Махане на памперс и биберон - 2

Не ,че му прави впечатление като е мокър а ,че излиза нещо от него в момента,  в който започне а пиша спира на едно място и започва да гледа на долу , но после си кара неговата работа мокър Но не се съпротивлява да го преобуя де, което ако е с памперс е голяма война Не го знаех това за гащичките , ще спра да му ги обувам и ще си го оставям без тях да видим как ще се случат нещата :grinn:01


Аз съм спокойна и му се радвам , но тия монолози дет си ги водя вече близо 2г ме убиват А за сравнение съм се научила да не сравнявам, тъй като докато едни могат едно - други могат друго и така си знам ,че 1 с 1 няма   И зора си ми е ,че ми омръзна с тия памперси, някак си чувствам ,че аз го бавя все едно Иначе за всичко друго съм Ок и изобщо съм се примирила с каквото имам да се примирявам нали

Здравейте!
Синът ми е на 2.2г - с памперс и биберон. Ако някога някой ми беше казал, че това ще се случи, навярно щях да се изсмея. На ми сега!
Той е много трудно, активно и инато дете. Запознаването с гърнето стана чак към 1.2-1.3г. Не съм насилвала, не съм настоявала. Той изпадаше в ужас от него и просто го оставих в стаята, за да го вижда и свикне с него. Бях с идеята докъм 2г. да махмем памперса. Уви, все още никакъв напредък. Не желае да сяда изобщо на гърнето, камоли прав да пиша на него, както и в тоалетната. Случва се веднъж месечно, ей така сам да си реши, че иска да седне. Сяда, изпишва се, има аплодисменти, изхвърляме гърнето с овации и дотам. Все едно не е било. Повече не ще и да чуе за него. И така до следващия път (след месец-два). Бях си казала, че като започне ясла (1.9г), покрай децата ще свикне. Първо, че яслата е най-големият му ужас и изобщо и дума не може да стане там да го сложат на гърне, и второ, боледува много често и почти не е ходил. Та реших да оставя памперса за по-топлите дни, които предстоят. Надявам се това лято да го махнем. При него нищо не става насила и не съм убедена дали и тогава ще стане.
Биберонът...болната ми тема. Много искам вече да приключим с него. Синът ми е от силно пристрастените. Особено много се влошиха нещата, когато започна ясла. Буквално се вкопчи в него и едва го свалях, за да може да хапне нещо. Изпада в истерия ужасна. Допреди яслата беше задължителен за сън, като се разстрои и в някои моменти си го търси и през деня. Но откакто почна са се срастнали. Като постои известно време вкъщи се подобряват нещата, но почне ли ясла, пак става ужас. Месец преди да започне първоначално да ходи на ясла, направих опит да я махна. С така известния метод с рязането на връхчето на бибата, дето почти всяко само се отказвало така от нея. Е, да, ама не! Отказа се от нея, да. Но конкретно от срязаната. Половин ден изкарахме с ревове и сръдни, но поносимо. Дойде ред за сън, той тотално отказа да спи (бях подготвена за това, разбира се). Изпадна в някаква нервна криза. Почти 2ч без да спре и за секунда да плаче. Не просто плаче, а се дере, дави, кашля, тресе се целия. Накрая чак повърна. И реших, че не мога да издържа повече и няма да го измъчвам повече. Явно, че не е готов изобщо, а не е нещо на всяка цена. Психоложката в яслата ми каза, че трябва да я махна, защото той е проблемен по принцип. Заспива трудно, само с мен (дотогава) и бибата ще е голям проблем. Затова и бях решена да я махнем тогава, но не се получи.
Говорим му много. Че е голям и не му трябва, че ще му изкриви зъбките (което всъщност ми е и най-голамото притеснение), да я подарим на котка/куче/бебе. Не и не! Не му пука, не го е срам, иска си бибата и това е.
Извинявам се за безкрайния пост! Някакви съвети? Как и кога да я махна? Сега избиват кътници. Всички зъби изкара много мъчително и трудно. Не ми се мисли какво предстои и колко ще продължи.

