Какво защитавате бабите. Да са живи и здрави ама.... Нищо куул няма в баба обитаваща 6квадрата от 100, с рушаща се фасада и течаща баня, наводняваща съседите. Аз имам такива чудесни съседи в едното си жилище. Ама стари били да не ги закачам. Не смея тон да повиша. Мръзнат в огромен апартамент с 200 лева пенсия. Какво хубаво има в това? За пет лева за почистване на входа, почват да плачат. Не дават, нямали. Ама сега.... Свикнали били там със съседите, те някои си отидоха, другите не излизат почти... Никой не казва да ги гонят, ама сега... Вмирисаха се някои входове и това е тежест и мъка за самите старци, това имам предвид. Някак не сме практични в тези неща.
- Публикувана: 28 май 2019, 01:36 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2019, 12:15 ч.
Пазарът на недвижими имоти-какво се случва реално? - 37
Във всяко семейство отношенията и ценностите са различни. За мен е немислимо живеенето под един покрив на 3 поколения, освен ако няма някакви здравословни проблеми - младите да гледат бабата или тя да помага за детето. Ако иска да помогне, има варианти - замяна, продажба - това са опциите според мен.
Ако не иска обаче, никой не може да я вини.
Ако не иска обаче, никой не може да я вини.
Какво защитавате бабите. Да са живи и здрави ама.... Нищо куул няма в баба обитаваща 6квадрата от 100, с рушаща се фасада и течаща баня, наводняваща съседите. Аз имам такива чудесни съседи в едното си жилище. Ама стари били да не ги закачам. Не смея тон да повиша. Мръзнат в огромен апартамент с 200 лева пенсия. Какво хубаво има в това? За пет лева за почистване на входа, почват да плачат. Не дават, нямали. Ама сега.... Свикнали били там със съседите, те някои си отидоха, другите не излизат почти... Никой не казва да ги гонят, ама сега... Вмирисаха се някои входове и това е тежест и мъка за самите старци, това имам предвид. Някак не сме практични в тези неща.
Може, но за боксониерата разходите са по-малки. Например терасата да се разпада върху минувачи - поне ще е една, разходите за общи ремонти се смятат на квадратура, съответно ще е само 1/3 от дължимото за големия апартамент, ако трябва да се сменят тръби пак банята ще е само една и т.н. Другото важно нещо е, че ако приживе се уредят наследствата така, че всички да са щастливи, после шансът роднините да си говорят и да си останат близки е по-голям.
Всъщност на практика е доста по-сложно. Възрастен човек живял цял живот в Центъра, се чувства много зле запокитен в някой краен квартал. В старите квартали СС, такова животно като гарсониера е много рядко срещано - може евентуално да си намери някой таван, в сграда без асансьор. Ако продадеш тристаен за изриване в центъра и вземеш двустаен, разходите по сделката + базов ремонт на двустайката+ нескъпо обзавеждане ще изядат цялата разлика, че даже и повече може да излезе. Всичко това изисква сериозна занимавка от децата или внуците, защото е непосилно за някой на 70+. Възрастният човек трябва да живее някъде след продажбата, докато се купи новото нещо. За наследниците реално може да е много по-лесно, че даже и по-евтино да изчакат да наследят апартамента и тогава да го продадат. Ако възрастният има повече от едно дете, много по-вероятно е да има караници кой да свърши работата и да приюти стария човек. НС в 90% изобщо не е вариант, заради цена, разпределения, които старите хора изобщо не харесват, неподходящи квартали без добър транспорт и инфраструктура. Не на последно място, на много възрастни децата са им в чужбина и няма кой да им помогне. В тази джунгла на пазара като нищо ще бъдат излъгани от брокери и продавачи. Случаите, в които се прави, са при син/дъщеря склонни да поемат цялата логистика и да купят апартамент в близост до техния, че да се грижат по-лесно за възрастния родител или да го вземат от друго населено място.
Преди седмица говорих със съседката, на 70 години. Каза, че се мъчи да убеди съпруга си (с помощта на децата си) да си продадат апартамента и да идат в някой дом за възрастни хора, където да ги обгрижват. Беше гледала предаване по телевизията и ми разказваше за такъв около Стара Загора.
