Токсична връзка. По какво бихме я определили, като такава и как да се измъкнем навреме от нея?

Да, и това пропуснах да спомена. Щастлив кога, първите 1-2 години? Ми то тогава всички са щастливи, иначе нямаше да има връзка.

Добавям към това на Бояна- депресия. Половината от депреснатите всъщност са личностно разстроени. Уж са апатични, а всъщност има нещо наречено reality gap- понеже са делюзионни и смятат, че ще станат втория Стив Джобс, а на практика ровят по кофите- ето ти непоносимост, апатия и гняв. И психолози понякога не се усещат бътзо.
 
Има хора, на които им се случват кофти неща, но е важно когато се сближаваш с някого, да ти сваля звезди и сладоледи, а не да ти рецитира трагичния епос на живота си.
Замислете се- кой нормален човек би започнал да обяснява на тръпката си от 10 дни за негативните неща, вместо да комуникира за хубавите. Значи търси емпатия и дърпа чрез нея, а не любов.

Все пак не мисля, че в случая на авторката е така. По- скоро се е досмачкала и е облякла одеждите на жертва. (Дума, която насилниците мразят, защото действа като огледало, щом има потърпевш, има деятел, грозен деятел) Не е нещо срамно, кактонсе опитва да го изкара абсурт. Нека погледне истината в очите, за да може да предотврати слеващ път. Много добър пост на pandorina!
Вдигнеш ли си границите, престанеш ли да се обясняваш на всеки въпрос и да се оправдаваш, научиш ли се да казваш "Не", всичко ще се измести към друга динамика.

П.П. Една позната на майка ми има син в университета и я помоли отново да му реша задачи. Не да му помогна да ги схване, а да му ги реша. Преди година- две щях. Защото 1. Нищо не ми струва 2. четкам си евото, че до мен се допитват 3. Понякога ми е приятно, има интересни неща. Онзи ден просто казах "не". Онази беше много учудена и ме пита какво имам като ангажимент, че не мога. Аз имах ангажимент същия ден, но все пак имаше време. Въпреки това казах, че просто не желая и вече не раздавам акъл на другите. Хората, които се опитват да прекрачат границите ти, измислят нови начини- предложи ми да плати. Няма да казвам какво отговорих, защото не е фокусът. Просто ето това е опит да ти прекрачат границите.

Таке е, а и са наистина депресирани от скуката и празнотата, в която живеят. Когато човек е емоционално недоразвит, каквито са те, той е самата празнота, няма състрадание, но и няма радост свързана с другите, а това е един тотално самотен и кух живот, който логично води до депресия, защото наистина няма никакъв смисъл. Затова и хората с личностови разстройства си играят с другите, не подтикнати от садизъм или зъл гений, а от обикновена скука.Трудно е на нормален човек да си представи за каква празнота става въпрос, когато човек не изпитва истински чувства, а само повърхностни емоции, но още по-трудно е да се живее нормално с подобна психика и затова и депресията, и злоупотребата с алкохол и наркотици са много чест спътник на тези хора.

Къде видя да твърдя, че е срамно да се изживяваш като жертва?
За мен е жалко, заради факта че оставят дргиите да движат живота им и да взимат решенията вместо тях, но за срамно не съм и помислила.
И да, пиша го, за да се погледне истината в очите, да спре да се изживява като трагична героиня, обладана едва ли не от злокобно- токсична вселенска сила, опустошила я из основи.
И да, не виждам какво има " да отработва", забила нос в душата си и чоплейки раната.
Има само да усмири нараненото си его, че е позволила да я манипулира, както и да си напише черно на бяло всичко, което си спомни за характера му и начина на действие, че да не се окаже забравила утре, и да не разпознае типажа, който е отровен за нея.
Не за Пенка комшийката, защото за Пенка той може да си е най- подходящия.

Следващият "токсикант" може да е абсолютно различен от сегашния и да няма нито едно от неговите ...гадни черти, но пак да е токсичен.

Даже не мисля, че половината от депресираните са личностно разстроени. Залагам на 90%.

Да не преувеличаваме Има и други причини за депресия, а и депресията е придружаващо заболяване при много други заболявания, включително сред първите симптом на онкологичните заболявания.

Извинявам се за отклонението.

А и токсичните хора (мъже и жени) не са само лоши или само добри през цялото време.
Това също е голям mindfuck.

