Изпитвам страст към друг

Ти нямаш теза, пич.
За да има контратеза. Знаеш ли какво е проекция изобщо?
Башвайки синдрома на по- зелената трева, се опитваш да уеднаквиш стандартите, всъщност. Което пък е в рязко противоречие с негодуванието от калъпите. Не всеки гони перфектността, просто някои хора са наясно с какво могат да живеят и с какво не. И сменят. Проблем ли е? Не мисля.
Това изцяло в контекста на развитите от теб принципни монолози, все още смятам авторката за крайно заблудена.

Същата работа както и дотук: понеже не разбираме тезата, следва “Ти нямаш теза”. Хайде, понеже имам добро сърце, ще ти я напиша с думи прости:

Основната грешка, която правят хората е, че когато в един момент им се стори, дето във връзката/брака има твърде много липси или твърде много минуси (т.е. липсва ми нещо и нещо у другия не ме кефи), тогава решават да отидат на тучната полянка на съседа. Ама ей така, за постоянно. И отебават набор от положителни качества у досегашния партньор, които много им пасват всъщност. Ама понеже и липсите/компромисите са станали твърде много, а на хоризонта се е появил някой, който има плюсове там, където досегашният ни партньор има минуси, решаваме да скочим на новия клон. И скоро (или  след повечко време) откриваме, че на новия клон сме “кацнали” на други проблеми, други липси и трябва да правим други компромиси. След това се появява трети на хоризонта, с плюсове там, където първите двама са имали минуси... И скачаме пак. Стана ли ясна картинката? Или още да ти мултиплицирам схемата?

Това е грешката в модела на серийната не-моногамност. Понеже хората в 90% от случаите не са наясно с емоциите си, мисълта да вземат/позволят на партньора да вземе от моравата на съседа каквото са си харесали там и после да си се върнат при тях, е неприемлива изначално. Защото, както вече споменах два пъти, арогантността на “Аз трябва да съм му/ѝ достатъчен” е кривата основа, на която се градят връзките масово.

Така кристално ясна ли е тезата, или да я кажа по трети начин?

Ясна е и така написана, съм съгласна с нея, но отчитам и конкрерните случаи.
Ще имаш много по- успешни диалози, ако спреш да 'говориш' снизходително на хората срещу теб.

Да разбирам, че защитаваш това хората вместо да скачат от клон на клон да си стоят на клона, но "да позволят на партньора да вземе от моравата на съседа, каквото са си харесали там и после да си се върнат при тях"? Започваш изречението с "понеже хората в 90% от случаите не са наясно с емоциите си". Това означава ли, че според теб, ако хората са наясно с емоциите си, тази мисъл би станала приемлива?

@Catcher

Не изключвам да съм склонен към известна язвителност, когато се държат по подобен начин с мен или когато опитват да ми изопачават думите или да ми прилагат (съзнателно или не) номера от сферата на диалектиката. Но дотам. Не прибягвам до обиди или персонални нападки. Докато към мен - често се случва.

Мислех да редактирам поста с две неща, но ще ги добавя тук.

Освен нежеланието да анализират собствените си емоции, повечето хора проявяват и странна "криза на приоритетите", особено в момент, в който се чувстват наранени (което може да е следствие от това с емоциите). Изведнъж приоритети от рода на "да е добър баща и любящ съпруг, да помага в домакинството" (примерно) стават маловажни на фона на "къде си го слага".

@hipoteza

Точно така. Именно това твърдя. Което не означава, че това е решението за всички. Някои хора чисто и просто са моногамно устроени. Както и други - не са. Но поради една или друга причина са решили да играят този театър. С по-други думи: нито моногамността, нито полигамността са за всекиго и не е нужно да бъдат. И е идеално, когато се съберат моногамен с моногамен партньор. Познавам такива, щастливи са.

Като изключим факта, че се приемам за моногамен човек и звучи кофти прескачането до съседа (буквално и преносно) тезата ти обяснява защо някои хора системно си изневеряват, но са щастливи един с друг, твърдят, че нищо лошо не могат да кажат за партньора си и така си живеят до края на живота си без да се разделят. Други са си верни и емоциално, и физически, и аз вярвам в това. Трети коренно се различават в мисленето си и са нещастни един с друг - единият смята че дори да сънуваш мокри сънища с друг човек е изневяра, а другият смята, че щом се прибира вкъщи и носи пари, има право да бодне нещо странично.

