Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 31

Айс, спряхме я, защото по цял ден не ядеше абсолютно нищо. Тя и досега се храни твърде ограничено, в началото когато я взехме да я гледаме едвам успявахме да и вкараме нещо в устата, пищеше все едно я коляме. Отделно тя беше в яслената група и отказваха да я преместят при по-големите, защото не можела да говори и била на пампърс. В градината по цял ден е била с биберон, едвам я отказахме. Но и до ден днешен слага всякакви предмети и неща в устата.
Коки, защо да я водим в Свети Никола - там някой ще работи ли с нея? Или само за изследване?

Правят изследвания на детето, установяват от какви терапии има нужда  и дават насоченост!

Марта, здравейте! За съжаление не сте първия случай да попаднете на пишман специалисти. Поведенческата терапия е точно това, което му трябва на детето, но по това ще познаете един добър и опитен психолог, че винаги ще търси обратна връзка с родителите (вашия случай - бабата). При нас например протича така (но ние не сме в Сф): по време на терапията аз гледам през камера в реално време как се работи с детето, отделно обсъждаме всеки път с терапевта какво и как ние вкъщи да правим, което много ми помага.
За памперса мисля, че е много важно да я понатиснете малко. Тя сяда ли на гърне/тоал.седалка? А по някакъв начин показва ли , че има пиш? Моя син като беше на 3г. (сега е 3.10 м. и още невербален) го махнах и първите седмици обикалях с парцала. Слагах го през 2 часа на гърне и лека полека взе да се усеща какво се иска от него. Като направи работата в гърне пляскахме и се радвахме, а често давах и бонбонки. Бано нещата се стабилизираха и в момента сме и без нощен памперс и нямаме пропуск, дори той сам си взима гърнето и се оправя със сваляне и вдигане на гащи, а понякога ми съобщава на неговия си език. Не стана лесно и бързо, а се иска и постоянство и твърдост, но след като детето си е вкъщи може да пробвате.

Спарки, а ти защо мислиш, че нямате напредък (мисля и преди си писала това)? Дъщеря ти не успява ли по някакъв невербален начин да контактува с вас, да си изразява желанието/нуждата? Аз лично виждам, че терапията има нужда да се натрупа известно време, за да се покаже нещо , пък било то и малко.

Дороти, тя е доста упорита. Лятото като че ли беше по-добре положението, поне сядаше на гърнето. Сега е в някакъв отрицателен период и не иска даже да седне. Слагам и гърнето, а тя почва да протестира, отива, взима го и го връща на мястото му, хахах. Иначе ползва и седалка и гърне, кога с успех, кога не. Хваля я когато свърши работа на отреденото място, но като че ли не обръща голямо внимание. Лятото даже я пусках по гащи - ми ако се случи да се напишка, може да си ходи така без да и пропука. Не съм пробвала с лакомство

Относно специалистите - затова търся мнение за изпитани хора, много време изгубихме в проба-грешка.

Аз скоро не съм писала да кажа, че махнах Ноотропила….взе да става анкшъс от него и дори се наложи хора да ми помогнат да го прибера по време на една нервна криза пред супера. Вече все повече се убеждавам, че човек изобщо не следва да си прави експерименти с каквито и да било боклуци. Споделям го, защото преди това бях дала положителни отзиви и би било заблуда. Ние иначе сме добре, имаме си официална диагноза вече....обследващия за малко да бъде захапан за прасеца, изобщо не го отрази, само на мен говореше и бе повече монолог от разговор както винаги. Ядоса се, че му дават и взимат предмети от ръцете мигновено....това май беше с цел да види как играе и преминава от една дейност към друга, но той беше готов да я захапе, да общува с нея и дума не можеше да става. Иначе скоро не сме имали тръшкания....но и да четем не иска, все не искам та не искам. Рисува иначе по-добре от преди все пътища, пътни знаци, коли и някакъв супер герой край тях.....

Catrala, напълно съм съгласна с теб за произволното даване на лекарства, че е опасно. Но ти не беше ли давала едно друго лекарство за успокояване, а Ноотропила до колкото знам има страничен ефект нервност и възбудимост. Диагнозата сега ще ви даде ли право и на други терапии, поведенческа например? Какво ви препоръчаха? А това с рисуването на едни и същи неща и ние сме в този филм от известно време.

Ами ще отпусне ресурс на училището да, мисля, че много неща ще се променят за него в положителен план.

Dorothy Gale, ами психическата й възраст не повече от 18 м., а е на 4 г. и 8 м.  затова мисля, че няма напредък. Само се появяват нови проблеми - раздразнителност, безсъние, хиперактивност, непоносимост към дрехи, крясъци, вече и агресивност. Всъщност има развитие в някакъв аспект - веднага схваща кое как да направи или да достигне до нещо желано. В това отношение мозъкът й работи, но желание да бъде човек няма никакво. Всъщност чувството за срам е това, което ни прави хора, а при нея няма и капчица от него. Много добре знае къде се ака и пиша, но не вижда причина да го направи. Ако се напикае просто си хвърля гащите независимо дали е вкъщи или навън и проблемът й е решен. Всъщност вече и гащи не търпи. Смятам, че за това съзряване на психиката терапевтите не могат да помогнат особено - детето или има вътрешните сили да прескочи трапа или не. Те могат да го учат на цветове, форми, думи, дай това, дай онова, но не и на съзнание и адекватност. При моята дъщеря наградите нямат никакъв ефект, така че дори и дресировката не се получава. Инак може да каже имената на всички животни в някоя книжка, но ако иска нещо крещи, нервничи и в най-добрия случай ме дърпа за ръката.

