Хайде да се посмеем - и бившите били хора, а?

Ще повярвате ли на Кристал????? Почти като във Венецуелски сериал...... Абе " Дързост и красота " ряпа да яде!!! Какво широко сърце, каква доброта!!!!!!

Ами ако нещата между 2ма души са толкова прекрасни, не виждам защо трябва да се разделят... 
Освен и двамата да са на принципа скок скок от цветче на друго.... ма така деца не е хитро да се правят.. та май нещо и аз не разбирам. Поне аз ако бях в така прекрасни отношения с онзи и той с мене нямаше да се разделим. 

Хора разни... Понякога хората като се разделят и проблемите им свършват. Просто не са били един за друг. Аз поен съм чувала за няколко такива случаи - едните даже на дърти години пак се ожениха

Ми виждаш ли? 
Значи съм права все пак? 

Че не е трябвало да се разделят ли? То знае ли човек, като гледам Иса какви ги е писала в една от темите за тяхното семейство Случаи разни

Не виждам нищо лошо в това двама души, които са разбрали, че не могат да съжителстват заедно да се разделят по най-цивилизования начин. Не мисля, че е по-добре да се разделите с лошо, да се чудите защо бащата не вижда детето, да се съдите за издръжки и т.н. Истории много. Да, може и да прилича на "Дързост и красота", но знам, че детето ми е обичано от баща си, че прекарва много време с него и че не му липсва. И предпочитам да прилича на всички латиноамерикански сериали, отколкото да се чудя как да накарам бащата да види детето си или да се притеснявам дали ще го върне навреме. Знам, че имам опора и човек, който ми помага и в най-трудните моменти. Обичахме се, създадохме дете с много любов. За съжаление след време хората се променят. Причината за раздялата ни са комплексни. В момента и двамата се чувстваме по-добре отколкото като живеехме заедно.

Каси, аз за себе си установих, че е по-добре с БНД да живеем по отделно и да се грижим за детето си като приятели. Оказа се, че ако не делим един покрив и не се виждаме всеки ден е много по-лесно и търпимо. Аз за себе си преминах през всички емоции - любов, огорчение, мъка, гняв, омраза и сега вече съм на фаза емоционално безразличие към БНД, което позволява да сме приятели-родители. Но никога да не живеем заедно!  От друга страна знам, че винаги като вдигна телефона и го помоля за нещо (стига да не минавам някакви греници де ) мога да разчитам, че ще помогне. Просто престана да ме вълнува неговия живот и приемам винаги вниманието и желанието му да бъде с дъщеря си....е, понякога ме фаща бесното  и има и  , но като цяло гледам аз да облекчавам живота си и да не се тровя с простотии.

Аз малко не разбирам кое е смешното???Може само да се завижда на хора като Кристал, успели да съхранят в името на децата си добрия тон.
Със съпруга ми например, така и не се разведохме, просто не ставахме за съпрузи, сега  когато не сме не само се разбираме, но се и оказа, че  не можем напълно да си отделим животите, така че си живеем от време на време под един покрив, той ми обича второто дете( което не е негово) като свое и дори си купихме заедно жилище, понеже така живота ни е много по-лесен. Не виждам аз поне нищо смешно, грижим се за децата, което е най-важно за нас и данък обществено мнение не плащаме.


Ами както казах просто не си пасвахме като двойка, но го разбрахме след време... и не мисля, че трябва да скачаш от цвят на цвят, за да разбереш, че  с един човек нещата не са каквито трябва да бъдат и не могат да бъдат поправени. Ние и двамата много се гордеем с това, че успяхме да не се обвиняваме, че се грижим за общото си дете, а сега и за моето. Мъжът ми беше единствения човек, който 200% ме подкрепяше, когато на близо 40 реших да раждам пак, каза ми "хайде де едно бебе ли няма да отгледаме, ако не го иска бащата- ОК ние ще си го гледаме, ако иска да участва и той..." даже още "по-страшно" той ме спираше да сложа край на отношенията с БНД като вярваше, че след време ще си иска детето, както и стана.
Мога да пиша до утре, но каква полза? Да, вярвам, че сме широко скроени и се горедя с това!