Аз не знам как се маха биба , за добро или за зло не знам , но синът ми не искаше да захапе, но племенничките ми са така и са вече на 3.7 . Бяха спрели да ги цокат и както тръгнаха на градина на 3г и край - няма изплюване ( те са близначки ). Майка им обаче е от тези дето не им пука какво им казват в градината и ,че ги гледат странно навън и още по-лошото е ,че забелязвам ,че вече са им и доста издадени напред зъбките и на нея все едно не и прави никакво впечатление...
Но при мен с отбиването беше така при кърменето - днес стават 10 дни от както не го кърмя , но го отбих , защото усетих ,че той като цока не преглъща - няма кърма или ме ползва за залъгалка....
Тръшкаше се по същият начин и ревеше и се тръшкаше ако не му дам да цока ... един голям кошмар, защото не исках да го отбивам рязко и на сила и да го оставям на някого за няколко дни и да се стресира, да плаче ...
Отбих го с много гушкане, на принципа : Ето ги , тук са , те са си само твои ,гушкай ги, но не може да цокаш повече. 
Не знам дали ще помогне ако я вижда, пипа, гушка , но просто не може да я лапа да я цока

На дребната ѝ казахме, че феята на бибите ги е взела. Беше на 2г. 4-5 м. Вече мина година, преди известно време се присети за тях и каза, че като станела бебе, щяла да си има биби.

Голямата нямаше биберон, но до 4.5г. отказвахме палеца. Ето това е мъка.

M0n17y, за съжаление, всичко с двегодишните е доста трудно, защото обикновено ги хваща бебешкия пубертет и започва страшен инат. За биберона може да опиташ с daum exol. Намажи всички биберони с него и кажи, че вече са горчиви и не стават за смукане. Вкусът му е ужасен. Аз по този начин отказах синът ми да си смуче палеца, беше ужасно пристрастен и имаше рана на пръста. Но го направих около годинката, а при двегодишно по-осъзнато дете не знам дали ще свърши работа. Синът ми смукна веднъж и повече не посмя да опита.

За гърнето, по принцип при същинското махане на памперса, трябва детето да се оставя по гащи или панталонки, но без памперс. Иначе, ако го държиш с памперс и го учиш къде трябва да пишка, нищо няма да разбере, защото не може да осъзнае целия процес докато не види и не се намокри. Памперсът притъпява тези им усещания и не могат да направят връзката "позив за уриниране-->уриниране". Ако целта ти е запознаване с гърнето, то може да го държиш с памперс и да опитваш да го слагаш. Но щом детето се инати, не виждам никакъв смисъл от това, а и е достатъчно голямо и може да се пристъпи към същинско приучване и отказване от памперса. По-добре го остави без памперс, покрий дивани, килими и пр., и когато се напишка, обясни и покажи къдр трябва да го прави. Ако не му харесва гърнето, го учи направо над тоалетната - на дъска, издържайки го със свити крачета, прав или както вие намерите за добре. Ако питаш мен, дори така е по-лесно, защото няма да се налага да миеш гърне. Но децата имат нужда от показно', т.е. да се напишкат и да ги занесеш на правилното място а, а не да им обясняваш до безкрай. Докато седят с памперс, те не изпитват нужда да променят нещо, защото им е удобно и сравнително сухо. Така че ако държиш детето с памперс и чакаш някой ден просто да поиска да седне на гърнето, то по-вероятно е това никога да не се случи. Да, в редки случаи някои деца го правят, но обикновено те толкова си свикват с памперса, че сами е почти невъзможно да го махнат, особено на тази възраст.

Аз не че съм голям капацитет, моето дете отказа бибата случайно на 1.8 г. Хвърли я зад спалнята и мъжът ми предложи да не я вадим. Казахме му, че не можем да я извадим, че сам я е хвърлил и стана. Месец преди това го бях отбила, за което пък бибата ми беше полезна. Съветът ми е, ако имате възможност, да го спрете от яслата, докато се случи отказването от биберон и приучаването на гърне. Щом и без това не ходи много, а казвате, че там е по-стресиран и хич не стават нещата...

Здравейте, майки! Бях писала преди няколко месеца за сина си, с който имаме проблем с гърне/тоалетна. Той е на вече 3 години и половина. Вече отказва да сяда на гърне, ползваме само тоалетна. С пишкането проблеми нямаме, но все още не акаме в тоалетната. Минахме през много фази, беше започнал да ака в гърнето и винаги му давахме за награда шоколад че. После спря да иска да седи на гърне, а в тоалетната не ака. Напоследък лъже, че се е изакал в тоалетната и иска шоколадче... но по дупето няма следи от ако. Основно си ака в памперс или гащи и след това съобщава, че трябва да мием дупето. Направо не знам вече какво да правя. Той концептуално всичко разбира, много говорим на тема ако, книжки, подковани сме. С говора много е дръпнал, ходим на мотопед. но с тоалетната йок. Чувствам се изчерпана откъм идеи. Особено сега с тия хитрувания и лъжи не ми се иска да го притискам и освен да се надявам сам да стопли, друго не знам и аз. Има ли друг с такова голямо дете, което още не ака в тоалетна/гърненце?
Да добавя, в детската градина е същото. С пишкането или се стиска или го водят до тоалетната, там той си сяда и си пишка. Сам там той не ходи, но вкъщи си ходи и сам... С акането и там е в памперса...

