Любители на кучета - 93

В какъв район е захвърлен? Да не е изгубен ловджия? Не, че не ги натирват, ако не стават за лов, но може и да е чипиран, ако е добре гледан, не знам.. Аз си имам афинитет към ловджийчета, много ми става гадно като видя някое по улиците да скитори..

Мъчно ми е като ви чета последните страници. И за барака, и за Ласи. Не мога да помогна и ми е криво да пиша просто така.

Despicable - поне на теб да раздам малко акъли.  Работете вкъщи с Херо. Играйте игри, в които фокусът да е в човека, теб или мъжа ти. Извиквания и веднага награда като се отзове. Идване до вас - пак награда. Сядане и изчакване да свършите нещо - награда. Всичко това придружено с бурна емоционална реакция на радост, която кучето да чуе, види и усети. Ще изглеждате нелепо, като клоуни, но то вижда, че близостта до вас е равна на награда. С месеците това ще се натрупва и пренесено навън сред дразнителите, вие ще останете във фокуса. Виждате куче отдалеч, още преди Херо да реагира, го придърпвате към вас - награда. На това се учим и ние сега с Швепса. Трудно ми е, с много непостоянство в поведението му, в послушанието му и твърде променлив успех в обръщането на фокуса към мен, но ще стане. Знам го и не се отказвам. И вече съм по-спокойна, когато сме навън. Да, на повод е, не го пускам тези дни, защото си е настъпал ушите и не слуша, но вчера при две провокации от негова страна, първо показах, че това не е правилно, и второ - в момента, в който се успокои последва награда. При третото разминаване успя само да изръмжи и го приземих да седне близо до кучето /то си беше до стопанина на една пейка/, но с фокус в мен. Не допуснах да стане кавга. Успокоихме се, наглезихме се  и си тръгнахме спокойни. С разтоварена от емоции кофа. Тинейджърите са така. Това е най-трудният период при мъжките млади кучета. В момента мозъкът им е в макарите.

Лабрекс явно не е оправдало ловджийски очаквания на някой идиот. А пък Рекс е страхотно старче.. пу пу все такъв да е 🤗
Тонка хубаво е, че сте си намерили местенце на което Харли да остава при нужда. Радвам се на кучешки хотели, които са направени с обич към животните, а не с основна идея печалба. То си му и личеше на Харльо, че му харесва там.
amy_nka дано е някакво временно неразположението на Ласи. Дано успееш да го заведеш на преглед. За “стопанина му” думи нямам. Чудя се тия хора сърца нямат ли, не знаят ли що е то състрадателност.. Писнало ми е от такива индивиди и в моето обкръжение. Кой знае за колко изтрещяла ме мислят като ме гледат с хапове и торби с ядене за клетниците които обгрижвам. Вчера една колежка прави коментар пред мен за едно от кучетата на базата ни, “ти поне не си проскубано”.. ей голяма смотла е. А то проскубаното според нея куче от всичките там е едно, което кма голям тумор или нещо подобно на гърба и там козинка няма а само стърчи по някой косъм. То бива да си прост, ама поне си мълчи. 🙄
Трапезица в групата наистина помощ не се отказва. Всеки, който работи с кучето си и стигне до задънена улица може да се допита какво да предприеме и винаги ще му отговорят и упътят. Разбирам админите, когато някой не полага усилия да се ядосват, че чакат хората на готово с щракване на пръсти да промени кучето им, което те са изтървали във времето.
despicable аз мислех, че това за котката е някаква шега. Даже не четох коментарите. Гледала съм няколко котки и то там си е до характер на самата животинка и не подлежи на никакви обучение. 😂

Тази сутрин бях при Ласи, преди да заведа Мисата на кастрация. Беше буден, дойде до оградата, изправи се на задни лапи, полая ми, поскара ми се - от тона като че ли по-добре ми се стори. Изяде един кауфландски салам, имаше апетит. След това се прибра отново под покривчето и легна. Явно още му е лошо...

