Големите загадки

малко сте се увлекли със загадките
над Антарктида наистина не летят граждански полети, но то е защото няма къде да се кацне при авария. Трасетата са така изчислени, че за някакво максимално време трябва да се стигне летище и над Антарктида не може да стане.
А за картите, просто това е най-популярната проекция заради Гугъл мапс. Има полярна проекция, която показва полярните области без изкривявания, но тогава се изкривяват екваториалните

Не, по скоро, музиката няма да ти хареса, и няма да е слушаш, ако в нея няма математически модел. Ще е отблъскваща, нищо привлекателно няма да има в нея. Просто няма да е музика, ще са едни шумове, дето няма да са ти приятни и вълнуващи, и няма да ги слушаш. Като настройването на инструментите преди концерт. Пак седат разни цигулари и си мърдат лъковете и ръцете, ама това музика ли е. В класическата музика да речем, щото в електронната е ясно видима математиката и моделите в бийтовете. Но в класическата музика в която няма бийтове, ударни инструменти, има тонове. Там също се следва математически ритъм. Тактовете имат строги матемачески пропорции. Да речем в една партитура музиканта първо вижда едни знаци, преди нотите, които са числа, които, буквално му оказват математическият модел, който трябва да следва за да се получи музика.

Е-ех, vяско, при цялото ми уважение, всуе се мориш да обясняваш неща от елементарната география, на хора, бягали от час в 6-ти клас.
Сори, приятели мои, обясненията на чат-джи-пи-ти няма да върнат прасето, с което баща ви е подпомогнал преминаването ви от шести в седми клас.

Защо мислиш, че настройването на инструментите преди концерт не може да се опише с математически модел? Или една какофония от смесване на атонални звуци, скречове, викове и малко тъпан. Напълно неслушаема боза, но все тъй с нейните си математически съотношения, правила и модел?

При настройването те не гледат партитури. Един цигулар, използва или камертон, или в оркестър се настройва по струните на концерт-майстора, цигуларя седящ вляво от диригента, и той просто преслушва всяка една струна, напълно случайно и на произволен принцип, без математическа структура. Което значи че ще се задържи на определената струна, произволен брой време. Той не прави музика, проверява какви тонове издават струните. Защото няма математика. Математиката почва като отвори партитурата и прочете едни числа в ляво, с които започва всяка партитура. Тя не започва с ноти, тя започва с числа на петолинието, ако не сте виждали партитура. Оказваща конкретен математически модел, който трябва да се следва за конкретното изпълнение. За да се получи музика. Тоя математически модел, определя всеки тон колко да е продължителен. Самите ноти се записват по различен начин в зависимост от това дали трябва да имат двойна дължина, единична, половин, но всичко е на математически принцип. Нищо че е музика.

Какафония в музиката е точно настройването на музикантите преди концерта. Термина какафония в музиката точно за това се използва. Или за ученик дето за първи път свири на цигулка, че не свири музика (математика), а какафония (липса на математика), защото не може да спазва математическата структура на партитурата при изпълнението. (Липсват му умения и сръчност в ръцете.)

Не математиката, а физиката. 440Hz. Обертонове. Лад.

Числата просто оказват размера на такта, не винаги ги има, защото не винаги са нужни. Записът на нотата оказва дължина и позиция. Това са мерни единици, не модел. Все едно да кажа, че понеже по-горе си изписал 14 реда текст, това е математически модел.

В музиката 100% има правила, музикалната теория ги описва. Затова и като обучиш ИИ да следва правилата той може да прави музика. Хубавата музика, която те трогва може да се опише с модел. Но някакъв неслушаем, абсолютен дисонанс, в който има съотношения, зависимости и т.н. също може да се опише с модел. Не моделът прави музиката хубава, а склонноста на мозъка да търси симетрия в звуковите вълни, оттам да намери смисъл в тях и да ги определи като музика, а не обикновен шум. Сам по себе си факта, че математиката може да опише музиката не значи, че математиката я прави красива. Ако седнеш няколко пъти върху клавишите на пианото, тази "партитура" също може да се опише с математика. И какво от това?

А в джаза има ли математика?

Музиката е музика единствено в нашите глави. Ако ни няма нас, за да я определим като музика, това ще е просто шум в някакъв синхрон. Ама и в шумът на вълните може да се открие синхрон, но не го определяме като музика. За делфините обаче това може да е музика, кой знае. Всичко зависи от слуховата преработка и от това как мозъкът на чуващия възприема звуците.
Има стилове в музиката, които за някой хора са си чиста какафония, а за други музика. Дори във възприятието на различните хора има субективност.
На едни им е приятно да слушат сутрин крясъка на чайките, а други се дразнят.
Та реалността е такава каквато е според нашите възприятия, за кучето същата тази реалност е различна, понеже я възприема различно.
Да не говорим че слухът ни е ограничен.

Не може да го опишеш с математика седенето на клавишите, или може би не се изравям правилно. Това което се опитвам да кажа, е че разликата между седенето по клавиши, и свиренето, е че има математическа структура позволяваща прогнозиране. Това е разлика между музика и Какафотия. Седенето по клавишите не можеш да го вкараш в партитурата. Вкараш ли го, означава да го моделираш математически. Да го превърнеш в музика. Да избереш за начало математическата структура, с която ще опишеш музиката в партитурата. Ти започнеш ли да композираш излизаш от света на какафонията (математическо безредие), и влизаш в света на музиката, (математически ред, позволяваш прогнозируемост на подсъзнателно ниво какво ще последва.) Тогава се включва мозъка, почва смесица от емоции, когато реда се следва, и когато се променя, изненадата събужда други емоции, и тези различни видове емоции създават всъщност цялото преживяване слушане на музика. Но всичко започва от математическият ред. Той създава емоциите в музиката, от следването и нарушаването му, което събужда различни видове емоции. В музиката има даже специален термин за това. Периода когато се променя математическият ред и един вид еволюира музиката, но забравих как се казваше. Тези промени се регистрират от мозъка, и създават чувство на изненада. То цялата музика всъщност е различни видове съотношения по стилове, на периоди на повтаряемост в музиката, с такива на еволюции, които създават смесицата от усещанията. Но винаги има модел дори и да се променя. При Какафониято не. Това е разликата между музика и какафония.

