Не сме много по рисковете – ние, българите. Сигурно защото доста дълги години не успяваме да видим сигурност и предвидимост в държавата ни. Разбирането за риска е важно при финансовите решения, защото в тази сфера движението на цената на парите зависи от риска. А дали всички виждаме едно и също като рисково и безрисково? Дали не се случва често емоциите ни да слагат етикет „безрисково“ на нещо, в което влагаме надежда, но не сме се вгледали прагматично в рисковете му? А наричаме рискови нещата, които просто не познаваме?  
Разнообразието на финансови продукти в България, които могат да впрегнат в работа спестяванията на хората, за да осигурят активи за бъдещето, все още не са добре познати и разработени. Те изискват някакви основни знания все пак, за да се направи избор. Това се случва в развитите икономики от повече от век. При нас обаче, вместо да се ползват предвидимите начини за постигане на финансова сигурност, по-популярно е да се „инвестира“ в надежда за късмет.

Най-популярната инвестиция
Българинът е консервативен, ако погледнем по сумата на депозитите, която по данни от март 2019 г. е 52.4 млрд. лв. въпреки ниските нива на лихвите и разходите за данък и такси. В същото време ние сме същите, които в хазарта и лотариите не виждаме риск, а възможност за късмет. Проучване от април 2018 г., проведено от "Галъп", показва, че 57% от българите участват в някакъв вид хазартна дейност под формата на лотарийни игри и България има втората по големина хазартна индустрия в Европейския съюз след Малта. 3 милиона българи участват в лотариите, като 300 000 от тях са казали, че го правят редовно, макар че 86% никога не са печелили нищо. През 2017 г. са продадени 100 млн. талона за търкане в държава с под 7 милиона население (по данни на в. „Капитал“).
Всеки има право да прави каквото иска с парите си – това обикновено ще си кажем всички и то е така. Но дали избира какво да прави с тях информирано?

Какво могат да направят 2 лв. на ден по предвидимия начин?
Когато си купуваме талончета с надежда за големите пари, обикновено си казваме, че разходът от 2 лв. на ден е незначителен. Забравяме, че шансът от тези 2 лв. да се спечели голяма сума е от 1 на шестцифрено число и повече.
Само че какво се получава на практика с незначителния разход:
•   2 лв. на ден представляват 60 лв. на месец.
•   В случая с вложение в надежда за печалби, те представляват загуба от 60 лв. на месец или 720 лв. на година, или 3 600 лв. за 5 години. Напълно предвидима „безрискова“ загуба.

Вместо да представляват загуба, могат да влязат в работа:
•   Ако 60 лв. на месец се влагат в спестовно планиране при нисък риск, след 5 години към събраните 3 600 лв. ще има допълнени 238 лв., които са дошли без нищо да правим (изчислено по данни за доходност от консервативен фонд за последните 5 години и прогноза за спестовен план с нисък риск от 2.5%).
•   Ако периодът е 10 години, ще има 8 187 лв., от които 787 лв. са чист доход към спестяваната основна сума от 7 400 лв.
Някой ще каже: „Малко са!“. А минус 3 600 или минус 7 400?  
В следващия материал ще разкажем кое е безрисково при финансовите продукти и какво представлява ниският риск.
Употребените данни за доход при нисък риск са от спестовни планове на ЕЛАНА Фонд Мениджмънт – доходността е формирана средногодишно от консервативен фонд за последните 5 години (2013 – 2018 г.) по данни на БАУД.


Дисклеймър: Информираме настоящите и потенциални инвеститори, че стойността на финансовите инструменти и доходът от тях може да се понижат. Не се гарантират печалби и съществува риск за инвеститорите да не си възстановят пълния размер на вложените средства. Инвестициите във взаимни фондове, както и инвестициите на самия фонд не са гарантирани от гаранционен фонд или с друг вид гаранция. Всеки работен ден инвеститорите могат да получат документа с ключова информация, проспекта, правилата/устава на КИС в офисите на ЕЛАНА Фонд Мениджмънт, както и на www.elana.net.

Включете се в консултативната ни тема, където можете да зададете всички свои въпроси!

Последна редакция: чт, 09 май 2019, 14:10 от Адри́