П.С. кой твърди, че растенията са живи организми?
Ъъъ... Всички?!
Не дръж на тези неща.Това се учи в трети клас.
- Публикувана: 21 май 2019, 02:28 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2025, 00:17 ч.
Големите загадки
Ъъъ... Всички?!
Не дръж на тези неща.Това се учи в трети клас.
Днес си мислех следното: приехме, че водата реагира на музика, на добро отношение, на злоупотреби и т. н. Добре, но растенията/ организмите също съдържат вода. Защо водата в растението да реагира по различен начин от тази в свободно състояние? Смятам, че не бива да се разделят. Водата е вода, където и да е и сигурно реагира по сходен начин.
До скоро се смяташе, че животните нямат емоции, но това вече става ясно, че не е така. Тоест макар и на различни нива от човека, има доста сходство.
До скоро се смяташе, че животните нямат емоции, но това вече става ясно, че не е така. Тоест макар и на различни нива от човека, има доста сходство.
Ако растението имаше съзнание,щеше да ходи...
Освен съзние ще му трябват и крака.
Затова и лекарите цинично наричат човек изпаднал в кома,че е "зеленчук".
Ето тук са описани по-подробно опитите на Бакстър с детектора.
https://spisanie8.bg/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82% … %D1%82%D0%B0.html
https://spisanie8.bg/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82% … %D1%82%D0%B0.html
Не знам защо се придава толкова огромна важност на съзнанието! То е просто още един инструмент за общуване между човеците. Не за разбиране на действителността.
Съзнанието е това, което след смъртта продължава да съществува и да те определя като индивид в цялото. Носител е на информация и ти дава възможност да вземаш решения.
Съзнанието е това, което след смъртта продължава да съществува и да те определя като индивид в цялото. Носител е на информация и ти дава възможност да вземаш решения.
Ето тук са описани по-подробно опитите на Бакстър с детектора.
https://spisanie8.bg/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82% … %D1%82%D0%B0.html
https://spisanie8.bg/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82% … %D1%82%D0%B0.html
И тези ли?
Цитат
В следващия опит на Бакстър растението безпогрешно „идентифицира убиеца”. За целта криминалистът поставя в стая два филодендрона, като свързва единия с електроди, за да отчита реакциите му. Участват общо шест души, като всеки влиза в помещението, където са цветята, но само един от тях, избран с таен жребий, изкоренява и стъпква свободното от електроди растение. Бакстър и другите не знаят кой точно е извършителят. След това всички участници последователно се явяват като на очна ставка пред незасегнатото „цвете-свидетел”. На петима от тях то не реагира, но затова пък „убиеца” разпознава всеки път – писецът неизменно очертава крива като при силен страх.
Може да звучи много смело, но учените даже се опитват да изработят „условни рефлекси” у растенията. За целта те атакуват един филодендрон с електрически ток всеки път, когато до него има някакъв минерал. Когато прибират минерала, цветето е оставено на спокойствие. Това се повтаря дотогава, докато само при вида на минерала, макар без да следва електрически удар, графиката показва, че филодендронът „изпитва страх”. В този случай учените дори получават „бонус” – с времето филодендронът започва да различава рудата от обикновения камък.
Може да звучи много смело, но учените даже се опитват да изработят „условни рефлекси” у растенията. За целта те атакуват един филодендрон с електрически ток всеки път, когато до него има някакъв минерал. Когато прибират минерала, цветето е оставено на спокойствие. Това се повтаря дотогава, докато само при вида на минерала, макар без да следва електрически удар, графиката показва, че филодендронът „изпитва страх”. В този случай учените дори получават „бонус” – с времето филодендронът започва да различава рудата от обикновения камък.
За мен е много интересно, че графиките на реакциите, регистрирани от писеца на полиграфа са идентични с тези при човека.
Ако растението имаше съзнание,щеше да ходи...
Ето тая релация /връзката между съзнание и движение/ искам да ми я докажеш, за да науча нещо ново! Нищо лично, но за да е така, аз трябва да съм пропуснал някое научно откритие.
Съзнанието не е ли точно способността за реакция на действителността?
Скрит текст:
И ако наистина се регистрира проява на емоция, може би наистина растенията имат съзнание? Все пак са живи организми.
Ето тук са описани по-подробно опитите на Бакстър с детектора.
https://spisanie8.bg/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82% … %D1%82%D0%B0.html
Сигурно вече има и по-съвършени начини да се регистирират реакциите на различни стимули.