Снимки от днес сутринта:







Ето и едно видео: https://photos.app.goo.gl/guGLnb7w3xxhTWcK6

До сега не съм го снимала извън оградата, защото няма как да нося телефон с мен по време на разходките - той винаги тича и аз тичам заедно с него. За 14-годишно, мога да кажа само пу-пу! Но нещо му има... Тая сутрин като оставих котката в клиниката, ветката беше в операция, не можах да говоря нищо с нея. След мен дойде още народ и тях ги записа. Просто няма никакви шансове Ласи да бъде прегледан днес... В събота и неделя нямаме вет. Дано до понеделник да се оправят нещата... Иначе, от мен яде фенери и салам. От кучешки вируси грам не разбирам, не знам сипмтомите на какво може да са...

Може ли да е хванал някой вирус от бездомно куче от подушване? Не знам как е при кучетата, при котките вирусите се предават от пиене на заразена вода и ядене на заразена храна, както и от контакт със заразени изпражнения. При кучетата как става заразяването? А, Ласи едва ли е ваксиниран...

За 14-годишен изглежда просто чудесно. Симптомите може да са от много неща, без преглед само може да гадаем какво му е. Ако бях аз бих давала доксициклин по една таблетка на ден. На моите бездомници така процедирам, защото някои няма как да заведа на преглед, че едните са в чужбинско, а има и една девойка в полето, която не дава да я докосна и при нея само с упояване ако се налага. За да в кастрирам една седмица я дебнехме с човек от приюта със стрелички, за да може да я хванем и заведем за операция. Добре, че се отзова, защото нищо друго не подейства.. нито капани, нито транквилин.
При нас от сутринта вали. Макс направи две крачки от входа и като го намокри дъжда се прибра. Втория опит беле след час след като намаля дъжда и успяхме да обиколим близкия парк, ама само препикваше. Голямата работа май си я пази за сухо време 😂😂 Продължава да вали, а той спи като пън. Дано за вечерната разходка поспре дъжда, че да се изходи гадината.

Сиви, ше си умра с тия принцове и принцеси. Тара снощи голямата работа си я запази за днес, с идеята, че ще е сухо времето, ама ей на- при нас също вали, та се прежали след 40 минутно обикаляне на мократа поляна в ранни зори.

Начии, бях се притеснила, че на Рея нещо не и е наред. Пишкането криво-ляво, ама акането е голям зор.
Като почне да подбира, дасе чуди. Клекне, заеме поза, размисли и заобикаля пак. Така по четири пъти се е кумила и се е отказвала. И това на нейните си места, ако е на непознато, чака да тръгне да излиза вече самоси и тогава се наканва.
Дъжд не ни пречи.

Боже, пък ако е някъде на кално пристъпва от лапа на лапа, все едно я е гнус да стъпва, остави ти работа да върши.. Започнах да я водя на язовира почти на всяко излизане и сега, когато не успявам, така се куми да свърши нещо, като че я карам нещо супер забранено да направи..

2 ч през нощта, а Кари не спираше да дъвче тази играчка... Толкова е досадна, но и толкова сладка. Как да й се скараш..

