Здравейте,
Казвам се Иван на 28 години.
Бих искал да ви споделя моята история, която може би е сходна на много други хора.
Запознах се с момиче, което беше приключила мъчителна връзка(3 месеца след раздялата им). Нещата тръгнаха лека полека и се превърнаха в една бурна любов .
В началото се гонихме и двамата и не знаехме, дали сме един за друг, но и двамата успяхме да покажем някакви чувства един към друг и нещата потръгнаха.
Тя ми каза първа "обичам те" някъде на втория месец, честно да си призная и аз го чувствах , но ме беше страх да го споделя. Успя да ме накара да повярвам в нея, като от време на време ми казваше силни думи, които дори и аз не можех да си позволя да изрека от сорта на „обичам те повече от всичко“, „готова съм на всичко за теб“, „ти си прекрасен, никой не е правил такива неща за мен“ и започнах да държа едно прекрасно отношение към нея и да правя постонно някакви изненади, да е водя на почивки(една от тях и беше мечта и успях да и е изпълня), да се държа с нея все едно съм принца на белия кон от книгите и със стремежа си да е нося на ръце, за да бъде щастлива и да и покажа , че света може да бъде розов , почнах да пренебрегвам себе си и да правя лични компромиси.
За първи път ми се случи да изпитам такава изпепеляваща любов и да усетя гущерите в корема(както казват хората), бях готов на всичко за нея и постоянно се опитвах да и покажа, че има до себе си един здраво стъпил на земята човек със стабилна работа и доходи, на който може да разчита по всяко едно време и за всичко.
..иии дойде момента в който започна да се държи по-хладно, по-дръпнато и като е питах какво се случва получавах отговор: „Имам си лични драми и се опитвам да се боря с тях, дай ми време“ и последния месец отношенията тръгнаха назад, опитвах се да променя нещата и да продължа да и правя някакви изненади и да се грижа за нея, за да излезе от тази криза, но в крайна сметка не издържах и и казах , че е по-добре да се разделим. Казах и че не е готова май за по-сериозни неща и не се мина няколко дена и ми написа: „Да, май не съм готова за сериозни неща“, „Не искам да те наранявам“, „Не мога да бъда с теб“, „ти се пренави да се случат нещата, а трябваше нещата да се случат лека полека“. В крайна сметка се оказа , че се е върнала при бившия и приятел, който „уш“ е нараняваше, карал е да страда и се държал с нея като с парцал. Сега се чувствам като един голям тъпак, трудно ми е и страдам , дори имам лека загуба на апетит , но се хванах със фитнес и след това 2-3 бири и претъпявам тъпата болка. Тайно знам , че съм силен и рано или късно ще излезна от кризата, но искам да попитам, какво се случва днешно време с любовта и защо вече не оценяме нищо, а търсим единствено хора, които ни карат да чувствам болка и страдание, толкова ли сме се излевили като хора и сме изгубили интерес към доброто и към хората които държат на нас .
Казвам се Иван на 28 години.
Бих искал да ви споделя моята история, която може би е сходна на много други хора.
Запознах се с момиче, което беше приключила мъчителна връзка(3 месеца след раздялата им). Нещата тръгнаха лека полека и се превърнаха в една бурна любов .
В началото се гонихме и двамата и не знаехме, дали сме един за друг, но и двамата успяхме да покажем някакви чувства един към друг и нещата потръгнаха.
Тя ми каза първа "обичам те" някъде на втория месец, честно да си призная и аз го чувствах , но ме беше страх да го споделя. Успя да ме накара да повярвам в нея, като от време на време ми казваше силни думи, които дори и аз не можех да си позволя да изрека от сорта на „обичам те повече от всичко“, „готова съм на всичко за теб“, „ти си прекрасен, никой не е правил такива неща за мен“ и започнах да държа едно прекрасно отношение към нея и да правя постонно някакви изненади, да е водя на почивки(една от тях и беше мечта и успях да и е изпълня), да се държа с нея все едно съм принца на белия кон от книгите и със стремежа си да е нося на ръце, за да бъде щастлива и да и покажа , че света може да бъде розов , почнах да пренебрегвам себе си и да правя лични компромиси.
За първи път ми се случи да изпитам такава изпепеляваща любов и да усетя гущерите в корема(както казват хората), бях готов на всичко за нея и постоянно се опитвах да и покажа, че има до себе си един здраво стъпил на земята човек със стабилна работа и доходи, на който може да разчита по всяко едно време и за всичко.
..иии дойде момента в който започна да се държи по-хладно, по-дръпнато и като е питах какво се случва получавах отговор: „Имам си лични драми и се опитвам да се боря с тях, дай ми време“ и последния месец отношенията тръгнаха назад, опитвах се да променя нещата и да продължа да и правя някакви изненади и да се грижа за нея, за да излезе от тази криза, но в крайна сметка не издържах и и казах , че е по-добре да се разделим. Казах и че не е готова май за по-сериозни неща и не се мина няколко дена и ми написа: „Да, май не съм готова за сериозни неща“, „Не искам да те наранявам“, „Не мога да бъда с теб“, „ти се пренави да се случат нещата, а трябваше нещата да се случат лека полека“. В крайна сметка се оказа , че се е върнала при бившия и приятел, който „уш“ е нараняваше, карал е да страда и се държал с нея като с парцал. Сега се чувствам като един голям тъпак, трудно ми е и страдам , дори имам лека загуба на апетит , но се хванах със фитнес и след това 2-3 бири и претъпявам тъпата болка. Тайно знам , че съм силен и рано или късно ще излезна от кризата, но искам да попитам, какво се случва днешно време с любовта и защо вече не оценяме нищо, а търсим единствено хора, които ни карат да чувствам болка и страдание, толкова ли сме се излевили като хора и сме изгубили интерес към доброто и към хората които държат на нас .
