Вашата история със злоядото дете

Параход, точно така беше. Родителите биваха заклеймявани, че не си възпитават детето и има правила

Години по-късно аз се молех да не насилват детето ми да яде, само да го подканят, гледаха ме изумено, кой ли пък ще го насилва.

Малката ми дъщеря. На около месец отказа да суче, преди това го правеше бавно и трудно. Започнах да се цедя и да давам кърмата с лъжичка. Сучеше само в заспало състояние, но количествата бяха нищожни. На 3 месеца влязохме в болница. Изследваха, наблюдаваха, нищо  не откриха. Предложиха да я хранят със сонда. Отказах. Изписаха ни, а кошмарът с храненето продължаваше. Взех кантар. Мерех хранене, памперси, всичко и записвах. На 6 месеца отново в болница, отново изследвания и отново нищо. Междувременно чух много подобни истории за изключително злояди деца. Показаха ми как да и давам кърмата със спринцовка, като по-лесно и по- безопасно. Беше далеч от нормалните  количества за възрастта си.Захранването вървеше кошмарно. Една супена лъжица пюре я давах за около час.  Минах през всички известни специалисти в София и решение на проблема нямаше.  Предписаха ѝ перитол. Противоалергичен сироп със странично действие засилване на апетита.  Сякаш от това една идея беше по-добре. На около 8м започнах да давам хомеопатични за апетит и пчелно млечице. На около годинка нещата започнаха мноооого леко да се подобряват или аз бях свикнала с всичко. За този период не знаех какво е непрекъснат сън повече от 2- 3 часа. Абсолютно всяка вечер ставах по няколко пъти да я кърмя докато спи. А иначе беше едно прекрасно, здраво, спокойно, усмихнато, дребничко и слабичко бебче.  На 2 тръгна на ясла. Ядеше малки количества и не всеки път. На градината също. Понякога по цял ден не яде, но вкъщи си хапва неща които обича( предимно банани) . Сега е на седем. Дребна и слаба за възрастта си, но все така здрава. Вече не я определям като злояда, а по-скоро като претенциозна към храната. Има си любими храни и ги яде с удоволствие. Много по- лесно е, разговаряме за това, понякога настоявам да яде определена храна и в последствие ѝ харесва и с времето списъкът с любими  храни става все по- дълъг.
И аз, и мъжът ми сме били злояди деца, но малката е рядък случай. Все си мислех , че у всяко живо същество, апетитът е заложен като инстинкт за самосъхранение,  но уви. Хората сме различни.

Аз бях много злоядо дете. Помогнаха гладни студентски години ))).

Бях злоядо дете. Вероятно детската градина, с насилственото ядене е дала своето отражение. У дома също седях с часове на масата. Майка ми се заинатяваше и казваше: "Ще изядеш поне две кюфтета". А баща ми състрадателно допълваше: "Изяж кюфтенцата, а не яж хляба". Да но аз не обичам мазно от малка. Ядях месо само ако е съвършено сухо и без грам мазнинка, жилка или нещо друго. И си мислех: "Хляба не ми е проблем, кюфтетата са". Всяко мляко се цедеше от каймака през цедка. За мен се отделяше боб и леща само сварени - без мазнина и зарзават. Научих се месото от детската градина да го крия в джобовете на престилката. Каймака от прясното мляко и кожите от супата ги лепях на радиатора (добре, че седях до него). У дома мятах месищата зад традиционния за апартаментите масивен кухненски ъгъл. Пораснах си с предпочитания към храните. На 18-19г. поради гинекологично заболяване наддадох 4-5 кг. от хормони. Реших да пазя диета и още помня загрижеността на баща ми: "Слабичка си като цигулка, как ще пазиш диети" На 20 им заявих, че аз повече с тези месища не мога да се мъча и ставам вегетарианка. Баща ми, така и не успя да го приеме. Все твърдеше, че това е най-полезната храна.
Роди се дъщеря ми. Първите месеци имаше ГЕР - връщаше всичко и не наддаде по план. Това ме уплаши и в 5-тия месец от страх не издържах, зарязах кърмата, метнах се на специално мляко. Детето ядеше добре, но аз исках за 20 дни да навакса 5 месеца повръщане и взех да я гуша като гъска. Естествената реакция - отказа да яде. Захранването беше мъка. Почти се пропих. Сядах с чаша вино и детска каша пред столчето с бебето. Подам лъжичка - тя я изплюе в лицето ми и аз си глътна глътка, за да не изпадна в истерия. Почти психясах на тази тема. Какви глупости съм правила - не ми се говори. И така 3 години, докато се роди малкия. Нямах вече толкова време за каката. Изведнъж и двете се излекувахме като с магическа пръчка. Аз от манията ми, а тя от злоядството. Сега е на 14. Плаши ми се окото, какъв апетит и се отвори в пубертета. И все ми казва: "Много обиам да ям, вкусно ми е". Най-обича месце Аз съм си "заключила" устата, защото научих, че апетита е обратно зависим от това дали ти бутат или дърпат чинията. Дребният стана злояд на година и половина, но при него нещата са от друго естество. Но в момента, в който проговори каза: "Мразя месо". Яде фино смляна кайма, пастет, луканка. Друго месо - не. Не го насилвам. 11години - 23кг., ръст 140. Всичко му виси. Налита на въглехидрати и мляко. Аз пробутвам пресни плодове и зеленчуци или пасирани на крем супа.

