Как да кажеш деликатно на някоя женица, че е проста? Ей за това става дума.
Какво ще коментираш нещо, което не е твоя работа?
Какво ще коментираш нещо, което не е твоя работа?
- Публикувана: 24 май 2019, 07:03 ч.
- Последно мнение: 30 май 2019, 15:49 ч.
Дебели деца - как да сме деликатни?
Това ако е само проста добре. Аз тук виждам някакви наченки на отклонения.
Нищо не бих коментирала, няма смисъл. Изпада се в отбранителен режим за едър кокал, наследственост и т.н. - от наблюдения в моето семейство. Дебелите деца стават дебели възрастни и ги чака цял живот неравна борба с килограмите. Винаги има проблем при голямо наднормено тегло и този проблем трябва да се търси, защото се влошава, губи се време и диабетът е зад ъгъла. Да не говорим за социалните последици, подигравки, отхвърляния от другия пол в пубертета, трупане на комплекси...
И диабета не е най-страшната болест.
Има деликатни начини да го кажеш.
В разговор
”Тя/той ходи ли на спорт?/ Какъв спорт харесва?/Чух, че много деца на тази възраст харесват ______ спорт, той/тя харесва ли го?”
Ако детето яде нещо вредно директно питаш
”Не те ли е страх колко захари/мазнини има? ”
НО! И го правя голямо ”но”!
Не виждаме всичко за другите, няма как да знаем какво и как. Затова такива коментари са само за много близки хора.
Напоследък напълнях. 25кг. В рамките на 2 години. (Промяна в работата - от 9-12 часа на крак за почти 10 години седнах в офис.) Само много близък до мен човек позволявам да го обсъжда. Към всички останали ”загрижени” съм саркастична и язвителна. Опитвам да отслабна, но кантара мърда само нагоре. Сладко ям рядко, веднъж в месеца, газирано не пия. Просто не става. Хората не са със мен да гледат какво ям и виждайки само резултата мислят, че ям много.
Второто голямо НО!
Такъв разговор се води далече от самото дете. Децата разбират. И страдат. Доскоро моя позната се бори със анорексията на дъщеря си. Засега са добре нещата, но остава завинаги и се отразява много.
В разговор
”Тя/той ходи ли на спорт?/ Какъв спорт харесва?/Чух, че много деца на тази възраст харесват ______ спорт, той/тя харесва ли го?”
Ако детето яде нещо вредно директно питаш
”Не те ли е страх колко захари/мазнини има? ”
НО! И го правя голямо ”но”!
Не виждаме всичко за другите, няма как да знаем какво и как. Затова такива коментари са само за много близки хора.
Напоследък напълнях. 25кг. В рамките на 2 години. (Промяна в работата - от 9-12 часа на крак за почти 10 години седнах в офис.) Само много близък до мен човек позволявам да го обсъжда. Към всички останали ”загрижени” съм саркастична и язвителна. Опитвам да отслабна, но кантара мърда само нагоре. Сладко ям рядко, веднъж в месеца, газирано не пия. Просто не става. Хората не са със мен да гледат какво ям и виждайки само резултата мислят, че ям много.
Второто голямо НО!
Такъв разговор се води далече от самото дете. Децата разбират. И страдат. Доскоро моя позната се бори със анорексията на дъщеря си. Засега са добре нещата, но остава завинаги и се отразява много.
И диабета не е най-страшната болест.
Не е най-страшната, но не е и приятна, а което е по-важно - може да бъде избегната. Но по-важно е да опазим родителското его с легенди и митове за едрия кокал, който изисква 10-годишните да са 80 кила.
Странно е как видиш ли да е дебело детето е най-страховитото нещо, което ще съсипе детето и чинка никоя си ще се меси да светне родителите.
А защо не поговорим как тактично да кажем на родителите, че детето им е разлигавено, крайно егоцентично, садистично подигравателно, лишено от емпатия и др. - все неща дето майка му е трябвало да му туря с лъжицата в устата. Това ли е върха на айсберга на ценостната система - КАК ИЗГЛЕЖДА, прикрито зад фалшивата загриженост за здравето?
А защо не поговорим как тактично да кажем на родителите, че детето им е разлигавено, крайно егоцентично, садистично подигравателно, лишено от емпатия и др. - все неща дето майка му е трябвало да му туря с лъжицата в устата. Това ли е върха на айсберга на ценостната система - КАК ИЗГЛЕЖДА, прикрито зад фалшивата загриженост за здравето?
Интересно ми е колко от вас осъзнават, че детето ви е дебело и стремите ли се да решите проблема или не ви пука?
А вие самите дебели ли сте?
Знаете ли, колкото и дежурните злобарки да подскачат, за мен е важно поне една майка да се разпознае и да вземе мерки поне за едно дете. За мен това означава, че темата ми е била полезна.
А вие самите дебели ли сте?
Знаете ли, колкото и дежурните злобарки да подскачат, за мен е важно поне една майка да се разпознае и да вземе мерки поне за едно дете. За мен това означава, че темата ми е била полезна.
Многократно повтарям, че когато й каже, че не иска повече, храненето приключва. За щастие малката е супер енергична, непрекъснато играе, скача, катери се. Пък аз не бих отказала да сваля пет кила. 
Дева,големият ми син го оставих така да не яде.Само предлагах и реших,че в един момент ще прояде.Точно така ми говореха,че при наличие на храна,никой не е умрял.Само че се получи точно обратното.Съвсем залиня и направо не искаше да гледа храната,лежеше и само искаше да спи.Не се лекува така злоядство и го разбарах по трудния начин.Всеки си знае детето и затова не се меся.
Фмино,ти като говориш за злобарките,които подскачат,къде се слагаш,душа добра и златна моя?
Фмино,ти като говориш за злобарките,които подскачат,къде се слагаш,душа добра и златна моя?