Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 55

Според мен няма за какво да се извиняваш.
Всяка споделена информация в даден момент може да се окаже полезна на друг.

Моята зъболекарка ме спеши да си направя панорамна снимка преди химията. От нея стана ясно, че с единия ми умъртвен зъб има проблем, беше с гранулом. След първата вливка започна да го прави под антибиотична защита, та до втората беше готов. Предупредена бях, че по при вливане на доцетаксел зъби не се вадят! И задължително почистване на зъбен камък. Това знам аз.

Ваня, как така с палиативна цел?

По колко време ви траят химиите от първата до последната? Моите са от 20 февруари до 26 юни, 16 бройки (4 червени и 12 Таксол).

Първата беше на 20.02. Дай Боже всичко да е наред и ще приключа с химията на 13 юни, ако спазим първоначалния план - 3 червени и 3 доцетаксела, щото сега на петата ми казаха, че доцетакселите може от 3 да станат на 4.

marittaa- бях при Дудов- онколог и той ме прати на лъчетерапия в  сити клиник.На направлението го написа точно така-- аз бях с ужасно силни болки и едвам ходех.Той както и Георгиев смятаха, че нямам много дни но аз се заинатих и им доказах поне до сега че ще живея. Не смятам да се предавам въпреки болките и проблемите с операцията.
Имам толкова още неща ,които трябва да свърша. Не смятам че трябва човек да се предава.

Марита,аз започнах на 14.03 и последната ще е на 27.06(общо 6).

Ангел,защо може още 1 Доцетаксел?

Ваня,точно така- мислиш позитивно и търсиш начини да се справяш.Успех!

Какви са тези уплахи? Всеки пише, каквото изживява...Тогава и тази тема не трябва да я има, защото ракът е страшно нещо....За уплашени бая на живо, на дреха и на ник...Сто забележки ми е направено, че тук плаща с това и онова.

Някой имал ли е проблем с хемоглобина? Май развивам желязодефицитна анемия и се чудя дали може да е свързано с основното заболяване. Леко ми е притеснено.

Абсолютно, съгласна с Мери. Споделяйте какво ви е на душа. Освен, че полезни можете да бъдете на някого, който до сега си е мълчал и не е смятал за необходимо да споделя, може пък да реши да сподели и така полезен да ви бъде на вас. Така се събира в темата ценна информация подобна на тази, която я има във всяка листовка, на всяко едно лекарство. Какво представлява, за какво се ползва, противопоказания (какво да се избягва, с какво да не се смесва... ей такива съветчета), нежелани странични ефекти също си колекционираме тук в темата. То един тъп аспирин има нежелани странични ефекти ако се зачетете, какво остава за лъчето, но при един на 1000 сигурно се проявяват. Дори би подействало успокояващо за момичетата, които тепърва ще я почват, като се комбинира с многобройните коментари, в които се споделя, че грам нищо не са усетили. Да се знае, че всеки организъм си е индивидуален и има възможност някаква реакция да се получи, но съвсем не е задължително и да не се изпада в паника, че на грешен уред ги облъчват, че в лоши ръце са попаднали, а заедно с лъчетерапевтите ако изкочи някъде проблемче да бъде овладяно. Редовно преди всяка процедура на мен ми оглеждаха кожата, лепенките също, понеже при придружаващи заболявания си я казах моята контактна алергия към метали (ама на истински алерголог никога не съм била, сама на база визуално оглеждане, сърбежи, обриви покрай бижута, токички, капсички, закопчалки, които се допират до кожата си я открих и диагностицирахме заедно с личния... ама дали е точно към метали или по-скоро към нещо, което се окислява и защо я имам, кой да ти каже...), та гледаха всяка една лепенчица дали не ме е раздразнила, то хубаво от най-хубавите си купих - и дишащи, и хипоалергенни ама не всяка кожа ги търпи и такива периодично задължително кръв ми вземаха. Следят се нещата от хора учили за това с години, не е като на солариум да отидете, където дъщерята на собственичката на соларното сстудио да ви обърка времето и да ви изпържи кожата.
Така че, спокойно, Ваня! Никого не си уплашила и за нищо няма нужда да се извиняваш. Ти по-скоро мисли позитивно и се настрой да ги пребориш всичките проблеми, които ти се струпват на главата, за това кой си притеснила или уплашила трябва да ти е последната грижа. И си споделяй наистина в темата всичко което ти и тежи или те радва. Да, вярно не сме лекарски кабинет, въздържаме се от потенциално опасни съвети, но поне разбиране можеш да получиш тук, духа ти ведър да запазим или от депресивни някакви мисли бихме могли да те измъкнем.

