Как започва раждането

Изтичат ти водите? Това обикновено е добър знак и няма как да го пропуснеш.

До сега не знам такъв случай в човешката история, някоя жена да не е разбрала, че ражда.  Няма как да не разбереш. Обикновено първо изтичат водите, което не може да пропуснеш, количеството е доста сериозно. После започват контракциите. В началото по-леки, после зачестяват и се засилват. Приличат на менструални болки, но по-силни. Понякога водата може да изтече и след началото на контракциите.
Не се притеснявай, природата всичко е измислила.

Моите пък не изтекоха, пукнаха ги в болницата. Започва да те присвива корема, в началото е лека тъпа болка, като менструалните. После взима да усилва. Започва да ти се ходи до тоалетна по голяма нужда (уж) през 5 минути. Аз не хукнах веднага към болницата, имах време да се изкъпя, а и топлата вода сякаш помага за болката. А, и не на последно място - ако се разхождаш, боли по-малко. Не бързай да те вързват на системи.

хаха и аз тъкво това щях да пиша  

Раждането не става за 5 мин и няма да се случи без да разбереш  или предвижиш до лечебно заведение . Предвестници на раждането са падане на тапата (слузесто нещо  ) , корема се смъква видимо надолу, понякога при някои има усещане за промяна в походката когато главата на бебето е вече ниско в таза.
Относно изтичането на води не винаги се случва естествено а и не е задължително да се плиснат като по филмите може да е по-голямо подмокряне, започват по-силни контракции, по на често, чувството че ти се ходи по голяма нужда.

Леко раждане и спокойно  

При мен тапа и води не са текли, обаче контракциите бяха много ясни и двата пъти. Първо започват през повече време, да събереш багажа, после през по-малко.

Ще разбереш,ще рабзереш повярвай.
Аз нямах нито изтекли води,нито контракции нито нищо. Приеха си ме в болница съвсем организирано,защото имах 2.5 см разкритие. Пуснаха си ми системи. Имах леки контракции,като болката е като при менструация.
Полежах си едно 12 часа там,четох си книга,ог 9 сутринта до към 16 и 30. И как разбрах,че ще раждам.?
Чувството е, че ти се ходи до тоалетна по голяма нужда-буквално. Имаш чувството,че нещо напира да излиза и не можеш да го задържиш. Болки съвсем леки-нищо кой знае какво. Извиках в коридора,че нещо става. И те ме питаха "да не е все едно ти се ходи до тоалетна".
Казах да. "Еми ти  ще раждаш" и викнаха докторката незабавно. Качиха ме на магарето веднага и родих след 15 минути и 5 напъна. Водите ми ги спукаха там. И след като ми ги спукаха,около 30 мин.по-късно родих. На 5 см ми ги спукаха. Контракциити веднага след спукването почват до стават по-начесто и по-интензивни. На 8 и малко започнах да напъвам.
Та така. Усещането е точно това. При мен  поне така беше. Не можеш да го сбъркаш. Буквално имах усещането,че бебето ще изпадне от мен.И главата му ще се яви всеки момент.
Раждане с раждане не си прилича.
Може да нямаш симптоми. Аз нямах и затова си ме приеха в болница само заради разкритието.
И контракции нямах ясни. Нищо не усетих
Раждането ми беше като по учебник. Невероятен късмет+ епидурал😊
 Ако не беше апарата да ми ги показва, аз не ги усещах много,много контракциите.
Бях свикнала с тях,защото имах през цялата бременност подготвителни и това явно ми е помогнало да родя много лесно(според моята докторка).

Благодаря на всички, които ми отговориха 🤗 понякога получавам тъпи болки но незнам.дали да тичам до болницата сигурно са фалшиви контракции минават и след време пак 😁

Префстави си менструалната болка но по 10увеличена😏😃 ей това са истинските контракции. Със сигурност няма да объркаш раждането, контракциите нямат нищо общо с потготвителните.Водите изтичат, в моя случай беше пукнат мехура на високо и по малко изтичаше, а аз мислех че се напишквам🤣...
Ако тапата ти е паднала очакваш до седмица раждането и успех! Няма страшно! 🌺

Те може да са си истински, но когато станат на един и същ интервал постоянно и не минават, тогава ти е време да тичаш  

При мен подготвителните ме боляха отпред, а истинските почваха от кръста.

