Манипулатор и психопат....?!

Грозно е, но и все по-грозно става с годините. Не знам как си го мислят момичетата, че ще ги посрещнат - с бурни аплодисменти и букет рози сигурно? Втората жена винаги си остава втора, колкото и златни яйца да народи. Нито бившата ще се изпари, нито първородното.

Щом си образована като психолог, би трябвало да си наясно, че по-важното е да се решават проблеми, а не да се говорят празни приказки и цитати от книжки. Психопат или не - ситуацията е ясна, от едната страна, от същата трябват и действия. 

Моята връзка е такава, точно 10 разлика и повярвай ми е прекрасна вече 14 години. Мъжа ми изглежда не само по-добре физически от наборите ми, но и никога не ни е личала тази разлика в аспект разбирания, мислене и тн.  Но и за двама ни това е първата наистина сериозна връзка, аз бях на 18, той на 28 като се взехме. Изобщо не е до години, просто човек като цяло шанса да си намери идеалната половинка граничи с едни 5%. Майкъл Дъглас и Катрин Зита Джоунс сигурно имат и 35 години разлика, но това не пречи да са двойка с пламтяща любов сума години. До сродна душа е.....

Някой може просто да е гадняр и задник без да е психопат и нарцис. Това казвам. А ако някой едновременно твърди, че е психолог и поставя диагнози по един пост в интернет, предпочитам да не коментирам това.

Темата ми за токсичните хора беше пълна с линкове, самата аз може да съм изказала оптимистичното мнение, че все пак малък процент хора са такива, защото това е така, но не виждам какво общо има това с пълното отсъствие у мен на намерение да определям хората като каквито и да е, т.е. да им поставям диагнози. Това може да направи само психиатър, дори не и психолог, а още по-малко по интернет.

Иначе всеки може да обижда онова, което не харесва и с диагнози, въпрос на вкус. Това не променя факта, че диагнозите се поставят от лекар. Ако някой има съмнения да посети такъв и тогава ще знаем така ли е или не.

Малко вероятно. Помисли и ще видиш, че е така.
А ти можеш да пишеш на хората, че това, за което се оплакват, не е това, за което си мислят ли? Защото в твоята тема инвалидизираше преживяванията на много пишещи, обяснявайки им, че темата ти не се отнася за тях (а всъщност се отнасяше). Обясняваше какво е "токсична личност" и "психопат" и какво не е, при положение че нямаш експертиза да го правиш. Беше си наумила, че единствено определени точки (издигнати до крайност) определят един човек като психопат и нищо под това. А всъщност дефиницията не е тази.

Има определени черти като: понижена емпатия, повърхностен чар, егоизъм, лъжене, садизъм (който може да е много умело прикит), затруднение да влизаш в контакт с хората (страх от сливане или пък от изоставяне), склонност към свръхзавишена самооценка, склонност към зависимости, усещане за скука, усещане че си специален и т.н., и т.н. (не ми се изрежда всичко!) .. Тези черти са разположени на континиум. Не е нужно да са свръхкрайни. Може да са от 0 до 100, обяснено опростено.
 Психопат е отявленият насилник, който посинява жена си и дори пред съседи я обижда (и за всички е видно, че е изрод), но също и онзи добре облечен висшист, който манипулира жена си, насажда чувство за вина, никога не е отговорен за нищо, пасивно-агресивно я саботира за всичко, оправдава се с тежко детство, пише си постоянно с други и т.н, и т.н. Общото е именно злонамереността, липсата на истинска връзка с другия човек, контролирането (а контролът над личността може да заема мноооого форми, не само директните от рода на: "не се обличай така", "не излизай с еди кой си", или "дай да ти видя телефона")
Но от твойта тема излизаха някакви страшни бисери. Хората се оплакваха и споделяха болките си, а ти насреща им обясняваш, че си въобразяват, че темата се отнася за тях, и да не се филмират много-много. Чудесно инвалидизиране на преживяванията на жертвите. Точно от това се нуждаят това...

Твоето образование какво е? Колко си чела за такъв тип разстройства и откъде? Освен от интернета? И, абстрахирайки се от личното ти мнение (а не факт) кое как ти се струва, че е или не е.
Присъствала ли си на лекции на психиатри, посветени на личностовите р-ва и граничните личности? Влизала ли си в лекции по клинична психология?