Ние и двамата много се гордеем с това, че успяхме да не се обвиняваме, че се грижим за общото си дете, а сега и за моето.


Напълно съм съгласна 

и аз не виждам смешното... 

при нас нещата са подобни и никой не страда от това, честна дума!

ми незнам Джали,
мен любовта не ми минава така,
камо ли обекта й да ми е в къщата.
всеки е различен, ако някой може да обича за 3 години - да си обича за 3 години, но пак повтарям, да не е в мойта къща това.
ти го наричаш широко скроен - аз го наричам любов, когато обичаш някой не можеш да живееш в една къща с него и да продължиш да живееш нормално, ще откачиш просто. ако не го обичаш, естествено че няма проблем, но де да си отиваше така лесно тая пуста любов.

Каси, аз те разбирам, но виждам, че ти трудно разбираш мен, обаче поради разликата във възрастта може и да е нормално. Аз не само съм запазила добрия  тон със съпруга ми, ние сме най-близките си хора, просто вече не функционираме като двойка на сексуално ниво, на всяко друго сме си двойка:)) И за вярване или не- дори си купихме жилища заедно....на празниците също сме заедно и винаги, когато той има възможност...а да,  и за дребни неща все още можем да се скараме като съпрузи ....споделяме си всичко, освен интимния живот. Това е.

Докато пишех си си редактирала мнението.... не казвам, че любовта ни мина бързо или лесно, поне не моята.... не знам и как точно стана- имаше години,  в които идваше само да ни вижда.....мисля, че той първи осъзна, че не съм жената,която иска,  на мен ми отне години да го преболедувам... Да, затова си напълно права, когато пак се отзовахме в една къща, между нас вече нямаше любовни чувства... само грижа и съпричастност, с времето стана 100% подкрепа и приятелство.... ако сега му се обадя, че съм в беда с децата, ще тръгне начаса.....

Ами за мен няма съмнение, че секс и любов е нещо едно и също. В момента, в който отмине първоначалната тръпка, а това е неизбежно, започват проблемите. Тогава се оказва, че хората са много различни, и за да има съвместно съжителство и връзка трябва да се сработят, ама не само на сексуално ниво. И т.н. и т.н. ... В даден момент, при единия от двамата, всичко свършва.
Твоя сценарий - явно при вас е свършило едновременно и по тази причина няма сърдити.
Това е феноменът "взаимно съгласие" - не при разводите, при разделите.
Аз този феномен не го разбирам. Мене все ме изритват, щото аз все си ги обичам ... до край.. или без край... знам ли и аз вече. Все не успявам да изляза суха от водата - без чувства. Може би наистина сте широко скроени - тези, които успявате. Може аз да съм незряла задето обичам някой, който не ме заслужава, вместо просто да спра да го обичам - би било къде къде по-лесно да узрее човек до там. Но... незнам дали бих могла след това пак да обичам. То не е ли така.... или го умееш или не го умееш.
Незнам, може пък просто любовта да не съществува, а всичко да е само секс и привързаност и съвкупността от двете. Не искам да е така. Много много тъжно ми се вижда.

А твоя постинг потвърждава отдавна загнездилите се в мене съмнения. При вас секс няма, но сте запазили привързаността помежду си и черпите от нея с пълни сили. От двата елемента на връзката мъж-жена, използвате единия, за да ви е по-лесен живота. Може би е хубаво така, ако нямаш желание за интимност с другия. А то си отива при някой хора, защото човекът не е моногамен. И остава привързаността. И ако успееш да се възползваш от нея - ми може би си най-мъдрия човек на света.

Хе, хе, да беше ме видяла като леех сълзи, едва ли щеше да ме вземеш за най-мъдрата:))
..... казах, че минаха години докато спра да го обичам...и може и затова в един момент стана възможно. .Разбирам те може би най добре от всички, понеже и аз така ги обичам.... преживяла съм огромно огорчение и болка.... простила съм много неща и съм се научила да разбирам други..

.. май доста точно накарая си го описала, така излиза....хм, ми може и мъдра съм

НО за лека нощ да ти кажа, че май още обичам БНД на малката- а той доказано не ме заслужава... така, че не се отчайвай- винаги може да се намери и по-неподходящ за обичане от бащата на детето ти