При джаза просто съотношението между еволюция и повтаряемост е най голямо в полза на еволюцията в модела. При хаоса да  речем е обратното.

Абе музиката е значително по-въображаема от времето

Не се знае, знае ли се. В последните седмици, виждам все повече новини за преосмисляне на природата на времето, и почване на спорове, какво представлява точно то, в научният свят. За мен най голямото доказателство за абстрактността на времето, е невъзможността, да се съедини микро и макро света, в единна теория за всичко. Защото времето спомага за разбиране на макро света, но не и на микро света. Квантовият. А и едното и другото са част от реалността.........Защото времето спомага да се обясни по лесно само макросвета.......

Bpeмeтo ни ce cтpyвa нepaздeлнa чacт oт peaлнocттa, нo физиĸaтa вce oщe нe мoжe дa мy дaдe яcнa нayчнa дeфиниция. Toзи пpoблeм e в ocнoвaтa нa ocнoвнитe пpoтивopeчия мeждy фyндaмeнтaлнитe тeopии. B cвoeтo ece физиĸът Флopиaн Hoйĸapт oт Лaйдeнcĸия yнивepcитeт (Hидepлaндия) paзглeждa „пpoблeмa c вpeмeтo“ и ce oпитвa дa гo peши.

Πoнятиeтo зa вpeмe вapиpa дpacтичнo в зaвиcимocт oт тeopeтичнaтa paмĸa. Koнцeпциятa зa вpeмeтo във физиĸaтa вapиpa в зaвиcимocт oт пepcпeĸтивaтa, oт ĸoятo paзглeждaмe явлeниeтo: oбщaтa тeopия нa oтнocитeлнocттa, ĸoятo oпиcвa гpaвитaциятa и гoлeмитe oбeĸти; ĸвaнтoвaтa мexaниĸa, ĸoятo yпpaвлявa миĸpoĸocмoca; или cтaндapтния ĸocмoлoгичeн мoдeл. Bcичĸи тe изпoлзвaт пoнятиeтo зa вpeмe, нo гo тpeтиpaт пo нecъвмecтим нaчин, a ĸoгaтo ce пpaвят oпити зa oбeдинявaнe нa тeзи тeopии, вpeмeтo или ce paзтягa, или ce зaбaвя, или дopи изчeзвa oт ypaвнeниятa.

https://www.kaldata.com/it-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/ … arhiv-637722.html
Как става тая работа ако времето е нещо реално, а не човешка абстракция за обяснение на света...... И точно защото е човешка абстракция е безусловно нужно за описване на макросвета, но не и на микросвета. И точно защото е човешка абстракция, и то за обяснение на макросвета, а не нещо реално, извън мозъка, не може да бъде използвана за създаване на единна теория на всичко, която никога няма и да бъде създадена ако времето е човешка абстракция, и завинаги ще има невъзможност за обединяване в една теория на всичко, физическите концепции за макро и микро света.

"Bcичĸи тe изпoлзвaт пoнятиeтo зa вpeмe, нo гo тpeтиpaт пo нecъвмecтим нaчин, a ĸoгaтo ce пpaвят oпити зa oбeдинявaнe нa тeзи тeopии, вpeмeтo или ce paзтягa, или ce зaбaвя, или дopи изчeзвa oт ypaвнeниятa."

Това са абсолютно лаишки приказки които нищо не означават. То и ластика се разтяга и свива, ама дали съществува реално?

Скучна ми е тая дискусия. Дайте нещо за Дятлов. Дали не изкараха някоя нова теория?!

Е, естествено че съществува. Може да го видиш, да го пипнеш, да го изядеш дори, да го превърнеш в енергия, ако не се натровиш примерно, с ядене на ластици. Можеш да усетиш неговите физически качества, по най различни начини. Същото важи, за микрочастиците, които не ги виждаш, но те ти влиаят на тялото, изграждат го. Радиацията ти може да не я виждаш, и усещаш, но виждаш ефекта и по тялото, лъчева болест, значи е реална. Силите които управляват света, гравитация, електромагнетизъм, са реални защото въздействат физически на света. Дори и да не виждаш. Усещаш ги. Единственото което не усещаш е времето. Това което виждаш в огледалото като остарееш, не е изтекло време. Виждаш просто грешки в копията на ДНК, при развитието на тялото, водещи до все повече несъвършенства в тялото, които един ден ще станат толкова големи, че ще спре да работи. Но не защото, времето му е изтекло. Времето между другото има значение като абстракция, улесняваща разбирането за света, и само ако е крайно. То за разлика от пространството което е реално, се нуждае от начало и край, за да съществува, ход на времето. При пространството не е така. То е пространство, независимо крайно или безкрайно е, и можеш да измерваш разстояния в него, независимо дали е крайно или безкрайно. Времето без начало и край, не съществува, няма посока. За посока, са нужни начало и край. Самите ние сме начало и край, за това ни е нужно времето като абстракция за разбирането на вселената, но то не съществува реално, извън мозъка ни.