Почти на 29 съм, 160  см,48 кг
Ям основно неща, които могат да минат за боклуци.  Мога да живея на шоколади, вафли, сникерс, бисквити..все сладки неща, и доста по-рядко солети или бейкролс, примерно.
Килограмите ми се почти постоянни. До преди две години държах 45- 46
Единствено, когато бях на бригада в Америка за 4 месеца качих 10 - 12 кг, и то защото бях изключила Моите сладки шоколадови изделия от менюто си (тъй като там по една или друга причина ги нямаше или не ги намирах). Бях минала основно на тестени неща и най-вече пица всяка вечер. И доста бързо си пролича видимо
Обичам И с удоволствие ям всякакво месо, сладките неща, които вече изборих, всички видове плодове, риба и други морски храни, картофи, ориз и почти всичко, което е приготвено в тавичка. Манджи и неща в тенджери мога да ям, но не обичам. Зеленчуци не ям почти никакви, само домати и краставици.  Пиперки (чушки), патладжани, тиквички, кромид, лук, чесън,праз - Не не не не!! Съответно и производните им - лютеници, кьопоолу, бобови салати и разядки - не И не.
Предполагам в някаква степен това минава за злоядо или по-скоро капризно. Трябва обаче да отбележа, че съм много здрава, разболявам се един, максимум два пъти в годината. Грип последните пет години поне не ме е хващал. Най-вече изкарвам една-две настинки. 1-2 пъти годишно имам кожни проблеми като лишеи.
Със съжаление трябва да отбележа обаче, че с моя начин на хранене, страдам от запек доста често. Също имам и разни хормонални неща  които може би са, а може би не, обусловени от храната...  
От дете съм г/д така, почти нищо ново не съм прояла освен спанак и аспержи (които са ми безвкусни и ми е все едно дали ги има или не). Също от дете съм и здрава и неподатлива на настинки, грип, вируси. И също от дете все са ми повратяли каква съм дребна, каква съм слаба

Майки, успокоихте ме! Колкото и ужасно да звучи, радвам се, че моят син не е толкова крайно злояд. Силно се надявам при всички деца, за които сте писали, нещата по-скоро да се подобрят!

Ето каква е нашата история: когато големият се роди 2010 г, аз бях изчела, каквото можеше да се изчете в интернет за кърмене и захранване, и имах много строен план: изключително кърмене до шестия месец, бавно и постепенно въвеждане на зеленчуци и плодове, късно даване на животински продукти (това нямам обяснение защо го бях решила, но толкова ми е бил акълът). Планът вървеше сравнително добре, бебчо растеше в нормите, макар и към по-долната граница, а захранването ставаше уж. Сега, когато имам второ дете, си давам сметка, че баткото е изяждал изключително малко количество твърда храна, но понеже някъде бях прочела, че до годинката новата храна е само за запознаване, се успокоявах с това и самоотвержено продължавах да го кърмя. Килограмите му все повече изоставаха, но нали на 12 месеца почтиии беше утроил рожденото тегло, виках си, че всичко е окей.
Обаче на година и 3 месеца отказа всякаква домашна храна за няколко поредни дни. Спомням си го, защото и аз, е мъжът ми безуспешно се редувахме да го храним. Тогава една позната с момиченце на същата възраст предложи да опитаме с детска кухня. От тамошните работи ядеше, но е хапвал примерно половината на порцията, коята се полага.
И в действителност никога не е имало проблем с вида или съставките на храната, а с количествата. Ако беше да е здрав, изобщо нямаше да ми дреме толкова, но още от първия рожден ден насам той боледува често и накрая получи хронична хрема.