При мен започна с безболезнени контракции. Като станаха през 5 мин. тръгнах към болницата. Приеха ме с 4 см разкритие. Нямах абсолютно никакви болки. Чак нагоре усетих парене в кръста.

Целия 9ти месец имах подготвителни контракции, но разликата с истинските беше, че истинските идваха на равен интервал. Първо точно на 7мин, после на 5 и после вече тръгнахме към болницата. Също болката обхващаше абсолютно всичко от средата на гърба до коленете ми почти, имаше и усещане за парене. Водите ми ги пукнаха вече на 6-7 см разкритие. Напъните и бебето долу ги усетих точно преди да родя, но наистина всяко раждане е много различно. Желая ти леко раждане и после да си спомняш с усмивка за всичко.

Аз цял ден се чудих дали ще раждам или не, та не винаги става ясно веднага или по-скоро когато трябва. Предния ден бях при АГ и нямах никакви показания за раждане. От сутринта имах мааалко по-силно течение, никакви контракции, падане на корема, нищо друго. Вечерта по-скоро от скука реших да отида. Оказа се, че са води и разкритието е 3 см. Контракциите почнаха чак в болницата, докато чаках преди секциото. Много ме беше яд, че заради пукнатия мехур бяхме на антибиотици с малкия, но в крайна сметка всичко завърши добре.

Първия път ми спукаха водите, а втория път са изтекли на части, без да разбера. Като ми ги спукаха и води нямаше. Първия път разбрах, че раждам с точните и болезнени контракции. Втория път имах доста хаотични, но многократно по-болезнени контракции от първия път контракции за час и нещо и след още час  и половина родих. Първия път отидох в болницата на 6 минути контракции, с 6 см разкритие. Втория път бях в болницата заради грип и на втория ден от престоя родих. Странното е, че втория път изобщо не бях сигурна дали е започнало раждането, въпреки ужасните болки и контракции, защото си ги имах поне 2 седмици преди раждането, без да имам никакво разкритие.

При мен и двата пъти ражданията започваха с контракции и околоплодния мехур ми го пукаха в болницата. По принцип това е по-добрият вариант, защото ако изтекат води, трябва до час да се отиде в болницата заради опасност от инфекция. А при запазен мехур може да се поизчака вкъщи докато зачестят контракциите.

Няма как да не разбереш, че раждаш, нито пък да се забавиш твърде много вкъщи, тъй като първото раждане обикновено е по-продължително. При зачестяващи контракции, които стават по-болезнени и по-продължителни с времето и по време на които ти е трудно да говориш, значи раждането е започнало. Ако не зачестят, не станат по-болезнени и по-продължителни, а с вримето се разредят и утихнат, значи са били подготвителни. Също така подготвителните се повлияват от полягване на лявата страна и топъл душ, докато родилните контракции нищо не може да ги спре.

Също имай предвид, че ако имаш по-леки контракции на интервал 15-20 мин, може да си в първата фаза на раждането, при която се достига до към 4см разкритие. Тя може да продължи часове, дори дни, и при нея няма необходимост да се бърза за болницата, дори е по-добре да си си вкъщи и да си вършиш обичайните дейности. Мен първия път даже ме връщаха два пъти вкъщи, защото беше още рано. Около 20 часа бях с леки контракции на 15-20мин и едва 1-2см разкритие. Затова е важно да знаеш, че ефективните контракции, които правят разкритие са по-чести, болезнени и продължителни. Колкото са по-продължителни, толкова са по-ефективни, защото по този начин успяват да избутат бебето надолу. Обикновено са в порядъка на поне 60 сек.

Няма как да не разбереш - повярвай ми!

Аз преносих една седмица, явих се в болницата, защото бяха казали 7 дни след термина да отида и... при прегледа казаха, че имам разкритие и съм почнала да раждам. Ама... мен не ме боли? Значи имате късмет! Айде, бързо в родилна зала! Едва след някое време усетих болки, и те някакси не бяха много силни. Но поради някакви други причини решиха да минат към секцио и не разбрах много от естественото раждане, за което не съжалявам.

