Къде да се запозная със свестен човек?!

Базила знае какво говори, както винаги

Чувството за самосъхранение всеки го има, но на всеки може да се случи по една или друга причина да го пренебрегне - дали от глупост, дали от обстоятелства, дали от друго. Това не значи, че всеки автоматично придобива правото да посяга. Едва ли някой съд ще каже "ооо, ми тя е била с къса пола, значи го е предизвикала, значи тя е виновна, следователно тя в затвора, той на свобода", без значение какво била направила жертвата, за да "заслужи" нападението. Нито един закон не преследва глупостта или друго, свързано с това, но законите в тая област преследват извършителя на престъплението. За да е така в масата цивилизовани страни, има причина и тя не е в жертвата на някакво престъпление.

Сомбра, аз казах, че не коментирам последвалият акт на престъпление. Той е ясен.
Опитвам да покажа, че всичко което ни се случва е нещо като "ефект на пеперудата". И зависи от всички участници в него, от времето и мястото, момента, от техните действия/бездействия, решения, избори. И в този смисъл не гледам крайно на мнението на мъжете в темата. Смятам, че те искат да кажат именно това, че трябва да се обхване цялата картинка на едни престъпление, а не само последствията.

И за да не съм извън темата – със свестен човек можете да се запознаете навсякъде. И в интернет, и в реала. Зависи от Вас, какви послания излъчвате, каква енергия. Ако се държите прибрано, свито, бастунесто, ще привличате и такива хора. Ако се отпуснете, отворите се за общуване и се оставите да следвате сетивата си, изведнъж ще започнете да виждате, намирате и такива хора. Общо взето интеракцията ни със заобикалящия ни свят е наше огледало. На вътрешните ни нагласи и състояние.

Аз вече писах по темата, но все пак реших да направя още едно включване с идеи, които съм "откраднала" от моите по-млади познати и могат да ѝ бъдат полезни. Аз живея в град с много млади хора на възрастта на авторката - имаме два университета, отделно и в работа имам доста колеги в този възрастов диапазон. От наблюденията върху тях, мога да кажа, че не съм съгласна с твърдението, че днешните млади са по-затворени от нас. Виждам, че имат разностранни интереси, по-отворени са към света и чак ми е мило за тях, когато ми разказват преживяванията си. Ето какво съм забелязала, че правят, което може да е от полза и на авторката.
На първо място, казваш, че обичаш да готвиш. Предлагам ти да се събереш с хора, които имат същия интерес и да си определите вечер, в която пазарувате заедно и после си готвите нещо. Моите колеги обикновено се събират да правят суши, но може и нещо по-лесничко като някакъв прост вид тапас например. Преспокойно можеш да си инициатор на подобно нещо, особено ако имаш терен. Не излиза скъпо, понеже пазарувате общо, после храната си я ядете. Идеален начин да поканиш някой, който те е заинтригувал или да намекнеш на приятелите да поканят необвързани дружки.
После, можете да се събирате да играете board games, гледам, че "моите млади" много ги тачат. Или да си правите маратони по гледане на сериали. Купувате си нещо за хапване и пийване и цяла вечер се забавлявате на символична цена.
Разходки и излети сред природата. Палатка, пикник, барбекю - пак можеш да инициираш, не е скъпо. Навремето като живеех в София редовно си правехме пикници на Витоша или в някой парк и като се съберем 5-6 човека "ядро", после все някой ще звънне на приятел, ще се присламчат още хора и сме финиширали в група по 15-20 души.
Не казваш в какъв тип град живееш, но при нас имаме едно място наречено "младежко пространство" направено по някакъв европроект, където всяка седмица се организират събития за млади хора абсолютно безплатно или със символичен вход (нещо от сорта на 2 лв.). Обикновено е представяне на някаква държава, да кажем Япония, Индия и т.н., където изнасят кратка лекция, запознавайки те с въпросната култура и после прожектират филм или пускат музика, има традиционно и лек коктейл с храна от съответната кухня и воала - нови приятели. Канят и поети и писатели да си представят творбите, това го споменавам, понеже каза, че обичаш да четеш книги. Виж в твоя град дали има нещо подобно, на такива събития можеш и съвсем сама да си ходиш, пак ще си намериш компания вътре освен ако не си отявлен темерут.
Музикални фестивали - много съм ходила като млада и съм се запознавала с всякакви хора, гледам и сега младежта много ги тачат, но там вече цената на билета може да е спънка.
Честно казано, звучиш като да си от голям град, така че вероятно имаш възможности, но явно не ги виждаш или не си достатъчно проактивна. Ако приятелите ти са темерути, разшири си социалния кръг с по-активни хора с развити интереси и вкус към живота.
На този етап няма да ти препоръчвам да позлваш Интернет за познанства и ще обясня защо. Когато аз бях на 24, сайтовете за срещи още бяха в разцвета, когато хората действително не търсеха предимно секс, но на мен и приятелките ми никога не ни се е налагало да прибягваме до тях. Просто защото млада, симпатична и интелигентна жена трябва да може да заинтригува мъж на живо, а ако не може - значи нещо куца. В момента в сайтовете са предимно хора търсещи секс и не виждам абсолютно никакъв смисъл да си губиш времето да копаеш за скрити диаманти при положение, че можеш да си навън и да гребеш от живота с пълни шепи. Ти пак си хвърляй по едно око, но не инвестирай твърде много време, защото най-вероятно няма да може да ти се изплати.
Друго - не каза учиш ли, работиш ли. Ако си студент, там даже няма нужда от коментар, ако пък работиш, обикновено младите колеги се надушват и бързо си стават дружинка. Не казвам да въртиш любов на работното място (въпреки че аз срещнах съпруга си точно на работа), но да се организирате с колеги на кафенце или бира след работа например. Идеален начин хем да се опознаете, хем да си разнообразиш социалния кръг, колегите нали и те имат приятели.
Не на последно място, вземи си организирай времето и интересите. Жена на 24 без мъж и деца може да бъде толкова заета само ако трябва да работи на 3 места, за да свързва двата края или има тежко болен родител, за когото трябва неотлъчно да се грижи. Постарай се да бъдеш интересна сама на себе си и ще привлечеш и мъж и нови приятели и приятелки. И гледай да не изглеждаш сякаш отчаяно се нуждаеш от някого, защото мъжете го усещат и палят с 200. Успех!

