Женени от пръв поглед < II сезон > тема 12 /20.05 - 26.05/

Преди 100-ина години в това предаване са участвали де що има девойки и момци... Хем ни камери, ни селфита тогава, ни рейтинг, ни нищо...

Родителите ти го избират и те уведомяват - ще вземеш наш Кънчо от Трънак Мушама. Ама няма - не го искам, далече е, как ще пътувам. Отиваш булка там и точка. За женене си, няма да ми се мъкнеш цял живот мома, я, зимаш Кънчо, рекох! Ама няма - не го искам, грозен е, няма да ме люби качествено в сеното. Отиваш там, правиш деца и точка. Той е избран по 1. имот, 2. работливост, 3. здраве. Тя е избрана по 1. работливост 2. здраве 3. уважителна ли е, грижовна, скромна. Няма тън-мън. И за красотата не се е гледало много - всеки млад човек е красив, по-важни са другите работи.

През януари в студа никой не се жени, пък да хукне на езеро или по Европата. Къде ще ги слагаш тез гости да ядат и пият на двора в студа, пък и с какво ще ги гощаваш - прасето е изядено, а за овца още е рано. Какви дробчета и пържоли през февруари? Кокошки не се колят случайно ей тъй, за едните дробчета. А прасето е минало за Нова година. През февруари караш на стара туршия и последния качамак.

Сватбите са на пролет - кога е пукнало, ама още няма много кърска работа. Да са хапнали булките малко зелено, че да са вдигнали хемоглобина -демек бузите им да са червени на хорото, да пращят, за да е ясно коя колко е здрава. На пролет, че да се позатопли, пък пазвата да е поотпусната и да се вижда коя колко е плодовита... (малко като Ивана, хехе). (Но ако ядат като разпрани като Ивана - не ги искат. Много яде! ще подяжда семейството.) А и да ги захранят с мляко по пролет, за калций, ако прихванат веднага... Или на есен - след жътва, работата винаги е първа. На есен се женят тия, дето са по-придирчиви и изостават, попрезрелите моми, няма да споменавам имена от формата.

От първия ден жената отива и почва да чисти, да готви, да плете, преде и т.н. Няма - не искам тука, искам си у нас. Връщаните булки са много рядко и е било голям срам. Един вид не си се справил в тийм-билдинга, ти си слабото звено, ти си предател, не си научена на уважение, на отговорности, на издръжливост, т.е. личните ти качества и достойнства липсват... Мъжът почва да бачка за двама, за трима - дърва да цепи, животни да дои, на нива да оре, орехи да бере. Бебето ще е готово още за Коледа или на пролет, близнета-тризнета, каквото дойде, важното е да имаш с какво да ги изхраниш и отгледаш.

На хаджилък до Петра и около Петра (хехе) се ходи чак като си си насмогнал и всичко ти е уредено, че ей така - за разкош, дето се вика - и хаджии да станете двамата с Кънчо от Трънак Мушама. То си е било като признание един вид, за дългата и сплотена връзка. Струвало е много пари и за съпругите, които са били взимани е било голямо признание. Тия мъже, дето сами са ходили до там, пътьом са се облажавали с някоя робиня от Египет из територията на Османската империя, но после отиваш, изповядваш и карай - нищо не е било.

Най-хубавото, според Иван Хаджийски (страхотния му труд, посветен на българската народо-психология) е било на жената като стане ред тя да си жени децата. Първо, сега ТЯ ще избира. Щото не е избирала, когато е било нейното венчило, но сега й е дошъл ред. Ако мъжът й е бил имотен, работлив и здрав (т.е. избран правилно от нейните родители), значи са създали потомство, изхранено, отгледано, здраво и право и готово да се жени сега то. Т.е. тя се ползва с респект и всички моми за женени в селото почват да я поздравяват, да й носят ведрото с водата, да й отстъпят на пътя, да й пратят подарък, баница и т.н., за да й направят добро впечатление и тя да ги избере за снахи... Като избере, това е било велико нещо - тази снаха влиза един вид с протекции от свекървата и тя почва да се доказва ежедневно. Ще й готви, слага, вдига, ще й носи вода, ще й изплете хубави чорапи, всичко, всичко... Зер не си била избрана случайно...

Хех, такива времена са били. А сега захаросани картички и балони в реката...