Фентъзи и фантастика - 17

  • 15 363
  • 726
  •   1
Отговори
# 555
  • Мнения: 50 636
На мен при Бюджолд ми хареса точно липсата на зло. Нямаше голямо зло, дори атентата или злодеите от Джаксън Хол не бяха някакво голямо зло. Просто всеки си гледа интересите, а често и самият Майлс се оказва с хмм съмнителни действия. Фантастичният елемент също не е супер натрапен и водещ, ако щете и при Етан от Атон. Ми да, има четириръки и планета на мъжете Simple Smile, но техните проблеми са си съвсем обичайни.

# 556
  • България
  • Мнения: 6 844
Като споменахте "постен" - смятате ли, че може да има добър фентъзи или фантастичен сюжет без конфликт и елемент на насилие?
Ако съдя от собствения си опит с книгите от жанра - май не. Ако няма реална заплаха, историята не е достатъчно интересна.
Сигурно може, но не се сещам да съм чела.
Фентъзито ми е интересно, когато има битка между Доброто и Злото и Доброто побеждава. Героите са живи и щастливи и оттам нататък ги чакат рицарски турнири, балове, балади и други розови, скучни работи за четене. Smiley

# 557
  • Мнения: 41 690
Имах предвид Стар Уорс, да, вече не мога да го поправя. Когато започнаха новите, мислех, че имат потенциал, но вече се разочаровах и не мисля да гледам повече.

И аз предпочитам силните злодеи. Обаче и да не са прекалено силни - от онези, които оставят съдбата на героя да виси на косъм, избиват всичките му роднини и го оставят без нищо. Харесва ми и двете страни в спора да имат шанс и нещата да се балансират.

# 558
  • Майничка
  • Мнения: 13 778
Всичките без последната (Джентълмен Джоул) ....

За мен пък точно "Джентълмен Джоул" се вписа така органично в цялата концепция за изначално потивопоставяне и последващо туширане на различията ограничен свят-галактика, че направо ме размаза от кеф. Някак цялата тази история (и предистория) запълни точно фугите в изграждането на образите на Корделия и на Арал (включително и момента с рисунките му).

Виж, "Сделката на капитан Ворпатрил" си беше чиста дъвка - розова, прави яки балончета, но не пълни корема. Макар че епизода с потъването на сградата на ИмпСи кърти, особено отнесен към Иван, който обикновено се старае да не се набива  в очите. Такова театро би се очаквало по-скоро в орбитата на Майлс.

Аз харесвам и Толкин, и ХП, и всичко на Бюджолд (е, "Споделящият нож" ми е малко YA, ама карай, до Арлекин не докарва), да не говорим за Пратчет.
А в момента чета разни разкази на Сапковски и си признавам, че започвам да гледам със съвсем други очи и на "Вещер", който по принцип не ми е дори в топ 50 на любимите фантастики, може би защото съм бъркала, разглеждайки го като цялостна сага.

# 559
  • Мнения: 4 101
...
И аз предпочитам силните злодеи. Обаче и да не са прекалено силни - от онези, които оставят съдбата на героя да виси на косъм, избиват всичките му роднини и го оставят без нищо. Харесва ми и двете страни в спора да имат шанс и нещата да се балансират.
За злодеите съм на принципа ако ще е гарга, да е рошава. Злодеи със "сърце" и "възможност за разбирателство" не са ми по вкуса.

# 560
  • Мнения: 41 690
Ако ще са такива, възниква въпросът дали изобщо са злодеи. Може би са по-скоро антигерои - ако човекът има разумни цели, или ако си отмъщава за нещо от миналото (не съм против отмъщението, стига да е естетически издържано и да не преминава определени граници) и не е извратен или луд за връзване, може би просто има различна гледна точка. В такива ситуации се дразня повече на положителните персонажи, които ги третират като злодеи.

Друг въпрос за обсъждане - какво мислите за политкоректността в книгите?
По принцип я мразя, но понякога и мен ме дразни сексисткото отношение, особено в някои от старите класики.
Например в Дюн имаше доста кофти отношение към жените - Пол се оказва специален, защото е роден с дарби, които по принцип са женски и това му дава шанс "да натрие носа" на бинджезъритките.

И Фондацията - общо взето ми харесва, но не мога да се сетя и един заслужаващ внимание женски образ.

# 561
  • Мнения: 4 101

Друг въпрос за обсъждане - какво мислите за политкоректността в книгите?
По принцип я мразя, но понякога и мен ме дразни сексисткото отношение, особено в някои от старите класики.
Например в Дюн имаше доста кофти отношение към жените - Пол се оказва специален, защото е роден с дарби, които по принцип са женски и това му дава шанс "да натрие носа" на бинджезъритките.

