Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Какво убива любовта в брака?

  • 3 214
  • 23
  •   1
Отговори
  • Мнения: 84
Широко разпространено е мнението, че бракът убива любовта. Но на практика я убива не подписът, а това, което идва след него – рутината и умората един от друг. Хората се изморяват от еднообразието в работата, в облеклото, в храната, в обстановката... По същия начин могат да се изморят и от любимия човек.

Началото на съвместния живот е сложен период за всяка двойка. Човекът, когото сте виждали дотогава само „навън“ – издокаран и в прекрасно настроение, сега е постоянно до вас. Оказва се, че има някои неприятни навици или че често е в лошо настроение. После се натрупват и типично семейните проблеми – разликата в сексуалните темпераменти, разногласията относно разпределянето на бюджета, нежеланието за срещи с родителите или приятелите на другия… И като капак на всичко това – битовизмите.

Битовизмите – убиец №1 на любовта

Сами по себе си те не убиват любовта. Все пак и преди да заживеят заедно, хората са имали своите домашни задължения, но тогава те не са се отразявали на техните чувства.

Проблемите възникват тогава, когато единият от съпрузите се опитва да прехвърли всички или поне по-голямата част от домашните грижи на гърба на другия. Класика в жанра е, когато и двамата съпрузи работят, но се очаква само жената да е отговорна за домакинската работа. Обикновено мъжът счита, че поддържането на дома и уюта е предимно женско занимание. Тя пък осъзнава, че ѝ е трудно да се справя сама и се опитва да приобщи и мъжа си към домакинските задължения, но в повечето случаи среща твърда съпротива. И това поставя начало на конфликтите.

Жената се изморява от ходенето на работа, грижите за децата и домашните задачи, не ѝ остава достатъчно време да си почине и да се погрижи за себе си, вече не изглежда толкова добре (или поне тя самата не се възприема като достатъчно сексапилна), а това се отразява и на секса. Това обаче не се харесва на мъжа, той става все по-недоволен от тази ситуация, започва да отправя упреци към жена си и да се заглежда настрани. А това поражда още повече поводи за конфликти.

Не, наистина не битовизмите убиват любовта, а нежеланието на единия от двойката да участва активно в разрешаването на домашните проблеми, предпочитайки да се дистанцира и да изчака, докато другият не издържи и благополучно ги разреши.

„Той ще се промени“

Много от браковете се разрушават, защото единият или и двамата партньори, въпреки реалната си възраст, на емоционално ниво си остават деца.

Кога започва любовта? С щастливата среща, след която следва не по-малко щастлив брак? Не, любовта започва много по-рано – с първите романтични мечти. Много момичета си мечтаят как в един прекрасен ден вратата ще се отвори и ще влезе Той – предназначен от съдбата, ангелски красив, щедър и благороден принц на бял кон. Но годините минават, момичето се превръща в девойка, после в жена, а мечтания принц още го няма. Романтичните представи не изчезват, те само се потулват някъде дълбоко и ако младата жена срещне мъж, който дори съвсем леко напомня за лелеяния романтичен образ, тя си казва: „Ето го! Това е Той!“.

Какво кара една жена да се омъжи не за „принца“, а за обикновен мъж, когото дори не обича? Най-често това е тайната убеденост, че след брака набързо ще го превъзпита. Че ще превърне обикновеното момче в прекрасен принц. При това тя се счита за добрата фея, която прави всичко в негов интерес.  

Същността на семейния живот се състои в това, че той е способен само да прояви заложените у партньора качества, а не да ги промени кардинално или да създаде нови. Затова жените, които вярват, че могат да променят човека до себе си, трябва да се научат преди всичко да уважават личността на другите и да свалят розовите очила, които са надянали преди сватбата. Или както твърдят психолозите: „Успехът на жената в брака се основава много повече на собствените ѝ способности да бъде подходяща партньорка, отколкото в намирането на подходящия партньор.“

Успехът на семейния живот се дължи не на премоделирането на партньора по собствен образ и подобие, а зависи от степента на нашата приспособимост и снизходителност, от способността да долавяме мислите и чувствата на любимия, от умението да общуваме и да прощаваме.