На един човек му предстояло пътуване със самолет в Африка. Предсказали му, че начинът, по който ще умре, е от удат от слон. Той се изплашил и решил да не пътува. В началото му било криво, че отменил пътуването, но после се излвгнал блажено в леглото и си казал "добре, че си останах, ще ми се размине". И на сутринта бил мъртъв. Паднала му картината със слона, която била над спалята, на главата и го убила.

Не бъдете буквалисти, разбира се. По мои лични наблюдения кофти нещата ти се случват, когато ск взел мерки. Аз лично коментирам последващите действия. Нали не мислите, че всеки, който защитава другата теза, няма чувство за съхранение.
Ако логиката беше такава, кучетата трябваше да разкъсат Базила, която е тръгнала сама по чукарите, а не децата в парка, които са с майките си. Има нещо арогантно в това да си мислим, че неща, които не са зависими пряко от нас, все пак се случват, защото ние правим еди- какво си. Толкова за тъмните улички, където рядко нещо се случва и за светлите и безопасни пространства, където много неща се случват. И не, животът не е, че лошите неща се случват на кокаинките, на пияниците, на неадекватниците. Лошите неща се случват много често на хора, които са предпазливи, които не предизвикват събтията с леконраво поведение, които са били нападнати, убити, изнасилени посред бял ден на оживено място. Слезте на земята. Bad things happen to good people.

Whatever...
Много са ми забавни хора, които тръгват да се крият за каквото се сетиш зад думата "токсично". Явно е модерно напоследък...

EDIT: Модераторите виждат дори историята на редакциите, така че редакцията на поста беше излишна.

Смей се, като са ти забавни. Отказах се да влизам в обяснителен режим. То се вижда.