Поведението на масата пък е цирк и за жалост поне засега няма изгледи да се промени. Явно и от темперамента зависи, но там му е безкрайно скучно и заради това бърбори нон-стоп, бърза да стане и казва "наядох се" на една трета от порцията. Други пъти често блее замечтано и забравя напълно да дъвче. Или лапва празна вилица и даже не усеща. Абе, ужас. Като беше малък, го увличах с приказки, колко полезна е конкретната храна, но вече не се получава. Може с часове да стои, но пак няма да си изяде.
А избирателното хранене дойде едва преди година и все още не мога да свикна с него. За щастие сме далеч от етап да готвя отделно или да деля настрани, но чувам все повече претенции. Като това, мусаката да е без картофи (?!), рибата да не е сьомга, в салатата да няма сирене, гарнитурата да не е ориз и т.н.

Зимата му се появи проблем - алопеция ареата - и се опитваме и сега да го убедим, че за да порасне бързо здрава коса, е нужно да се храни достатъчно, но дори и това не може да го накара. Пие рибено масло като добавка. Изследвахме разни неща на кръвта и излезе многократно завишен В12, което отдадохме на Марсианците, които пие уж, за да боледува по-малко.

От цялата тази история аз съм с някаква фикс идея какво и колко ядат децата. И ако бебето по някаква причина има лош апетит някои дни, това доста ме фрустрира. А злояда нито аз съм била, нито мъжа ми.

Да ви следя. Синът ми е на почти 4г и живее на сухи филии, мекици, рядко палачинки без нищо, мн рядко кис.мляко. Всеки Божи ден! Никакво готвено, никакво месо, плод или зеленчук, нищо. От 2 години е така и съм много отчаяна. Всичко съм пробвала, но не и не. Витамини, добавки, сиропи, обещания, игнор, 2 дни гладен стоя и залита и пак не се пречупи.

Многократно завишен В12 (особено пък от мултивитамини в които дозите са минимални  ) най-често говори за неусвояемост и че витамина "плува" в кръвта, изследва се лития ако той е нисък тялото не усвоява В12 и всъщност е в дефицит .
Ако ви интересува тук във форума има тема за В12 на първа страница има много информация 

Моят син на 2-3 години постепенно започна да отказва храни, не искаше да пробва нищо ново и от един момент ядеше 5 неща - хляб, солети, пица без нищо (т.е. с малко дом. сос и кашкавал), пържени картофи и пилешки хапки. Имало е периоди, в които ядеше само хляб. На море с олинклузив - 10 дена е ял само хляб, хората наоколо ни гледаха много странно. Подобни случки (които бяха описани по напред) в ресторанти сме имали и ние.
През годините сме му правили кръвни изследвания, били са в норма, консултирали сме с педиатър, психолог, логопеди. Никой не ни каза нещо конкретно. Детето си беше жизнено и имаше много енергия, но също съм усещала раздразнителност и повече емоционалност на моменти.
Когато стана на 7-8 години и започна да тренира усилено. Постепенно започна да яде повече месо, след което и готвени неща - супи, ориз с месо, мусака, пропи прясно мляко. Все още отказва пресни плодове и зеленчуци, с изключение на краставички и фреш портокал. Аз си го обяснявам с по-голямото физическо натоварване, както и желанието да бъде силен, бърз и физически здрав като останалите му съотборници.
Но като цяло има по-чувствителен стомах, забелязахме, че се влияе и от емоционалното състояние.