Непрекъснато критикуване

Андре Мороа в своите „Писма до непознатата“ съветва жените, стремящи се да превъзпитат своите съпрузи, да смекчат усилията си (и мъката на мъжете си!) с похвали, както скулпторът навлажнява глината, преди тя да се втвърди под пръстите му. Това е необходимо, казва той, защото човек търси в любовта, в семейството своята „пещера“ на доверие, своето убежище. Но при постоянна критика (особено ако е сурова) жилището му се изпълва със заплахи и ограничения и той е принуден – в собствения си дом! – да изпадне в отбранителна позиция. В началото, ако е много влюбен, ще изтърпи, ще се опита да се поправи, а после, неизбежно връщайки се към истинската си същност, ще се опълчи на „наставника си“. Любовта му ще се пропука и ще избледнее, той ще започне да мрази жената, която може би го е лишила от най-ценното му притежание – вярата в себе си.

Един 30-годишен мъж в течение на цяла година брои и записва упреците, които чува от жена си. За тази година той е бил подложен на 1100 упрека, приблизително по три на ден. Съдържанието им е доста разнообразно: „Отиде там по грешен начин, направи това по грешен начин, облече се по грешен начин, обръсна се по грешен начин, печелиш пари по грешен начин…“ Интересно е също, че чрез забележките си съпругата многократно си противоречи. Основното за нея не е, че съпругът ѝ трябва да се научи да затваря плътно пастата за зъби или да гаси лампата в банята – за нея по-важен е самият процес на критикуване.

Егоизъм и себичност на партньорите

Много хора влизат във връзка като начин да компенсират нещо, което им липсва или мразят в себе си. Това е еднопосочен билет за токсична връзка, защото прави любовта ви условна – ще обичате партньора си, докато той ви помага да се чувствате по-добре. Ще му давате, докато той ви дава. Ще го правите щастлив, докато той ви прави щастливи. Тази условност предотвратява появата на каквато и да е истинска интимност на дълбоко ниво и приковава връзката към мъките на вътрешните драми на всеки един от партньорите.

Самолюбивите и егоистични натури се грижат преди всичко за своите интереси и през цялото време им се струва, че някой посяга на техните права. Такива натрапчиви идеи, които нямат нищо общо с реалното положение на нещата в семейството, стават причина за продължителни конфликти както с околните, така и със самите себе си.

Липса на индивидуалност и личностно развитие

За всеки човек е характерна нуждата от време на време да остане насаме със себе си, както и вродената потребност понякога да смени обстановката. Освен половинките си и семейните интереси, ние имаме приятели и свои, лични интереси. Това е нормално и естествено. Бракът не означава край на нашето личностно развитие, а за да се развиваме, ние имаме нужда от лично време и пространство.

Здравата и щастлива връзка изисква двама здрави и щастливи индивиди. Ключовата дума тук е „индивиди“. Това означава двама души със собствена идентичност, собствени интереси и цели, както и неща, с които да се занимават сами във времето, което са отделили за себе си.

Ето защо опитът да контролирате партньора си (или да предоставите контрола над себе си на партньора си), за да го направите „щастлив“, в крайна сметка има обратен ефект – позволява индивидуалните идентичности на партньорите да бъдат унищожени, същите идентичности, които навремето са ги привлекли един към друг и са ги събрали заедно.

Проблеми в общуването

Изкуството да бъдеш съпруг се състои главно в способността психологически компетентно да изграждаш ежедневните си взаимоотношения и комуникации, да излизаш безболезнено от конфликтите. Това изкуство се състои и от умението за самоконтрол, защото нашите настроения и емоции често стават причина за кризисни моменти в брака (най-вече защото е необходимо да поддържаме брачните чувства и способността за хармонични интимни отношения). Има толкова много моменти в живота, когато е важно човек да знае, че вкъщи го очаква атмосфера на сигурност и комфорт, когато иска да знае, че половинката му го приема с всичките му слабости, че може да бъде себе си пред своя партньор и това по никакъв начин няма да повлияе на отношенията им. Човек трябва да знае, че има къде да отиде с проблемите си, чието бреме е твърде тежко, за да го носи сам, че може да се обърне към приятел, който ще го разбере и ще е готов да помогне, защото го познава и обича такъв, какъвто е.

