Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 19 апр. 2019, 12:37 ч.

Вашата история със злоядото дете

  • 4 414
  • 194
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 344
Lilik 123 Така сме и ние, ако мама не подтикне няма ядене. Но при нас и не всичко приема, подхожда с недоверие към повечето храни. От бебе трудно приемаше нови храни и консистенции. При захранването чак се потрисаше.

Да, поне паста и всякакви макаронени иделия обича, но  и мен смее да пробва нови сосове.

Трябва да бъда и честна, че е по - злояда от мен, но пък и при мен не беше много цветно положението до студентството. Там май глада ме оправи 😂

Ядях само макарони, спагети, кус кус, картофено пюре, холидейки, шоколад НЕ ядях, банани да и за кюфтета се прежалвах, пица и леща.

Боб не исках, мусака не, ориза само го ровех и го давах на кучето под масата 😂 Минаваше номера с пиле с картофи. Зелени работи, салати, плодове не. Супа не, кисело мляко не. Помня, че поне чушки пържени и с ориз обичах, нещо което ме е яд че малката не обича.

Мисля, че на 70-80 % сме еднакво злояди.



Успокоява ме факта, че като станах студентка и там ме подгониха задълженията, студенсткия стол ми се стори идеален. Всичко проядох, сега освен попара всичко мога да ям.

# 16
  • Мнения: 17 635
Само леща и други бобови не мога да му пробутам и това много ме притеснява.


И какво ще му стане на детето, ако не яде боб и леща, та чак толкова си притеснена?
Като не ще, да не яде.
Зорлен си правите децата злояди...

# 17
  • Terra incognita
  • Мнения: 3 775
Само леща и други бобови не мога да му пробутам и това много ме притеснява.


И какво ще му стане на детето, ако не яде боб и леща, та чак толкова си притеснена?
Като не ще, да не яде.
Зорлен си правите децата злояди...
Всъщност, това имах нужда да чуя. 😀Не, че го насилвам, но се пробвам от време на време. Либерална съм по отношение на храненето, не го насилвам да яде, давам му по няколко опции да избира, или приготвям нещо, което знам, че ще яде. Но напоследък съм заобиколена с разни майки, за които храненето е като някаква фикс идея, случвало ми се е да отидем на ресторант с едно такова семейство и докато нашето дете си играеше насам натам, тяхното беше заставено да яде на масата. Стоя точно 1 час, гледайки тъжно сина ми, но  не хапна кой знае колко. Стана ми и на мен тъжно за детето, но и се замислих, дали пък аз не съм другата крайност.

# 18
  • Мнения: 6 557
Възрастните да не би да ядем всичко? Аз от дете не ям плодове например, е нищо не ми е станало  Crazy
Да има полезни неща в бобовите но не е драма ако не ги яде, а и не са само те бобови (т.е. боб и леща) и грах,нахут ако толкова държиш пробвай зелен боб.

# 19
  • Мнения: 1 004
Аз открих цаката на моя, като преоткрихме крем супите. Гледам да са в атрактивни цветове и той много се впвчатлява. За по- плътен вкус винаги добавям и по 1 яйце да се забули, вместо застройка. Наистина става вкусно и мога да слагам различни зеленчуци.Само леща и други бобови не мога да му пробутам и това много ме притеснява.
Месо яде в компанията на ориз, или супа.
След като обича крем супи, пробвала ли си да му предложиш крем супа от червена леща? Може и от белен боб (има такъв на Крина).

# 20
  • Куциндрел
  • Мнения: 20 016
Моето дете всяка година добавя по една нова храна. Сега откри ягодите колко са вкусни, миналата година прасковите, по-миналата динята. Joy
Периодите с цикъл на дадена храна продължават. Сега е на пилешки пръчици с корнфлейкс, спагети с кайма или с много сирена, ако няма поне 4 вида в спагетите не ги яде. Joy
И като сложим и пълнежа от чушки с кайма, ориз с домати, супа месо без месото, пица и пържени картофи и токлова.
Поне в супата успявам да скрия зеленчуци като ги пюрирам.
Ще проядат децата, само да не се ядосваме. Peace

# 21
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 12 134
мен ме водеха злоядата в семейството.
всички се изреждаха да ме карат да ям. аз обаче бях по-издръжлива и ги въртях на малкия си пръст с неяденето... Whistling
в пубертета проядах, но и започнах да готвя. от детската градина имам доста травми с това ядене. много неща не ям, заради насилването там.

скоро установих, че не ми понася глутен, като се върна назад - имала съм всички симптоми от дете, но никога не съм била диагностицирана, макар да ме влачеха по лекари, постоянно бях с поднормено тегло (и до сега), постоянно бях с липса - я на витамини, я на други микроелементи  Rolling Eyes

детето ми е капризно, яде малко на брой храни. консистецията и вида са важни.
понякога месеци наред яде едно и също. да кажем за обед точно определена крем супа или само сос болонезе, или само спагети със сол и олио  Crazy
закуската от години е една и съща: овесени ядки с мялко и какао. сам си я прави.
предлагам, но не насилвам.
вкъщи всеки яде нещо различно и на масата има поне 3 неща за ядене, винаги може да опита, ако желае.
сега откри шницелите, яде ги от една седмица всеки ден. без нищо друго.
днес без да го питам добавих гарнитура - първо нея изяде, макар на обед да я предложих и да ми я отказа...