Темата ти беше добро начало за запознаване на жените тук, че съществуват личности, които имат  нелечима психопатология (личностовите р-ва не се лекуват, поради отсъствие на критичност у самите засегнати). ЛР има т и чисто морално измерение - това са хора без съвест, без морал, силно егоистични и не умеят да съчувстват. Без диагноза, по народному, на такива хора се казва, че са чешити, егоисти, странни, хладни, "трудни/невъзможни характери"  и т.н. Просто при тях отсъстват всички онези традиционни черти, които обществото определя като нормални. Това обаче много често е явно само за най-близките им. За пред останалите фасадата може да е безупречна.

 Но също така си позволяваше да инвалидизираш чуждите преживявания и болки, обяснявайки, че техният случай не е такъв, и че "психопат" е само някой, който е много-много-много краен случай и трябва да прави това, това или онова, и съвсем никак да не съжалява, и т.н., и т.н., които дефиниции не знам откъде си намери. По принцип всеки насилник има личностова патология, а както знаем, насилието не е само физическо, има много перфидни видове насилие, които доста трудно се забелязват от жертвите, а какво остава от външните. Добави и какви изменения се случват в главите на пострадалите, и как те често оправдават насилника си, защитават го, или отричат, че са жертва на насилие.

Друг е въпросът, че изобщо пък не са толкова редки ЛР, според статистики в САЩ това  1 човек на всеки 20 е с такава патология. Пак повтарям, тази патология се намира на СПЕКТЪР. Най-крайните случаи са видими и с просто око, а какво да кажем за хората, които тормозят и манипулират завоалирано с години наред? И които за пред обществото изглеждат нормални?

Впрочем, клиничните психолози съвсем спокойно могат да диагностицират личностова патология, и изобщо психолозите също. Да, те няма да предпишат лекарства (не че има лекарство против ЛР), но как според теб масово жертвите разбират, че приятелят им (или родителите им) имат тази патология? В кабинета на психолога.
Още повече, че болните личности (нарциси, психопати, всички клъстър Б) не изгарят от желание да се диагностицират при когото и да е било.

А по това едно мнение на авторката, ако искаш, ще ти го разбия точка по точка, защо съм сигурна, че човекът има патология.

Дренка, факт.
Само че преди човек да предприеме действия е добре да знае в каква ситуация се намира и да приеме пълната реалност, пълната картина. С какво си има работа. Разбира се, къде стои и неговата отговорност. Работа по самочувствието, границите и т.н.

Ама то психопатните прояви не са конвейрно явление от страна на психопата. Каква е точно файдата, като му ксжеш на някого, че живее с психопат, ако той се натиска до него в името на семейството.
Още малко и тежките диагнози ще подкарате, да вземате страха на хората.
Айде, няма нужда.

Всъщност психопатните прояви по своя смисъл (ако ти харесва психоанализата) са абсолютно конвейерни, просто окраската е различна. Цикълът на насилието се вижда във всяка една неравнопоставена йерархически двойка, просто се проявява по различен начин (един бие, друг унижава 'само' с обиди, трети насилва по друг начин) и т.н.

Например, обичайно е във връзка с насилие да има контрол,  неясна комуникация, "подразбиращи се изисквания". Няма значение дали контролът  е изказан директно - напр. "не носи тази блуза, не излизай с този човек", или индиректно (усещаш, че ще имаш проблем, ако направиш еди-какво-си), то контрол винаги има. Винаги има едно съобразяване, едно предусещане какво трябва да направиш, иначе ще си наказан (напр. скандал, биене, или просто в продължение на дни ще ти се отказва секс)
Така е и с другите променливи, които са много на брой, характеризиращи насилието в двойката.


Иначе човек трябва да знае с какво си има работа, най-малкото за да си валидира, че не е той лудият. Че с право се чувства, че с него е злоупотребено. И за да не се надява, че с много любов ще успее да промени другия. Да имаш информация е ключово - знанието е сила, а истината ни прави свободни.

Това не значи, че подкрепям жертвите да бягат от отговорност. Те трябва да си дадат сметка, че човекът до тях няма да се промени, и прекратявайки отношения, да започнат работа върху самите себе си.