Колкото по-добра е комуникацията между съпрузите, толкова по-добри са междуличностните им отношения като цяло. Това означава, че щастливите двойки разговарят доста често и оценяват разговорите си като искрени и доверителни, което приемат като ясно доказателство за тяхното единство и взаимно разбиране. В успешните бракове чрез междуличностно общуване съпрузите постоянно потвърждават своите сходства във възприемането на брачните роли, както и позициите, които заемат в семейството като цяло, на функциите и отговорностите, които всеки от тях изпълнява ежедневно.

Комуникацията между съпрузите е толкова по-успешна, колкото повече взаимна емпатия показват в нея. Несъмнено без съпричастност, съчувствие и съучастие успешната междуличностна комуникация между съпрузите е невъзможна.

Липса на уважение и доверие

Нещо любопитно: според една анкета, проведена сред дългогодишни семейни двойки, се оказва, че повечето от хората, които са се разделили след 10 – 15 години съжителство или все още са в брак от толкова време, са убедени, че комуникацията е най-важната част от това нещата в брака да работят. Според тях партньорите трябва да говорят често, да говорят открито, да говорят за всичко, дори за болезнени за тях неща.

Но на психолозите им прави впечатление, че това, за което говорят най-често хората с бракове, продължили 20, 30 или дори 40 години, е уважението. Благодарение на богатия си семеен опит, тези хора са стигнали до извода, че комуникацията, независимо колко е открита и прозрачна, във всеки един момент може да се разпадне. Конфликтите в крайна сметка са неизбежни и чувствата на някой от двойката винаги могат да бъдат наранени. И единственото нещо, което може да спаси вас и партньора ви, което може да ви предпази от трудното приземяване след направена грешка, е безграничното уважение, доверието и вярата, че другият дава най-доброто от себе си.

Ако не изпитвате уважение към партньора си, вие непрекъснато ще се съмнявате в него. Ще съдите действията му и ще посегнете на неговата независимост. Ще изпитате нужда да криете разни неща заради страх от критикуване. И точно тогава се получават пукнатините в брака.

Вие също трябва да уважавате и себе си. Така, както и вашият партньор също трябва да уважава себе си. Защото без самоуважение няма да се чувствате достойни за уважението на вашия партньор. Няма да искате да го приемете и ще намерите начини да го подкопаете. Постоянно ще изпитвате нужда да компенсирате и да доказвате, че сте достойни за любовта му, което на практика ще има обратен ефект. Уважението към партньора и уважението към себе си са преплетени.

Уважението върви ръка за ръка с доверието. А доверието е жизнената сила на всяка връзка (романтична или друга). Без доверие не може да има усещане за интимност или комфорт. Без доверие вашият партньор ще се превърне в пасив в ума ви, в нещо, което трябва да избягвате, да анализирате, вместо да получавате усещане за сигурност и закрила.

Неумение да се дарява радост

Тайната на изкуството на любовта се крие в умението да зарадваш партньора си. Първо, съхраняването на любовта е немислимо без действия, в които тя да се проявява. Второ, всички тези действия трябва да бъдат забелязани навреме от човека, към когото са насочени, и съответно положително оценени.

Установено е, че в повечето случаи причината за емоционалното разстройство в семейния живот и липсата на хармония в интимните отношения се дължи на обичайното нарушение на междуличностното (не само сексуално!) общуване. Най-често единият от съпрузите държи другия на емоционална дистанция, която не съответства на дистанцията, необходима за психологическия комфорт на партньора му. Освен това нуждата от емоционална близост е по-висока при жените. Трябва да се има предвид, че психологически женската сексуалност е по-емоционално изразителна в сравнение с тази на мъжа. Жените ценят повече емоционалната страна на връзките и се нуждаят от повече доказателства, за да се чувстват обичани и единствени.