Била съм страшно злоядо дете още от 1 ден след изписването от родилното. Майка ми е имала много кърма и е хвърляла огромни количества. От съзнателния ми живот си спомням заплахите да не ставам от масата и да не излизам да си играя с децата, докато не изям поне няколко лъжички. След 1-2 часа престой на масата, без резултат, накрая ме оставяха на мира. Това се повтаряше до безкрай, включително и в училищния стол и по детските лагери, държаха ме до последно. Хвърляла съм храна зад дивана и кухненския ъгъл, в тоалетната също съм плювала.  Майка ми е правила и експеримент да не ме насилва и да изчака сама да си поискам, но 3 денонощия не е имало никакъв резултат. Извеждали са ме на двора да гледам животните и с уговорки за всяко зайче, коте, прасенце по хапка е било работещ метод за известно време. Скоро си гледах ученическия здравен картон, на 11 години съм била 26 кг и 128 см, но с хемоглобин 159. Бях здраво и енергично дете, не се спирах.
Интересното е, че при баба ми и бабата на братовчедите ми си хапвах по-добре,  случвало се е да изям 3 намазани филии с пастет или лютеница. Имаше го и периода с ядене на една и съща храна седмици наред, после сменях с друга. Както някой нагоре спомена, при мен също апетитът се оправи по време на гладните студентски години.

Беше много злояда между 3 и 6-тата година, после се попромени. Никога не сме я карали насила да яде, малоумно ми е храната да се приема чрез насилие. Колкото е искала, толкова е яла. Все още не яде храни като сирене, кашкавал, белтък (яде само жълтък). Месо и хляб - рядко. След няма и три месеца прави 9, тежи 24 кг. Слаба, фина и жилава е, тренира балет, преди това айкидо. Отделно всяка вечер е навън с колелото, а с баща й ходят да се катерят на стена. За количеството храна, което поема, има уникално много енергия. Сама решава какво и по колко ще яде - предупредили сме и в занималнята да не я насилват (с меню са всяка седмица). Лично за мен най-важно е да е здрава и слаба, че като видя по-пълно дете, ме втрисва.

Моят злоядко става все по-зле, откакто влезе в пубертета. Аз се надявах да се разяде като му се разбушуват хормонита, а то съвсем спря да яде. Винаги е бил много капризен на храна, много неща не яде, сменя непрекъснато това, което не яде.   Но от 2-3 месеца насам започна изобщо да отказва храна и все по-често. Вчера например беше закусвал геврек в училище, после на обяд нищо не ял (защото не му харесвало) и вечерта му предложих 5 неща, не можах да го убедя да хапне каквото и да било. Вечеря чаша сок.   Не знам вече какво да го правя...

А защо трябва да правиш нещо? Като родител на злоядо дете, никога не съм разбирала защо повечето майки истерясват на тема ядене и превръщат злоядството в Шекспирова драма. Навремето, щерката беше на 3-4 някъде и в разгара на неяденето, питах педиатъра й дали трябва да правим нещо. Той се засмя и каза “Не. Предлагаш храна и толкоз. Не го мислиш, не се притесняваш. Дете, което живее в дом с пълен хладилник няма шанс да се гътне от мъчителен глад”. Та така. Изобщо не се впечатлявам какво и колко яде - дори цял ден да е на една баничка. Виждам, че колкото повече не й обръщам внимание на тема храна, толкова по-редовно се храни. Някои родители - всъщност майки и баби, мъжете по-трудно изтрещяват за глупости, се държат като изкукали със злоядите си деца. Пълна психария.

В нашия случай- защото непрестанно беше на някакво лечение поради ред причини. Не може да се приемат медикаменти три и повече  пъти дневно и да стои стомахът празен, а моето дете едва говореше, като казваше- "Утл/ре, утл/ре ..."- разбирай- обещава ми "утре" да яде. Педиатърът- много успешна и търсена ме съветваше да търся начини да подобрявам вкуса на храната, малко по-пикантна да е, но не разбира се като за възрастен пикантна.

Това, на което устоях е да не му бутам в устата, като го отвличам, мисля, че няма полза от такова хранене. Отделях време, много приказки и т.н. Когато не беше на лекарства, съм го оставяла, изкарлвал е на по две-три лъжички кисело мляко на ден.

Светкавица, в тази и предишните теми се обсъждат здрави деца.
Твоето имаше определени проблеми, така че не е коректно всеки път да го изтъкваш като пример.
На здраво дете малко глад или еднообразие на храните няма да навредят и е просто етап, който отминава. Проблемът може да се задълбочи само при неадекватното отношение на възрастните. Всяко драматизиране в тази насока дава в ръцете на детето мощно оръдие за манипулиране на родителите. Веднъж осъзнало това, то трудно ще се откаже доброволно, даже напротив – ще издевателства над тях с огромна наслада и ще ги прави на луди калинки.