На левия паспорт не пише "Хатисе", а по-скоро "Хатидже" (Hatice) - буквата "с" е турското "дж").
Притежателите на двата паспорта са женени ("evli".





. И това го мислиш сега, след като е дадена насока и имаме информация. Но можеше и да е друго...от къде знаеш, че нямаше хората на лихваря да го убият в ареста или отново прокурорът да вземе само техните твърдения, какво като се е предал. Няма гаранция, че и да беше се предал, щеше да оцелее и да бъде със Зюлейха. Нея също можеха да я убият или да я изнасилят и пребият(подобно на майстора) или да я отвлекат за отмъщение. Никой не може да каже със сигурност какво би било, можеше и да е много по-лошо. Ако Зюлейха не беше излъгала, че са брат и сестра, сега също можеше да е с Йълмаз и да си гледат малкия Йълмаз. Ако Зюлейха беше казала на Йълмаз истинската причина, поради която иска да се махнат от имението, всичко щеше да е друго, ако тя беше казала, че Демир я ухажва, ако беше казала, че е бременна, ако беше казала на Йълмаз, че снимката му е във вестника при издирването и т.н. Не е само Йълмаз...
.
. Обвиняваше я, че не го разбира, че не се държи на положение, че не го обича, че застрашавала честта му. Странно, че не си отразила тези моменти.
А той щото пък прави нейния живот песен. Щеше да си отиде от този свят тя и то по собствено желание, само и само да избегне ада, в който я накараха да живее...Правят живота й не само черен, но невъзможен за нормалната психика.

странно ми е, че се приемат всякакви сценарии, извън показаното в сериала, за да се критикува и оценява негативно поведението на Йълмаз, но не се приема, че Зюлейха би могла да направи друго. Защо да е нямала друга възможност да спаси Йълмаз? Показаха как тя отиде до полицейския участък да види Йълмаз и се държаха за ръце през решетките. Можеше да иде на входа и да обясни, че е свидетелка на убийството и иска да даде показания. Защо не го направи, като толкова иска да спаси живота на Йълмаз? Поне да даде показания, които да бъдат разгледани от прокурора в Истанбул. Нали обсъждаме поведението на героите, какво не са направили или какво не са сторили правилно. Значи, Зюлейха можеше да приеме предложението на Хюнкяр, да се съгласи на брак с Демир, който успя да се срещне с Йълмаз, но Зюлейха дори не направи никакво усилие да се присъедини в това свиждане на затворника и да използва факта, че Демир не знае за тях. Имаше достатъчно време да се окопити и да реши как да действа и какво точно да прави. Какво по лесно от това да помоли да иде да види батко си и да говори с него насаме преди Демир и съответно да се уговорят нещо или да вземат някакво решение. 



разбирам те, но не мога да се абстрахирам от човешкото, което носят героите. Още повече, бях го коментирала вече, няма еднозначна оценка и правилен или меродавен отговор за това кой повече и по-силно обича - този, който се бори за своята любов чрез насилствени средства или този, който потиска любовта си и не я следва. Всеки подход има своята характеристика, в зависимост от човека, преживяванията му, емоциите и темперамента. Демир още в началото знаеше, че се жени за жена, която не го обича и не само това...тази жена обича друг мъж. Демир още в самото начало е бил подготвен, че битката ще е дълга и трудна и е бил готов емоционално и психически. Да, някои неща го изненадаха, но като цяло основата на нагласата му си остава непроменена и точно за това той следва своята любов, защото още така го е замислил в самото начало. Изненадаха го неотстъпчивостта на Зюлейха и появата на Йълмаз. Демир си мислеше, че Зюлейха ще ахне и охне по скъпите вещи, властта и богатството и ще му "падне" в краката, а Йълмаз ще си гние в затвора. Случилото се го разтърси, но основата на нагласата му даде сила, подкрепена и от законните му преимущества като съпруг. Видяхме как бързо реагира Демир на тези изненади, реагира с агресия - веднага нае убиец за Йълмаз, а Зюлейха я удари, крещеше й, заплашваше я с рязане на пръсти, а после й отне най-скъпото, за да я пречупи. Демир беше много по-подготвен за случващото се. Знаеше всичко за Зюлейха, дори и за бременността и, разбра и относително рано за амнистията, за да предприеме мерки. Т.е това, което искам да кажа е, че Демировото аз не го определям като геройство или свръх любов или някаква сила...той беше подготвен и имаше необходимата информация за всичко предварително, за да обмисли действията си. Разбира се, много неща му се струпаха и на него на главата, но всичко свързано със Зюлейха той реализира по предварително подготвен план и с информация, която е имал още в началото.Той много добре знае, какво е важно за Зюлейха, какво би направила и как би реагирала и така той предугаждаше развитието на нещата и предприемаше обмислено своята реакция. За разлика от него Йълмаз не разполагаше с почти никаква подготовка за това, което му се случи във всяко едно отношение; Йълмаз нямаше и все още няма почти никаква информация за станалото. Информацията е оръжие и предопределя правилното поведение и правилния подход в даден конфликт. На Демир не му се налагаше да предполага, да свързва неща, да налучква...той знаеше и с това си знание, той вече обмислено и информирано действаше. Точно за това действията на Демир изглеждат хармонични, последователни и стабилни, защото за него дори и изненадите възникваха за време, в което той имаше възможност да реагира. Именно информацията и знанието му по всички въпроси от интерес помогнаха да попречи на Зюлейха да се види с Йълмаз в затвора и да очаква Йълмаз в чифлика след амнистията, именно подготвеността и властта попречиха и на кореспонденцията между двамата. Ако Йълмаз и Зюлейха имаха поне една възможност да се видят и да синхронизират поведение, да си разкажат нещата и да се изяснят, борбата на Демир щеше да бъде друга - много по-тежка и трудна. Точно там е разликата с Йълмаз, който не притежава това силно оръжие - информация и предварително знание на нещата. Лесно ни е на нас от страни да казваме - ами да свърже, да анализира, да предугади...но реално погледнато, той няма как да направи това. И за последно казвам моето мнение: Йълмаз няма причина да не вярва на думите на Зюлейха, ако не знае поне нещичко, защо Зюлейха би го лъгала за такива неща и то, всеки път, когато се видят. Йълмаз би очаквал и че Саббахатин ще му каже истината, защо Саббахатин би излъгал или премълчавал, ако имаше нещо друго. Толкова пъти спасява живота му, близки са и Йълмаз вярва, че ако има нещо различно, то Саббахатин би му казал и то отдавна. Ако е имало някаква насилие преди брака, Назира не би отрекла.