Е, аз съм такъв случай разбрах, че (ще) раждам ама с около 12 часа закъснение. Както са казали повечето момичета, всяко раждане е различно и в началото наистина може да не се светнеш, че ти предстои раждането, особено, както беше в моя случай, ако то настъпи по-рано от очакваното. Аз родих в 37 г.с. и не отдавах кой знае какво значение на всеки симптом. Водите ми не изтекоха внезапно и наведнъж, родилни контракции нямах никакви. Но ти вече си съвсем в периода на предстоящо раждане и ще го разбереш. Дори и да започне изтичането на водите, ще имаш достатъчно време да се изкъпеш, приготвиш и да стигнеш до болницата. Успешно и леко раждане и здрав бебок.

Аз имах контракции през двете бременности, но като дойде време да раждам, започнаха първо на час, после на 50 мин, после на 40 и така регулярно. По това разбрах, че идва раждането. Вторият път обаче бяха съвсем не болезнени и все си мислех, че ще ме върнат. И двата пъти ми спукаха водите малко преди да родя с една оргооомна игла. Дъщяря ми  родих за по-малко от 4 часа, много ме болеше направо нетърпимо, без системи. Синът ми за по малко от 2 часа, със системи. Почти не ме боля. само напъните не знаех как и кога. Помня, че болката спира когато дойде време да напъваш.

Моите изтекоха чак при самото напъване, буквално излетяха като парна струя и акушерката залегна, беше много смешно. И усетих изведнъж нещо като риба на сухо вече без води като останах, та май колкото по-късно се пукнат по-добре като усещане хах. Започна с регулярни контракции на 5 мин при мен.

И при мен вторият път сигурно щяха да изтекат чак при напъните, защото на 8см разкритие още не бяха изтекли и ми предложиха да спукат мехура за да ускорим процеса. След като ми спукаха мехура, усещането беше много странно, защото буквално усетих как главата на бебето се спусна надолу и след 10-15  минути бях с пълно разкритие.

По принцип при всяка жена изтичат по различно време, защото мехурът се пука, когато главата на бебето е достатъчно слязла надолу и укаже натиск. Затова понякога изтичат води, но не започват веднага контракции. Доколкото знам, в тези случаи лекарите изчакват няколко часа и ако не започнат спонтанни контракции, пускат система с окситоцин, защото бебето трябва да се роди макс около 24 часа след изтичане на водите. Даже на мен лекарят преди второто раждане ми беше казал, ако ми изтекат водите, да тръгвам веднага към болницата, защото бях вече с 4см разкритие от поне 2 седмици. Обясни ми, че в този случай е опасно изтичането на водите вкъщи, защото заради разкритието, бебето ще бъде изложено на по-голяма опасност от инфекция. И аз много се надявах да не изтекат вкъщи.

Тук нямат практика да ускоряват с окситоцин, освен ако не преносваш 10 тина дни. Иначе да....от първата контракция, която си беше регулярна от самото начало раждах 21 часа хихи…..сигурно без води е щяло да е по-бързо, не знам, но не съжалявам. Всичко мина като по учебник. Ще видим сега втория път как ще е, надявам се най-малкото на по-ускорен природно процес с оглед на това, че вече не съм първескиня.

Малко извън темата, но виждам, че си в Англия, което за естествено раждане е супер. Знам, че там са много "за" нормалното раждане и изобщо няма такива практики, като в България, за пришпорване на родилния процес без някаква наложителна причина. Вторият път отказах окситоцин за по-бързо разкритие, но това не попречи да ме подпитват през 15мин за окситоцин и пукане на мехура. Леко раждане ти пожелавам и бъди сигурна, че второто раждане ще е по-бързо и много вероятно да е и по-леко. При мен първо раждане- 26 часа от началото на контракциите, второ раждане - 7 часа от началото на контракциите. Второто беше много по-малко болезнено и родих почти на шега с точно с 3 неудържими напъна и бебето изхвърча навън. Беше страхотно преживяване.

Аз така и не разбрах какво точно се случва-3 седмици лежах в болницата с постоянни контракции,които не усещах, и 4 см разкритие.Накрая вечерта преди раждането паднах в банята на болницата и на сутринта след 2 часа слушане на тонове решиха, че ще раждам.Водите ми изтекоха на 2-рата система с окситоцин и при 8 см разкритие.После понеже бях с епидурална нищо не усетих(което не беше много ок, защото не можех да напъвам, малкия почна да се задушава и се наложи да ми скачат върху корема и да го издърпат с вакуум),цялото раждане се случи за около 15 минути(без да броим от включването на първата система, с нея от 9 сутринта до 18:30) и може би беше най-екстремното ми изживяване...Сестра ми роди в Англия със секцио втората племенничка и не знам какво са я правили,но по средата на операцията упойката я беше пуснала и каза, че било ужасно(и първото раждане беше секцио, по спешност в България и понеже не бяха минали 2 години между двете раждания не и разрешиха нормално)..

