С напредването на възрастта шансът да се влюбиш до гроб силно нараства! 
- Публикувана: 13 апр. 2019, 15:28 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2020, 19:13 ч.
Има ли вечна любов
Имало човешка, ангелска и божествена любов. Но, повечето от нас познават човешката. По - нагоре бях писала, че май вече не вярвам в любовта. По - скоро не вярвам в щастливия край, пречупила ми се е романтиката. Но, има един човек, с когото винаги ще имаме нещо специално между нас, усещането не се е променяло, но страстта изветря, пораснахме заедно и се променихме, не бяхме един за друг. Но, любов имаше и то доста силна, май и още я има.
Вярвате ли,че има любов до живот? В днешно време има масово разведени двойки и винаги съм се чудила защо Господ ни кара да се влюбваме в грешните хора,за да открием правилните , вярно ли е изобщо това нещо?За мен е напълно безсмислено да сменям партньори за да открия най-накрая точния, предпочитам да стоя сама и да имам една единствена любов за цял живот
Мисля,че когато един човек има любов у сърцето си,все ще се намери къде да я отдаде..
Това е като слънцето,грее щото такава му е същността,а не щото така е избрало..
Така е и с любовта..
П.п.Грешно е да сменяш партньори казваш..?
Но,докато възприемаш любовта предимно като отношения между сексуални партньори,има голяма вероятност тъкмо това да стане..
Обичай себе си,обичай живота,бъди с-мирена(в унисон и хармония със света/мира) и винаги ще има любов в живота ти,защото..Любовта е състояние на духа и проявата и винаги е отвътре навън,никога обратното:)
Един йога гуру беше споделил, че по принцип отношенията между хората, ако са градивни, би трябвало да продължават около 3-4 години. След това не учиш нищо ново, а повтаряш уроците в отношенията, които не си усвоил.
От друга страна ми харесва концепцията, че съвременното консуматорско и дигитално общество много бързо сменя всичко. Вещите, хората. В нищо не се инвестира за дълготрайна употреба, отношенията трудно се "поправят", защото на никой не му се занимава. А всъщност, за да е дълготрайно нещо, трябва да се грижиш за него, да го поправяш, ако се счупи, не просто да го захвърляш и заменяш с ново.
И в двете намирам по нещо вярно, може би истината зависи от нас самите, според това колко и как се променяме.
Моят класически отговор на въпроса е, че вечна любов има просто понякога тя не е споделена в материалния свят, понякога не е и в емоционалния.
От друга страна ми харесва концепцията, че съвременното консуматорско и дигитално общество много бързо сменя всичко. Вещите, хората. В нищо не се инвестира за дълготрайна употреба, отношенията трудно се "поправят", защото на никой не му се занимава. А всъщност, за да е дълготрайно нещо, трябва да се грижиш за него, да го поправяш, ако се счупи, не просто да го захвърляш и заменяш с ново.
И в двете намирам по нещо вярно, може би истината зависи от нас самите, според това колко и как се променяме.
Моят класически отговор на въпроса е, че вечна любов има просто понякога тя не е споделена в материалния свят, понякога не е и в емоционалния.
Именно.. Виждали ли сте как се чупи кристална чаша? Както и, звукът от разпилените парчета.. Понякога това се случва и в отношенията, били те любовни или приятелски. Залепи си старата кристална чаша от баба, че ти е сантиментална, пък после аджеба пий от нея 
Нямам кой знае какъв житейски опит, но колкото и да е малко, той ми показа, че хората, които ме предадоха и ми се подиграха вече не са част от живота ми, или поне не по начина, по който бяха преди. Останали са ми чисти чувства към тях, но дълбоко скрити в мен. Ценните хора за мен остават тези, които внимават, за да не ме изгубят, да не ме наранят съзнателно, останалите ми падат от високо в очите.. ама мнооого високо
Нямам кой знае какъв житейски опит, но колкото и да е малко, той ми показа, че хората, които ме предадоха и ми се подиграха вече не са част от живота ми, или поне не по начина, по който бяха преди. Останали са ми чисти чувства към тях, но дълбоко скрити в мен. Ценните хора за мен остават тези, които внимават, за да не ме изгубят, да не ме наранят съзнателно, останалите ми падат от високо в очите.. ама мнооого високо
И аз споделям мнението, че счупеното не се лепи. А залепи ли се, все отнякъде ще тече или духа... Така е и с отношенията. Предаде ли те човека, когото си обичал безусловно и въпреки недостатъците му, няма връщане назад. И не защото любовта и доверието са се счупили, а защото ти самия си счупен. Има хора, които срещат някой, който да залепи душата им, но други си ходят до края на парчета...
И когато чашата е счупена,спираме да я обичаме,понеже вече не ни служи по предназначение или..?Какво следва с любовта,когато има счупване?
И когато чашата е счупена,спираме да я обичаме,понеже вече не ни служи по предназначение или..?Какво следва с любовта,когато има счупване?
luna
Приемам мнението ти като иронично. Любовта не може да изчезне от раз, но се трансформира в болка, страдание и дори ненавист към самия теб, че продължаваш да обичаш този, който без свян ти е разбил душата на парчета. Усещаш с всяка твоя клетка болката и разочарованието от предателството. Има различни видиве "счупване" на душата. Моето беше от големите и нелепящи се. Щях да намразя себе си и него, ако бях останала. Сега след 4 години съм благодарна за уроците, които научих и за човека, който съм.