Ето тук са описани по-подробно опитите на Бакстър с детектора.
https://spisanie8.bg/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82% … %D1%82%D0%B0.html
Сигурно вече има и по-съвършени начини да се регистирират реакциите на различни стимули.
Ми не, не е.
Пък то бива безхаберие, ама чак пък толкова, като за 5-ти клас, не бива.
Трети закон на Нютон - акция-реакция.
Или на проЗД български - действие-противодействие.
А, и да питам кво точно е тва - действителността, щот баш в бгмамата мно-о-ого мътно ми звучи.
Като за - мяташ, шаран вадиш, мяташ, шаран вадиш...
По повод действителността...
Да предположим че жена ти ти изневерява с колегата, ама ти не знаеш.
Така в твоята действителност жена ти е предана и любяща съпруга.
В действителността на колегата обаче, жена ти е шафрантия, а ти си егати шарана.
Това е съвсем прост пример за 2 различни действителности.
Всеки изгражда своята действителност според информацията с която разполага.
Да предположим че жена ти ти изневерява с колегата, ама ти не знаеш.
Така в твоята действителност жена ти е предана и любяща съпруга.
В действителността на колегата обаче, жена ти е шафрантия, а ти си егати шарана.
Това е съвсем прост пример за 2 различни действителности.
Всеки изгражда своята действителност според информацията с която разполага.
Експериментите не са чисти и прецизни от биологична гледна точка.
И тези ли?
Скрит текст:
В следващия опит на Бакстър растението безпогрешно „идентифицира убиеца”. За целта криминалистът поставя в стая два филодендрона, като свързва единия с електроди, за да отчита реакциите му. Участват общо шест души, като всеки влиза в помещението, където са цветята, но само един от тях, избран с таен жребий, изкоренява и стъпква свободното от електроди растение. Бакстър и другите не знаят кой точно е извършителят. След това всички участници последователно се явяват като на очна ставка пред незасегнатото „цвете-свидетел”. На петима от тях то не реагира, но затова пък „убиеца” разпознава всеки път – писецът неизменно очертава крива като при силен страх.
Може да звучи много смело, но учените даже се опитват да изработят „условни рефлекси” у растенията. За целта те атакуват един филодендрон с електрически ток всеки път, когато до него има някакъв минерал. Когато прибират минерала, цветето е оставено на спокойствие. Това се повтаря дотогава, докато само при вида на минерала, макар без да следва електрически удар, графиката показва, че филодендронът „изпитва страх”. В този случай учените дори получават „бонус” – с времето филодендронът започва да различава рудата от обикновения камък.
---
Вторият експеримент е също като тези на Павлов.
За мен е много интересно, че графиките на реакциите, регистрирани от писеца на полиграфа са идентични с тези при човека.
Може да звучи много смело, но учените даже се опитват да изработят „условни рефлекси” у растенията. За целта те атакуват един филодендрон с електрически ток всеки път, когато до него има някакъв минерал. Когато прибират минерала, цветето е оставено на спокойствие. Това се повтаря дотогава, докато само при вида на минерала, макар без да следва електрически удар, графиката показва, че филодендронът „изпитва страх”. В този случай учените дори получават „бонус” – с времето филодендронът започва да различава рудата от обикновения камък.
---
Вторият експеримент е също като тези на Павлов.
За мен е много интересно, че графиките на реакциите, регистрирани от писеца на полиграфа са идентични с тези при човека.
Да.
Скрит текст:
От тук нататък изводите са лесни. 23. ЕЛЕКТРИЧНИ СВОЙСТВА НА БИОМЕМБРАНИТЕ. ЕЛЕКТРИЧЕН МОДЕЛ НА МЕМБРАНИТЕ.
Клетките и тъканите са сложни хетерогенни системи с много разделителни граници, на които се образува повърхностен електричен заряд. Ел. заряди фиксирани по повърхността на клетъчните мембрани са важен фактор за протичането на много биоелектрохимични процеси. Влияят на транспорта на йони и макромолекули, на взаимодействието между клетки, между клетки и макромолекули.