И Фондацията - общо взето ми харесва, но не мога да се сетя и един заслужаващ внимание женски образ.
Политкоректност в книгите винаги е имало. През различните исторически периоди заклеймяваното и поощряването на определени размисли/поведение/схващания са се променяли в зависимост от нуждите на "силните на деня". Само едно малко примерче: Отело е негативен герой защото е черен, ама и по Шекспирово време на маврите и евреите се е гледало с недобро око. Ако беше бял, щяха да го съжаляват и да превъзнасят силната му любов към жена му. Дотолкова силна, че я утрепал от ревност.
За "Дюн" - Пол си беше слабак и мърльо, никаква не я свърши в крайна сметка. "Бин Джезърит" сами се прецакаха - заслепени, на всяка цена да получат безценния си мъжки екземпляр за размножаване, изтърваха контрола.  Шедам им беше в ръцете, Харконен им бяха в ръцете, Атреидите им бяха в ръцете и кво... предсказанието , че дъщеря на Владко ще е бабата на Куизъц Хадераха така им разпиля мозъците, че се насадиха на пачи Ица. Т.е. и мъжките, и женските персонажи са на равна нога по свършени глупости. Не е сексизъм.

# 562
  • Майничка
  • Мнения: 13 778
Не съм убедена, че Отело е негативен герой в пиесата на Шекспир, виж, трагичен серсем - да. Злодеят в чист вид е Яго.
А това, че е тъмничък, предполага (или поне е предполагало), че е по-първичен и податлив на страсти.

В "Дюн" пък положителни герои в чист вид няма.

# 563
  • Мнения: 41 690
Това с Отело не е политкоректност, по-скоро проява на стереотип и лично виждане на Шекспир, което не е било цензурирано (между другото, Укротяване на опърничавата е АДСКИ сексистка пиеса!).

Политкоректността, според мен, се проявява примерно в подобна ситуация: идва някой с власт и пари(представител на известно издателство или филмова компания), и казва на съответния автор/авторка: Искам да напишеш фентъзи трилогия, в която главният герой ще е (относително невзрачна) млада жена, за предпочитане цветнокожа и бисексуална, която да е по-силна, умна, способна от абсолютно всички същества от мъжки пол в сюжета и да им помогне да станат по-добри хора. Мъжете имат своето място в историята, но задължително трябва да са тъпички и скромни - ако имат някакво самочувствие, трябва бързо да осъзнаят, че това е грешно и да заемат слугинска позиция, може да има един-двама много по-красиви от главната героиня, които са лудо влюбени в нея, заради прекрасната й душа; ако има мъдрец, той задължително е от етническо малцинство, докато злодеят е рус, със сини очи и е от знатен произход.

Друг тип политкоректност от близкото минало - преди май съм ги споменавала - имаме доста български авторски приказки, в които аристократите са тюфлеци и не стават за нищо, принцесите са грозни и разглезени, а добрите селски моми и момци, са прекрасни вътрешно и външно. Това го има в най-различни творби от комунистическия период и е също толкова явна пропаганда, колкото и тази в американските книжки и филми. Дори в 13-тата годеница на принца, принцесата стана много по-привлекателна, след като се отказа от короната. 

# 564
  • Мнения: 4 101
Това с Отело не е политкоректност, по-скоро проява на стереотип и лично виждане на Шекспир, което не е било цензурирано
Точно политкоректност е - бяла жена не трябва да се омъжва за мавър/негър, щото ще го отнесе невинна. Има насаждане на определено изгодно за тогавашното общество схващане. Затова и липсата на цензура. Ако щеше да е само трагичен серсем, нищо не му пречеше да е бял.
Цитат
Политкоректността, според мен, се проявява примерно в подобна ситуация: идва някой с власт и пари(представител на известно издателство или филмова компания), и казва на съответния автор/авторка: Искам да напишеш фентъзи трилогия, в която главният герой ще е (относително невзрачна) млада жена, за предпочитане цветнокожа и бисексуална, която да е по-силна, умна, способна от абсолютно всички същества от мъжки пол в сюжета и да им помогне да станат по-добри хора. Мъжете имат своето място в историята, но задължително трябва да са тъпички и скромни - ако имат някакво самочувствие, трябва бързо да осъзнаят, че това е грешно и да заемат слугинска позиция, може да има един-двама много по-красиви от главната героиня, които са лудо влюбени в нея, заради прекрасната й душа; ако има мъдрец, той задължително е от етническо малцинство, докато злодеят е рус, със сини очи и е от знатен произход.

Друг тип политкоректност от близкото минало - преди май съм ги споменавала - имаме доста български авторски приказки, в които аристократите са тюфлеци и не стават за нищо, принцесите са грозни и разглезени, а добрите селски моми и момци, са прекрасни вътрешно и външно. Това го има в най-различни творби от комунистическия период и е също толкова явна пропаганда, колкото и тази в американските книжки и филми. Дори в 13-тата годеница на принца, принцесата стана много по-привлекателна, след като се отказа от короната. 

Ми нали това пиша - всяко време си има своята политкоректност. Сега са на мода върлия феминизъм и хомосексуалните двойки/тройки и прочие от всякакъв пол.

