Светът на Дж. Р. Р. Мартин и Песен за огън и лед - 30

нямаше да й дадат покой.Нощ или ден, щом кралицата затвореше очи да поспи, някоя от тъмничарките й се появяваше, за да я събуди, та да изповяда греховете си. Беше обвинена в прелюбодеяние, разврат, върховна измяна и дори в убийство, защото Озни Черното котле беше признал удушването на последния Върховен септон по нейна заповед.

— Дошла съм да чуя за всичките ти убийства и прелюбодеяния — изръмжаваше септа Унела, след като я разтърсеше да я събуди.

Септа Моел й казваше, че греховете я държат будна.

— Само невинният познава мира на спокойния сън. Изповядай греховете си и ще спиш като новородено бебе.

Будене, заспиване и отново будене, всяка нощ бе накъсана на парчета от грубите ръце на мъчителките й, и всяка нощ беше по-студена и по-жестока от предишната. Часът на бухала, часът на вълка, часът на славея, лунен изгрев и лунен залез, здрач и утро, тътреха се и залитаха като пияници. Кой час беше? Кой ден беше? Къде беше тя? Сън ли беше това, или се беше събудила? Малките късчета сън, които й позволяваха, се бяха превърнали в бръсначи, режеха ума й. Всеки ден я заварваше по-затъпяла от предния, по-изтощена и разтреперана. Беше изгубила всякакъв усет откога я държат в килията, високо горе в една от Седемте кули на Великата септа на Белор. „Ще остарея и ще умра тук“, мислеше си отчаяно.
...................
 — Говорих с негова висша святост. Няма да те освободи, докато не бъдат изкупени греховете ти.

— Изповядах се.

— Изкупени, казах. Пред града. Едно минаване…

— Не. — Знаеше какво се кани да каже чичо й и не искаше да го чуе. — Никога. Кажи му го, ако говориш отново с него. Аз съм кралица, не пристанищна курва.

— Няма да пострадаш. Никой няма да те докосне…

— Не — заяви тя, този път по-твърдо. — По-скоро ще умра.

Сир Кеван не се трогна.

— Ако това е желанието ти, може скоро да се сбъдне. Негова висша святост е решил да бъдеш съдена за кралеубийство, богоубийство, кръвосмешение и върховна измяна.

Церсей, Танц с дракони
.........................

както се вижда Церсей е измъчвана за да даде признания, а после е принудена насила да мине гола.

П.С. Коронис, да но какъв свидетел е Лансел, щом е представител на Вярата и е и обвинител? за да е свидител, трябва да е неутрален. Неговите показания не  биха били валидни днес, защото е в конфликт на интереси.

Че бяха жестоки бяха, но не са я измъчвали, както Котлето, пък тя си каза истината.

Ще погледна пак за разходката на срама.

Edit: Намерих го.
Крачеше боса и трепереща, с тънко одеяло, загърнато около раменете. Идващият ден я безпокоеше. До вечерта всичко щеше да е свършило. „Малка разходка и ще съм си у дома, ще съм се върнала при Томен, в покоите си в Стегата на Мегор.“ Чичо й бе казал, че това е единственият начин да се спаси. Беше ли обаче? Не можеше да се довери на чичо си повече, отколкото вярваше на Върховния септон. „Все още мога да откажа. Все още мога да настоявам за невинността си и да рискувам всичко на съд.“

Значи все пак е имала някакъв избор. Тя си знаеше, че е виновна и не се престраши да пробва със съд, като на Марджери.

Джони - "Лиза Арин - заради нейната емоционалност, която излиза в студинина по отношение на племенницата й. Хората от едно семейство трябва да се подкрепят", сериозно ли даде такова противоречиво обяснение.... Кажи, че ти е противна и толкова.
Не съм съгласна, че хората от едно семейство трябва да се подкрепят. Санса е заплаха за нея и Лиза го знае. Аз не подкрепям никой, с който не съм съгласна. Ако ще и от семеството ми да е. Изключение предполагам ще са децата ми, когато започнат сами да правят избори.
Както виждам от женската част особено те дразнят майките, които са емоционални спрямо децата си, които обичат и подкрепят. Ами Джони няма как да е по друг начин, приятельо. Разбирам, че в тая игра емоциите пречат, ама една майка ако не е емоционална заради децата си, заради какво да е тогава. И не ми носи сега от 9 кладенеца вода да ме опровергаваш, защото доколкото знам не си майка, а просто приеми, че съм права и не съди толкова строго.

