Тремор на главата

  • 1 992
  • 4
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
Здравейте на всички, името ми е Ана Мануилова.
Никога преди не съм използвала форум за да напиша или опиша проблемите си... Надявам се това да ми е за пръв и последен път, както и че ще успея да намеря утеха тук.

Ето и моята история.
Отидох да си направя операция на ръката, заради една мастна тъкан на китката, която много ми пречеше, а и изпитвах срам от нея.
По време на операцията, въпреки, че хирургът ми каза да не гледам, аз все пак гледах разрязването на ръката си, операцията не беше тежка - общо взето траеше около 20 минути или дори 15.
След операцията, направо, сякаш цялото ми притеснение и стрес и всичко слезе в стомаха ми, дори леко се бях разтреперила, ден по-късно усетих рязкото неволево извиване на главата си надясно, изпърво дори ме удари на смях, помислих си, че си внушавам, просто някакъв спазъм. ( Между другото и преди съм получавала, но този път беше по-силен и внезапен от предишните пъти, когато почти не съм, дори обръщала внимание на това).
На другата сутрин, главата ми трепереше. Не знам как другак си да го опиша... Неволеви движения, спазъм, треперене... Място не мога да си намеря, а сълзите ми не го спират. Крия от децата дори с цел да не ги стресна, срам ме е дори да изляза навън. Понякога дори с ръцете си се опитвам да го спра, това треперене... и не може и не може.
Това нещо не е постоянно, то е на... Интервали, пресечки, тоест не е постоянно, има си някакъв режим.
Разрових се мисля, че се нарича "Тремор", никой от нашите, доколкото знам не го е имал, така че не вярвам да е наследствено... Спрях напълно кофеина. Направо ми се иде да се самоубия, честно ви казвам...
Моля, ако някой е преживявал нещо подобно, нека сподели, ако имате някакви въпроси - питайте, веднага ще отговоря.

# 1
  • Мнения: 11 336
Е, хубава работа! Заради един слаб тремор чак такива крайни мисли. Тленни сме, чупливи сме, трябва да се борим и лекуваме. СПАСЕНИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ! Simple Smile

Трябва да посетите като начало невролог и ако се налага и психолог. Предполагам, че е от стреса и може да се спре.

# 2
  • Мнения: 2 480
В такива случаи невролозите изписват ривотрил. Той май изчезна от нашите аптеки, но чувах, че в Румъния го има.

# 3
  • Мнения: 19 294
Така, както го описваш, прилича на психо соматично състояние, предизвикано от операцията. След като се консултираш с невролог, за да изключиш физически проблем, ако искаш, прочети за ТЕС и погледни тази тема: https://m.bg-mamma.com/?topic=761587.675
Някои техники от там помагат за справяне с травматични събития.

# 4
  • Мнения: 11
Здравейте на всички, името ми е Ана Мануилова.
Никога преди не съм използвала форум за да напиша или опиша проблемите си... Надявам се това да ми е за пръв и последен път, както и че ще успея да намеря утеха тук.

Ето и моята история.
Отидох да си направя операция на ръката, заради една мастна тъкан на китката, която много ми пречеше, а и изпитвах срам от нея.
По време на операцията, въпреки, че хирургът ми каза да не гледам, аз все пак гледах разрязването на ръката си, операцията не беше тежка - общо взето траеше около 20 минути или дори 15.
След операцията, направо, сякаш цялото ми притеснение и стрес и всичко слезе в стомаха ми, дори леко се бях разтреперила, ден по-късно усетих рязкото неволево извиване на главата си надясно, изпърво дори ме удари на смях, помислих си, че си внушавам, просто някакъв спазъм. ( Между другото и преди съм получавала, но този път беше по-силен и внезапен от предишните пъти, когато почти не съм, дори обръщала внимание на това).
На другата сутрин, главата ми трепереше. Не знам как другак си да го опиша... Неволеви движения, спазъм, треперене... Място не мога да си намеря, а сълзите ми не го спират. Крия от децата дори с цел да не ги стресна, срам ме е дори да изляза навън. Понякога дори с ръцете си се опитвам да го спра, това треперене... и не може и не може.
Това нещо не е постоянно, то е на... Интервали, пресечки, тоест не е постоянно, има си някакъв режим.
Разрових се мисля, че се нарича "Тремор", никой от нашите, доколкото знам не го е имал, така че не вярвам да е наследствено... Спрях напълно кофеина. Направо ми се иде да се самоубия, честно ви казвам...
Моля, ако някой е преживявал нещо подобно, нека сподели, ако имате някакви въпроси - питайте, веднага ще отговоря.

Изследвания за кръв(ПКК, електролити...)! Необходимо е, за да се установи има ли дефицит или излишък на някой компонент. Неврологът ще е от голяма полза в този случай. Ако клиничните изследвания са в норма, значи е психо-соматично  е необходима медикаментозна и/или психотерапия.

Общи условия

Активация на акаунт