Като цяло предполагам е трудно да го пропуснеш. Има го момента на "нещо е различно".
При мен сутринта рано падна тапата и си казах "Супер!", защото беше 2 дена след термин и бях готова вече да излиза. Докато хапвахме закуска усетих леко течение, но го игнорирах. Обаче малко по малко продължаваше леко да си тече, малко по-късно видях че има и цвят и казах "Отиваме в болницата". В колата започнаха леки контракции, които се усещаха като менструални болки, но не силни (ще ми се до края да бяха такива).
Там ме приеха със зелени води и никакво разкритие, 11-12 часа по-късно излезе бебенце

Аз родих без упойка,без системи,сама ги отказах.
Към 11 часа вечерта коремът ми  се стегна и отпусна.Казах на майка ми и въпреки че имаше две седмици до термина,майка ми каза,че раждам.Взехме такси и ме прегледаха в родилното и ме приеха.От 12 до към 7 сутринта имах по-силни контракции и в интерес на истината цикъл повече ме е болял.Играх си на една игра на телефона(от онези старите черно-бели телефони имаше тогава).Дойде към седем и нещо моят доктор,каза,че водите не са изтекли,пукна някаква си ципа,но нищо не усетих.И наистина взе да ми се ходи по голяма нужда,разкритието стана 10 см,качиха ме на магарето,напъвах около 40 мин и родих.Никаква силна болка не усетих,заболя ме единствено последният шев, защото не дадох и упойка да ми сложат, алергична съм към лидокаин,а те само това имаха и така.
В девет и пет излезе бебчо.От 11 вечерта до 9 и пет сутринта, напълно естествено раждане,звук не издадох и докторът ми сподели,че съм смаяла света,имал ме за голяма лигла и очаквал ексцесии,а аз само си мълчах,слушах и изпълнявах каквото ми кажеха.

Аз имам едно дете, родено в 39седм и 1ден. След като една събота и неделя почти спря да се движи бебето в корема, се притесних и отидох на преглед в понеделник сутринта. Лекаря каза, че имам 2см разкритие, но мога да родя след 2часа или 2 дни. Вечерта хапнах, къпах се, гледах 2 сериала, леко ме стягаше  ниско долу ( повечето пъти без болка). Въобще не дойде на акъла, че са контракции, защото чаках води...или поне тапа да падне. Отидох до тоалетна, облекчих се и чак тогава забелязах подобие на тапа. След поредното стягане, този път с болка, засякох на колко време ме боли- на 2 мин.
 В една лекция за бременни бях слушала, че на 3-4мин има ли контракции, раждаш.
Излязох от банята и с най-кроткия глас казах на мъжа ми , че раждам. Той се смя, смя... Пак му повторих-раждам! Не повярва. Едвам го убедих да ми вземе чантата за родилното. Иии по пътя за болницата болката при контракции се засили, всяка на 40сек. В приемната се оказа, че съм със 7см разкритие. Само от сутринта до вечерта!
След половин час имах пълно разкритие. Пукнаха ми и водите. Мн е важно дишането в тези моменти. Има си техники, които спазих.
Родих го буквално с 4 напъна по 4 пъти. Акушерката не даде на лекарката да ме среже превантивно, въпреки че съм много тясна. Вливаха ми окситоцин, защото бебето се измори, а стоеше в родилния канал и контракциите намаляха.
След раждането толкова бях изтръпнала, ме направих мост на операционната маса ( раждах там, не на магаре), за да ме почистят по-добре 😄.
Всичко продължи  общо 3ч и половина ( същинското раждане само 20 мин). За първескиня си е супер.
Правя редовно упражнения от 10-15г там долу. Спортувам активно от дете. През бременността изминавах минимум 8км. И всичко това без да се изпотя.
А сега след като се роди детето, не минава ден без да се потя.

