Мъжът ли? Ми да ти кажа, не успях, още съм с него. Ама все пак се преместихме де, много зорно беше и с огромно нежелание от негова страна, но стана работата. Щях да се преместя и без него, няма как, дойде и той, кво да прави 
- Публикувана: 4 май 2019, 18:20 ч.
- Последно мнение: 17 май 2019, 11:04 ч.
С какво ви дразнят свекървите – 109
Кали, колело с помощни гуми е чудесно, има деца още на 4 г. махат помощните гуми. Супер много се изразходва, карат в дворовете на училищата заедно с останалите деца от квартала, чудесно е и става и за кратко излизане - 1/2 час също, когато нямаш много време. Няма нужда да се съобразяваш с часове, придвижване, водене, трафик и всичките драми.
Иначе нямам пухкави деца, не мога да се изказвам. Ядат плодове по всяко време, после пропускаме вечерята, няма проблем при нас.
По темата - в събота вечерта гледахме Камен Донев с големия, малката оставихме на бабин дом за 2 часа, беше заспала и я взехме сутринта. Резултатът: шоколад вечерта, мекици с мед сутринта. За около 2-3 часа будно време става дума. Даже казах на ММ сутринта бързо да ходи да я взима, преди да я е натъпкала с нещо, не успяхме, тя превари. Оплаках се. /Компенсирах с плодове и зеленчуци повече вчера след това/. Опасна е тази жена.
Иначе нямам пухкави деца, не мога да се изказвам. Ядат плодове по всяко време, после пропускаме вечерята, няма проблем при нас.
По темата - в събота вечерта гледахме Камен Донев с големия, малката оставихме на бабин дом за 2 часа, беше заспала и я взехме сутринта. Резултатът: шоколад вечерта, мекици с мед сутринта. За около 2-3 часа будно време става дума. Даже казах на ММ сутринта бързо да ходи да я взима, преди да я е натъпкала с нещо, не успяхме, тя превари. Оплаках се. /Компенсирах с плодове и зеленчуци повече вчера след това/. Опасна е тази жена.
Скрит текст:
Причината е че е била еднотипна храна, няма значение каква е. Преди години личната ми лекарка ми го обясни, когато исках съвет за диета след рязко напълняване. Работих 2г в закусвалня и живеех и аз на пици и баници и тук там някой дюнер и си държах 51кг. Майка ми не готвеше та бях на тоя режим още от 9-10клас. Започнах работа в заведение и там ми се полагаше обяд от обедното меню, все готвено. За 3м бях +11кг, а имах 20 пъти повече движение. Тогава посетих личната и тя каза, че в момента организма ми се 'запасявал' за следващия период на еднотипно хранене.
До преди да забременея с голямата сладки работи не ядях грам, сега като се присетя ям, обаче от няколко дни ме е хванал някакъв неистов глад :@ на обяд ядох ориз със зеленчуци и салата - обилно колкичество, след час бях гладна и си направих печена филийка, сега пак се въртя около хладилника и се чудя какво да ям... идея нямам на какво се дължи, но точно въглехидрати ми се ядът.
Аз докато бях 44 кг. живеех на пица и баница и то купешки. Много години стоях на тези килограми и на този режим на хранене изобщо, а не мърдах и грам. При тримесечно изследване за захар, без лекарства ме сложиха само на диета, т.е. брашното беше абсолютно забранено. Обърка ми се целия метаболизъм, защото преди това тестото ми беше основна храна, а изведнъж го спирам шоково. Започнах да качвам килограми след като се върнах към нормалното ми хранене след изследването. Всъщност не само качване, а варират, без никаква логика и начин на хранене. Не, че много се съобразявам де
Причината е че е била еднотипна храна, няма значение каква е. Преди години личната ми лекарка ми го обясни, когато исках съвет за диета след рязко напълняване. Работих 2г в закусвалня и живеех и аз на пици и баници и тук там някой дюнер и си държах 51кг. Майка ми не готвеше та бях на тоя режим още от 9-10клас. Започнах работа в заведение и там ми се полагаше обяд от обедното меню, все готвено. За 3м бях +11кг, а имах 20 пъти повече движение. Тогава посетих личната и тя каза, че в момента организма ми се 'запасявал' за следващия период на еднотипно хранене.