Проблеми в секса

Сексът е индикатор на състоянието на брака. Ако връзката е добра, и сексът ще е добър. И двамата ще го желаете и ще му се наслаждавате. Когато връзката е лоша - когато има неразрешени проблеми и неразрешени негативни емоции - тогава сексът често ще бъде първото нещо, което ще излети през прозореца.

Естеството на самия секс варира значително при различните двойки, но основният принцип винаги е един и същ: и двамата партньори трябва да бъдат сексуално удовлетворени толкова често, колкото е възможно.

Но сексът не само поддържа връзката здрава, много хора го използват, за да излекуват връзките си. Когато усетят, че отношенията им са малко охладнели или имат някакви проблеми, те започват да планират специално време за секс. Казват, че това е важно. И че си струва.

Други двойки дори твърдят, че когато връзката изпадне в застой, може да се съживи, ако се прави секс всеки ден в продължение на една седмица. След това, като по магия, те отново започват да се чувстват страхотно, а чувствата между тях са възродени.

Изневяра

Когато се женят, хората обикновено вярват, че връзката им ще бъде изградена на взаимно доверие. Разказваме на любимия човек всичко, признаваме му обиди и скърби, споделяме радости с него. Естествено, при такава близост не само физическото предателство се възприема като нарушение на поетите ангажименти. Семейната тайна, разказана на някого, възползването от скритите слабости на съпруга, подигравките към важни за него неща се преживяват не по-малко трудно от изневярата, а може би и по-зле. Всеки такъв случай е камък в основата на бъдещото отчуждение. Именно в отчуждението се крие причината за повечето изневери. Хората могат да продължат да живеят заедно, но в действителност те вече са се разделили и сами преживяват важните събития за себе си.

Естествено, такова състояние на „вътрешен развод“ не възниква внезапно. Хората постепенно започват да гледат на партньора си като на позната обстановка. Струва им се, че вече го познават много добре, че вече няма защо да се опитват да го очароват, че могат да общуват без нежни думи и жестове, че не е необходимо да се грижат за него, че физическата близост може да не бъде придружена от прояви на любов... Този процес протича неусетно и само разривът разкрива дълбочината на възникналото взаимно отчуждение. За съжаление, много бракове, считани за успешни, всъщност не са такива, защото са се превърнали в монотонно съжителство. Жените са склонни да обвиняват съпрузите си за това. Да, той се грижи за къщата, обича децата, но сякаш е забравил, че съпругата му все още е жена. Той не проявява вече интерес към нея. Тя е убедена, че я възприема само като обслужващ персонал. Недоволството от такъв живот поражда разочарование, води до нервни разстройства... или към друг мъж.

Любовта май си отиде. Ами сега?

Неумението да се напаснат характерите, да се отстъпва за дреболиите, да се приемат определени действия и навици на партньора, неумението да се състави разумен семеен бюджет и т.н. – всичко това се натрупва бавно като планина от разочарования, раздразнения, умора, които убиват любовта, нежността, възхищението към другия. А без любов семейството може да се превърне в бреме, в окови, които приканват да се освободите от тях, да поправите грешката, да потърсите друг вариант за организиране на личния живот. Обикновено към този момент в семейството вече има деца и любовта към тях и чувството за дълг стават непреодолима пречка за развода. А и къде са гаранциите, че и в новото семейство всичко това няма да се повтори? Така че за съпрузите не остава голям избор, освен да се опитат да поправят нещата.

Има само един истински изход от всички безизходици в семейния живот – опитайте се да запазите любовта си жива. За това са необходими съзнателни, целенасочени усилия, специални мерки, тактики и стратегии.

Най-важното в този момент е да осъзнаете, че всичко, което се случва между вас сега, е нормално и... временно. Опитайте се постепенно да се адаптирате един към друг и да постигнете различни договорености. За да бъде адаптацията успешна, трябва да не се обиждате и да не се сърдите на партньора си, очаквайки той да отгатне причините за лошото ви настроение. Говорете един с друг и си обяснете какво ви притеснява – спокойно и без обиди. Търсете компромисни решения. Взаимното уважение е от съществено значение за поддържане на любовта. Не забравяйте, че партньорът ви също преживява труден момент. Бъдете щедри и откровени с любимия човек и ще успеете да прекарате крехката лодка на вашата връзка през всички житейски бури.

