Усещане за нещо лошо

Когато двама души живеят заедно години, между тях се поражда И несловесна "комуникация". Често не е нужно да се казват нещата директно, с думи, те се усещат. Напълно вярвам, че авторката е усетила, често дори напълно подсъзнателно, че нещо не е както трябва между тях двамата, още преди той да почне зарибявките с кокошките. Да, по - честно е той направо да си каже къде го "сърби /боли", ама мъж и честност в такава ситуация май е оксиморон.

Мен ме остави аз какво и как.
Авторката нищим сега. В момента, в който е породено усещането и за проблем е повдигнала темата. Не е чакала, като чета.

Със сигурност има много моменти отпреди това нейно усещане, които тук спестява.

Изобщо не е оксиморон. Към въпросния оксиморон вие бутате авторката на темата, твърдейки, че е ОК да го кара само на усещания. Щото така било в дългогодишните връзки. Ама нещата пак не да едностранни: ако той ѝ е казвал някога, че нещо му липсва, а тя е реагирала остро, ‘ми много ясно, че ще има съмнения дали да говори открито за тези неща. А може и никога да не ѝ е споделял в прав текст за някакво свое усещане за липса, но да очаква подобна реакция, познавайки “половинката” (което пак не е ОК - задължително се говори, за да няма недоразумения и после “ама ти защо не ми каза?)

За да си говорят обаче двама души толкова открито за неща, които има липсват, трябва да имат някакво базово усещане за увереност първо в себе си, а после в партньора. Не обратното или само в партньора.

И това е така, да.
Неведнъж ми се е случвало пациентки да дезертират от болница или да абдикират от лечението, ако са от друг град, защото мъжът задявал комшийката. Не става въпрос за психиатрични

Усещанията тя ги е задала и в текстови вариант-попитала е, изговорила е. Той е този, който отрича да има нещо, което да го тласка към флирове навън.

“Изневеряваш ли ми?” и дълъг разговор с въпроси от рода на “Липсва ли ти нещо в нашата връзка?”/“Какви компромиси ти се налага да правиш?” са два различни разговора. Само привидно първият вариант изисква повече смелост. Всъщност - вторият е.

Абсолютно съм съгласна. 👍

Има ли развитие в някаква посока? 🤔

Здравейте, засега избрах да се успокоя и да не ровя повече. Не мога да си късам нервите с това ровене и постоянна тревога. Концентрирам се върху грижите за децата, бебето най-вече, защото никой няма да ми върне това време.
Реших, че каквото има да излиза наяве, ще излезе, иначе сега за каквото и да се усъмня и да попитам, знам, че ще бъда изкарана параноичка и ще бъда излъгана, така че няма смисъл да ровя.
Като цяло не мисля, че нещо особено се е случило, и да е имало, може би го пресякох в начална фаза - ще видим.
Вярвам, че всичко ще си се покаже след време, ако има нещо и като загуби бдителност той.
Отказах се от всякакви следенета, подслушвания и т.н. Просто няма да си късам нервите с тъпотиите му.
Ще си гледам мен и децата и това е.
Прегръщам ви!

Поздравления за решението!
Грижете се за себе си и за децата!
Искрено Ви желая нещата да се развият в благоприятната за Вас посока.
Всичко добро! 🌸🤗☀️

Здравейте отново.
Извинявам се, че разбърквам старата тема напред, но това й е естественото продължение, няма нужда от нова.
Исках само да споделя с вас и с всички, които вероятно в някакви моменти са се лутали, измъчвали и чудили какво се случва зад гърба им.
Изчаках малко време да премине бурята ми, за да пиша спокойно сега.
Както бях казала, спрях да следя всичко при мъжа ми- тотално. Неговото поведение и отношение се подобри, но пак имаше брутални скандали с обиди, унижения , обвинения , че не съм се справяла емоционално и т.н .
В сексуален аспект нещата останаха все така зле.
Тотално спря да ми пука.
Не ме интересуваше какво има в служебния лаптоп, в телефона и т.н.
Върнах си спокойствието донякъде.
Един ден обаче случайно попаднах на информация за негов скайп (уж служебен) , за който нямах идея, че съществува. Беше го ползвал на телефона си и се разпиука пред очите ми.
Е, да видим какво излезе там:
Целодневни лафчета с онази “грозната и смотана” колежка- дълги, напоителни, интелигентни! На теми, които и двамата ги интересуват. Хубави разговори, докато аз получавах- “съжалявам, в среща съм, ще говорим вкъщи”.
И секс са правили- имаше неведнъж “чакам те Еди къде си, ела ама след малко”.
Обяди всеки ден, закачки тип пети клас плюс загрижени споделяния и разговори.
Ето до това водели безобидните служебни сърчица
Отвратителна, гнусна историйка, която на повърхността дори не личеше такава.
Ама те били само колеги, ама аз съм била луда.
Още малко- само да се върна на работа след майчинството и ще види луд човек .

Разбирам те напълно и те поздравявам, че така разумно приемаш нещата! Грижи се много за себе си, това е кофти период, но всички знаем - ще мине!

Запази хладнокръвие. Ако истерясаш, после много ще се срамуваш от поведението си. Само не губи достойнство, заради самата себе си. Ако още не си показала пред него, че знаеш, по-добре изчакай. Не бързай с никакви решения в момента. Имаш ли близка приятелка, с която да споделиш? Ако го изгониш или го напуснеш, ще съумееш ли да се справиш?
Ако той се осъзнае, можеш ли да простиш?
Имаш много въпроси, над които да мислиш. Кураж!

Дали мъжът ще се "осъзнае", като връзката с колежката е толкова отскоро. Поне първата една година в подобна ситуация мъжете са "влюбени и загубени". На втората им попросветва нещо, но то обикновено жената е разбрала и противодействала и става трудно.