Студенти ~ набор 2000 ~ Тема 58

Е,  и аз това казах,  че нещата финансово са несъпоставими, но всички почнаха да ме убеждават,  че парите нямат значение и задължението си е задължение...

http://www.crous-paris.fr/logement/residence-docteur-yersin/
Произволно избрано, държавно, на Крус близо до нашето.
Нашето
https://www.arpej.fr/residences/residence-porte-ditalie/
В днешно време нещата са такива.
Помощта, която се дава от държавата за настаняване в нашия случай се очаква да е 206евро. Чакаме решение.
А относно това, че трябва да се предава стаята в приличен вид, не променям мнението си нито на йота.

Елан,това са студията.В България няма такива държавни.Затова сравних с този тип,които по тип и вид и цена се доближават до българските.В Париж стаите на Крус струват 3 пъти повече от същите в други градове,но за същите условия.http://www.crous-paris.fr/logement/residence-les-carmes/
http://www.crous-paris.fr/logement/residence-pour-la-reussite-lourcine/

Погледнах и в София вече има частни общежития тип студио - цените са 400-500 лева горе долу.Дано държавата започне да строи и собствени скоро,но се съмнявам.

Здравейте, имате ли информация за второ класиране къде се подават в заявленията, в случай, че се кандидатства с разменно писмо- в самия университет, към който е общежитието или в Студентски общежития и столове директно?

Успешна учебна година на всички студенти - първокурсници.
При нас нещата с общежитието уж се наредиха добре, но тази сутрин се случи нещо непредвидено.
Още на 24 септември взехме настанителната заповед, платихме, направихме адресна регистрация и отидохме да огледаме стаята. Дъщеря ми е настанена в 9 блок на УНСС. Няма нужда от ремонт, само почистване и освежаване. Двечки са в стая, чисто и поддържано ми се видя, хубава настилка и чисти тапети. Едното легло ново, другото разпадащо се. Мъжът ми купи части с идеята утре да го поправи, купихме и матрак, понеже нашата е гнуслива. Имаше няколко сака багаж, но не посмях да надничам вътре. Банята също е горе - долу добра, не е някаква мизерия. Домакинката ни показа снимка на момичето с което ще делят стаята. Каза ни, че е много кротко и добро момиче и сме извадили късмет. Камък ми падна от сърцето, много се притеснявах с кого ще се падне и какви са условията. Още на другия ден въпросното момиченце е ходило да се настанява и е взела координати на моето момиче. Писали са си общи неща и тъкмо се зарадвахме, че нещата се нареждат добре тази сутрин трето момиче започва да пише съобщения на дъщеря ми. Три години е живяла във въпросната стая, но по незнайни причини за тази година не се е класирала. Вчера е говорила  с домакинката и понеже има свободно място в една от другите стаи и е предложено ако иска да се настани. Била последна година и ще остане в общежитието само до февруари. Обаче тя си държи на стаята в която е била до момента и засипва дъщеря ми с молби да и отстъпи мястото си и да отиде в другата тая. Леглото било лично нейно купено, не от общежитието и не искала да го мести. Много сме объркани как да постъпим. Багажа е събран и утре рано - рано пътуваме. Дъщеря ми няма вина, че е настанена в тази стая. Успеха и е висок и си е в правото да живее в по - добри условия. Също така не искам да започваме това ново начало с проблеми и разправий. Много ми е притеснено как ще мине утре и къде ще спи моето момиче, тъй като видно е, че леглото е донесено, не е на общежитието и не е редно да спи на него. Обаче понеже са почивни дни едва ли някой ще ни даде легло. Общо взето дъщеря ми се чувства като натрапник. Главата ми ще се пръсне от тревоги, явно при нас нещата стават все по трудния начин. Извинявам се за дългия пост, но съм сигурна, че разбирате моите тревоги.

Да бе и си е оставила леглото без да знае със сигурност, че ще  е приета отново в това общежитие.
Тъпо е да се започва така годината, но това разпределение не го правите вие...нито тя. А ако реши да остане и след февруари...
Според мен вижте се ако трябва утре с тази девойка и обсъдете нещата. В това общежитие няма ли дежурен почивните дни...онази да не и скимне верно да изнесе леглото. И после да го търсят от вас. Късмет с настаняването!