А вие какво мислите по този въпрос? Какво може според вас да убие любовта?
Какво застраши или разруши вашия брак? Успяхте ли да го спасите и по какъв начин?

Последна редакция: пт, 16 сеп 2022, 16:27 от Рaдост

# 1
  • Мнения: 14 170
Всичко написано си има място, но добавям и слободията. Хора със задачи, планове, устрем напред нямат време да скучаят  и измислят проблеми ,защото си ги имат и  си ги решават.

# 2
  • Мнения: 9 312
И аз да добавя: Ако приемаш, че партньорът ти е "в кърпа вързан" и спреш да се стараеш да го печелиш всеки ден, любовта може да си отиде.
Има и обективни неща: Ако двамата се развиват в различни посоки, стават съвсем различни хора и може да изгубят всякакъв контакт и интерес да стоят във връзка. Например, единият се развива професионално, другият се развива в посока кръчми и хазарт.

# 3
  • Мнения: 33 401
Бих казала, че ако приема, че партньорът ми е в кърпа вързан и спра да се старая за него, любовта, поне при мен, вече ще си е отишла.

# 4
  • Мнения: 5 159
Мислиме, че треа да напраиш достъпа до таа статийка платен, и тогава ше разбéреш кой чете компилирани клишета.

# 5
  • Мнения: 15 420
Ако партньорите се дразнят от дреболии, това са бели кахъри. Въпросът е какво правят, когато дойде някоя сериозна житейска криза и те са на различни мнения как трябва да отиграят ситуацията (какво да се направи). Това май го нямаше в статията? Grinning

# 6
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 10 619
Ако двамата са твърде различни също.

# 7
  • Мнения: 5 030
Любовта я убива липсата на приятелство между двамата. От това следва всичко останало...

# 8
  • при Arctic Monkeys
  • Мнения: 2 016
Всичко написано си има място, но добавям и слободията. Хора със задачи, планове, устрем напред нямат време да скучаят  и измислят проблеми ,защото си ги имат и  си ги решават.
Абсолютно. Моят бивш мъж няма 1 ден трудов стаж...
Добавям по темата намесата на родителите.

# 9
  • Мнения: 9 761
Рутината и липсата на тръпка.

# 10
  • Мнения: 1
Тук ми звучи сякаш всички знаят защо един брак се разпада, те пак се разпадат, хората знаят, въпреки това се женят, не е реално сигурно, няма някакви статистики извадени...
Така се разпадат и връзки по принцип, не само бракове. И то все се случва.
Човек трябва да си има и Вариант Б.

Последна редакция: пн, 19 сеп 2022, 12:16 от Чушкопек на газ

# 11
  • Мнения: 5
Всичко написано си има място, но добавям и слободията. Хора със задачи, планове, устрем напред нямат време да скучаят  и измислят проблеми ,защото си ги имат и  си ги решават.
Абсолютно. Моят бивш мъж няма 1 ден трудов стаж...
Добавям по темата намесата на родителите.
[/quote
Моя приятел е на 51г, без един ден трудов стаж...
Разчита на мама, и наеми от имоти.
Докато аз се убивам от работа 12 часа, той предпочита да обикаля улиците и кръчмите с приятели, вечер по дискотеките. Мисля, че е време за един хубав шут в задника! Simple Smile

# 12
  • Мнения: 9 761
Време е!

# 13
  • Мнения: 16 473
Бих казала, че ако приема, че партньорът ми е в кърпа вързан и спра да се старая за него, любовта, поне при мен, вече ще си е отишла.

Е, че вързан ти е, да си припомним доводите за брака и всичките там договорки. Кат го искаш отвързан, не се жениш.
По темата - отговорът е във въпроса.

# 14
  • Мнения: 3 933
Е точно тва - несигурността в половинката биха убили любовта при мен. Все пак ако ще трябва постоянно да се боря за нея и да се доказвам непрекъснато, по добре да го правя с различни.
И точно обратното,  сигурност, стабилност, грижа и спокойствие са нещата, които ценя.

Общи условия

Активация на акаунт