Джинджър,  какво разбираш точно под заплаха?
Много те моля - дефинирай ме какво влагаш в тази дума.
много ми е интересно . Кака точно Санса е заплаха за някого в Долината, пък особено - за Лиза Арин?
Първо Долината никога не е превземана - освен веднъж - чрез дракони. Доколкото аз -знам Церсей няма дракон?
Второ тя бе чудесно запасена с храна. Не взимаше страна в конфликтите и никой не  се занимаваше с нея.
дори Тивин призна, че покоряването на Долината би било трудно и опасно начинание, изискващо много усилия и ресурси и затова изпратиха Кутрето
Санса ако я разкрият като Санса, и я оженят за Слаския Робин, Лиза можеше да претендира за ЗХ, а от Чертога не можеха да им направят нищо
Ако пък не я разкриват каква заплаха е?
Лиза съдеше Санса не заради нещо друго, а защото майка и получавала повече внимание от Петир, и тя прехвърли емоциите си от сестра си на племенницата. Струва ми се нереално.
Когато сте толкова близки роднини е нормално да си помагате.
Така е не съм майка, но познавам майки, които са имали толкова добро отношение към племенниците си, че са се отнасяли с тях почти като със свои деца и те са им благодарни днес за това отношение.
За сравнение - отношението на Едмур към Роб беше нормалното - топло-сърдечно като роднина и в същото време уважително като към негов крал и сюзерен
Доколко самият Едмур бе добър владетел е друг въпроса, но всички бяха категорични, че е добър човек.

Лиза беше изтрещала и обсебена от сина си и Петир. А Санса я видя като заплаха за връзката и с Бейлиш. И тръгна да я провесва през лунната порта. Не беше наред. Няма как да тръгне да помага.😂

В този смисъл - заплаха за нея лично - да.
И пак - заплаха само ако пречупваме нещата лично през призмата на Лиза, а тя не бе адекватна. Санса не правеше нищо, за да й отмъкне Петир. Но пък той за ревнивеца всики жени в случая щяха да са заплаха, не Санса не бе някакво изключение, да кажеш, че само тя е заплахата.
По-важното е, че Санса не бе заплаха нито за Долината, нито за Сладския Робин. (всъщност той се чувстваше много добре в компанията на Санса. Техните отношения се развиваха малко тези на Маргото и Томен)
Но Лиза я посрещна много студено още много  сцената в градинката.
Когато разбра че й е племенница, се държеше с нея като с някакво слугинче или гувернантка, а после я държеше непрестанно под око.
После за една целувка -  в която активната страната бе Петир - щеше да утрепе племенницата си. Не бе наред с главата. Да, разбирам да да речем да й се накрещи, да  й каже да остави на мира Петири и да я остави без закуска, да й удари шамар дори...но тя се опита са убие дъщерята на сестра си.  Супер ненормално реакция.

Есме ти е обяснила каква заплаха е Санса за Лиза. Какво да ти дефинирам като съм написала, че Санса е заплаха за Лиза. Тя чудесно надушваше фетиша на Петир към племенницата си. Къде съм споменала Долината?
Обясненията, които дадох за майчината обич са по повод неприязянта ти към Кат и Церсей, като основна причина изтъкваш тяхната емоционалност относно децата си. Тук не визирах обич между леля и племенница. Чети какво пиша, а не каквото ти се иска. Ненормалната Лиза също беше свръхемоционална към Робин. Посочи ми една майка, която не е в сагата.
Сигурно ще съжалявам за това предизвикателство 😄

 в сагата няма такава майка, която да не е свръхемоцианална - това признавам. В живота има.  Малко трудно бих могъл да те запозная с нея, жената почина.
По различен начин разбираме думата заплаха (както и предполагах). Аз под заплаха разбирам реална заплаха, а не болните фантазии на една побъркана. То Лиза ако я питаш всички жени са заплаха за нея.
Нейните критерии са малко като на Ерис - който го доближи е заплаха. Това не е реално мислене. Аз мислех, че ще говорим за адекватни примери.
Санса не  заплаха за Долината. Не е заплаха за Сладския Робин. Не заплашва физически Лиза. Не прави нищо за да й отнеме съпруга. Това че той е неверен е проблем на Лиза, не на Санса.
Освен това изречението както беше поставено, аз го разбирам, че заплахата е Санса лично. А всъщност ако работим с критериите на Лиза, всяка жена която доближи Петир ще е заплаха.
Всеки нормален човек би разбрал, че Санса не е заплаха. Пак казвам - отказвам да работя с критериите на една побъркана.
То и според Церсей Тириот се крие под всеки ъгъл.  Види -  не види по-нисък човек - Тирион. Хайде по-сериозно.

