Дебели деца - как да сме деликатни?

Попаднах на темата случайно и мислех да си замълча, но съм толкова искрено възмутена, че няма да мога.
Как да се държим с дебелите деца - ами не по-различно отколкото към слабите, като към деца!
Бих се намесил само, ако близък човек ми е поискал съвет. Повечето родители са наясно с проблема и се опитват да го овладеят, поне тези които познавам. Нямат нужда от моята намеса, още по-малко от тази на всезнаещи майки-съдници, които не са ходили в техните обувки, но пък за сметка на това са съвършени и имат решение за всеки проблем. Ако си дебел - лошо, ако си слаб - нищо не значи, пак може да си тлъст. Ако пушиш, пак им бъркаш директно в джоба - от тези престъпници съм и аз.
Единственото, което не мога да разбера е къде отиде елементарната човещина и емоционална интелигентност? И как родител, който мисли по този начин ще успее да възпита у собствените си, правилно хранени деца, толерантност и търпимост към връстниците им. Все си мисля, че не е достатъчно да казваме на децата си да не коментират другите. Това все още нищо не значи. По-важно е да ги научим да ценят и уважават околните - да виждат положителните им страни и да приемат различията като нещо нормално, без значение дали става въпрос за наднормено тегло, физическо или психическо заболяване, или етнос.
Ако темата беше "Как да храним децата си правилно, за да са здрави", например, може би щеше да има различен ефект.
Възхищавам се на хора като Елора. Нейната история би трябвало да ви накара да си дадете сметка, че в повечето случаи за всичко има причина, която често не виждаме. Не всички са силни като нея.
Джаста Праста, първият ти коментар е изключително точен и на място!

Как да сме деликатни ли?
Като не си врем носовете там, дето не ни е работа.

Хм, аз уж съм либерална и даже детето ми расна сред едни от най-дебелите хора на планетата, но чак толкоз не съм либерална, че хич дума никога да не кажа. На слабо познати не бих, защото няма смисъл освен, че не ме интересуват. Но на близки, които знам, че го считат за проблем казвам каквото знам и може да е полезно.

Просто казано - ако не става дума за наистина близки хора и дете - в смисъл, да се виждате често / редовно и да сте поне брат / сестра с родителите и те не са споделили за проблем, не са потърсили съвете, просто не се бъркаш там, където не са те канили.

Е то какъв въобще е смисълът да даваш акъл, мнение, съвет или насока само на неблизки хора? Това е като забележките и шамарите от непознати през соца, които много съфорумки още считат за жизнеутвърждаващи.

Когато не ти ги искат тези благини, не ги предлагаш. Независимо близки или неблизки хора.

Има си такива хора - ядат от всичко по много, по всяко време, и са като вейки. Това обаче не означава, че всички хора от този тип са здрави - докато при пълните има видими сигнали, то при слабите, ядящи на корем, сигналите за проблеми са скрити и ако не отидат специално да се изследват, няма и да разберат, че ги имат. Например вътрешните им органи може да са обвити от мазнини, което си е сигнал за почти сигурни здравословни проблеми в бъдеще, но те виждат, че поеманата храна не им се отразява външно и не подозират за скритото.
Иначе затлъстяването се превърна в епидемия и причината в много случаи не е безразборното ядене, а изкуственяците, с които тъпчат храните. Като деца редовно омитахме хляба на връщане от хлебарницата, ядяхме все банички, кифли и подобни, но дебелите бяха голяма рядкост. Сега трудно можеш да намериш нещо, което да е чисто от добавки, химии, хормони, антибиотици и всякакви боклуци. Вчера треньорката по плуване на малката щерка й е казала да разкара и киселото мляко, защото блъскат нишестета в него.
Отделно хранителната индустрия е мощна, парицата е царица и никой не го е еня за здравето на хората - важното е пари да падат. От това положение са доволни и лекарските и фармацевтичните среди - колкото повече болни, толкова повече пари. Само като видиш рекламите какво внушават - яжте и пийте на корем (но никога не се рекламират примерно плодове и зеленчуци), после ние ще ви предложим чудодейни хапченца против киселини, за храносмилане, против диария, запек и прочие, и ти става ясно каква е грижата за човешкото здраве.

Рекламират  огромни бургери само за 3 99 и как на трапезата не може без кока кола споделена с приятели...

