Вечна любов има, тя е онази страст и липса за определен човек, човек с които си преминал през ада и те приема такава каквато си, гола, мръсна, понякога груба, непоносима, болна, несериозна, безмилостна, гадна, заядлива, отиваща си и връщайки се. Любовта лично за мен е тесто, което двама човека месят с години, време, проблеми, караници, разбирателство и какво ли още не...но тя макар понякога ранена, окъсана, окървавена, счупена, съдрана на хиляди парчета...отново си пробива път и е там, между вас. Няма рецепта за щастлив брак, няма и да има защото всяка двойка е индивидуална. Иска се много търпение и да си повтаряш в трудни моменти, положителните качества на човека до теб, защо си го избрала, никога да не ги забравяш.
- Публикувана: 13 апр. 2019, 15:28 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2020, 19:13 ч.
Има ли вечна любов
Съгласна съм, Лина88!
Тази любов, ако е имало разочарования вече е заради свикването, децата, какво ще кажат хората, семейството, страха и още и още.... Има много хора, които всеки ден си търсят причини да останат, а не такива да си тръгнат. Много хора се вкопчват в половинката си и изгубват своята същност и когато бъдат разочаровани, те не намират път, защото "не могат" да съществуват без другия. Всеки сам избира своя път и аз не виня тези постъпили различно от мен.
Любовта към децата е друга. Аз не си търся причини да ги обичам, а то извира отвътре, въпреки всичко. Колкото и да те разочарова едно дете, ще те боли, ще страдаш за него, но никога няма да спреш да го обичаш.
Тази любов, ако е имало разочарования вече е заради свикването, децата, какво ще кажат хората, семейството, страха и още и още.... Има много хора, които всеки ден си търсят причини да останат, а не такива да си тръгнат. Много хора се вкопчват в половинката си и изгубват своята същност и когато бъдат разочаровани, те не намират път, защото "не могат" да съществуват без другия. Всеки сам избира своя път и аз не виня тези постъпили различно от мен.
Любовта към децата е друга. Аз не си търся причини да ги обичам, а то извира отвътре, въпреки всичко. Колкото и да те разочарова едно дете, ще те боли, ще страдаш за него, но никога няма да спреш да го обичаш.
какво?! и absurT, любовта към детето не може да бъде сравнена с тази към партньора. Поне за мен. Ако ти го обичаш еднакво, значи си права да търпиш всичко, което би ти причинил, но аз не.
Разбира се, че не може да бъде сравнена, затова е задължително като виждаш, че вече има оставено зад гърба си дете, с което не се отнася като любящ баща, да не причиняваш същото на твоите.
Цитат
Не съм жертва, ни най-малко, аbsurT. Хората са различни и едни биха приели всичко, други не. Не познавам нито един човек, който е направил някакъв избор в живота си и му е била дадена гаранция. Преди 20г съм избрала този човек и не съм знаела какво ще стане по-късно. Аз не мога да дам гаранции за собственото си поведение, мисли, характер и решения след толкова време, камоли за чуждите такива. Не го обвинявам за нищо. Това, което ни се случи ни направи по-зрели, по-мъдри, по-спокойни и пораснали. Ако бях останала нямаше да го уважавам, както го правя сега, нито него, нито себе си. Който ме разбрал, разбрал. Който не, нека се втресе. Даже и рима има! 😉
О, хайде да не се крием зад клишета- след 2 брака и 4 деца, на 40 години да кажеш, че най- сетне си порасла, че и вторият съпруг, също, та сега сте изпълнени с уважение един към друг!?
Без да се заяждам, ама на какво учи досега децата си, като голямото е вече пълнолетно?
absurT, радва ме че моята персона е такъв интерес за теб, та чак помниш подробности за семейството ми. 
Научила съм сина ми да уважава жените, да ги пази и да не ги наранява, и най-вече да е добър човек. Уча го да постига всичко сам и с труд в живота си, а да не чака на готово. И знаеш ли кое е най-интересното?Аз уча много повече от децата ми, отколкото те от мен.
Не знам твоята история и дали ти си останала, въпреки всичко и сега съжаляваш че не си имала смеллстта да си тръгнеш, или си си тръгнала и съжаляваш, но това е бил твоя избор и се надявам да си щастлива!
Научила съм сина ми да уважава жените, да ги пази и да не ги наранява, и най-вече да е добър човек. Уча го да постига всичко сам и с труд в живота си, а да не чака на готово. И знаеш ли кое е най-интересното?Аз уча много повече от децата ми, отколкото те от мен.
Не знам твоята история и дали ти си останала, въпреки всичко и сега съжаляваш че не си имала смеллстта да си тръгнеш, или си си тръгнала и съжаляваш, но това е бил твоя избор и се надявам да си щастлива!