До преди да забременея с голямата сладки работи не ядях грам, сега като се присетя ям, обаче от няколко дни ме е хванал някакъв неистов глад :@ на обяд ядох ориз със зеленчуци и салата - обилно колкичество, след час бях гладна и си направих печена филийка, сега пак се въртя около хладилника и се чудя какво да ям... идея нямам на какво се дължи, но точно въглехидрати ми се ядът.
И все пак по главната тема нямам какво да кажа....
Извинявам се, излях си долу мъката, но не е баш от свекърва, макар проблемите с майка ми да са идентични с повечето тук. Не съм убедена и че имам смелостта да търся съвет тук 😁 но определено по-леко дишам след като си изписах каквото ми тежи...
Колко ви завиждам такава тема да се получи от ябълка. Напълно подкрепям Кали в случая, аз имам подобен проблем с моите родители, но в друго измерение. Децата ми са слаби и дребни, каквато и аз съм била. И по тях се изсипва дъжд от купешки пакетирани захари на всяко виждане. Плюс 1-2 пъти в годината чрез кашон ако не се виждаме известно време (на другия край на България са). Ние вкъщи не сме забранили нищо, но спазваме едно умерено количество, като например когато може шоколад - 2 реда и то в определено време. Ако не се ограничи, 10-годишният ще изяде и цял шоколад, и втори ще започне, а после вечерята ще я гледа криво. На всяко събиране с моите родители обаче се започват едни метро торби с чипсове, шоколади, вафли, зрънчо, бисквити, марс, сникерс, лайън, република, по кутия бонбони на дете... Ум да ти зайде!! И ми става лошо като ги видя, също и като си помисля сега като отворят децата по 4 неща и ги метнат обратно в шкафа отворени после какво ще чистя. И всеки път когато започна моята песен колко е неуместно това ми се отговаря "ти като беше малка от това живееше, друго не ядеше, щеше да си умряла, пък виж нищо ти няма". Като се видим на техен или неутрален терен пак се мъкнат метро торбите и после започват споровете. Аз не искам да вземаме храните, казвам те да ги държат за децата като идат. И оттам - млъкване, нацупване, врътване и край. За последните три години сигурно 9 месеца не сме си говорили все по една причина - сипе се нещо, което аз опитвам да ограничавам.
И да, апартаментът ни е купен от тях, и да, помагали са ни едно време, когато имахме нужда. И да, добронамерени са, добри са, страхотни на фона на повечето. Но няма друго, освен тяхното, за каквото и когото и да става дума.
И стана ужасно дълго, аз отдавна се сдържам че хората плачат че нямат, а аз мрънкам че имам, но не е нормално толкова да имаш и как да научиш дете да цени нещо, което се сипва като водопад от изобилие. Днес събрах една Джъмбо торба от най-големите с дрехи, които двете деца не харесват и не носят. Останаха им достатъчно дрехи, за да не повторят артикул един месец, ако денем са по къс, а вечер и с дълъг ръкав!! И като обясня че дрехи имат и дори не могат да ги облекат всички и със седмици не ми се вдига телефона... И следващия път - само по две блузки и един дълъг, един къс панталон, и две якенца... Как да ги научиш да ценят и пазят (и с играчките е същото)?!
Колко ви завиждам такава тема да се получи от ябълка. Напълно подкрепям Кали в случая, аз имам подобен проблем с моите родители, но в друго измерение. Децата ми са слаби и дребни, каквато и аз съм била. И по тях се изсипва дъжд от купешки пакетирани захари на всяко виждане. Плюс 1-2 пъти в годината чрез кашон ако не се виждаме известно време (на другия край на България са). Ние вкъщи не сме забранили нищо, но спазваме едно умерено количество, като например когато може шоколад - 2 реда и то в определено време. Ако не се ограничи, 10-годишният ще изяде и цял шоколад, и втори ще започне, а после вечерята ще я гледа криво. На всяко събиране с моите родители обаче се започват едни метро торби с чипсове, шоколади, вафли, зрънчо, бисквити, марс, сникерс, лайън, република, по кутия бонбони на дете... Ум да ти зайде!! И ми става лошо като ги видя, също и като си помисля сега като отворят децата по 4 неща и ги метнат обратно в шкафа отворени после какво ще чистя. И всеки път когато започна моята песен колко е неуместно това ми се отговаря "ти като беше малка от това живееше, друго не ядеше, щеше да си умряла, пък виж нищо ти няма". Като се видим на техен или неутрален терен пак се мъкнат метро торбите и после започват споровете. Аз не искам да вземаме храните, казвам те да ги държат за децата като идат. И оттам - млъкване, нацупване, врътване и край. За последните три години сигурно 9 месеца не сме си говорили все по една причина - сипе се нещо, което аз опитвам да ограничавам.