Съвет: вземи си балсам за устни. Помага при обезводняването по време на раждането за пресъхналите устни. Освен това, когато го родих, го целунах преди да го измият от ланугото. Полепна по устата ми, избърсах го, но така ги изгори, че мина 1г и половина докато спрат да се белят до кръв. Всички мислеха, че имам херпес.

Пожелавам ви леко раждане като моето или още по-леко и естествено.

Момичета, аз също съм в чужбина.  Тук също без упойка и са ЗА норм. Раждане не секцио.. Та въпроса ми е - при силни болки в кръста, силни ритане на бебето дали да ходя до болницата? Предните вечери имах контракции по 1 час (на всеки 7 мин грубо). Тази вечер усешам само силно ритане и също така преди да се изкъпя не знам дали тапа/ води -нвкакво леко зацапване имаше като бяло течение 🙄
Притеснявам се да не би да не е наред нещо с бебето, дали пък няма да разбера кога е момента за бягане към болница

Това са подготвителни контракции. Вероятно бебето се намества, използвайки ги, затова рита.
Родилните контракции траят секунди до около минута. А тапата е слуз с бледа до тъмночервена кървава нишка.

Много благодаря, да не се паникьосвам значи 🌹
Надявам се, че все ще разбера, че ще започне раждане 😁🙏
Има ли как да се разбере дали бебето е добре в болницата (без ехограф) дали не е заплетени в пъпната връв?

При първото ми раждане, контракциите ми откакто започнах да ги усещам болезнени, с 3 см разкритие, до края си бяха все на около 3 мин. Много ме изтощи това, продължи 5 часа. Не са ми слагали системи и обезболяващи, родих напълно естествено, точно на термина. Водите се плиснаха в момента, в който излезе бебето. Не са ми ги пукали предварително.
При второто ми раждане, докато спях чух как нещо вътре в мен се пукна. Събудих се, като си мислех, че ми се е сторило, но щом станах от леглото, започнах да тека. Тече доста време, по пътя до болницата и там още продължи. Заради изтеклите води и тъй като бяха минали 3 дни след термина, ми сложиха система и родих много бързо, за около 2 часа. След като започнаха контракциите ме пуснаха да се разхождам, наистина облекчава, а и помага за раждането.
Много е важно позитивното мислене в тези моменти! Мислете колко невероятно интелигентно е замислена природата, колко е прекрасно това, което ви се случва. Прогонвайте страховете и слушайте тялото си. Аз имам само хубави спомени от тези преживявания. Наслаждавала съм им се, въпреки болките.
При мен, в моментите, когато наистина, ама наистина станаха нетърпими контракциите, идваха напъните и бебетата излизаха. Другите болки бяха изтощителни, но търпими.

Втората ми дъщеря се оказа с увита пъпна връв. Затова не ми сложиха упойка, защото забавяла раждането. Предположиха, че е от пъпната връв на моменти намаляват тоновете на бебето. Първото раждане беше за 6 часа от първата регулярна и болезнена контракция, а второто за 3 часа и половина. Бързо ги изтрелях. И двата пъти без упойка. Доста тесен таз имам, но всичко мина по учебник.

На термина влязох в  болницата за наблюдение. Нямах никакви признаци за разждане. Три дни след това започна да ми пада тапата. Същата нощ започна зверско повръщане, разкритие имах 1 см и ми казаха, че скоро няма да раждам. Като отмина повръщането успях да се наспя хубаво и на сутринта при прегледа се оказа, че разкритието ми вече е 6 см. Само леко ме болеше кръста при контракциите. Спукаха ми водите и бързо стигнах до пълно разкритие. Дойдоха и напъните, но бебето беше прекалено голямо и се наложи спешно секцио. През целия опит за естествено раждане нямах никакви силни болки, не съм викала, не съм охкала. Та, ако можеше и да излезе ит където си трябва, сигурни нямаше и да разбера, че раждам.
Успех!

