Ето тоя е с 15 на двата диагонала:
2 7 6
9 5 1
4 3 8
Разписах няколко и после забравих кой е правилният. Редактирах се.
2 7 6
9 5 1
4 3 8
Разписах няколко и после забравих кой е правилният. Редактирах се.
- Публикувана: 22 май 2019, 15:20 ч.
- Последно мнение: 17 дек. 2019, 08:50 ч.
Тук за трудните задачи ще намериш помагачи. При нужда само ги попитай, на решение разчитай :)
Пълен блокаж... Моля за решения на тези задачи за трети клас. Дадени са верни отговори В) и на трите.
Няма как да е 5 без повтарящи се числа. Най-малкият сбор на три различни естествени числа е 1+2+3=6.
Отговорът няма как да е 5.
Отговорът няма как да е 5.
Именно. За това говоря и аз.
Със сбор по редове, колони и диагонали 15 е лесно, но с такъв сбор 5 и общ сбор на числата 15 ?!
Аз доникъде не стигнах.
Третокласник ще я реши, без да се замисля, но ако не съществува такъв квадрат, значи условието е некоректно.
Надявам се не сте ги решавали. Две задачи за седми клас:
1 зад:Квадрат ABCD. На страните AD и DC са избрани съответно точки M и N, така че NC =2*MN. Да се намери ъгъл ABM.
2зад. Квадрат ABCD. От върха B е пуснат лъч , под ъгъл 58 градуса със страната BC. От връх D перпендикуляр към лъча с пета в точка P. Да се намери ъгъл DCP.
1 зад:Квадрат ABCD. На страните AD и DC са избрани съответно точки M и N, така че NC =2*MN. Да се намери ъгъл ABM.
2зад. Квадрат ABCD. От върха B е пуснат лъч , под ъгъл 58 градуса със страната BC. От връх D перпендикуляр към лъча с пета в точка P. Да се намери ъгъл DCP.
Надявам се не сте ги решавали.
1 зад:Квадрат ABCD. На страните AD и DC са избрани съответно точки M и N, така че NC =2*MN. Да се намери ъгъл ABM.
2зад. Квадрат ABCD. От върха B е пуснат лъч , под ъгъл 58 градуса със страната BC. От връх D перпендикуляр към лъча с пета в точка P. Да се намери ъгъл DCP.
1 зад:Квадрат ABCD. На страните AD и DC са избрани съответно точки M и N, така че NC =2*MN. Да се намери ъгъл ABM.
2зад. Квадрат ABCD. От върха B е пуснат лъч , под ъгъл 58 градуса със страната BC. От връх D перпендикуляр към лъча с пета в точка P. Да се намери ъгъл DCP.
На втора:
Ъглите на квадрата, както и точка P лежат на описана окръжност с диаметър диагоналите. (ъгъл DPB=900, т.е. P лежи на окръжността с диаметър BD)
Оттам ъгъл DCP=DBP=1/2 от дъгата DP
ъгъл DBP= PBC-DBC=580-450=130
В първата сигурни ли са тези букви в NC =2*MN. Може да се сметне, но ще излезе не като за 7ми клас (ще се намери някак синуса на ъгъла, не мярката на ъгъла).
Ъглите на квадрата, както и точка P лежат на описана окръжност с диаметър диагоналите. (ъгъл DPB=900, т.е. P лежи на окръжността с диаметър BD)
Оттам ъгъл DCP=DBP=1/2 от дъгата DP
ъгъл DBP= PBC-DBC=580-450=130
В първата сигурни ли са тези букви в NC =2*MN. Може да се сметне, но ще излезе не като за 7ми клас (ще се намери някак синуса на ъгъла, не мярката на ъгъла).
Къде с тази описана окръжност в 7 клас?
Ами не учиха ли в седми клас точно правоъгълните триъгълници и вписани и описани!?! То с толкова размествания се объркАх вече 
Ама вече не мога да учудя и сама себе си... след случай на решаване на стереометрична задача с еднакви триъгълници вкъщи... па де да се сетя за "пряката" взаимовръзка стереометрия <-> еднаквости
не знаех кой от синковците ми е подхвърлил листчето на кухненската маса... 
докато аз готвех, а малката пишеше домашно (за първи клас) 
Ама вече не мога да учудя и сама себе си... след случай на решаване на стереометрична задача с еднакви триъгълници вкъщи... па де да се сетя за "пряката" взаимовръзка стереометрия <-> еднаквости
не знаех кой от синковците ми е подхвърлил листчето на кухненската маса... докато аз готвех, а малката пишеше домашно (за първи клас) 
Седми , на втората се опитвам да добутам, че APD и PCD са еднакви. 2 страни от квадрата и една обща. Само ъгъла ми бяга.
Те не са еднакви тези двата триъгълника, че да се търси ъгъл като липсващ елемент за някой признак. Един път защото ъгълът между коментираните две страни (страна на квадрата и обща) в единия е остър, а в другия - тъп. И втори път защото според неравенство на триъгълника РС е по-голяма от DC, теост няма как РС да е съответно равна на АD след еднаквост.