"Само защото си тръгнал да посочиш на някого къде греши" също е арогантно изказване. Всеки споделя гледната си точка тук, не е месия. А аз почти не се сещам за път, в който да е пропуснато нещо я за хапчета, я за психопортрет, я за мисленето ми какво било, я за демидж. Неприятно е.
Устатко не беше замислено с обида. Дори беше по- скоро положително, защото се опитах да го обърна на шега, ама както и да е. Зарежи.

Това се опитах да кажа и аз. Разбирам другата теза, но не приемам, че потърпевш е виновен, задето е потърпевш. Например има хора, които работят до късно, след това трябва да се приберат. В такъв случай ако работещият до късно е нападнат при прибирането си от някого, следва ли, че първият сам си е направил така, че това да му се случи?

Защо минахте в такава крайност? Ставаше въпрос,че като се хванеш с токсичен човек,освен ако не са те накарали на сила,общо взето сам си си виновен.Особено пък ако повториш.
И пак аз смятам тези случаи за по-скоро редки на фона на общата картина.Обикновено са просто двама души,които не са един за друг,единият не харесва другия достатъчно,а пък другият се вкопчва с идеята,че може да промени това - да го накара да го захаресва.
Защо този ,който не харесва,достатъчно трябва да е виновен?

Кетчър, не разбра какво исках да кажа.
Както и предполагах.
Да, престъпният акт е такъв и той не може да бъде оневинен по никой начин като безобиден или игнориран. Има си ред, съд, наказания и т.н. Но ситуациите не са еднозначни, в тях участват обикновено и други хора.
Да, всичко и навсякъде може да ни се случи и ние много често сме извън владение на обстоятелствата. Но, ако вземем моя пример – за мен беше лампичка, предупреждение, че следващият път няма да са кучета, а някой момък с психопатия или пък групичка подпийнали тийнове/момъци на разходка като мен, примерно. Демек, то хубаво разходка, ама айде не сама, и не по пусти, усамотени места. Та нещата и случките си имат определена логика и знаковост.
Сега, ако си ходя по улицата, падне ми на главата саксия и ме приключи, аз няма да съм виновна, но аз ще съм избрала да мина точно в този момент от там. И аз съм участник със собствено съзнание и воля в тази ситуация. Ще се нарече лош късмет.

Има един много тънък момент, който бива пропускан от много хора. Когато сравнително добре или нормално изглеждащи жени съветват друга жена или мъж как да предизвикат по-бързо запознанство с непознати от отсрещния пол, изпускат онази подробност, че на повечето нормални жени въобще не им се налага да правят каквото и да било, за да привличат мъжкото внимание. Тези съвети за ходене по барове или записване в кръжоци, групи, курсове по танци, рисуване, табла, чужди езици и т.н/ са с много ниска успеваемост в истинския живот. Колко от тук даващите този съвет целево са се записвали на подобни кръжоци, за да си дирят мъж там? И още по-малка успеваемост имат тези съвети, когато жени ги отправят към мъжете. Колко от вас си хванаха мъж точно на такива кръжоци? От хилядите потребителки тук, колко от тях са със семейство след такова запознанство? Съмнява ме да са повече от 10, а това прави под 1% успеваемост (не зная какъв е общият брой на женските профили тук, но допускам, че е над 1000).