Добро утро! Аз, таковата да помрънкам малко... Пети ден след Доцетаксела, зле съм.. Отпаднала, всичко ме боли ,а за капак през нощта се появиха и болки в ноктите. Как ще издържа още две вливки- незнам.Тази беше по-зле от първата. Ако с всяка следваща става по-зле , ще откача.Знам , че звуча зле, но имам нужда да се оплача. В къщи не смея.. Държа се, уж. Не искам да скапвам настроението на домашните.Знам, че Вие ще ме разберете.
Косата пак почна да ми пада.

kacha, моята най-тежка вливка се отказа точно първия Доцетаксел след като си минах червената. Имах чувството, че тогава точно се струпаха и на едната, и на другата химия ефектите. От червената още не отшумяли, изведнъж и още екстри от Доцетаксела. При оставащите бели си тръгнах вече нагоре. ПКК, кръвно, тонус, килца всякаш почнах да си възстановявам, до преди това червената наистина само ме топеше. Това с ноктите наистина е гадно, но ще го изтърпиш, в един момент ще спрат да те болят (дано правилно си спомням и не те лъжа, но при мен първите две нощи след въпросната първа бяла го усещат като пулсираща болка), после спряха да ме болят, но започнаха да се отлепят. Не падат от веднъж, просто постепенно все по-малка и по-малка ще става площта за която са загрепени към пръста. За ръцете забравих допълнително да дразня с миене на съдове, пране на ръка, препарати за почистване, много си ги пазих и бях с едни прекрасен орлов маникюр до последно, на крачета не успях да спася тези на малките пръстчета, които точно се опират до бомбето на обувката. Останаха ми тези точно пръсти не по нокти, а по едни меки люспички, не пада съвсем до кожа, не е като рана, на забира като при изтръгнат или прищипан нокът, не боли при допир, остава си нещо като нокътно покритие ама като вестник тънко и е не толкова болезнено, колкото неприятно и както някои момичета за косата са споделяли, че усещат нещо като уязвимост и загуба на броня същото усещане е и като ти падне и изтински твърдият нокът, всяка една крачка я премисляш и премерваш, като незащитено място е чувството, ръбче там някакво на чорапче или шев на обувката да има и дразни неимоверно много. Поне случи на сезон, гледай да опазиш крачетата, може вече със стегнатите твърди кожени ботуши да се разделим и ако не ти се налага много да ходиш по задачи насам натам вкъщи по най-удобните пантофи и чехли, които да не притискат и тях ще спасиш.

Спиритче, а като ми изтънее нокътя може ли да се лакирам? Извинявай,ако въпросът ми е глупав, но нямам представа как би изглеждал такъв нокът като вестник.

kacha, спокойно всяка химия си е сама за себе си. Другата може изобщо да не я усетиш. Мисли си така - най-трудното мина , остават ми още САМО две 🤗🥰

На ръчичките би могла да запазиш твърдия нокът. Постоянно лакирах с онези менте гел лакове, които продават в ДМ и избирах плътни покриващи цветове, които да замаскират разликата между беличкото и розовичкото, те не са истински гел лак, без изпичане са, водят ги просто някакво ново поколение лакове за домашна употреба и много по-бавно се лющили, много по-дълго издържали... вярно е между другото, бая повечко издържат. На краката не посмях по други причини - в движение си бях, в маратони не съм участвала, но си ходих насам-натам. При мен лично и стъпалата малко кекави станаха, не само нокътчетата. Ръцете можеш да пощадиш като се въздъжаш от занимания като ронене на царевица, машинопис, цепене на дърва в днешно време, но крачетата трудно - до един магазин да отидеш освен твоите 55 кила и още малко покупки изцяло върху тяхната тежест падат и на мен леко изнежени ми станаха, опада мъртвата загрубала кожа, едни бебешки розовички ми станаха, та не смеех с тези ацетони да мажа и да цапам. На крачетата нощно време мажех с онзи мехлем от мас и невен, отгоре памучен чорап и така спях. Та не мога да ти кажа как точно изглежда лак върху такива паднали ноктенца, щото те само по краката ми опадаха и то не всички а само 3 и реших просто да не си правя експерименти, а да гледам да ги облекча и подхраня някак си, след дневните приключения.

 

Може. Даже е задължително да сложиш за основа някакъв втвърдител от прозрачните. Аз бях така и още съм. Оказа се, че Херцептина има същото влияние върху ноктите. Гел/ноктопластика няма смисъл да се слага защото нокътя не ги държи, а и много боли като ги сложиш в печката.
Нищо не помага, но е важно винаги да са лакирани, че малко поне намалява чувствителността и болката.