И да, апартаментът ни е купен от тях, и да, помагали са ни едно време, когато имахме нужда. И да, добронамерени са, добри са, страхотни на фона на повечето. Но няма друго, освен тяхното, за каквото и когото и да става дума.
И стана ужасно дълго, аз отдавна се сдържам че хората плачат че нямат, а аз мрънкам че имам, но не е нормално толкова да имаш и как да научиш дете да цени нещо, което се сипва като водопад от изобилие. Днес събрах една Джъмбо торба от най-големите с дрехи, които двете деца не харесват и не носят. Останаха им достатъчно дрехи, за да не повторят артикул един месец, ако денем са по къс, а вечер и с дълъг ръкав!! И като обясня че дрехи имат и дори не могат да ги облекат всички и със седмици не ми се вдига телефона... И следващия път - само по две блузки и един дълъг, един къс панталон, и две якенца... Как да ги научиш да ценят и пазят (и с играчките е същото)?!
Голяма драма от имане, ей!
Хората са измислили благотворителността затова.
Намираш си някой дом и носиш всичко там.
Няма нужда да се дърляш и да си друсаш нервите за глупости.
Не са ти в къщата, няма да видят какво правиш.
Няма нужда и децата да знаят- то и не ги интересува, де.
Хората са измислили благотворителността затова.
Намираш си някой дом и носиш всичко там.
Няма нужда да се дърляш и да си друсаш нервите за глупости.
Не са ти в къщата, няма да видят какво правиш.
Няма нужда и децата да знаят- то и не ги интересува, де.
Тук АбсурТ не съм съгласна, за много други неща да ама това не. Може да ги дава някъде, ама защо??? Защо да дават пари на вятъра, по добре да ги внасят на децата в някакъв влог. Как да се научат да пазят и ценят нещо като са презадоволени...
Аз не говоря от 4г с майка ми, като до сега е виждала децата ми 3 пъти (на 3 и на 5) точно защото си прави каквото поиска. Когато кажа на свекървата разбира от едно казване, майка ми не. Еми като си прави своето няма да виджа и чува децата.. толкова. При нас е друг проблема (държи да кръстя децата и даже през гръба ми беше уговорила попа на едно слагане на роднина да ги кръсти тайно от мен).
Аз на "ти с това си живяла, да не си умряла'' бих отвърнала само че не е хвалба и с това показва колко не трябва да гледат деца за по дълго време.
Някои хора просто не се усещат и не разбират. Сестра ми и тя 'ние като бяхме малки и ние се тъпчехме с зрънчо/шокола/боклуци' или 'ние като малки само на играчки се радвахме' и се ядосва че децата ядът умерено без да ги ограничавам.
Аз не говоря от 4г с майка ми, като до сега е виждала децата ми 3 пъти (на 3 и на 5) точно защото си прави каквото поиска. Когато кажа на свекървата разбира от едно казване, майка ми не. Еми като си прави своето няма да виджа и чува децата.. толкова. При нас е друг проблема (държи да кръстя децата и даже през гръба ми беше уговорила попа на едно слагане на роднина да ги кръсти тайно от мен).
Аз на "ти с това си живяла, да не си умряла'' бих отвърнала само че не е хвалба и с това показва колко не трябва да гледат деца за по дълго време.
Някои хора просто не се усещат и не разбират. Сестра ми и тя 'ние като бяхме малки и ние се тъпчехме с зрънчо/шокола/боклуци' или 'ние като малки само на играчки се радвахме' и се ядосва че децата ядът умерено без да ги ограничавам.