А ти като психиатър трябва да знаеш много добре, защо за много жени (за съжаление) е трудно да се откъснат от насилника си и напират да са с него в името на семейството.

Целта на психолога не е ли да помогне на жертвата, човекът с проблем сам да го осъзнае и да приеме, че съществува? Да го преведе по пътя на собствено осъзнаване. А когато е наясно, той сам да намери начин и избор, път да си реши проблема (ако не е в някаква крайност, нуждаеща се от психиатър и активно лечение)?
Въпросите са риторични.
Хващам се за последния пост на Дренка.
Диалозите на Бояна и akoiskash-vqrvai не мога да проследя, тъй като не знам за коя тема иде реч.

Точно така е, Базила, но за съжаление това е много тежък процес, и много често се стига доникъде, защото жертва, дори да регистрира проблем, не желае да поеме своята отговорност. Наливаш от пусто в празно, някои дори сами спират терапиите си от страх, че осъзнават проблема, но не са готови за действия.
Много хора живеят с психопати, че се чувстват и добре даже.

За контрата ли живеете, дами?
Забелязвам нещо като феномен, ама с по- дребнички измерения. Пише ли някой и каже "ама какво да правя, той невинаги е лош", сш започва "жертвоо, осъзнай се, цял живот ли ще живееш така". Когато се появи някой, който напълно е осъзнал сериозността на пероблема, вместо да му се даде съвет, някои явно нещо ги сърби по егото и започват да затискат хубаво дори осъзнатите.

Към авторката- не се съмнявай в преценката си. Поведението му е психопатно наистина. Заблуждава те, казва, че не помни, за да се усъмниш в преценката си, унижава те, затваряйки ти телефона, отказва ти селс с цел да се чувстваш нежелана, закачил те е с мило поведение и когато си станала зависима, е открил лицето си. И още неща прочетох, които ме смутиха, но едно ми се запечата. Имате камери у вас.. wtf
Сега, за махането. Не разбрах родила ли си или не? Бих играла вабанк, този човек ще скапе живота ти до 18-тата годишнина на детето ви. Кажи му, че не е от него и не го записвай на негово име. Такива личности са и параноидни понякога. И аи подготви близки и приятели, които да ти помогнат, без да му казваш. Тоя щом и камери е сложил, смятай.

Тя не е осъзнала проблема, пита тук вие да й кажете, без намерения да действа, защото.....
В реални ситуации осъзнати жени търсят първо подкрепа от родители и близки, и се измъкват по възможно най-бързия начин.
Помощта не е да ти кажат какво става около теб.

Не съм сигурна, че на жертвите им е супер приятно да живеят с насилници.
Но им е относително по-приятно, отколкото да усетят тежката действителност, че този човек не ги  е обичал и никога няма да ги обикне.
Че семейството, от което произхождат, не е добро.
Че са били виктимизирани (по всяка вероятност) още от съвсем малки деца (заради което са и попаднали на насилник в по-късен етап от живота си).



Защото няма празно в живота.
Жертвите имат да откриват много истини за себе си и за техния живот, често доста неприятни.

Ако си бил отглеждан добре и обичан, шансът да попаднеш на насилник е минимален.
Искам сега да дойде някой да ми обяснява как "не можело само да се сополивим", "да се изкарваме жертви".
При положение, че щом тази дума изобщо присъства в езика, значи такова понятие като жертва има.

И много хора са виктимизирани, от деца, без вина. И наистина са жертви на неблагополучно развитие.

Друг  е въпросът, че като станеш голям вече, трябва да поемеш отговорност, да приемеш истината такава, каквато е (дори да е жестока) и да повярваш, че не си безпомощен.
Това понякога е по-трудно отколкото да живееш  с тормоза.

Е как да не е осъзнала. Най- малкото знае с какъв човек живее. Това не е маловажно. От там нататък трябва да си пресметне планове за премахване от ситуацията.

Плановете сработват, единствено ако когато осъзнае, че ще продължи сама.
Да знае и да осъзнава са различни неща.

Така е, различни са.
Осъзнала е какво се случва, но не знае, че ще продължи сама.