Едва ли някой ще помъкне леглото със себе си, ако се наложи да се мести. Преместване, съхраняване през лятото, сглобяване-разглобяване обезсмислят всичко. Аз нямам опит с общежитията в БГ, но синът ми в чужбина лично си купи леглото, даже после купи и още едно , по-голямо, защото и стаята го позволяваше. Лично негови са и гардероб, бюро и етажерки, защото това което остана от предишния, реши да изхвърли. Дори и да реши да се мести е ясно, че всичко ще остави след себе си. Там обаче го няма момента всяка година да кандидатстваш за стая .
Номер едно вече завърши, от тази година започвам да мисля за номер две, та и аз с вас в темата.

Изобщо не искам да започва по този начин учебната година. Иначе мъжът ми е категоричен - изнасяме леглото в коридора и отиваме да купим легло.

Moят съвет е следният: първо вижте другата стая, вижте момичето, може дори условията да са по-добри. В общежитията въпросът е винаги до късмет. В един блок може да попаднеш на ужасни стаи и  на такива, които са чисти и поддържани.Всичко зависи от наемателите им. Ако имате опция за запазване на стаята ( в блоковете на МУ го има и моя син беше две години подред в една и съща стая, с един и същ съквартирант, като си плащаше и летния наем), тогава вече може да обмислите въпроса по-напред в бъдещето- колко години още ще ползва момичето, което ви е допаднало стаята; ако ви хареса и другото момиче и съответно другата стая- поинтересувайте се колко години му остават и на него до завършване. Стаята винаги може да се освежи и ремонтира, по-важен е съквартиранта, да се разбират, да не си пречат и т.н. Имайте предвид, че съм чувала, че в общежитията се ползват т.нар. фиктивни съквартиранти и вашията случай може да е от тези. Иначе леглото трябваше отдавна да е взето от притежателката му.

Аз ако съм на Ваше място въобще няма да се съобразя с това момиче. Вие не участвате в класирането. На това момиче му е пределно ясно, че може да не я класират в същата стая.

Детенце замина и вчера са имали официално посрещане. Беше много развълнувана и с хубави първи впечатления. От утре започват часовете на нейната група и странно за мен с практическа работа, до колкото разбирам от програмата. Първата седмица имат малко часове и само по групи практически упражнения и нямат общи лекции, дали са го замислили нещо като тийм билдинг за запознаване и сплотяване на групите? Другата седмица започват с всичко.  Запознала се с много хора, но било много уморително цял ден да слуша и говори на френски .
Още не мога да усетя липса, може би защото пише на "всеки час" .
Как са вашите деца, доволни ли са, предполагам всички са започнали вече.

Днес започват в СУ Успешно да им е на всички деца!

Моята започна от 9.09 още - графичен дизайн, ВТУ. Амии засега изобщо не е доволна, защото часовете са всеки ден от 8 до 18, което е разбираемо предвид специалността, обаче преподаватели редовно не си влизат в часовете или ако го направят е за 10-15 мин. Специалността е във факултета по изобразително изкуство, той е с традиции по принцип и се надявам на достатъчно сериозна подготовка.   Засега нищо подобно. Ясно е, че тези специалности изискват много самостоятелна работа, обаче ако си решил да се справяш  изцяло сам, то изобщо няма да си правиш труда да кандидатстваш и да наливаш един пари 4 г.  В тази специалност се влиза с висок бал, местата са малко, напливът най-голям от всички специалности с рисуване. Иначе групата, която е 8 човека й допада. Ще видим как ще продължат нещата...

Едната замина отдавна и вече месец  учи стабилно. Другата е там от десетина-петанадесет дни, учебният процес започва на 7-ми. И аз още не усещам липсата им, защото често пишат/обаждат се с инфо какво са направили или какво им предстои да направят, къде са ходили и т.н,  а и защото кака им си е още тук във ваканция. Но след това, тоест след има-няма две седмици, ще стане празно, тихо..

Моята дъщеря замина на 27.09. за София. Ще учи в НБУ. Стомахът ми е на топка и от ден на ден ми все по - тежко! Но се радвам, че тя е доволна. Наехме квартира, която нагласихме прекрасно. От сега се питам като замине и синът ми, живот и здраве след пет години, какво ще правя....Но това си е техният път и техният живот, трябва да го извървят