Ако насилникът/психопатът/нарцисът непрекъснато беше лош, заядлив, ревнив, свадлив, посягащ и т.н., щеше да е много лесно да го напуснеш. Щеше да е най-логичното нещо. Но те не правят така. Понякога са добри, мили, съобразителни, общо-взето редуват периоди на добро и лошо поведение, което за жертвата е много объркващо. Та как така човекът, който сваляше звезди (т.нар. "love bombing" - бомбардиране с любов), изведнъж изчезна? Какво стана, да не би да съм аз виновна? Да не го предизвиках с нещо? И се опитваш да върнеш колкото се може по-скоро "добрия" период, доброто отношение. Да върнеш "добрата страна" - която впрочем е много добре пресметната от страна на манипулатора. Преглъщаш обидата, докато търпиш физически или психически тормоз, и/или я минимизираш: "Но той по принцип не е лош... купува ми цветя, заведе ме веднъж еди-къде-си, понякога е толкова мил, понякога се грижи за мен и т.н....
Трудно е.


И, впрочем, подкрепям мнението на pandorina  за вътрешния център и за личните граници. Много е права.
Човек не може и вечно да е жертва. Трябва да правим разграничение между нещата.

ДА, наистина понякога човек попада в обстоятелства, които не може да контролира - лоши родители, лоша социална среда, които изкривяват подрастващия индивид, развалят самочувствието му, и го правят податлив на манипулации. Това е наистина неблагополучие. В такава ситуация наистина си жертва. И когато си жертва, попадаш само в токсични връзки - включително приятелски, работни. Аз съм го минала това!!! Много често съм била в ролята на жертва, наистина много често. И смятам, че като дете съм била жертва на доста неприятни обстоятелства. Но все пак вече съм пълнолетна и вече, на тези години, имам контрол над изборите си и поведението си.
Най-важно е човек да се обича и да си пази личните граници. pandorina прекрасно го е написала. Терапията помага. Все пак в един момент човек трябва да действа. Да спре да го е страх. Да поеме контрол над живота си, да поема отговорности. Колкото и да е тежко. Не омаловажавам травмите на хората, нито оправдавам зверовете, които се възползват от слабостите на друг човек (както правят токсичните).
Но в един момент човек трябва да почне да работи  и над себе си. Да е малко или много конфронтиран.

А ако токсичният във връзката си ти!? 

Няма да ти пука изобщо. Ако си от описаните тук типажи, които са наистина токсични. Иначе ако си просто неподходящ това може да отрови другия, но не те прави наистина токсичен човек. Токсичният човек е токсичен за всички – партньори, съпрузи, деца, родители, колеги. Обикновено такива хора имат кръжец клакьори, слуги, хора, които да им вършат работа, да им помпат егото, да им плащат сметките, което ги прави да не изглеждат самотни и сами, но всъщност за тях хората не са хора като цяло и изобщо не им пука, че им има нещо. Това им е силата, ако мога така да се изразя.

Ако човек си задава въпроса дали е токсичен, с много голяма вероятност не е.
Защото има самокритичност у него, сиреч, здрава част на личността. Изобщо някаква саморефлексия, някаква способност за промяна. Способност да се вглеждаш и в твоите негативни черти.


Това, при истински токсичните хора, липсва. Замислянето дали грешат, дали не нараняват някого.
Ако случайно "обвиняват" за нещо себе си, то е показно, манипулативно и с цел да се извъртят по някакъв начин нещата.


Така че - не.
Краткият отговор е - ако се питаш дали си токсичен, най-вероятно не си (или поне не до голяма степен).

Това изкривена психика ли е?  Питам се, защото: пример - четем тук едната гледна точка за някаква история, разказана от първо лице... приемаме за достоверна, но дали е така, кой е токсичният и дали въобще има токсични в историята или просто някакви несъвместимости...

Много малко информация имаме, за да кажем за какво става въпрос. Аз отговарям по заглавието, в съдържанието нищо не се знае, но пък на някого може да е полезно. Иначе много хора преекспонират и като са наранени са готови да определят всеки бивш като токсичен, даже и всички мъже или жени като токсични, но това е друга тема. Случвало се е хора във форума да обявяват половинката си за луд/луда и от разказа се вижда, че по-скоро е обратното или човека е объркан, но тук няма никакъв разказ. Тръгва се с определение като от учебник и констатация, че това е факт. Дали е така няма как да разберем, а  и на мен, честно казано, дори не ми е любопитно. 

Мисля, че цитатът подхожда напълно и за човешките взаимоотношения ( за което е и темата)- като обмен на мисли, думи и дела.

Мисля, че се познава кой какъв е, когато отсреща винаги се чопка, но няма реален принос към темата. Loaded въпроси и оспорване.