Различната емоционална интелигентност. Или ,,Обичам те,, по моя начин.

Да уточним сега кое ти е важно: да си утвърдиш тезата, че мъжете са първични и подлежат на дресиране или да се гъбаркаш с нас?

Ако е първото - бях достатъчно обстоятелствена. Ако е второто - не се впрягай, каквото повикало, такова се обадило. Ако има да кажеш друго или нещо по същество - заповядай, форумът е за това.

Ти и “обстоятелствена” в едно изречение е ненужен оксиморон. Освен ако заяжданията на дребно и личните нападки от нисък клас не се водят “обстоятелственост” в този форум. Ако това е така, да, тогава си “обстоятелствена”.

Съобразявам се с възможностите ти. Не ми е трудно да следвам вулгарния ти и безпардонен стил на общуване. Как е? Разбираме ли се. За протокола, аз зор нямам. Ти се пънеш да обясняваш на жените някакви неща.

Може би и превод на думата “вулгарен” трябва да ти дам. Явно и там имаш пропуски.

И това с нивото не го разбрах: уж бях умен, сега изведнъж нивото ми изисквало някакво снизходителни съобразяване с него.

В светлината на повечето мнения от последните 3 страници обаче - не съм изненадан от липсата на последователност.

Като си умен, пиши умно и тогава ми изисквай последователност.

Досетлив мъж като теб, който знае, че творбите му върху тоалетната чиния не радват жена му, но обяснява на други във форума как ще се червят пред гостите, не може да бутне трохите до чорапите по невнимание, хеле пък да чака жена да го нарежда.

Фабри, изчетох дискусията. Съгласна съм с предложението ти - да казваш очакванията си на мъжа.
 Но да питам: Какво да правя с мъж, който в началото на връзката казва " Кажи какво да направя." и го изпълнява. След 10години - се прави, че не те чува. След още 10 г. - те пита защо постоянно вдигаш скандали, когато напомняш, че нещо не е направено. И вече си е възстановил "фабричните настройки", които са, че жената е домакиня и той няма нужда да се занимава с битовизми.
 И все още твърди, че ме обича. По негов си начин.

Боже, а защо си го избрала такъв и кой ти налага да го търпиш 20 години, щом не го понасяш?
Защото, той те понася и такава- упорито намилаща за едно и също тези 20 години, и на всичкото отгоре признава, че продължава да те обича. Тоя човек е за орден с мечове!

И да, фабричните настройки при всекиго, позволил да го огънат по виждане на "милото", се възстановяват в един момент.

А от къде се появи това, че не  го понасям? Напротив - обичах го, разбирахме се, когато ставаше на неговото...
 И не аз съм го огъвала, според моите виждания. Даже бях много отстъпчива. Търпях и се съгласявах с всичко, което ми сервираше.
  На практика, чак сега - като го напуснах, осъзнах какъв умел манипулатор е. И как ми е вменявал чувство за вина, за неща, които са зависели изцяло от него.

@512

Чудесен пример! Защото именно това е най-разпространенният случай, според мен: в началото на връзка/брак хората са едни, после някак неусетно се променят. За съжаление - в повечето случаи към по-лошо.

Отново “за съжаление” - при тези обстоятелства не виждам безконфликтен начин за успешно възстановяване на “хубавите настройки”. Защото тук става дума за вярвания (той вярва, че жената е домакиня), а на ниво “вярвания” се работи много трудно (но не невъзможно) и отива доста енергия.

Чудесно е, че си го напуснала. Сега имаш възможност да започнеш следващата си връзка (в случай че искаш такава) с повече предварително говорене. Ще разкажеш на бъдещия Мистър Х защо и как е приключила предишната ти връзка. Ще поискаш от него да бъде откровен и да не си губите времето, ако има някакви подобни дълбоки вярвания. Знам, че в периода на пеперудите е трудно да се повдигат такива въпроси, но абсолютно си струва усилието и дискомфорта. Може да ти спести нови 10-20 години. Бъди пряма и казвай нещата в прав текст в този разговор. Защото ако пак попаднеш на манипулатор и просто му разкажеш как са приключили нещата, той най-вероятно ще се направи, че не е чул въпроса/въпросите зад цялата история (“Ти също ли си такъв по отношение на еди-какво-си?”) Може да не се наложи да поставяш нещата ребром, ако след историята той поеме инициативата и коментира лошите ти спомени, но ако не го направи: червена лампа.

Пък ако двама души са заедно и не искат да се разделят, но фабричните настройки са се върнали и тежат твърде много, пак има варианти, но изискват много енергия, не са безконфликтни и носят други рискове.

За мен пък вярванията са подвластни на чувствата. Просто на него му е удобно да прехвърли отговорността за поддържането на дома върху нея. Допълнителния бонус е и общественото мнение от случая с гостите и опиканото. Твоето не са вярвания, а желание да наложиш определен стереотип, който да обслужва твоите интереси.

ИзобщЕ не разбрах що съм "вмъкната" в тоЗ тъй одухотворяващ спор за тоалетни и прочие   , но си знам, че рано или късно емоционалната ЕнтЕлЕгентност и лИбоФ стигат все до кенефа.   
Обича мЪ/нИ мЪ обича, ама пИка ли наред, ясна е раб'тата!   

Даде си мнението, ние си казахме нашето, почувства се засегнат и ни обвини, че го обиждаме и нападаме. За да ни стане ясно, че правим това от безсилие, потърси опора в твоите думи.

Fabri, ква е тая пропаганда, особено сред жени с опит в съжителство с неподходящи,  да се сбират пак с хора, за да си приказват кой какво очаквал от другия. За трохите и пикнята,  интимно.

@Дренка

Ша прощааш: зарад’ таквиз кат’ теб слагам по 20 пъти неща в скоби. Както е и в последното ми мнение за следващата връзка на @512: “(в случай че искаш такава)”

Нищо де. Нека опитите за изкривяване на думите на другарчето продължават. Инак може и да няма какво да напишете

Нищо лично,но като мъж,само ви чета и си "люпя" семки....Мислех да пиша,ама много"агресия" в думите усещам.но..все пак..Хората са различни един от друг,никой няма право да иска от другият нещо,което той не иска да прави или не е. Обикновено се правят компромиси,но стана ли повече от 10 например.няма да има промяна в отсрещният,никога..Или се свиква с това или багажа и далеч от него...просто е..