Звучи като много висок левъл на anxiety. С карти ПЕКС дали няма да иска да общува?

Здравейте, моят племеник е на почти 4 години и мислим, че има аутизъм. Знае само няколко думи (до миналата година живяха във Франция и не знае български език), удря се и изпада в истерии постоянно. Постоянно е гладен и мисли само за храна, плаче и си удря главата в земята, както и с ръчички по лицето. Не се обръща много на името си, клати се с часове в легнало положение, скърца със зъбки и много се притесняваме. Сестра ми сякаш не осъзнава, че това не е нормално изобщо и не се занимава да го води на лекар. Майка ми иска да го доведем тук в София за изследвания. Моля ви, кажете какво трябва да се направи, при кой лекар тук в София и колко струват изследванията, както и какво можем ние да направим, за да подпомогнем той да се оправи. Има българско гражданство. Майка ми вече не издържа и е на мнение, също като мен, че трябва да се заведе на лекар, а сестра ми твърди, че е воден на лекар, когато е бил на две годинки и нищо му нямало. Това оправя ли се? Благодаря предварително!!!

Питате дали аутизъм се оправя??? Разбира се, че не това е доживотно състояние, не е болест. Това го дъвчем сигурно 5000 страници. Иначе в България винаги ще се намери някой дето може и срещу добро заплащане да ви обясни как ще го оправи, няма да се изненадам. Интересно, че мисли само за храна.... обичайно в спектъра децата ядат само определени храни и са много претенциозни откъм кухня и текстури, дори марки храни. Иначе съм на мнение, че това е отговорност на родителите на това дете и е добре да ги оставите да решават те какво да правят.....

Благодаря за отговора. Да, подбира храните, ако яде пица и види, че друг до него яде, ще оусне своята и ще започне голяма истерия за чуждата пица. Ако я оставим и не направим нищо за детето - тя никога няма да го заведе на лекар. Детето изпада в ужасни нервни кризи и се удря доста силно - няма никакъв шанс да го оставим така.

Не можете да правите нищо без разрешение на родителите. Реално можете само да говорите с тях и да ги съветвате. Детето не е ваше и нямате право да го водите на лекар, изследване, терапии ако родителите не са ви помолили. Възможно е да се държи нервно във ваше присъствие, а когато ви няма всичко да е различно.

Аз днес получих дългия рапорт от обследващия.... пффф как може да пляснат, че съм казала, че училището не прави достатъчно. И направо заповедно към училището да му изготвели бързо индивидуалният план за да можел да се премести в специално училище, защото на срещата съм изразила такова желание. Ако знаех, че чак така всичко пишат щях да си трая, сега ще ми е неудобно…. въпреки че съм харесала едно училище и в понеделник ще звъня за оглед да ми запазят час. Има награди за работа с деца в спектъра, оборудвано е по последен писък на модата, далеч по-добро от сегашното, има басейн с топла вода, уроци по плуване, градина където има часове по градинарство, овощни дръвчета, които децата поливат, някакво зелено училище пак там с много сензорни игри, софт плей огромен, страхотна площадка отпред, музикална зала, терапии , ерготерапевти, абе всичко....класните стаи са отгоре до долу в стъкло......ще идва автобусче пред вкъщи, ще го прибира и тн. Минусите е, че ще е по-далеч от нормална среда, смисъл обкръжение…., но трета година е сред такива и не виждам да ги е захаресвал или сприятелил или повлияли някак, но за сметка на това базата и начина на работа е в приоритет на онези деца, не на такива като него. Плюса на това новото училище е базата, заниманията, басейна, който ще му е стимул огромен, возенето всеки ден в превозно средство към час и нещо.  Вие какво ще ме посъветвате?

Катрал, въпреки че в България положението с базата и подхода няма нищо общо с това, което описваш (да не кажа, че е плачевно) и аз реших да преместя дъщеря си от "нормалната" частна градина в специална група. Преди година бях много обнадеждена от това, че е с деца в норма и може да прихване от тях, но виждам, че е все по-изолирана. Децата попълват някакви помагала, които за нея нямат никакъв смисъл, а през това време тя си играе нещо на пода и е напълно изключила. Проспастта помежду им постоянно се увеличава и нито тя изпитва интерес към тях, нито те към нея, нито учителката има желание и умение да я приобщи. А аз все съм със свито сърце какво ли е направила този ден, което нарушава комфорта на останалите. Затова реших да пробвам и я преместих в специална градина. Проявява много по-голям интерес към децата, явно ги надушва, че са "на един акъл". Ходи, гледа ги какво правят, с какво играят. Но най-голямото ми учудване е, че днес сама е решила да се включи в правенето на някаква апликацийка, за една година в предната градина не се беше случило. И я гледам на снимките маже лепило по частите, лепи ги където трябва, прави се на човек. А ако беше вкъщи щеше да изяде и хартията, и лепилото