Логистика, ремонти и тн изобщо не са задължителни. Познати си купиха апартамент от баба (не тяхна роднина), но тя си остана с право на ползване доживот. Вярно, цената не е същата, но е да кажем 1/2 или 2/3. Което хем е примамливо за инвестиция, хем бабата си ги харчи. И ако опре до хоспис или нещо такова (има актуална тема в СО за "пример"), няма да е драма.
Обсъждаше се защо възрастни се ширят в тристайни апартаменти и не ги сменят за нещо по-малко. Ако бабата е в добри отношения с децата си и те не са в чужбина, би било странно да продаде на друг срещу гледане. А и в тия случаи има много злоупотреби също, ако възрастният човек няма деца, които да го защитят.
И какво излиза в крайна сметка? Излиза, че именно луксозните, за които тук почти всички твърдяха, че по време на криза няма да им паднат цените, всъщност биха паднали първи. То е логично де.
Не знам какви родители имате и какви познавате,но близките около мен не биха си и помислили да оставят детето си да живее в малкото жилище,а те да се гонят в 4 стаи.
То и за тях е абсурдно.
Говорили сме си на тази тема и те казват,че ЗА ТЯХ няма да е удобно.За това и казвам,че повечето го правят от чист егоизъм.
И ,да ,никой не ти е длъжен,ама пък рязко младите им стават длъжни,когато се разболеят и не могат.
Аз пък мисля,че напротив,длъжни са.Както майката е длъжна да си гледа детето ,както децата са длъжни да помагат на възрастните си родители.Така съм възпитана,така съм израсла-близките хора са длъжни да ис помагат както могат.
Аз не говоря за изселване на родителя на 200 км в затънтено селце.Говоря за 2 апартамента в люлин да речем ,единия в блок 240 ,другия в блок 820.Единия маломерна гарсониера,другия 3 стаен.
Е,ще ме извините,но от където и да го погледнеш е точно грозно бабата да живее в големия,защото...ами,защото така иска.
(всякаква прилика с действителни лица е случайна измислих си блоковете и кварталите...да не се припознае някой )
И за протокола да вметна,че НЕ говоря от първо лице.
С мъжа си плащаме ипотеката чинно,не защото някой ни е натирил,а защото смятаме,че от своето по-хубаво няма.
То и за тях е абсурдно.
Говорили сме си на тази тема и те казват,че ЗА ТЯХ няма да е удобно.За това и казвам,че повечето го правят от чист егоизъм.
И ,да ,никой не ти е длъжен,ама пък рязко младите им стават длъжни,когато се разболеят и не могат.
Аз пък мисля,че напротив,длъжни са.Както майката е длъжна да си гледа детето ,както децата са длъжни да помагат на възрастните си родители.Така съм възпитана,така съм израсла-близките хора са длъжни да ис помагат както могат.
Аз не говоря за изселване на родителя на 200 км в затънтено селце.Говоря за 2 апартамента в люлин да речем ,единия в блок 240 ,другия в блок 820.Единия маломерна гарсониера,другия 3 стаен.
Е,ще ме извините,но от където и да го погледнеш е точно грозно бабата да живее в големия,защото...ами,защото така иска.
(всякаква прилика с действителни лица е случайна
измислих си блоковете и кварталите...да не се припознае някой )И за протокола да вметна,че НЕ говоря от първо лице.
С мъжа си плащаме ипотеката чинно,не защото някой ни е натирил,а защото смятаме,че от своето по-хубаво няма.
И какво излиза в крайна сметка? Излиза, че именно луксозните, за които тук почти всички твърдяха, че по време на криза няма да им паднат цените, всъщност биха паднали първи. То е логично де.
Не луксозните, хубавите. Донякъде се припокриват, ама само частично
За апартаментите - по принцип родителите са длъжни на децата си докато са учащи или до 25 годишна възраст. След това задължения няма. След това нещата са сложни и на добра воля и възможности. Не забравяйте, че много деца се изнасят в чужбина и на практика нямат възможност да се грижат за възрастните си родители. Там какво да кажем, че децата нямат право да си търсят щастието за да могат да обгрижват ли? Ми явно не е така и децата също могат да бъдат наречени егоисти.
Общо взето според мен добрина, която почива на голям компромис, а не на практичност, не си е работа.