То нямаше сцена и диалог, които да не ме докосваха(Азат с пикливите очи го прескачах, дойде ми в повече хлапешкото му хленчене
).От РейМирските сцени
настръхвах, а сцената с малкото Гюлче
и бати Миран
ми е любима.Вече изпуснах бройката колко пъти я гледах, и гледах, и гледах....... е страхотни са ми двамата и това си е.
В тази серия Миран за първи път започна да си задава въпроси, но отровния бръшлян вещицата продължава да го трови.

Къса ми се сърцето за него,
за мен той е най-трагичния мъжки образ в сериала.Хората ненапразно са казали, че кръвта вода не става, искаше, но не успя да убие Хазар.
Всъщност за мен Хазар е най-положителния мъжки образ, а Миран е с добро сърце като баща си.
Вещицата
дори не желая да я коментирам, защото каквото и да напиша все ще е малко, само знам, че няма да и се получи плана. 
Гюна,
Султан,
Ярен,
ноу комент,
жалки та жалки, но съм много доволна, че Ярен се държа отвратително с Фърат, а той а дано е разбрал,
че досега чисто и просто си играеше с него, и го използваше.Елиф Асланбей ми се струва, че не я слуша много главата,
а дано тя каже на аби си за другаруването на "любимата" му женичка с Азат и Ярен.Много ми опротивя прислужницата Есма, уж тиха, кротка, а е подлога на дявола Азизе.
Толкова ми хареса епизода, че го изгледах без да ставам и не ми стигна.
Нищо до този момент нито ми е в повече, нито в по-малко откъм сюжет.
Възхитена съм от брилянтната игра на Акън.

Един прохождащ, неизвестен млад актьор, а играещ като звяр на екрана.
За мен Турция не е само лъскавия Истанбул и съм сигурна, че такива порядки и до ден днешен съществуват.
Имах състудентка туркиня и няма да Ви казвам какъв турчин бе мъжът й........
така, че аз вярвам, че подобни на историята в сериала съществуват и до днес в тези/и други подобни на тази части на Турция.



хич не й е лесно!
.
.
. Както й каза на Рейян, много е трудно да се премири, че не го обича!

Останалото...... вече излиза дори от пределите на "типичната анадолска драма" и отива с пълен устрем към извратеността.