има дни, в които изяжда по 3 ябълки (трябва да са червени, ако не са - трябва да ги обеля  Crazy), после месеци наред не ги яде.
въобще не се втелясвам.
предлагам и ако откаже го оставям да яде хляб с нещо или овесените ядки.

# 22
  • Мнения: 410
Здравейте!
Синът ни следващия месец става на 7 г. Също спада към така наречените "злояди" деца. При него като че ли проблема се засили, когато започна да ходи на детска градина. Не че преди това беше добре, но след това нещата се обостриха. При него ме притеснява факта, че вместо да си обогатява менюто, той започва да изключва храни, които преди е консумирал без проблем. Други пък, ако не са в определено съчетание, няма да ги опита въобще. Например: леща само със салата домати; салам с краставици; яйца /варени или на очи, само белтък/ в комбинация с маслини; кюфтета, наденица, печено пиле и риба с домати и краставици; домашна баница с кисело мляко. Май се изчерпах... Хляб не яде с основното. Преди хапваше препечена филия с масло и сирене, сега отказва. Два или три пъти съм си позволявала да го оставя да си легне гладен - за него не е проблем, предпочита го пред това да яде... Отделно докато се храни, сигурно на всяка хапка по 4 пъти го подсещам. Знам, че е грешка, но иначе съвсем няма да яде. Като количество също хапва малко. На моменти дори имам чувството, че изпитва отвращение към храната. И то към това, което принципно обича и е приготвено по негов вкус. Отделно на градината по цял ден стои гладен. Яде само плодовете. На есен е първи клас. Притеснява ме да не отключи някакво хранително разстройство като анорексия, булимия и др. подобни. Също моля за съвет. Или за насока към съответен специалист. От Бургас сме.
Пожелавам на всички, които имат проблеми с храненето, да успеят да се преборят!

# 23
  • Плевен
  • Мнения: 1 244
Здравейте!Аз като малка съм била злояда по думите на майка ми.Започнала съм от бебе още.На един месец съм вкарана в болница,защото вместо да качвам,съм отслабнала с килограм.Спаднала съм на тегло до под 2 кг.Майка ми отчита като грешка нейното поведение тогава."Не го буди докато спи" е бил известния тогава рефрен(сега май също доста се ползва).И тя не ме буди да ям,сама съм щяла да се събудя като огладнея.Да ама ,не!Организма пести сили и не се събъждам,така както доносено бебе с нормални килограми.Един месец съм била хранена със сонда през носа,директно в стомаха.Като бебе съм захранена от дядо ми,който е бил няй-ящния от семейството,та белким проям нещо.Като дете се хранех много бавно,винаги последна оставах на масата да си доям.Майка ми е тичала с лъжичката след мен да ме храни докато играя.Това помня от детството си.Като малко по-голяма започнах да ям повече неща,но все така в малки количества,защото ям бавно и изяждам по-малко количество докато се заситя.Така съм и сега.Сега съм всеядно животно,няма нещо,което да не ям,дори и така омразните на децата плодове и зеленчуци ям.И то по много.За огромна радост,сина ми не е като мен,когато съм била дете.яде от всичко и по много.Още от бебе беше така-сучеште така лакомо,че кърмата му течеше покрай устата по врата.Майка ми поиска да дойде да види как суче,че тази гледка и е липсвала когато аз съм била бебе.

# 24
  • Мнения: 6 557
.......... Притеснява ме да не отключи някакво хранително разстройство като анорексия, булимия и др. подобни. Също моля за съвет. Или за насока към съответен специалист. От Бургас сме.
Пожелавам на всички, които имат проблеми с храненето, да успеят да се преборят!


Еее не си мислете чак такива неща, много деца са така и изписаното до тук го доказва.

Жизнен ли е, здрав ли е?
Има разни сиропчета с витамини за апетит имам спомен за Апетон ли беше...може да опитате.