# 565
  • Мнения: 41 690
Но какъв е смисълът да предупреждават белите жени, ако това не е проблем в обществото? Едва ли е имало чак толкова много маври, които да искат да се оженят за англичанки...
При днешните войни за социална справедливост е чиста политика - уж либералите ги подкрепят, а всеки, който не ги подкрепя или е за Тръмп, или е дивак от изостанала страна (т.е. ние). Поне те така виждат нещата...

П.п. всъщност не съм сигурна каква е била политическата ситуация по времето на Шекспир - може да има нещо, което пропускам.

# 566
  • Мнения: 4 101
Но какъв е смисълът да предупреждават белите жени, ако това не е проблем в обществото? Едва ли е имало чак толкова много маври, които да искат да се оженят за англичанки...
Не са англичани и не са бели.
Цитат
При днешните войни за социална справедливост е чиста политика - уж либералите ги подкрепят, а всеки, който не ги подкрепя или е за Тръмп, или е дивак от изостанала страна (т.е. ние). Поне те така виждат нещата...
Заради парите е, не заради политика или идеали.
Цитат
П.п. всъщност не съм сигурна каква е била политическата ситуация по времето на Шекспир - може да има нещо, което пропускам.
Утвърждаване законното владичество на Елизабет І след смяната на няколко крале и кралици, някои устискали на престола само седмици/месеци. Опит за международна изолация. Разправии с папата и Франция. Шотландците и те не остават по назад. Претенциите на Испания (а там маври много Wink ) към английския трон. Разгромяването на испанската армада от Дрейк. Същевременно наплив на доста чужденци от изтока, заради по-разрастналата се търговия. Пренаписване на историята и достиженията на предишните управляващи в съвременно-македонски стил. Нещо подобно на сегашното време. При относително свободно и уверено в себе си общество, опасността от възникване на анархичен модел, обхващаш впоследствие голяма част от населението е висока. Затова се определят стойности на политкоректност.

# 567
  • Мнения: 41 690
Добре ме поправяш - наистина допуснах фактологична грешка, обаче италианците и испанците са бели. Wink Някои от арабите също са бели, както и някои латиноамериканци. По принцип "бял" е условно наименование на представител на кавказката или европеидната раса.
Не е задължително да са синеоки и с червеникаво-розова кожа, за да са бели.

Не знам дали е само заради пари - те напоследък губят пари - виж какво се случва със Стар Уорс, а скоро - и с Марвел. Такава упорита пропаганда трябва да има по-дълбоки корени...

# 568
  • Мнения: 4 101
Добре ме поправяш - наистина допуснах фактологична грешка, обаче италианците и испанците са бели. Wink Някои от арабите също са бели, както и някои латиноамериканци. По принцип "бял" е условно наименование на представител на кавказката или европеидната раса.
Не е задължително да са синеоки и с червеникаво-розова кожа, за да са бели.
Акцентът е върху англичани, а после върху бели.
Скрит текст:
Не отчиташ историческия багаж и тогавашната геополитическа обстановка. Англичаните не се осъзнават като пъпа на света Wink през 1066 година. Близо 400 години след това продължават да се джафкат. Но се случва една късметлийска линия добри управляващи с визия за бъдещето -  Хенри V,  Едуард ІV, Ричард ІІІ, Хенри VІІ, Елизабет І (Хенри VІІІ покрай женичките си успява да отърве Антлия от папска зависимост, но като администратор и владетел е провал) и получаваш нация, която се гордее със себе си.
Като се изключат историческите пиеси и сонетите, всичко останало от творчеството на Шекспир е или фентъзи, или действието се развива някъде другаде, но не в Англия - значи може спокойно да се пробутва всичко политкоректно.

Цитат
Не знам дали е само заради пари - те напоследък губят пари - виж какво се случва със Стар Уорс, а скоро - и с Марвел. Такава упорита пропаганда трябва да има по-дълбоки корени...
Нищо не губят - продълженията са боклуци, но пак носят пари и чудесТно отвличат вниманието от истинските проблеми.

# 569
  • Мнения: 6 292

Политкоректността, според мен, се проявява примерно в подобна ситуация: идва някой с власт и пари(представител на известно издателство или филмова компания), и казва на съответния автор/авторка: Искам да напишеш фентъзи трилогия, в която главният герой ще е (относително невзрачна) млада жена, за предпочитане цветнокожа и бисексуална, която да е по-силна, умна, способна от абсолютно всички същества от мъжки пол в сюжета и да им помогне да станат по-добри хора.
Веднага се сещам за "Деца от кръв и кости", млада чернокожа, която се вдига на бунт срещу белите. Така и не разбрах дали е бисексуална, защото зарязах книгата бързо. Така ме вбеси, че ако беше моя щях да я накъсам на парченца.В "Пустинното копие" на Брет точно това ме издразни. Няма значение, че са изнасилвачи и убийци, хора са трябва да ги лекуваме щом са ранени или болни. Пристигат при тях тълпи от бежанци, които разказват какво се е случило при нападението на красианците, но слухове било.

Общи условия

Активация на акаунт