Е, да ама друго си е в Мола,пък..
- Публикувана: 30 май 2019, 15:24 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2019, 14:53 ч.
Бихте ли оставили 11 месечно бебе на приятел?
Изключително дразнещо да излезеш с приятелка и тя да си доведе бебето - или малкото дете. Това ви го казвам най-отговорно.
Това е приемливо единствено ако всички сте с деца и си ги гледате, при което, естествено общуването между вас се свежда до спорадични несвързани реплиики.
На мен това не ми е представата да изляза да се видя с някого, затова дорде бях мома запомних колко е неприятно и не го причиних на никого на свой ред.
Това е приемливо единствено ако всички сте с деца и си ги гледате, при което, естествено общуването между вас се свежда до спорадични несвързани реплиики.
На мен това не ми е представата да изляза да се видя с някого, затова дорде бях мома запомних колко е неприятно и не го причиних на никого на свой ред.
Никога не би ми било проблем моя приятелка с дете да го доведе на кафе-срещата ни. Когато е съвсем малко бебе си лежи в количката. А ако е по-голямо - подбираме мястото на срещата - кафене с детски кът, парк, морската градина... Дори и кафе "на крак" разхождайки се също е вариант. 
Имам няколко приятелки, които нямат роднини на стендбай... по горната логика означава за около 2 години да не се виждаме въобще. 
п.с. Никога не съм виждала бебе в нощен бар и дискотека.
Имам няколко приятелки, които нямат роднини на стендбай... по горната логика означава за около 2 години да не се виждаме въобще. п.с. Никога не съм виждала бебе в нощен бар и дискотека.
Изключително дразнещо да излезеш с приятелка и тя да си доведе бебето - или малкото дете. Това ви го казвам най-отговорно.
Това е приемливо единствено ако всички сте с деца и си ги гледате, при което, естествено общуването между вас се свежда до спорадични несвързани реплиики.
На мен това не ми е представата да изляза да се видя с някого, затова дорде бях мома запомних колко е неприятно и не го причиних на никого на свой ред.
Това е приемливо единствено ако всички сте с деца и си ги гледате, при което, естествено общуването между вас се свежда до спорадични несвързани реплиики.
На мен това не ми е представата да изляза да се видя с някого, затова дорде бях мома запомних колко е неприятно и не го причиних на никого на свой ред.
Аз пък умишлено не си водя бебето по кафета с приятелки, оставям го на баща му и излизам. Искам си и аз кафето на спокойствие и да мога да си кажа две приказки.
Това си е твой избор, но някой да твърди, че да изляза с бебето/детето ми е изключително дразнещо, няма да повторя срещата с него. Животът е прекалено кратък, за да се съобразявам с нечии инфантилни претенции.
При нас хората, с които най-често общуваме, имат също деца. Дори и да си ходим на гости, децата дивеят, ние си пием кафета. Даже ми е по-удобно вкъщи, отколкото да вися по заведения. Интересно, че нашите приятели, които нямат деца, се срещаме най-рядко, защото са много “заети”. Направо да се чуди човек как се справят, дето единственото им задължение е да ходят ма работа.
Не са заети, просто не искат да се срещат с вас, защото е досадно.
Ето как протичат тия срещи -с едно уухо слушаш приятелката, докато навигираш децата - не пипай там, ела да ти избърша ръцете. Ето ти водата, дай и на брат си. И като попиташ три пъти приятелката - И какво става сега с тебе? - без да чуваш всъщност какво ти отговаря, срещата някак си се обезсмисля.
Ето как протичат тия срещи -с едно уухо слушаш приятелката, докато навигираш децата - не пипай там, ела да ти избърша ръцете. Ето ти водата, дай и на брат си. И като попиташ три пъти приятелката - И какво става сега с тебе? - без да чуваш всъщност какво ти отговаря, срещата някак си се обезсмисля.
На мнението на Ирис съм, на 100%. И преди да имам дете, и след като проимах, винаги съм била против да ходя на кафе с моето дете както и да ходя на кафе с приятелка и тя да води своето. Предпочитам да чакам месец, докато се напаснем да има кой да гледа децата и да се видим само за час, но качествено отколкото да превръщаме срещата в забавачница. Колкото и да са кротки и възпитани (а моята беше от най-кротките и продължава да е), те са си деца и си искат своето. Обаче и аз съм човек, и аз си искам кафето и приказката на спокойствие с приятелка, с която рядко успяваме да се видим. Изключение съм правила само като се уговорим категорично, че излизаме за да съберем всички деца заедно и те да се забавляват, а ние да опитаме да пийнем и хапнем нещо през това време.
Никога не би ми било проблем моя приятелка с дете да го доведе на кафе-срещата ни. Когато е съвсем малко бебе си лежи в количката. А ако е по-голямо - подбираме мястото на срещата - кафене с детски кът, парк, морската градина... Дори и кафе "на крак" разхождайки се също е вариант. Имам няколко приятелки, които нямат роднини на стендбай... по горната логика означава за около 2 години да не се виждаме въобще.
п.с. Никога не съм виждала бебе в нощен бар и дискотека.
Имам няколко приятелки, които нямат роднини на стендбай... по горната логика означава за около 2 години да не се виждаме въобще. п.с. Никога не съм виждала бебе в нощен бар и дискотека.
моето малко бебе изобщо не иска да си лежи в количката и съответно всяко "кафе" с него е жива мъка ако реално искам да се видя с човека отсреща. Още повече, че разговорът твърде често се завърта около детето, тъй като и майката непрекъснато се налага да се занимава с него - нещо, което и за мен като майка е досадно, а предполагам и за приятелката, която иска да ми сподели нещо.
Относно последното изречение - не, не означава това. Означава, че можеш веднъж седмично да си оставиш детето на гордия татко и за малко да не го мислиш. Защото, хубаво, на приятелят-ерген му нямам доверие, но на ММ - на 100% и изобщо не ми е притеснено да оставя малкия с него. Абсолютно взаимозаменими сме (оставям изцедена кърма и се хранят двамата чудесно) и малко време насаме с баща му по никакъв начин няма да травмира детето, напротив.