Не вярвам във вечната любов - ако я разбираме като онова бушуващо чувство и тръпка, както в началото! Вярвам, че двама души могат да имат и поддържат обич и дълбочина на близост и разбирателство, взаимно обогатяване - но първо, тези чувства се трансформират и са изменчиви като течаща река, и второ - пак не са вечни, а най-много до края на живота.
Вечна любов, в днешно време.... няма, защото не сме научени да се борим, а просто бягаме. Любовта изисква много време и усилия. За съжаление, някои от нас не са способни на такава отдаденост денонощно. И като добавим заобикалящото ни ежедневие и неспособността да правим компромиси..
Вечна любов, в днешно време.... няма, защото не сме научени да се борим, а просто бягаме. Любовта изисква много време и усилия. За съжаление, някои от нас не са способни на такава отдаденост денонощно. И като добавим заобикалящото ни ежедневие и неспособността да правим компромиси..
Всичко се е втурнало в някакво паническо търсене на щастие. Състезания кой е по-щастлив. Щастието е допамин. Допаминът е временен. Затова и хората са такива - временни. Сякаш някой друг е длъжен да ти осигурява вечно щастие. Ако един човек е осъзнал, че щастието му идва отвътре, може да дава някаква по-нормална любов.
Всичко се е втурнало в някакво паническо търсене на щастие. Състезания кой е по-щастлив. Щастието е допамин.
Тленност и вечност са две взаимно изключващи се понятия.
Тленност и вечност са две взаимно изключващи се понятия.
Има! Познавам такава двойка.Срещнали са се в 7-ми клас,а днес са на 70+години.Познавам ги от 20г и винаги ме радват.С топлината в погледите им един към друг,с грижата,шегите по между им.
Има една интимност,която не съм улавяла при други двойки след толкова години заедно,включително и при родителите ми.
Има една интимност,която не съм улавяла при други двойки след толкова години заедно,включително и при родителите ми.
Всичко има срок на годност, особено любовта. По-рано си правих някакви илюзии за съществуването на идеалните половинки, за специално създадения за всеки един от нас човек, който ни е отреден, за да бъдем вечно заедно и тнт.. Обаче с времето и опита гледището ми претърпя пълна промяна.
Сега не търся Голямата любов, но държа да си изживея малките, да им се насладя напълно и когато нещата се изчерпат, просто да продължа напред.
Сега не търся Голямата любов, но държа да си изживея малките, да им се насладя напълно и когато нещата се изчерпат, просто да продължа напред.
Вярвах и все още вярвам във вечната любов, но след някои жестоки житейски уроци разбрах, че представата ми за нея е била погрешна. Мислех, че вечната любов означава перфектна връзка с перфектния партньор в перфектни взаимоотношения.
Сега обаче знам, че вечната любов не означава непременно двамата обичащи се да са заедно - в брак, семейство или връзка. Вечна любов е възможна, дори когато те не могат да са заедно. Да, всеки от тях живее своя си живот, по своя си начин, в различни краища на земята дори, но дълбоко и скрито в душите си те се обичат. Тихо, смирено, ненатрапчиво.
А за да не са заедно, навярно някой от тях не е бил готов за това.
Перфектен партньор едва ли има, но успешната връзка според мен е тази, с партньор, който перфектно ни пасва. Но той не е партньор, с който всичко ще е лесно и удобно, а такъв който постоянно ще ни провокира да израстваме, да се развиваме и да се стремим към постигане на целите, мечтите и амбициите си. И това не винаги ще става по най-красивия и романтичен начин. Ще има трудности и изпитания..
Имаше една притча, много показателна, ''всеки иска нещо, но не всеки е готов да плати цената, за да го получи''.
Сега обаче знам, че вечната любов не означава непременно двамата обичащи се да са заедно - в брак, семейство или връзка. Вечна любов е възможна, дори когато те не могат да са заедно. Да, всеки от тях живее своя си живот, по своя си начин, в различни краища на земята дори, но дълбоко и скрито в душите си те се обичат. Тихо, смирено, ненатрапчиво.
А за да не са заедно, навярно някой от тях не е бил готов за това.
Перфектен партньор едва ли има, но успешната връзка според мен е тази, с партньор, който перфектно ни пасва. Но той не е партньор, с който всичко ще е лесно и удобно, а такъв който постоянно ще ни провокира да израстваме, да се развиваме и да се стремим към постигане на целите, мечтите и амбициите си. И това не винаги ще става по най-красивия и романтичен начин. Ще има трудности и изпитания..
Имаше една притча, много показателна, ''всеки иска нещо, но не всеки е готов да плати цената, за да го получи''.