От глад, при налична храна, никой не е умрял.
....
Абе, хора, защо не си гледате в собствената паница. Защо все се блещите в чуждата.
Когато се задават такива въпроси, първото нещо което трябва да се направи е питащия да се постави на мястото на отговарящия. В случая авторката как би се почувствала, ако има пълно дете и хората около нея с "цялата си деликатност и чувство на такт" и го навират в очите, макар тя да е опитала всичко, но въпреки това всичко детето и продължава да е пълничко поради една или друга причина. Децата трудно се управляват, трудно разбират доводите на родителите си, искат си своето. Какво ще направите - ще затворите детето си, ще му спрете храната, ще го подлагате на диети, ще го тъпчете с хапове и добавки, ще му давате ябълка вместо сладкиш(хубаво, ама то ще иде на училище, там децата ще хапват забранените нему неща и то... също, защото му се яде това, а не ябълката, която сте му дали), ще го заплашвате, че ще му се подиграват и обиждат, че няма да стане пълноценна личност, че няма да има семейство, деца, само защото е пълно ли, че ще бъде хем нелицеприятно, хем болно. Ще го убеждавате с добро и лошо пък което помогне, а. Не стават точно така нещата, не стават. Хубаво е да се вземат мерки, не отричам, но не винаги тези мерки са ефикасни. А пък да тръгнеш да си вреш носа, деликатно, де, да не си помислите нещо друго в болката на хората(защото те вероятно също се тревожат, ако детето им е пълничко и най вече за здравето му, но хора и слабите боледуват и то от болести причина за които е посочена пълнотата) е толкова липса на такт, колкото и да ги обидиш в прав текст.