Кога трябва да кажем “Сбогом” ?

Твоето момче те лъже, за да те предпази от болката на реалния свят. 

“Ако се разделим ще мога да ходя, където си искам, с който си поискам. Ако се разделим ще мога да остана в Англия”

Твоето момче те лъже, за да те предпази от болката на реалния свят.

......Твоето момче те лъже, за да те предпази от болката на реалния свят. Макар, да го прави от добри подбуди има обратен ефект, т.е това пречи да станеш по-скокойна и уравновесена.........

Искам вашето мнение,защото най-добре хората извън връзката виждат нещата реални.От почти 5 години имам връзка.В началото приятелят ми даваше всичко от себе си в държанието си към мен,но въпреки това си ме лъжеше за момичета,за това къде ходи и тн.Може би тук имам и аз вина,защото съм ревнива.Той се заглеждаше(сега не знам дали го прави,просто не искам да го следя,защото се унижавам по този начин)Та така...Заглеждаше се и това ме дразнише ужасно.Чувствах се прозрачна и незабележима.Но поне тръпка към мен имаше.Подаръци,цветя,бижута,прегръдки,целувки...Но изведнъж когато завърши училище и започна работа любовта му рязко охладняха към мен.Започна да говори само за работата,винаги ме прекъсваше(прави го все още),някак си изобщо не иска да говоря за какво и да било...за каквото и да говоря не му е интересно до такава степен,че ме прекъсва.Излъга ме че работи само с колеги,че нямам никакви жени...Започна да се старае все по-малко когато правехме секс.А сега вече се стигна до там,че ако аз не го целуна той няма да се сети.След 2 месеца заминава за Англия за 3 месеца да работи.В главата ми е нещо ужасно от мисли като”Сега ще иде там,ще ми изневери,като се върне ако е охладнял още повече към мен?Ако избере да остане?Ако намери друга?Ако пак ме лъже?” И просто покой не намирам.Знам какво ще кажеше! Да го оставя.Но не ми е никак лесно.Всяка грешка,която направя ми се натяква.
Когато го питам дали ме обича казва,ме ме обича,но тогава защо не се замисли как да си подобрим връзката,а ми казва неща от сорта на “Ако се разделим ще мога да ходя,където си искам с който си поискам,Ако се разделим ще мога да остана в Англия” Изобщо не го разбирам или може би мозъкът ми отхвърля мисълта,че този човек вече не ме иска....Постоянно има изисквания и не е доволен от мен.Каквото и да направя все е недоволен.Вече не ми прави комплименти,не ме кара да се чувствам желана.Дори като се скарахме ми каза,че не няма желание за секс като цяло.То дори и да го правим той не се старае,няма я страстта в него към мен.Как така всичко се изгуби?Аз съм на 19.Той на 21.Попринцип съм се привързала много към него и съм му позволила да ми се качи на главата.Осъзнава,че е хубав и привлича погледите и винаги се изтъква с това.Просто имам чувството,че като се върне съвсем няма да е този човек с който тръгнах 2014г. ....Ако откриете в мене грешка -готова съм да ида дори на психолог,за да си оправя връзката.Допуснах до да бъде част от семейството ми и знам,че никой няма да допусна така до мен.

Той е свикнал с теб и вече предполагам не си му интересна. Малък е, млад е, живее му се и не си му интересна, а живота е пред него. Твърде сериозна връзка и за двама ви на тези години. Момчето се е пуснало по течението и е въпрос на време ако ти не сложиш края той да го направи. Замисли се млада, красива това ли заслужаваш ? Не се подценявай никога, мъжа трябва да те носи на ръце, а ако не сега кога?  Да кофти е.. обичаш го, свикнала си с него, а и ти е първия сигурно. Остави го докато все още имате хубави моменти и няма да го помниш с лошо. След време като се понаживеете малко може пак да ви срещне съдбата. По-мъдри и зрели. Успех !

Попринцип съм от този тип хора,които си взимат поука от грешките.Ако някой има подобна история би ми била от полза да я чуя.Аз просто се обвинявам за това,че връзката е до тук.Или може би постоянното му натякване,че съм виновна ми се е запечатала в мозъка.

Аз имах подобна връзка. Все бях виновна, все нещо не правех като хората, само натякване, а той миличкият безгрешен... Не е заминавал никъде, но се разделихме два пъти по негово желание. Накрая започнах да се чудя дали изобщо харесва нещо в мен и осъзнах, че не. Осъзнах, че се е променил и не е щастлив. Той не беше толкова лош човек, но когато не се чувстваш на мястото си и си нещастен така става, че постоянно си недоволен от всичко.
Момчето може и да не лошо, ти вероятно също не си лоша, просто не сте един за друг или нещо по някое време тотално се е счупило и няма връщане назад.
Остави го да е щастлив и ти също ще намериш щастието. Аз го оставих, сега е коренно различен, вече е сгоден и щастлив, а аз съм омъжена и също много щастлива.
Тъпо е като се замисля, можеше да сме щастливи заедно, но нали знаеш, че от счупена чаша вода не можеш да пиеш колкото и да я лепиш. А ти имаш цялото време на света да намериш своето щастие.