Относно поведението на Лиза към Санса - ясно ми е, че няма да я разцелува както би сторила Кейт, но можеше по-топло да се държи. Едно "радвам се да те видя, добре си дошла" можеше да й каже. Нямаше да й падне устата. Не искам от нея да се държи емоционално, а човешки. Това е проблема ми с майките в поредицата - те или са в едната крайност или в другата. Или се държат свръхагресивно спрямо децата си, или са студени с тях и близките си роднини. Тези крайности са умишлено засилени в героите, което не е така в живота.

П.С. Петир се появява с една копелдачка- Алайн. Лиза се държи студено - добер това го разбирам. На другия ден тя вече е научила че това е Санса и пак не се държи мило с нея. Кога е имала време да усети фетиша на Петир към Санса, като самата Санса не го е усетила? да няма свръхестествени способности?

Не съм изчела всичко, само в началото.

Джони, от къде знаеш, че Ренли спи и с жени?

Мардж може да е омъжена за Джофри, но не е консумирала брака си и не може да е легитимна кралица.

Тиф, това че е би- Ренли сме го говорили преди толкова години, че вече съм забравил много неща. Като излезе сериала много се коментираше, че го представят само като гей. Значи още от 2010-11 г. някъде сме ги знаели тия неща

ОПределено не си изчела всичко. Мардж е женена и за Томен. На хексе и намерих Текста и си призна, че се е заблудила със сериала - и на теб ли трябва да ти го намирам?

Не съм правист, но в правото изобщо не съществува концептуално изискване свидетелят да е неутрален. Подобна теза е недействителна още при съставянето й. Съдникът е този, който трябва да е такъв.

Коронис, както винаги си на място. Добре съгласих се за Лансел, че не е в конфликт на интереси, но тогава ако това бе процес по съвременните стандарти,  по нашите разбираниялесно можеше да бъде оборен, как Вярата е узанала от Лансел тези неща, тъй като правото на изповед е свещено и нямаш право да  разгласяваш каквото ти се изповяда.
Т.е. обвинението щеше да падне по смисъла на това че  Вярата разгласява информация получена при изповед и сам по себе си  процесът е незаконен

Глупости, свидетел може и да е роднина, а да не кажа, че най-често за близки приятели, това се взема под внимание естествено/особено за роднините/, но не означава, че не му се кредитират показанията от съда . Свидетелят трябва да пресъздаде какво е видял, какво знае, какви са му впечатленията, а не да е неутрален. Как го измисли това за неутралността...

Още нещо- 15-ти век не е кой знае какво Средновековие!
    Ранно Средновековие (края на V – средата на XI век);
    Развито Средновековие (средата на XI – края на XIII век);
    Късно Средновековие (началото на XIV – края XV век).

Продължавам-Кралицата-консорт е жената на управляващия крал. Кралицата-консорт обикновено разделя със съпруга си социалния ранг и статут. Обаче в исторически план, тя не споделя кралските политически и военни правомощия.

http://www.catholic-news.bg/?p=52035 - тайното на изповедта е свято и не се нарушава никъде пред никой съд- Само папата/патриарха може да задължи свещеник да говори пред съд, като после трябва специално очищение.

Тиф този термин развито средновековие сега го измисли. Учил съм история в  Университета, средновековието се дели на
ранно 5 -11 век . Горе долу  с края на Македонската династия свършва и ранното средновековие , като след  Василий II във Византия следва упадък
късно 11-15 век . На Балканите краят му идва с падането на Константипопол (1451), а в Западна Европа - с откриване на Америка (1492)


Така сега виждам какви извори се ползвала - в Уикипедия са дадени История средних веков. М., 2003. С. 26 – 27.
Само за това че са дадени руски автори и не е посочен нито един български историк, който да е посочил, че има развито средновековие говори много.

И това в какъв смисъл го изпльоска? - за линка

Нищо не съм измисляла, копирах ги и двете от уикипедия, че ме мързи да ти обяснявам. Средновековието и в учебниците навремето се делеше на 3 части., общо 5-15. В България 7-17. Това си е. А и от къде знаем, че времето във Вестерос е равно на 15 век по нашето?