Тук АбсурТ не съм съгласна, за много други неща да ама това не. Може да ги дава някъде, ама защо??? Защо да дават пари на вятъра, по добре да ги внасят на децата в някакъв влог. Как да се научат да пазят и ценят нещо като са презадоволени...
Аз не говоря от 4г с майка ми, като до сега е виждала децата ми 3 пъти (на 3 и на 5) точно защото си прави каквото поиска. Когато кажа на свекървата разбира от едно казване, майка ми не. Еми като си прави своето няма да виджа и чува децата.. толкова. При нас е друг проблема (държи да кръстя децата и даже през гръба ми беше уговорила попа на едно слагане на роднина да ги кръсти тайно от мен).
Аз на "ти с това си живяла, да не си умряла'' бих отвърнала само че не е хвалба и с това показва колко не трябва да гледат деца за по дълго време.
Някои хора просто не се усещат и не разбират. Сестра ми и тя 'ние като бяхме малки и ние се тъпчехме с зрънчо/шокола/боклуци' или 'ние като малки само на играчки се радвахме' и се ядосва че децата ядът умерено без да ги ограничавам.
Аз не говоря от 4г с майка ми, като до сега е виждала децата ми 3 пъти (на 3 и на 5) точно защото си прави каквото поиска. Когато кажа на свекървата разбира от едно казване, майка ми не. Еми като си прави своето няма да виджа и чува децата.. толкова. При нас е друг проблема (държи да кръстя децата и даже през гръба ми беше уговорила попа на едно слагане на роднина да ги кръсти тайно от мен).
Аз на "ти с това си живяла, да не си умряла'' бих отвърнала само че не е хвалба и с това показва колко не трябва да гледат деца за по дълго време.
Някои хора просто не се усещат и не разбират. Сестра ми и тя 'ние като бяхме малки и ние се тъпчехме с зрънчо/шокола/боклуци' или 'ние като малки само на играчки се радвахме' и се ядосва че децата ядът умерено без да ги ограничавам.
Нищо и никого не си променила, няма и да успееш за напред.
Ще си дрънкаш нервите, ще ти тежи, че сте скарани и не си говорите, ще си водиш монолозите на ум и диалозите с нея- пак на ум, и ползата ще е никаква.
А, ако мислиш, че си ѝ накривила шапката, като не вижда внуците, също се лъжеш.
Ако някой е решил да дава пари на вятъра и те е заринал с ненужни дрехи и лакомства за деца, ако можеш да ги продадеш и изкяриш- няма лошо, но ако не можеш, да ги дариш е добра идея.
Миналото лято раздадохме дрехите, които са им вече малки, също и стари играчки. В селото на баба ми. Циганите се връщаха за каруца, за да ги натоварят. Лошото е, че баба си поръчва да облечем децата в дрехи, които е купила и иска да ги види с тях. Ако поиска първо, второ, трето липсващо ще стане по-криво. Чакам да израстат и тези дрехи, пък те моите не бързат да растат 😂
Както и да е, много неблагодарна се почувствах от поста си, пък после ми стана леко. Друго е да споделиш, благодаря.
Както и да е, много неблагодарна се почувствах от поста си, пък после ми стана леко. Друго е да споделиш, благодаря.
Аз помня как казвах на бившата свеки, че няма смисъл да купува дънки, защото детето не иска и не иска да ги носи. Тя ми отговаряше да си гледам работата и че съм проста. Ние пък ги ползвахме за подаръци на други деца. С течение на времето детето порасна и спря да купува каквото и да е.
Когато ще купувам дрехи на племенницата ми избирам такива ,които знам,че ще се харесат на снаха ми и на детето.Дори и на мен да не ми харесват ,като цвят например или като модел.
Питам от какво има нужда,какъв размер ,знам какви цветове предпочитат.Съобразявам се.
И така снахата е доволна,детето е доволно и аз съм доволна,защото виждам, че дрехите се носят.
Не е трудно.
Питам от какво има нужда,какъв размер ,знам какви цветове предпочитат.Съобразявам се.
И така снахата е доволна,детето е доволно и аз съм доволна,защото виждам, че дрехите се носят.
Не е трудно.
Аз не разбрах каква е драмата.
Ми ето, то момичето си казва - споделила, олекнало ѝ... Брееееййй, голям контрол тука