Горе-долу покри всички варианти. Този, в който аз вярвам, изключва изневярата. Всеки от партньорите е наясно какво прави "другарчето" тая вечер... Както и всеки от партньорите е наясно, че тези прескачаня да по-зелената морава нямат нищо общо с неговото собствено върховенство в основната връзка. Тогава изневяра няма, всичко е на масата. Но за да се случи това, двамата партньори (или колкото там са решили да са в основната връзка) трябва първо да са наясно с емоциите си и след това - да не спират да комуникират помежду си. Не само хубавите неща - притесненията също. Най-вече тях.

Разбира се всеки е различен. Затова ще говоря за себе си  - прескачането до съседната ливада веднага ще постави върховенството ми под съмнение, колкото и партньорът ми да ме убеждава, че не е така. Да не говорим, че титлата ми веднага може да бъде сменена - основната връзка днес може да стане бивша връзка утре. Трябва си здраво дупе и абсолютна липса на комплекси и съмнения в себе си, за да оставиш някой да прескача и да не подлагаш на съмнение, че ще се върне при теб. Да не намесвам социокултурните фактори и как се е набило в главата на хората какво значи семейство, здравословна връзка и т.н. и колкото и да ни се иска повечето не можем да избягаме от тях. Всеки се опитва все пак да е като останалите. Не размахваш факта, че обичаш да те душат или че мъжът ти се облича като жена, когато спите заедно.

А можеше авторката да бодне гинеколога без никой нищо да разбере, и после сама да си реши ще си пази ли дългогодишния приятел(се пак деца няма) или ще търси някой с права пишка.

Е, добре де, ама може и да я е харесАл гинеколога. Защо пък не? То и т са хора, и те семейства имат, без значение какво гледат по цял ден...

А гинеколога някой питал ли го е иска ли, не иска ли? Или щом й се е усмихнал значи иска да я бодне.

Мда,три страници писаници за достойнство,чест,отговорност и т.н За да разберем накрая,че можем да прескачаме до ливадата на съседа,а и на други,но и да не забравяме,че трябва накрая да си се върнем на нашата си такава(защото тя е не по-малко зелена от на другите)-ни лук яли,ни трева пасли!
Ето на това му казвам аз калъп!

Именно. Затова говоря за самоанализ (ако изобщо има желание у партньорите да пробват някаква версия на не-моногамност във връзката си): чрез него се достига до много истини, най-вече за самия себе си. А дори и без опити за не-моногамност: само заради болезнени прояви на ревност (виждаме всеки ден нови истории за такива във форума) си струва човек да се опита да "разглоби" емоцията, за да види какво стои зад нея. Защото ревността сама по себе си не е нищо. Зад нея има някаква несигурност, страх, някакви натрупвания. Има гняв, зад който стои пак нещо друго. И когато си изясним откъде идват тези емоции, вече не ние сме подвластни на тях, а те на нас. Оттам идва и чувството за вътрешна увереност, а впоследствие - и външни прояви на такава сигурност. Тази сигурност, понеже идва отвътре, от нас, няма кой да ни я отнеме.

@Nina_Z

"ни лук яли,ни трева пасли"??? Последното ми мнение отчете ли го изобщо? Там, където е описано при какви условия лично за мен това е ОК?

Тук говорихме за това кой как приема изневярата. И по-скоро, че тези неща трябва да се разяснят между партньорите. От "обичаме се, на него му е много хубаво" не оставам с впечатлението, че той бодва... уроложката примерно. В такъв случай не е редно, честно, достойно и отговорно. И в другия случай за мен не е, ама хора всякакви. Аз лично казах, че съм моногамен човек. FabriFibra каза - цитирам: "този, в който аз вярвам, изключва изневярата". Не знам кое не е ясно?

Да,разбрах...извинявай,не те иронизирам,но си представих,преживяйки тревичката от чуждите ливади....как комуникирате,комуникирате..Негативите най-вече,защото аз специално пасиви в тази ситуация не виждам...или не разбирам.