За биберона, ние го отказахме от раз като стана на година. Просто спрях да го давам и ги хвърлих всичките. За няколко дена свикна. Бебето ни пък изобщо не свикна с биберон, заради кърменето и

Благодаря за съветите! С памперса мисля да се заема от другия месец. Искаше ми се първо да е свикнал с идеята за гърне/тоалетна и така да го свалим, но явно няма да стане. Миналата вечер преди банята сам реши пак да си седне. Изпиша се в гърнето, ура, радости и дотам. На другия ден не иска да го доближи. Странна работа.
По-притеснителна си остава за мен тази пуста биба. Аз вариант да я махна/намажа/отрежа имам, но ме притесняват пак последствията. То не е просто да си пореве и да му мине. Или да се сърди, да не спи... просто това крайно състояние, в което изпада, ме плаши. Не знам доколко е нормално да е буквално в нервна криза. Щом да стигне чак до давене и повръщане от рев, целият тресящ се ии...не знам. По-скоро се притеснявам да не би да си докараме по-голям проблем само и само да махнем бибата.

Това с лакомството при използване на гърне по принцип е трик, който трябва да се прилага в краен случай, обикновено при тежка съпротива, защото после трябва да се отучва детето и от него.

Това, което съм чела, е че трябва да се разредят наградите. Например - лакомство при няколко поредни успешни опита, три-четири и се увеличава. Може да отбелязвате някъде (със стикерчета) и да се разберете, че при 4 стикера ще получи десерт. Може и да пробвате да замените шоколада с друго поощрение - ние лепихме стикери на една врата.

Малкият утре става на 11 месеца и смятам по повода да му подарим гърне.
Добра идея ли е първо да му го оставя за игра и за опознаване или има опасност така да го приеме за играчка?
Или е по-добре директно да му покажа предназначението и да го оставя да седне?

Mon17y, синът ми не използва биберон, а пръста си, което е още по-сложно за отказване, защото нито може да му го вземеш, нито да го скриеш.
Племенницата ми обаче я отказаха, като и обясниха, че има едни кученца/котенца/кончета, които си нямат биберон и затова са много тъжни и плачат. Помолиха я да им даде нейните биби. В началото беше голяма съпротива и отричане, но лека-полека явни и стана жално за животинките и се съгласи. После и показваха снимки на животните, колко са щастливи, че си имат биберон. Беше на около 2 годинки малката.

Rocket, не е добра идея да оставяш гърнето първо за игра, защото ще го помисли са играчка. Точно обратното, не трябва да се позволява на децата да играят с гърнето за да се научат да го ползват по предназначение. Директно го сложи да седне за 2-3 мин. Моите деца от първо сядане се изпишкаха на гърнето, просто самата поза ги предразполага да пишкат. Отделно, на тази възраст пишкат често, понякога на 15-20 мин, така че шансът за "хващане" на пиш е голям.

Мда, на моя гърнето така и си остана при играчките изобщо не иска да се събуе, само си играе и го ползва за стъпало, за да стига по нависоко Наистина май не е добра идея да се дава за играчка, ама при мен вече е минало. А ВЦто си го приема по предназначение и се събува и сяда. То затова и направо във Вцто го учим, просто гърнето не го приема по този начин, защото аз го представих като играчка, слагахме животни и тн.

Първоначално слагахме играчки по нашите гърнета, имаме цяла колекция. После детето и татко му сядаха на тях и играеха, в момента дори вечер като се къпя сяда на него. Може да ходи на тоалетната, може и на гърнето.
Така че, да не абсолютизираме.

Моето дете е на 3г.7м., без памперс е от почти година (10 месеца). С акането обаче нямам напредък - периоди са и при нас, ту казва, ту се нааква в гащите. На гърне никога не е сядал, ака прав, подпрян на мен, а аз държа кукуто. На тоалетната е седнал да ака един единствен път и категорично отказва.
В чудо се виждам вече.

При нас пък гърнето беше за игра,за да свикне постоянно в стаята където са играчките.Слагаше разни неща вътре,после плюшките слага да пишкат,да- не сме махнали пампера (1г+3м),но винаги когато я сложа пишка засега само това 😃не плаче, не протестира,седи и чака да се изпишка и да започне да свири -музикално е 🥳☹️😇😄😄😄