Разбира се, че ще рекламират - като няма кой да забрани и има кой да се оставя да му внушават глупости и да купува.

Не обсъждам външния вид или дрехите на хората.Никога не коментирам кой е дебел,кой е кльощав,кой е грозен,кой има развален зъб,кой с какво е облечен.На това уча и дъщеря ми.
Кой както иска да си храни детето.
Непоискани съвети не давам.
Ако ме питат нещо-отговарям.

Ла Сомбра, за пръв път някой в тази тема да спомене хляба.  Навремето наистина се ядеше много хляб. Като дете помня че сутрин започвахме с тестена закуска, при това обилно изпечена със свинска мас, в детската градина сутрин се ядеше предимно хляб - с масло, сирене и чай или пържена филия, мекици, милинки, кифли,такива неща, а дебели деца почти нямаше.
Аз например бях изклюително злоядо дете, направо проклето станеше ли въпрос за ядене и в стола първите 3 години когато беше задължителен, и преди това в ДГ най често си изяждах само хляба. Помня и как на връщане от хлебарницата доста хляб си похапвах. Бях като клечка. Навън другите тичаха с филии намазани с разни неща, и аз го правех, всички го правеха... Ядяхме си и сладко и газирано си пиехме... Помня че едновремешния чипс и пелетите бяха просто накиснати в мазнина чак се стичаше в ъгълчето на целуфановото пликче. Не е като да не са били мазни. Но явно тогаващната храна няма нищо общо със сегашните химии или пък количествата са се променили в посока нагоре, не знам, но навремето почти нямаше пълни деца, в клас се срещаха по 1-2 не повече. Наскоро бях на родителска среща, младежи 15-16 годишни, 70% от девойките които излязоха от стаята бяха по-едри от нормалното- тесни рамене и огромни ханшове и бедра, а 1-2 направо като дирижабли. Мисля че навремето имаше някаква превенция за такива случаи, чувала съм за лагери, а сега е само говорене и нищо неправене- много захар имало, много пържено бла бла, а мерки за разпространителите на такива храни не се взимат.
Майка ми е диабетичка, но като я водих миналото лято на лекар гледайки един плакат на стената ми направи впечатление че именно хлябът беше поставен в хранителната пирамида като най-важната храна. Дотогава смятах че това са белтъчините, а те бяха почти на върха под ядките и меда.
Последните години има нещо мвного сбъркано - количества, видове, и най-вече мазнини и синтетични хормони които човешкото тяло не възприема. Навярно заради това има не просто дебели деца, а се променя и физиката на слабите. Не е просто акселерация на поколенията- сегашните младежи са с огромни ходила. Синът ми  е слаб, но още на 13-14 г беше с 44 номер. Бях ужасно притеснена как ще му намираме обувки. Добре че ходилото растяло до 15-16 годишна възраст и се спряхме на 45-ти. Но познавам девойки на 15 г. които носят 43 без да са пълни или прекалено високи. За мен голяма част от проблема се дължи на химията в храната.

Като бяхме ние деца ядяхме много тестено, но и много се движехме. Сега и обездвижването е огромен проблем. Иначе е ясно, че от хляб до хляб има разлика баир. Единият е полезен ако не прекаляваш, този с добавките - не точно. А не са толкова много хлябовете в търговската мрежа,чиито съставки са само брашно, вода, мая и сол. Всичко друго е излишно. Закуските сега пък са съвсем различни, бяха писали че масово са с хидрогенизирани масла и имитиращи продукти, за да докарат ниска цена. Е, няма как да е същото като домашна баница.
Иначе за вредата на всичко що съдържа въглехидрат е, ясно че е модерната мантра и съм се отказала вече да споря. Само че тази мода доста поотмина на запад, защото масово започнаха лекари да пишат колко са важни добрите въглехидрати. А и дори СЗО излезе с позиция за връзката на прекомерната консумация на месо и някои видове рак. Всеки сам си преценява, просто нека не даваме като панацея никой режим, защото панацея просто няма.

Няма панацея наистина, защото човешкият организъм е сложна система, чието функциониране зависи от взаимодействието на множество фактори. Не е 2+2. Единствено общовалидно правило е елиминиране на боклуците и умереност в консумирането на нормалната храна. Всичко друго е до конкретния организъм.

И физическа активност бих добавила.

Разбира се.