учим никога повече да не постъпваме по този начин. Греховете ми, са главно несъзнателни, умишлено не съм наранявала някого. Но, често разбирам, че съм постъпила несправедливо, когато изпадна в същата ситуация, но от обратната страна. Тогава никога не си задавам въпроса ,,Защо?", знам защо.
luna
Съгласна съм с теб. Да се радваме как на някого му се е върнало, никак не чиста мисъл и искрено сърце. Хора, които някога са ми били близки, и дори все още с част от сърцето си обичам, някой ден ще съзрат нещата, от моята гледна точка. Но, аз не се радвам за това, знам, че ще ги заболи. Но, в крайна сметка, това са техните избори. Научих се, да не се бъркам в чуждия път, колкото и да ми е мил човек, нищо, че виждам, че крайния резултат ще доведе до болка.
Казах си, че няма да забивам към религията, но все пак.
Старият завет проповядва отмъщение и наказание.
В Новия идва Христос и поема всички грехове на кръста. Оттам нататък той дава само любов. Няма повече отмъщение. Ако човек е истински вярваш, той трябва да вярва, че божията любов нарежда вселената според най-доброто за него. Никой на никого не отмъщава и не връща!
Само че много малко хора са истински вярващи.
Старият завет проповядва отмъщение и наказание.
В Новия идва Христос и поема всички грехове на кръста. Оттам нататък той дава само любов. Няма повече отмъщение. Ако човек е истински вярваш, той трябва да вярва, че божията любов нарежда вселената според най-доброто за него. Никой на никого не отмъщава и не връща!
Само че много малко хора са истински вярващи.
Общо взето правилото ми е - доколкото мога, да се опитвам да не съм задник. Но ако някой ме шантажира да правя извънредни неща, да забравя себе си; ако се държи като Дук Мандарина и заплашва, че ще скочи от гардероба и ще се размаже на паркета - тогава ако ще да кълне, не се престаравам. Защото някои хора смятат, че им правиш сечено, ако не се раздадеш 120%. Не приемат концепцията за лични граници.
В крайна сметка не може всеки да е идеален морален светец, понякога избираш по-малкото зло и разчиташ, че човекът отсреща е устойчив, не експлозивно обидчив. Защото все пак си имаме и свои цели и да, понякога нашите цели нараняват другите. Очаква се, че тия насреща имат някаква базова устойчивост и няма да си го слагат на сърце.
В крайна сметка не може всеки да е идеален морален светец, понякога избираш по-малкото зло и разчиташ, че човекът отсреща е устойчив, не експлозивно обидчив. Защото все пак си имаме и свои цели и да, понякога нашите цели нараняват другите. Очаква се, че тия насреща имат някаква базова устойчивост и няма да си го слагат на сърце.
Аз не съм вярваща
Въпреки че имам силна интуиция и често съм ставала свидетел на хммм карма(демек на някой му се е върнало по начин, който сериозно навежда на мисълта, че е във връзка с определени други мисли, думи или действия), и в нея не вярвам
Гледах филмът Колибата и събуди доста противоречиви чувства в мен. Не ми помогна, напрегна ме. Няма карма и Бог, има наши чувства за вина и болка и може би прошка, с които може би бихме могли да се справим. То и филма това показа, няма защо, няма добро и зло. Има наши чувства и действия. Приемаш лошото- някак си- и продължаваш напред. Но имаш и избор как да продължиш. То дето се вика "Помогни си сам, да ти помогне и Господ".
На принципа съм "правя каквото мога, да става каквото ще". Ясно ми е, че аз съм лоша за някои и добра за други. Случват ми се всякакви неща. Просто всеки се бори с живота.
И да, потресоха ме примерите за прокълнаване и отмъщаване. Това не е добре и не е редно. Говори много за манталитет и психика. Човек трябва да страни от подобни хора.
Въпреки че имам силна интуиция и често съм ставала свидетел на хммм карма(демек на някой му се е върнало по начин, който сериозно навежда на мисълта, че е във връзка с определени други мисли, думи или действия), и в нея не вярвам
Гледах филмът Колибата и събуди доста противоречиви чувства в мен. Не ми помогна, напрегна ме. Няма карма и Бог, има наши чувства за вина и болка и може би прошка, с които може би бихме могли да се справим. То и филма това показа, няма защо, няма добро и зло. Има наши чувства и действия. Приемаш лошото- някак си- и продължаваш напред. Но имаш и избор как да продължиш. То дето се вика "Помогни си сам, да ти помогне и Господ".
На принципа съм "правя каквото мога, да става каквото ще". Ясно ми е, че аз съм лоша за някои и добра за други. Случват ми се всякакви неща. Просто всеки се бори с живота.
И да, потресоха ме примерите за прокълнаване и отмъщаване. Това не е добре и не е редно. Говори много за манталитет и психика. Човек трябва да страни от подобни хора.