Здравейте момичета
На 6ти май ми изтекоха водите без болки,тръгнахме към болницата и ми приеха..
Та чакахме разкритие болки но нямах 🤣 в 5 сутринта ми почнаха леко болките и 4см разкритие и нищо друго, вързаха ме на система болките се усилиха ужасно много но нямах разкритие..От 5ч до 12ч ме измъчиха накрая имах пълно разкритие и ужасни болки но бебето не мина от канала , болките бяха непоносими..имаше една жена която влезе след мен и роди преди мен за час беше готова..толкова напъни викане но така и не излезе бебо..приеха ме спешно на секцио..24ч бях в интензивното с антибиотик заради изтичащите води..след 24ч ме качиха при бебо..вече е при мен и всичко е нормално
След като го видях забравих за всичкота болка..много ви благодаря за отговорите
Но още ни ми тръгна кърмата имам съвсем малко коластра

Честито бебче, да е живо и здраво !:hearts: На теб - бързо възстановяване. И слагай бебо на гърдата колкото можеш по-често, хем ще му се активира смукателния рефлекс, хем ще предизвика слизането на кърмата.

Честита рожба! Да сте живи и здрави! Пий много вода, слагай бебето на гърдите и ще тръгне кърмата. Желая ти много търпение, постоянство и упоритост за всичко свързано с детето!

Стресирали са те, ако те бяха оставили без системи всичко да тръгне натурално макара и бавно нямаше да е така. Много ме е яд като опропастят на човек такова преживяване..... важно е, че вече е минало де и ще остане лош спомен. Ще ти тръгне кърмата, слагай бебето там упорито и ще тръгне. Кажи на мъжа ти да ти купи чай за кърмачки, от него се увеличава лактацията. Успех!

На мен вече ми текат някакви капчици, а съм още бременна. С първата бременност го нямах това. Явно помнят млекоцентралите....

Няма как да не разбереш, както са писали вече
Различни са нещата, но на теб ще ти е ясно. Чета, че много момичета ги е болял кръста, чувство за парене - аз не съм имала такива неща. Контракциите ги усещах от гръдния кош надолу - парализиращо стягане с ужасна болка и нищо общо с менструация.
Прочетох, че някои момичета не са гъкнали  - аз също не гъкнах и дори не си представям кога точно се крещи. Май го има основно по филмите това. За целия престой в болницата до изписването не съм чула нито един крясък...

Аааа, крещи се. Някои имат много нисък праг на болката, други си лежат по 9месеца, а и преди това не са спортували... Аз креснах чак накрая...при последния напън и тогава излязоха главата и рамото на бебето едновременно. Натиснаха ме с лакти, но държа да подчертая, че вече се беше освободило място между ребрата и бебето. Т.е. правилно, така изтласкахме дружно бебето навън.

Раждането хаби сили и калории и се равнява на 90км маратон. Затова не пестете разходките, танцувайте, често и по малко. На тези, които не им се занимава, правете ги поне месец преди раждането. Това все пак си е шок за тялото, подгответе се.
Ако се чудите каква е болката при раждане, питайте мъж с 37 градуса температура 🤔😋😂

За повече кърма - поне 4 литра течности, много айран, хранителен е. Аз пиех по 6. Почти всичко се усвоява, пак се ходи нормално често до тоалетна.

Леле, сега на втори поглед видях, че ти вече си родила, аз ти отговарям на старо питане
Честито бебче! Бъдете много здрави и щастливи цялото семейство!
Ще ти тръгне кърмата, спокойно, моята също в болницата не слезе, но като се прибрах и пих чай за кърмачки всичко вече беше наред!

Честито бебче и от мен,да сте живи и здрави!

А за крещенето-крещи се.Преди мен една дама пищя все едно я колят.Имаше и друга дама, от ромски произход,познайте колко пъти чух"Олеле майко"...

Прагът на чувствителност към болка по време на раждане зависи от настроението и емоциите, които изпитваме. Когато родилката е уплашена, ядосана и пр. се повишава адреналина и прагът пада. Също така при повишен адреналин мускулите се стягат и оттам бебето натиска да слезе надолу, а тялото ни го спира. Тогава болката става по-силна. Позите и движението по време на раждане също са от значение за това колко ще ни боли. Когато се заемат правилни пози по време на контракциите, болката намалява значително. Затова е хубаво да следваме инстинктите на тялото си, а по време на раждане, то ни води към пози, които улесняват слизането на бебето в родилния канал. Така че това какъв праг на чувствителност към болка имаме по принцип, няма абсолютно никакво значение по време на раждането. Важно е да сме много добре подготвени, спокойни и в приятна обстановка.

