Повече ме развълнува сцената когато Миран щеше да счупи ръката на охранителя, защото е докоснал Реян, отколкото признанието му предната вечер защо отмъщава.
В сцената на чешмата до гробищата Реян плачеше и нареждаше колко щастлива е била с майка си до себе си, Миран й протегна телефона - ето обади се на майка си. На ум ми дойде .. "Ето, обади се на майка си, защото аз не мога да се обадя на своята, колкото и да ми е тежко ... Заради баща ти ... "
Независимо, че може би не е прав за баща й Миран цял живот живее с мисълта, че Хазар е отнел майка му. Колкото и да го мрази давайки телефона на Реян показа две неща - че все пак не е загубил способността да състрадава, значи е останал човек и че дълбоко отчаяно обича Реян, защото не издържа да гледа мъката й.
Въпреки, че би могъл да я има, пази дистанция, оставя й лично пространство и по този начин й оставя малко достойнство в унизителното положение, в което е поставена.
Милата, откакто Миран влезе в живота й всеки я дърпа нанякъде - Миран, Азат, Насух, Хазар ...
Това, че е тръгнала от вилата с Азат и че се съгласи с неговите изявления относно годежа за мен нищо не означава. Просто новината за брака на Миран я е хванала неподготвена и е тръгнала с него от гордост. Едно е да се крие при Миран, защото няма друг начин да спаси живота си. Друго - да си говори за любов с женен мъж.
Тя обаче е достатъчно силна и мъдра. Не се съгласи да се ожени за Азат, за да спаси живота си, няма да го направи и за да спаси гордостта си ... надявам се ...
Продуцентката е отговорила по повод възможен брак на Азат и Реян - моля ви, не мислете толкова банално ...