Повърхностите на електрически заредените и незаредените частици придобиват електричен заряд след диспергиране им в течна среда. Зарядът по повърхността на клетките се образува по два начина: Повърхности, които не могат да образуват йони (целулоза, холестерол) наречени нейоногенни, адсорбират йони от дисперсната среда. Повърхности, които съдържат йоногенни групи се зареждат електрично в резултат от дисоциацията на тези групи. Независима как е получен зарядът на повърхността той винаги е компенсиран от заряда на йоните в течността. Тези йони се наричат противойони, а йоните фиксирани върху повърхността – потенциалообразуващи йони.
Пространството около повърхността, в което потенциало-образуващите йони и противойоните имат несиметрично разпределение, но като цяло е електронеутрално, се нарича двоен електричен слой.
Ако с о означим електричния потенциал на повърхността, а с , този на разстояние x , той намалява експоненциално и на големи разстояние се стреми към 0.
k=1/
Където е дебелината на дифузионния слой
, където z е валентността на йоните, F- константата на Фарадей, - абсолютната диелектрична проницаемост на електролита, n∞ e концентрацията на йоните в електролита далече от мембраната, където потенциалът е почти 0, R- универсалната газова константа, T- температурата на електролита.
Повърхностният електричен потенциал не може да бъде измерен експериментално с преки методи. Измерва се друга стойност, близко до неговата и наречена електрокинетичен потенциал или още дзета потенциал. Тя се дефинира като стойност на потенциала в равнината на прехлъзване на електролита спрямо повърхността на твърдата фаза. Под действие на външно електрично поле диспергираните частици и клетки заедно с близките до тях йони на дифузния слой се преместват в електролита. Равнината на прехлъзване отделя йоните, движещи се с частиците или клетките от онези йони, които запазват положението си в електролита.
Повърхностният потенциал от двете страни на една мембрана има различни стойности, поради което и потенциалът в мембраната не е постоянен, а се мени почти линейно. Разликите между постоянните стойности на потенциала в течните фази от двете страни на мембраната се нарича мембранен потенциал. Основна движеща сила на йонния транспорт е обаче изменението на потенциала вътре в мембраната . Освен това потокът на йоните е пропорционален на тяхната концентрация в мембраната. Друг фактор е подвижността на йоните, която се определя от вискозитета на липидната фаза в мембраната. Както се вижда от схемата на мембранния потенциал, електрокинетичният потенциал ζ не отразява напълно електричното състояние на мембраната, тъй като по големина е само част от трансмембранния потенциал и се отнася само за течната фаза в близост до външната страна на мембраната.
Електрическите свойства на биомембраните се представят най-често с електрическа еквивалентна схема, комбинация от резистори и кондензатори. Най-простият модел е на последователно свързани резистор и кондензатор, а такава схема има импеданс
където капацитетът е резултат от два капацитета – Cp- поляризационен (съществен при ниски честоти – до 10 kHz), и статичен - Cs. Двата са кондензатора са свързани последователно и общият капацитет се намира по формулата 1/C = 1/Cp + 1/Cs .
Клетките и тъканите са сложни хетерогенни системи с много разделителни граници, на които се образува повърхностен електричен заряд. Ел. заряди фиксирани по повърхността на клетъчните мембрани са важен фактор за протичането на много биоелектрохимични процеси. Влияят на транспорта на йони и макромолекули, на взаимодействието между клетки, между клетки и макромолекули.
Повърхностите на електрически заредените и незаредените частици придобиват електричен заряд след диспергиране им в течна среда. Зарядът по повърхността на клетките се образува по два начина: Повърхности, които не могат да образуват йони (целулоза, холестерол) наречени нейоногенни, адсорбират йони от дисперсната среда. Повърхности, които съдържат йоногенни групи се зареждат електрично в резултат от дисоциацията на тези групи. Независима как е получен зарядът на повърхността той винаги е компенсиран от заряда на йоните в течността. Тези йони се наричат противойони, а йоните фиксирани върху повърхността – потенциалообразуващи йони.
Пространството около повърхността, в което потенциало-образуващите йони и противойоните имат несиметрично разпределение, но като цяло е електронеутрално, се нарича двоен електричен слой.
Ако с о означим електричния потенциал на повърхността, а с , този на разстояние x , той намалява експоненциално и на големи разстояние се стреми към 0.
k=1/
Където е дебелината на дифузионния слой
, където z е валентността на йоните, F- константата на Фарадей, - абсолютната диелектрична проницаемост на електролита, n∞ e концентрацията на йоните в електролита далече от мембраната, където потенциалът е почти 0, R- универсалната газова константа, T- температурата на електролита.