И когато чашата е счупена,спираме да я обичаме,понеже вече не ни служи по предназначение или..?Какво следва с любовта,когато има счупване?
luna
Приемам мнението ти като иронично. Любовта не може да изчезне от раз, но се трансформира в болка, страдание и дори ненавист към самия теб, че продължаваш да обичаш този, който без свян ти е разбил душата на парчета. Усещаш с всяка твоя клетка болката и разочарованието от предателството. Има различни видиве "счупване" на душата. Моето беше от големите и нелепящи се. Щях да намразя себе си и него, ако бях останала. Сега след 4 години съм благодарна за уроците, които научих и за човека, който съм.
Инак ,разбирам те много добре,какво казваш,но това за което говориш,не е любов,то е страст към някого,и когато обектът стане неудобен и некомфортен,страстта угасва.
Истинската любов,ще те продължи да тлее и няма да угасне напълно,каквото и да става.Да,може да се разделиш с човека ако виждаш,че се мъчите взаимно,но ще продължиш да го обичаш с всичките му плюсове и минуси.
Така съм с БНД.
Няма сила която да ме накара,отново да съм интимна с него,но пък в сърцето ми винаги ще има едно специално кътче.
Приемам мнението ти като иронично. Любовта не може да изчезне от раз, но се трансформира в болка, страдание и дори ненавист към самия теб, че продължаваш да обичаш този, който без свян ти е разбил душата на парчета. Усещаш с всяка твоя клетка болката и разочарованието от предателството. Има различни видиве "счупване" на душата. Моето беше от големите и нелепящи се. Щях да намразя себе си и него, ако бях останала. Сега след 4 години съм благодарна за уроците, които научих и за човека, който съм.
Някакси все към ролята на жертвата теглиш и само като те чета, ме втриса!
Той нямал свян и ти разбил душата, ама ти къде беше когато го избира този мъж?
Точно този, с тези му качества, с начина му на живот и грижата/ негрижата за вече създаденото му дете?
Предателството, той ли го е извършил към теб или ти към себе си и децата, затваряйки широко очи и хвърляйки се в авантюрата, водена само от чувството на привличане?
За да има истинска любов, не трябва ли да обичаш и душата му, която да определиш като "сродна" според последната мода?
Въпросите ми, реално не са свързани пряко с теб, но твоят случай ми се струва твърде удобен, за да ги споделя.
какво?! и absurT, любовта към детето не може да бъде сравнена с тази към партньора. Поне за мен. Ако ти го обичаш еднакво, значи си права да търпиш всичко, което би ти причинил, но аз не.
Не съм жертва, ни най-малко, аbsurT. Хората са различни и едни биха приели всичко, други не. Не познавам нито един човек, който е направил някакъв избор в живота си и му е била дадена гаранция. Преди 20г съм избрала този човек и не съм знаела какво ще стане по-късно. Аз не мога да дам гаранции за собственото си поведение, мисли, характер и решения след толкова време, камоли за чуждите такива. Не го обвинявам за нищо. Това, което ни се случи ни направи по-зрели, по-мъдри, по-спокойни и пораснали. Ако бях останала нямаше да го уважавам, както го правя сега, нито него, нито себе си. Който ме разбрал, разбрал. Който не, нека се втресе. Даже и рима има! 😉
Не съм жертва, ни най-малко, аbsurT. Хората са различни и едни биха приели всичко, други не. Не познавам нито един човек, който е направил някакъв избор в живота си и му е била дадена гаранция. Преди 20г съм избрала този човек и не съм знаела какво ще стане по-късно. Аз не мога да дам гаранции за собственото си поведение, мисли, характер и решения след толкова време, камоли за чуждите такива. Не го обвинявам за нищо. Това, което ни се случи ни направи по-зрели, по-мъдри, по-спокойни и пораснали. Ако бях останала нямаше да го уважавам, както го правя сега, нито него, нито себе си. Който ме разбрал, разбрал. Който не, нека се втресе. Даже и рима има! 😉
какво?! и absurT, любовта към детето не може да бъде сравнена с тази към партньора
Любовта е любов,сама по себе си..Когато е любов,а не някаква си страст и привличане
Защото пак ще повторя,че когато едно сърце е пълно с любов,по принцип,тази любов,извира от него и напоява всичко наоколо,не подбира,мъж,дете,майка,комшия..Както и преди казах,пдобно слънцето,което не избира кого да сгрее с лъчите си,то сгрява и добрия и лошия,така е и с любовта.
Но,да не забравяме,че ако човек не умее да обича първо и най-вече себе си,то и другите няма да може да обича.
И ако си избрал,да прекратиш пътя си с човек,когото си смятал,че обичаш,тъкмо подобна раздяла и натрупаното време,може да покаже дали е било наистина любов или увлечение.
Често пъти и ние самите се инатим,и не си признаваме пред самите себе си дори,че сме сгрешили и това,което сме наричали "любов",не е било такава..
Но баща ми казваше така "Човек се учи докато е жив и пак умира ненаучен"..Вярвам,че живеейки се учим не само как да различаваме чувствата си,но и как да наистина да обичаме чрез действиятаси,а не на думи