Прибрах лука сутринта , ама повече не мога , то ходенето до там ,близо е , но ми идва зор.Две строителни колички с връх.Разстлах го, червени са луковиците, жълти по-точно, та дано е узрял ,но не рискувах да го оставя на съдбата.Пък и дадоха дъждове и бури , повече ще е вредна вода от недозряло..И тук в този двор имам, но е зелен ,прав ,стърчи кат на младо момче.
Не ме слушайте че мрънкам ,то мимолетно настроение,скоро говорих с една жена , беше домакин на детска градина едно време, на 84 е , и вика: не спирай ,спреш ли да работиш е краят. А едва мърда женицата , осиновено дете и е в чужбина ,праща , ама с ръце не хваща.Няма ги децата край нас , Такъв е животът ,но поне не се караме ката ден като някои , че и такива има.
Страшно ми става вече от годините , кога минаха толкова много , и толкова спомени и случки натрупани ,толкова съдби докоснати, и да рева ,още мога.Просто не е като преди и дразни.Аз и на 19 исках апартамент , ама няма. После си ревах дни за кравата , ама няма , дойде време да се откажем.Докато сте по двама е ОК. После ще му мисли който остане. Като мен . И аз като оная , като умре единия аз така ще направя....Ами казвах го , не е добре да си сам, но не е хич добре да си заминал нагоре.Или надолу ,според виждането...Докато сме от правилната страна на тревата има надежда
Уикенда очаквам деца.Правя планове , тъкмя кво ще е.Ще поиграем и кой отде е.



,