Повърхностният електричен потенциал не може да бъде измерен експериментално с преки методи. Измерва се друга стойност, близко до неговата и наречена електрокинетичен потенциал или още дзета потенциал. Тя се дефинира като стойност на потенциала в равнината на прехлъзване на електролита спрямо повърхността на твърдата фаза. Под действие на външно електрично поле диспергираните частици и клетки заедно с близките до тях йони на дифузния слой се преместват в електролита. Равнината на прехлъзване отделя йоните, движещи се с частиците или клетките от онези йони, които запазват положението си в електролита.
Повърхностният потенциал от двете страни на една мембрана има различни стойности, поради което и потенциалът в мембраната не е постоянен, а се мени почти линейно. Разликите между постоянните стойности на потенциала в течните фази от двете страни на мембраната се нарича мембранен потенциал. Основна движеща сила на йонния транспорт е обаче изменението на потенциала вътре в мембраната . Освен това потокът на йоните е пропорционален на тяхната концентрация в мембраната. Друг фактор е подвижността на йоните, която се определя от вискозитета на липидната фаза в мембраната. Както се вижда от схемата на мембранния потенциал, електрокинетичният потенциал ζ не отразява напълно електричното състояние на мембраната, тъй като по големина е само част от трансмембранния потенциал и се отнася само за течната фаза в близост до външната страна на мембраната.
Електрическите свойства на биомембраните се представят най-често с електрическа еквивалентна схема, комбинация от резистори и кондензатори. Най-простият модел е на последователно свързани резистор и кондензатор, а такава схема има импеданс
където капацитетът е резултат от два капацитета – Cp- поляризационен (съществен при ниски честоти – до 10 kHz), и статичен - Cs. Двата са кондензатора са свързани последователно и общият капацитет се намира по формулата 1/C = 1/Cp + 1/Cs .
Не знам защо се придава толкова огромна важност на съзнанието! То е просто още един инструмент за общуване между човеците. Не за разбиране на действителността.
Съзнанието е това, което след смъртта продължава да съществува и да те определя като индивид в цялото. Носител е на информация и ти дава възможност да вземаш решения.
Съзнанието е това, което след смъртта продължава да съществува и да те определя като индивид в цялото. Носител е на информация и ти дава възможност да вземаш решения.
съзнанието е най-важният елемент. То е това, което отличава сложните от простите организми.
Водата съдържа памет, но само на химично ниво. Без съзнание тази памет няма как де използва рационално. Тъкмо си мислех за третия закон на Нютон. Като ритнеш стената, тя отвръща със същата сила в противоположна посока. (не буквално разбира се) това значи ли че стената е съзнателна?
Съзнание означава дървото да осъзнава че е дърво. Че е като другите дървета (общество) и да преследва общи цели свързани с благополучието им. Но същевременно да преследва съзнателно и свои индивидуални цели свързани със собственото си индивидуално благополучие.
Таааа, дървото знае ли че е дърво и способно ли е да мисли за себе си като за индивид?
Таааа, дървото знае ли че е дърво и способно ли е да мисли за себе си като за индивид?
Съзнание означава дървото да осъзнава че е дърво. Че е като другите дървета (общество) и да преследва общи цели свързани с благополучието им. Но същевременно да преследва съзнателно и свои индивидуални цели свързани със собственото си индивидуално благополучие.
Таааа, дървото знае ли че е дърво и способно ли е да мисли за себе си като за индивид?
Таааа, дървото знае ли че е дърво и способно ли е да мисли за себе си като за индивид?
За да има съзнание дървото то трябва да се отличава като инвидид (и то осъзнато), да може да бъде различно от другите дървета. Например другите дъбове растат до 43 метра, но ние да видим дъб,който след 10 години е останал само половин метър или пък е порастнал до 120 метра.
Или ако листата на дърветата са зелени, то трябва да има дърво което през пролетта да е с червени листа. Без да има ярка индивидуалност някое растение не можем да говорим за осъзнатост.
Следва да добавим, че дърветата нямат мозък, та няма откъде да се вземе и съзнание.
Или ако листата на дърветата са зелени, то трябва да има дърво което през пролетта да е с червени листа. Без да има ярка индивидуалност някое растение не можем да говорим за осъзнатост.
Следва да добавим, че дърветата нямат мозък, та няма откъде да се вземе и съзнание.