# 25
  • В. Търново
  • Мнения: 5 230
Моето беше и продължава да е такова. На осем е. Иначе е як, здрав, добре развит, почти не боледува.
Яде избирателно. Имаше период, в който ядеше само пържоли, после само кебапчета с картофи, кетчуп и пърленка. После спря кебапчетата, след това картофите и сега кара само ба чеснова пърленка с кетчуп по заведенията. Като седнем някъде умирам от срам като ме попитат за детето нищо ли няма да поръчаш. Ще речеш, че гладен го държа.
Във всяка къща яде различно. При свекървата- тас кебап и кифлички, при майка- питки, при мен- бульона на пилешката супа, купени готови пилешки пръчици, краставица на пръчици с лимонов сок /киселичко му казва/. Общо взето обича тестени неща, хляб- много рядко и без кората. Но една вечер се бях заинатила и щеше да легне гладен, намазах три филии с пастет, ни кора маха, нищо, излапа ги и трите. Та, глезотии, или не е гладен.
Като дойде някое гостенче и сипя, плющят им ушите на тия деца, допълнително искат, моя седи и лапа мухите.
Скоро прояде диня, ягоди- абсурд, а малини обожава.
А, да, и чипс разрешавам, с кетчуп.
Аз съм същата- ям основно само супи, месо, сирене и домати. Е, готвя и друго, но само с тези неща мога да преживявам.
Не знам дали е от значение, но като започнах да го захранвам не ядеше манджите, и си реших проблема с АМ- до тригодишен го пи, явно го мързеше да дъвчи.
Абе, да са живи и здрави, да слагат по нещо, все ще проядат.

# 26
  • Мнения: 342
Аз бях ужасно злоядо дете. Защо ли не си останах така?! Grinning Според баба ми съм била и много слаба. Сега, като си гледам снимките, не мисля, че е така. В детската градина ме хранеха лелките, баба ми беше домакинка и сигурно и се натягаха. Бутаха с лъжицата, а аз складирах всичко в едната буза и после го плюех в тоалетната. Усетиха се и не ми даваха да ставам от масата, докато не преглътна. Голям тормоз беше. А в къщи прахчета за апетит, замаскирани в прясно мляко. Него го изливах при възможност в мивката. И до момента ми се гади от миризмата на сварено прясно мляко. Хранеха се и в къщи сигурно до 2-3 клас. Само яйца ядях  доброволно. Е, като поотраснах и спряха да ме тъпчат насила, си проядох сама.  Та моя личен извод е, че не трябва да се насилват нещата. Приложих го към децата си и проблеми не съм имала.

# 27
  • Мнения: 2 077
Аз, като едно злоядо и досега вече бившо дете, смятам за най най-правилно децата да не се насилват да ядат. Изключително съм благодарна за това на родителите си и съм го спазвала и с моето дете.
Запомнила съм от книгата на д-р Спок "Няма психически здраво дете умряло от глад".
За притеснената майка - обикновено в пубертета нещата си идват по местата и тогава ще пита дали е нормално за една нощ да се изяде пакет масло, половинка кашкавал и пръчка луканка след вечеря.... а и забравих половинка хляб и буркан кисели краставички 😁

Последна редакция: нд, 21 апр 2019, 00:50 от Dincho

# 28
  • Мнения: 411
Аз съм си злоядо дете и до ден днешен. Като малка съм предпочитала да ям в компанията на някое другарче, с периоди на еднаква храна- примерно 1 месец само пържола, 1-2 месеца баница.. Като поотраснах вече продължавах с периодите на еднаква храна и ядене 1-2 пъти максимум на ден. Поддържам си от години 42-44кг, ям си по 2 пъти на ден, трябва обаче да е нещо, което харесвам, иначе предпочитам да не ям.

# 29
  • Мнения: 17 635
Аз бях ужасно злоядо дете. Защо ли не си останах така?! Grinning Според баба ми съм била и много слаба. Сега, като си гледам снимките, не мисля, че е така. В детската градина ме хранеха лелките, баба ми беше домакинка и сигурно и се натягаха. Бутаха с лъжицата, а аз складирах всичко в едната буза и после го плюех в тоалетната. Усетиха се и не ми даваха да ставам от масата, докато не преглътна. Голям тормоз беше. А в къщи прахчета за апетит, замаскирани в прясно мляко. Него го изливах при възможност в мивката. И до момента ми се гади от миризмата на сварено прясно мляко. Хранеха се и в къщи сигурно до 2-3 клас. Само яйца ядях  доброволно. Е, като поотраснах и спряха да ме тъпчат насила, си проядох сама.  Та моя личен извод е, че не трябва да се насилват нещата. Приложих го към децата си и проблеми не съм имала.

Все едно аз съм го писала. Мислех, че номера с плюенето на храна в тоалетната аз съм го измислила.  Laughing
Прясно мляко да не близна и досега. Толкова съм го намразила, че даже от миризмата ми се повдига. На „стари години“, най-вече благодарение на студентските бригади, проядох доста омразни за мен неща, че гладът не прощава... Но прясно мляко няма сила на света, която да ме накара да пия, ако ще и животът ми да зависи от това.
На гости обаче ми беше много вкусно. Коронният ми номер, а може би и несъзнателно отмъщение, беше да омета де що храна има пред мен пред смаяните погледи на домакините, докато майка ми се жалва колко съм злояда.  Laughing Така де, нали и тя трябва за нещо да се оплаче на другите майки, а то нямаше за какво друго – послушно дете бях. Та оставаше само яденето...
И изобщо – най-доброто средство срещу злояди деца е майките и бабите им да се консултират с добър педиатър и, ако не помогне, с психиатър. За лечение са самите те, не децата...

Общи условия

Активация на акаунт