Искам вашето мнение,защото най-добре хората извън връзката виждат нещата реални.От почти 5 години имам връзка.В началото приятелят ми даваше всичко от себе си в държанието си към мен,но въпреки това си ме лъжеше за момичета,за това къде ходи и тн.Може би тук имам и аз вина,защото съм ревнива.Той се заглеждаше(сега не знам дали го прави,просто не искам да го следя,защото се унижавам по този начин)Та така...Заглеждаше се и това ме дразнише ужасно.Чувствах се прозрачна и незабележима.Но поне тръпка към мен имаше.Подаръци,цветя,бижута,прегръдки,целувки...Но изведнъж когато завърши училище и започна работа любовта му рязко охладняха към мен.Започна да говори само за работата,винаги ме прекъсваше(прави го все още),някак си изобщо не иска да говоря за какво и да било...за каквото и да говоря не му е интересно до такава степен,че ме прекъсва.Излъга ме че работи само с колеги,че нямам никакви жени...Започна да се старае все по-малко когато правехме секс.А сега вече се стигна до там,че ако аз не го целуна той няма да се сети.След 2 месеца заминава за Англия за 3 месеца да работи.В главата ми е нещо ужасно от мисли като”Сега ще иде там,ще ми изневери,като се върне ако е охладнял още повече към мен?Ако избере да остане?Ако намери друга?Ако пак ме лъже?” И просто покой не намирам.Знам какво ще кажеше! Да го оставя.Но не ми е никак лесно.Всяка грешка,която направя ми се натяква.
Когато го питам дали ме обича казва,ме ме обича,но тогава защо не се замисли как да си подобрим връзката,а ми казва неща от сорта на “Ако се разделим ще мога да ходя,където си искам с който си поискам,Ако се разделим ще мога да остана в Англия” Изобщо не го разбирам или може би мозъкът ми отхвърля мисълта,че този човек вече не ме иска....Постоянно има изисквания и не е доволен от мен.Каквото и да направя все е недоволен.Вече не ми прави комплименти,не ме кара да се чувствам желана.Дори като се скарахме ми каза,че не няма желание за секс като цяло.То дори и да го правим той не се старае,няма я страстта в него към мен.Как така всичко се изгуби?Аз съм на 19.Той на 21.Попринцип съм се привързала много към него и съм му позволила да ми се качи на главата.Осъзнава,че е хубав и привлича погледите и винаги се изтъква с това.Просто имам чувството,че като се върне съвсем няма да е този човек с който тръгнах 2014г. ....Ако откриете в мене грешка -готова съм да ида дори на психолог,за да си оправя връзката.Допуснах до да бъде част от семейството ми и знам,че никой няма да допусна така до мен.
Когато го питам дали ме обича казва,ме ме обича,но тогава защо не се замисли как да си подобрим връзката,а ми казва неща от сорта на “Ако се разделим ще мога да ходя,където си искам с който си поискам,Ако се разделим ще мога да остана в Англия” Изобщо не го разбирам или може би мозъкът ми отхвърля мисълта,че този човек вече не ме иска....Постоянно има изисквания и не е доволен от мен.Каквото и да направя все е недоволен.Вече не ми прави комплименти,не ме кара да се чувствам желана.Дори като се скарахме ми каза,че не няма желание за секс като цяло.То дори и да го правим той не се старае,няма я страстта в него към мен.Как така всичко се изгуби?Аз съм на 19.Той на 21.Попринцип съм се привързала много към него и съм му позволила да ми се качи на главата.Осъзнава,че е хубав и привлича погледите и винаги се изтъква с това.Просто имам чувството,че като се върне съвсем няма да е този човек с който тръгнах 2014г. ....Ако откриете в мене грешка -готова съм да ида дори на психолог,за да си оправя връзката.Допуснах до да бъде част от семейството ми и знам,че никой няма да допусна така до мен.
Просто се влюбих...Първото влюбване. 