 Освен това, подобни съвети биват отправяни към хора, за които би било истинско затормозяване да не са себе си, само и само да се опитват да се впишат в изцяло различна от тяхната среда, в която се чувстват извън зоната си на удобство; да не кажа и тягостно. Трябва да сме наясно, че не всички ги влече или имат заложени дарба и усет да: танцуват, рисуват, изучават чужди езици, да правят някакви сувеници в кръжоци и т.н..
 Същото важи и за съветите да се запише авторката в зала за укрепване (fitness club, англ.). И как ще дири мъж точно там, където гъмжи от знойни каки с изваяни тела, подир които всичките мъже в залата зяпат и видимо събличат с поглед; а по-обикновено изглеждащите жени там са просто невидими за мъжете. Виждал съм го с очите си неведнъж. При пряка съпоставка между изваяните мацки и всяка нормално изглеждаща жена, е огромна рядкост мъж да се загледа точно по втората. Е, ако все пак се намери такъв, той сигурно също ще е по-обикновеничък или грозничък/пълничък, но пък тогава не се знае дали въпросната търсеща жена изобщо ще го отрази или ще си мечтае за онези по-якичките батки в залата. Това си е съвсем естествен биологичен подбор, заложен в нашите хормони. А при много хора е и глупост, за която сами са си виновни, защото от много голямо отсяване на хора в търсене на най-съвършения човек (който обикновено е много над нивото им), накрая остаряват сами.
 Има и един друг важен момент. Част от онези батки, а и много от мъжете по принцип, са с първично мислене тип "да ебнем нещо довечера" (съжалявам, че го пиша, но държа да се придържам към действително случващото се в живота) и така могат да завъртят главата на една по-скромна и неуверена жена, че тя да хлътне, да се размечтае (каквато е целта на този тип играчи) и да ѝ се стъжни животът след това. И така тя може да си бие автогол, защото след това хем ще е наранена, хем ще иска закрила и доверие, хем и подсъзнателно ще търси много добре сложен мъж (пренебрегвайки още повече нормалните мъже), защото ще си мисли, че може и друг такъв да си хване като наранилият я, но да е свестен или в краен случай тя да успее някак да го укроти. А такива филми няма.

 Както си пролича и от мнения в преходните страници (както и в много други теми, които съм чел тук преди), не са никак малко жените, които в момента са щастливо обвързани, а някои и вече майки, благодарение на запознанство в страници за запознанства. Обаче авторката на темата, въпреки липсата си на познанства и среда, предразполагаща към такива, сякаш предварително е с нагласата да отрича точно този начин за взаимно опознаване и последваща среща с подходящ за нея мъж. А не бива, защото (въпреки многото паплач там) никога не се знае откъде точно ще се случи да ти дойде късметът.

 Съветите от типа "Създавай нови приятелства, излизайте заедно и покрай тях ще намериш мъж!" също звучат добре "на хартия", но замислете се: Така лесно ли се създават нови приятелства в наши дни, когато повечето хора все бързат за нещо и има толкова случаи на разочаровани от приятелите си? Отлично знаете, че дори и да познавате групичка от хора, които излизат заедно (я на заведение, я на планинарство, я колоездене и т.н.), то в момента, в който спреш да се занимаваш с тази дейност, ти практически на момента биваш забравян(а) от тях, защото те продължават да си имат този интерес и си го следват неотлъчно цял живот. Освен това, хората мислят повече за себе си, по-малко склонни са към лесно допускане на непознати до личното си обкръжение. Ако за една отракана красавица, знаеща как да използва предимствата си, е много лесно да бъде "приета" в нова мъжка компания или от други жени като нея по взаимен интерес, не така стои въпросът с по-нормалните жени.

 Авторката поне има огромното предимство да е жена, а не мъж. Така лесно може да заговори някой симпатяга и е голяма вероятността той с усмивка да отклине и да завържат разговор. Но трябва да се отърси от истарялото схващане, че жената непременно трябва да "чака" до откат и все мъжете да идват наготово при нея. Който не проявява предприемчивост, няма на кого да се сърди, че нещата не му се получават на момента. Пак ще повторя мои думи от първото ми включване в темата: Ние, мъжете, не умеем да четем женски мисли. Трябва ни ясен и недвусмислен знак, действие от страна на жената, за да разберем, че тя има желание да се запознаем. Е, как ще стане, ако някоя жена само си стои отстрани, мълчи и чака? Все едно, в магазина продавачката сама да се сеща "Домати искате, нали? И кисело мляко." Ако не си отвориш устата, как ще знае какво мислиш и желаеш?

 Една позната наскоро се задоми, след като години наред отсяваше мъже и все не можеше да си хареса някой достатъчно добър за нея. Накрая се усети, че изпуска влака, защото не е първа младост (гони 40-те) и се хвана със свой съратник, когото от години е пренебрегвала и е бил буквално "невидим" за нея. И е доволна, че се реши на тази своя стъпка, защото човекът я обича истински и се раздава за нея, макар да не е пръв красавец или богаташ. Понякога щастието изниква точно оттам, откъдето не предполагаме или където сами пред себе си сме отричали да съществува.