Прага на болка не е ли колко силна, продължителна и т.н. болка може да понесат различните хора? Аз смятам, че се изразява в това. Иначе нямаше да има мазохисти сред нас- пренебрегващи болката, че даже си я търсят...физичесски, че даже и душевно ако щете.
Но съм съгласна, че емоциите са водещи. Аз лично постоянно си повтарях колко съм силна, уверена, че ще се справя, мислех за дишането си. Даже в един момент си пеех наум по време на контракция. Другия път смятам да си пусна музика. Първия път ми отказаха. Луда работа отвсякъде!
Като цяло горда съм, че родих нормално!
Мъжа ми наскоро му се удаде възможност да пробват тейзер върху него и той се съгласи. Невероятна болка било, а се равнява на само 9 км маратон!!!
Веднага след раждането се видяхме. Аз една такава ухилена, свежарка, рошава... А след тейзера мъжа ми...хванах го тайно да охка като се преобличаше ( оставя рани).
То затова мама си е заслужена титла. А сина ми ме нарича мами, без да съм го подучвала.

Това е абсолютно вярно.Аз съм голяма пъзла,но точно при раждането бях много спокойна, просто бях с нагласата,че всичко ще мине леко и нормално.Дано при всички е така, много е важно и да се слушат лекарите и акушерките.Те и на мен ми помогнаха да излезе бебето,две акушерки ми бутаха краката към тялото,трета ми натискаше гърба, буквално го видях как излиза и като проплака съвсем се успокоих,че е добре.Даже през цялото време съм стискала телефона, защото щом взеха да го къпят,реших да звъня да се хваля,а една акушерка ми се поскара,че раждането не е приключило... Изобщо не знаех,че трябвало и плацентата да излезе,там стана много лесно, отново без болка.Чак тогава ми казаха да звъня и да се хваля колкото искам,едвам ме удържаха да не ставам да си видя бебето,за два часа поне десет пъти ми го носиха да си го видя,после ни качиха в стаята и можех да си го гледам колкото си искам.

Да, според мен зависи и от нагласата. Аз бях много спокойна и двата пъти. Първо раждане 6 часа, второ 3 часа. Бях без окситоцин и без упойка и двата пъти. Даже първия път като ме приемаха казаха, че не раждам, защото съм много усмихната, а раждането боли. А аз бях с 6,7 см разкритие. Тогава казаха на мъжа ми, че съм герой. Аз по принцип съм голяма бъзла и пищя от най-малката болка. Но при ражданията съм много спокойна и гък не казвах. Някакво невероятно спокойствие ме обзема.

Крещи се по време на напъните и не бих казала, че е от болката.... поне при мен беше от зора да задържа напъна и да го направя по-дълъг. Тоест от зора на самия напън. Бебето беше високо в началото на напъните и докато с напъни го избутам надолу, да се пукнат водите от напъните пък да излезе. Ми зор си е и си се крещи.

Аз изгледах доста лекции за раждане през бременността и това с нагласата и спокойствието, и прагът на чувствителност е научно доказано. При повишаване на адреналина, болката от контракциите започва да се усеща от началото на контракцията(стягането) и продължава до самия й край. Докато при спокойната и щастлива родилка се стимулират "добрите" хормони по време на раждане и те спомагат за по-леки болки. В този случай болката започва да се усеща на по-късен етап в контракцията, а не от самото начало й начало, и съответно спира преди края на контракцията. Точно заради това, интензитета на контракцията не е от значение за това колко ще боли. Може апарата да показа лека контракция, но да се гърчите от болка, а може и да е по-силничка, но болката да е съвсем поносима. Усещането за болка е индивидуално и няма скАла, по която да се измери. За мен тези неща бяха много полезни, когато се подготвях за раждането. Лично се уверих в това, защото имах две коренно различни раждания - едно ужасно болезнено и едно със съвсем поносими болки. Така че, ето виждате как при една и съща жена ражданията могат да бъдат със съвсем различни болки.

Напротив. Като крещиш, не напъваш правилно. Цялата сила тласкаш нагоре към гърлото. Опитайте да крещите докато се изхождате по голяма нужда. Ще видите зор!

Напълно съм съгласна с горното мнение.

Щом не съм стигнала да се пъна 20 мин и до секцио значи съм се справила, дали съм крещяла на няколко напъна не виждам какво значение има в случая.