Днес пътувах и сега с такова удоволствие си чета темичката, първо нея отворих.
Хибискус, не знам къде е бил досега, тия, дето ловят и кастрират кучета явно са го пуснали в нашия квартал. С щипка на ухото беше, кастриран предполагам. Хващаха едни други от нашите, тях върнаха и вероятно с тях са оставили и барачето. Просто по едно и също време се появиха. Не знам натирен, изгубен….какъв е. Но е много дружелюбен, още първата вечер се приближи към нас с Рекс, завъртя опашчица, моят муцун и той на мъж се направи, поизръмжа един-два пъти, но онова си креташе след нас без да ни досажда. Ние спрем и то спре, тръгнем, и то тръгне. Взеха да го хранят строители, санираха блок по програма, даже легълце му бяха сложили от някакви плоскости, но на третия ден някой го махна. Все има такива, дето нещо им пречи. Строителите си заминаха, то си остана, спи на тревата. Храни се по кофите, но пък там, където спи, винаги има три-четири кутийки, явно му носят храна хората, а той ходи при всеки, който мине покрай него. Милват го, някой даже му позволяват да се катери по тях с предни лапки, гледам го на разходките ни. Като завали дъжд изчезва, не знам къде се крие, не ми е попадал, някъде ходи. Иначе обикаля квартала, самичък си ходи, защото имаме и глутници, не се е присъединил. Като го видя при хора все си мисля а, дано някой си го прибере, хубаво кученце е, но не е много младо.
`ТуиГ , това е най-гадното, не можеш да помогнеш, а те ръчка отвътре…..та чак виновна се чувствам. Храна му нося и аз понякога и това е.
Sivi, 10х, чак се разхилих на старчето! На мен езикът не ми се обръща така да го нарека, просто допреди месец някъде, може вече и малко повече да е, нищо му нямаше. Докато не стана това със залитането, дезориентацията, невъзможността сам да се храни. Сега върви обратен процес, съвсем явно се възстановява, сам си омита паничката, не го храня вече от ръка, единственото остава все още слабостта в задните крачета, като стои на едно място, не винаги, но леко му се подгъват. Вървим ли, няма никакъв проблем. Спрях му и превикокса, няма разлика във вървежа му с него и без него, така сме за сега, по нататък ще видим. Нещо изкара, инсулт, вестибуларен синдром, старческа деменция……не знам, близки са симптомите, няма точна диагноза. Много се стресира в клиниката, на шейна го тегля, направо ме е страх да не му стане нещо. Даже вет се смееше, вика ми не го води, ще му стане нещо, после ще ни изтрепеш. Ходя и разказвам на докторите.... Може би вече четвърти/пети ден няма промяна, преди беше на моменти, ту му по-добре и аз обнадеждена, ту пак нещо му се вгледам и овеся нос. Гледам да му е спокойно, да си хапва, контролирано, щот той си е с голям апетит и взех да му давам повече от забранените – хапва кренвирши, баници (много ги обича), наденица някаква му купувах. Дядото на ММ хапваше забранената му свинска сланинка и ме разсмиваше, за себе си казваше: „като ще мре конят, барем назобен да е!“, та и аз, посвалих ограниченията.
За Ласи, да видим amy_nka какво ще напише пак, дано се освества, държеливи са душиците.

Khaleesi_, кукличка си имаш ти!

Малей, който ще ме чете да му мисли, ферман изписах, на негова отговорност...

Идвам от Ласи. Въобще не пожела да излезе от бърлогата. Влезнах аз при него. Изяде още един салам, но искаше от ръка да яде. Много гадно изскимтя, едно такова дълго и тежко, все едно ми говори като човек, че му е тежко.
Днеска имах и проблем с въпросната Миса, която заведох на кастрация. Обадиха ми се да си я прибера, че нямали да я кастрират. Оказа се, че изпочупила половината ветеринарен кабинет. Нахапала ветеринарката (много гадно)... Като отидох, се опитваха да я извадят от зад един шкаф... Ужас... Като я видях къде се е навряла и то с вече замъглен поглед от една първоначална доза упойка... Ветката ми вика "взимай я и я слагай на масата". Оле, няма да ви разправям как дочаках да приключи операцията. Та по време на операцията още една изненада - Миската бременна и то 8 грозденца имало. Викам как е възможно? Котка да носи не 4, ами 8 бебета в корема си?! Че кога е успяла да забременее, при положение, че малките й са на месец и половина? Като направим сметки излиза, че 10 дена след като е родила е забременяла. Ох... Душата ми излезе днеска от притеснение.  Трябваше да ме успокояват в клиниката...  Говорих и за Ласи. Ветката каза, че така само по тия симптоми не може да даде мнение. Обясних й и за стопанина... Ако до понеделник няма подобрение, в понеделник ще гледам да й го заведа (въпреки, че се чудя как ще стане това, ако той не поиска да излезе от бърлогата). Ако до понеделник няма подобрение, ония келеш ще трябва да ме чуе и да осигури поне транспорта!

Баракчо трябва да го преименувате на Рошко Обама.

Добро утро с моите най-малки момчета.

Как небрежно си е сложил лапичката.

Понякога се чудя как кучето го търпи.Като го почне да го драчи, стиска , той милия го търпи и все в него се вре.Сега най-новота им игра е с нърфган
Сашо го стреля той тича да се крие.Направил го е мишена.И както казва Сашо от обичане го драчи.

И у нас е така. Любовта се изразява в мачкане, целуване и разнасяне. Роузи бяга като види детето да се запътва към нея.