Ама то и "Ходи тук, там, на фитнес/театър/Луната/другаде" звучи добре на хартия, но така просто увеличаваш количеството плява, от която трябва да отсяваш сено, а времето (1 ден) си е едно и също. Абсолютно нерационално използване на времето, с което разполагаш! За да има ефект, започваш да работиш по причината, а не по резултатите от следствието. Колкото и да е трудно, това е правилното, което трябва да се направи.

Палачът на красивата журналистка бе нейна крайна противоположност. Изнасилването може и да я гняв, завист, не само желание за похот. В реала наблюдавам,  как най- позитивните, честни и чисти хора привличат или страдат от техни антиподи. Може би злодея се изкушава именно от такива.Преди ме озадачаваше равнодушното отношение към жени с вулгарно облекло и отношение. Мъжкият отговор бе, че не желаят да се цапат с боклуци и ги избягват. Интересът бе именно към красивите, естествени момичета, които се държаха дистанцирано. Не можеш да предвидиш всички опасности или да си магнит за себеподобни душковци. Животът сервира изненади и при най - педантично изпипани ситуации или очаквания от познати хора.
Наскоро, след гурме с приятелки, реших да се прибера сама. (20,30ч) Център, осветен терен, камери, хора . Стандартно облекло, сако и панталон. На близо 100м от дома ми, ненадейно бързи крачки се изравниха с моите. Нецензурирана фраза и опит за допир. Идиотът усети няколко удара с метален клъч и избяга . Побягна, а аз смених маршрута рязко. Изведнъж се появиха няколко, дори не ги забелязах, от др.посока. Онзи беше с тях. Появи се жена с огромно куче и те дадоха кръгом. Момче от персонал на заведение ме изпрати. Опити за изнасилване съм имала в собствения си дом. Опити, не опит.

Много добре те разбрах. Но съм на друго мнение, дано все пак ти хрумва и тази хипотеза.  Аз съм "за" рандъм разпределението на събитията, не за причинно- следствената им връзка, която ние си натаманяваме, за да си рационализираме нещата, които ни се случват. "Ако (не) бях..."Най- малкото няма как да докажеш, че минавайки по друга пътека, нямаше да стане абсолютно същото, изходите с един и същ резултат не са на всеки км по един.

Ефектът на пеперудата, впрочем, е част от теорията на хаоса, която обаче се отнася основно за природни променливи (демек физични закони), за да може да стане математически модел, а не се прилага често за човешкото поведение, което не е предвидимо по този начин, нито е основен обект на този дял. Но да не задълбавам, че тука вече наистина може да доведе до неразбиране.

Е, ако говориш за филма, може. Все пак е фантастика.

Значи мъжете имате право донякъде, но според мен малко са потребителите, които съветват авторката да започне някакво занимание с цел единствено и само да си намери мъж. По-скоро болшинството казваме да си живее живота по интересен за нея начин, с което неминуемо ще си преплете пътищата и с интересни мъже. Аз конкретно ѝ дадох съвети съобразени с интересите, които е посочила, че вече има - книги, готварство и прочее.
Понеже стана въпрос за статистика кой се е запознал къде с мъж, аз съм се запознавала с някои от гаджетата си по следните начини: университет, общо хоби (спорт), случайно познанство по време на кафе с колеги (приседна един младеж-приятел на колега), приятелски сбирки по различни поводи (музикални събития, домашни гостувания, излизания), на които са присъствали приятели на приятелите. Като гледам около себе си, пак така се случват нещата - студентстване, работа, събития, приятелски сбирки. Така че не виждам защо да е губене на време да се подхранва социалния живот, разбира се в сферата на личните интереси. Сега, аз като обичам плажовете и не търпя студ, ясно е, че няма да се хвана зорлем в компанията на скиори, да кажем.
ПС Ходя от много години на фитнес и ми е направило впечатление, че когато в залата се появи нова мацка (говоря за прилично изглеждащо момиче, не изваяно, просто нормална жена дошла да се постегне), веднага я надушват батките и идват да ѝ "помагат".